Р Е Ш Е Н И Е
№ 5371/21.12.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести ноември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 8416 по описа на
съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от
Т.Г.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния ѝ представител – адв. М. В., срещу М.И.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск
с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл.
240, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищцата
сумата 5900,00 лв., представляваща дължима главница по неформален
договор за паричен заем сключен
през месец ноември 2015 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 31.05.2018 г. до окончателното погасяване на задължението.
В исковата си молба ищцата Т.Г.Н. излага, че с ответницата М.И.Н. се познават от
повече от пет години, като
са били в близки приятелски взаимоотношения. През ноември 2015 г. ответницата споделила на ищцата,
че има сериозни
проблеми със зъбите, но изпитва
финансови затруднения да заплати стоматологичните
услуги. Ищцата предложила да ѝ даде в
заем необходимата сума за лечението
като преведе заемната сума направо
по банковата сметка на зъболекаря,
предоставена ѝ от ответницата. Двете се договорили заемната
сума да бъде
върната до края на месец
май 2016 г. В изпълнение на поетото задължение
на 06.11.2015 г. ищцата превела по банковата
сметка на ДЦ-ЦДП-А. ЕООД сумата от 5900,00 лв., с изрично посочване в платежното нареждане, че сумата
е за стоматологични услуги за лицето
М.Н.. В началото на месец юни 2016 г. ищцата поискала устно от ответницата
да върне заетата сума, като
ѝ определила срок до края на
месец ноември 2016 г. И след това ищцата
многократно заявявала на М.Н., че ѝ дължи получената в заем сума, която
не е върната и към настоящия момент.
По тези съображения
моли за уважаване
на иска. Претендира присъждане и на разноски.
Ответницата М.И.Н., чрез процесуалния си представител – адв. О.С., е депозирал писмен отговор на исковата
молба в срока по чл. 131, ал.
1 от ГПК, с който оспорва иска. Твърди,
че не е получавала
никаква сума, както и че между
нея и ищцата няма сключен устен
договор за заем. Твърди че
е разполагала със всички финансови средства за заплащане
на стоматологичните услуги, които са
ѝ били предоставени от страна на
Дентален център „А.“. Твърди, че на
03.11.2014 г. е сключила с „Юробанк
България“ АД договор за потребителски кредит № * за сумата от 5200,00 лв. Тъй като била
много ангажирана дала на ищцата
сумата отпусната по кредита, както
и свои лични средства в размер на 700,00 лв., за да ги
преведе по банковата сметка на Дентален център
„А.“. Сочи, че по това време
е била управител на фондация „В. Н. Л.“, а ищцата е работила като счетоводител в същата фондация.
По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
В о.с.з. страните поддържат
изразените позиции по спора чрез своите процесуални представители.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявеният иск за реално изпълнение на задължение за
връщане на заета в заем парична сума намира правното си
основание в чл. 79, ал. 1, във вр.
с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
С договора за заем за потребление заемателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи. Договорът е реален и неформален.
Т.е., за да се установи възникване на такава облигационна връзка, е необходимо
да се установят всички съществени елементи от фактическия състав на това
правоотношение – постигнато съгласие между страните сумата да се предаде в
собственост на заемателя със задължение за връщане, и
предаване на сумата от заемодателя на заемателя, т.е.
че сумата е предадена именно с твърдяното предназначение – заем, за който е
била налице воля от страните (в този смисъл решение № 837/13.12.2010 г. по
гр.д. № 1727/2009 г. на ВКС, IV г.о.).
Ако отнесем горното към настоящия казус то в условията на пълно и главно
доказване ищцата следва да установи по делото наличие на облигационна връзка с ответницата по устен договор за паричен заем
и дадена въз основа на него
парична сума от 5900,00 лв., както и поето
насрещно задължение на ответницата да върне предоставената сума в определеяем срок, както и настъпването
на изискуемост на задължението.
В случай на установяване на горните предпоставки, ответницата следва да
докаже изпълнение на задължението си за връщане на заетата сума или
настъпването на друг правопогасяващ или правоизключващ факт, в частност твърдението си, че парите преведени
по сметка на Дентален център „Абаджиеви“ всъщност са лични средства на ответницата, дадени на ищцата.
Безспорно е по делото, че ищцата е превела по банковата
сметка на Дентален център „А.“ сумата от 5900,00 лв., представляваща разходи за стоматологични услуги за ответницата М.Н.. Това обстоятелство се
установява и от приложеното преводно нареждане за кредитен превод от дата 06.11.2015
г. (л. 5). От него е видно, че сумата е преведена по сметка
на денталния център от сметка в „Б. Д.“ АД, чиито титуляр е именно ищцата съобразно представените два броя справки от
дата 06.11.2018 г. за движението по сметката за периодите 03.11.2014 г. –
31.12.2014 г., съответно 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г.
Следователно по делото е установено предаването между страните на парична сума по твърдения от
ищцата начин. Това обстоятелство обаче само по себе си не доказва сключването
на договор за заем. В този смисъл са и постановените Решение № 274/19.12.2013 г.
по гр.д. №1285/2012 г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 390/20.05.2010 г. по гр.д. №
134/2010 г., в които е разяснено, че не всяко плащане на суми от едно лице на
друго става въз основа на сключен договор за заем между тях, тъй като правните
субекти си предават парични суми на различни основания, при което може
предаването да е свързано с погасяване на предходен дълг и др. Следователно не
може от самия факт на предаването на сумата, да се презумира,
че страните са сключили договор за заем при липса на доказателства за наличие и
на останалите елементи от правопораждащия състав на
заемното правоотношение.
За установяване на последните ищецът ангажира гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите Р. Н. Р. и С.Я. Г.. Показанията им съдът
намира за вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други, както и за кореспондиращи
със събраните писмени доказателства. От разпита на Росица Радева се установи, че през лятото на 2015 г. е
присъствала на среща между страните по делото, на която е постигната устна договорка
ищцата да предостави в заем на ответницата сума в приблизителен размер на
5900,00 лв. – 6000,00 лв. с цел покриване на разходи за предстоящо лечение на
стоматологичен проблем. Също от показанията на тази свидетелка се установява,
че ответницата е поела задължение да върне заетата сума в рамките на година, година и няколко месеца. Следователно анализът на коментираните
показания сочи, че те възпроизвеждат непосредствени впечатления на свидетеля за насрещни съвпадащи волеизявления на страните насочени към сключване на
договор за заем между ищцата като заемодател и ответницата като заемател, по който заетата сума следва да се върне в
определяем период. Тези уговорки могат да се подведат под фактическия
състав на чл. 240 от ЗЗД и кореспондират изцяло на договорните параметри
изложени в исковата молба. В този смисъл съдът намира, че по делото е доказано валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по договор
за заем, чиито фактически състав е бил завършен на 06.11.2015 г. с реалното превеждане
на паричните средства по сметка на трето за делото лице, към което ответницата е
имала задължение за предоставени стоматологични услуги.
Доказателствата събрани по
инициатива на ответната страна, в частност гласните такива не опровергаха
горните изводи на съда. Също така не установиха и възражението наведено с
отговора на исковата молба, че преведените средства са предварително предадени
на ищцата именно от ответницата, която собствено не е могла да ги преведе
поради служебната си заетост. В тази връзка ответницата ангажира показанията на
Ив. Г. Г., който изложи пред съда, че
след септември 2015 г. е присъствал на разговор между страните в паркирана кола
и лично е видял как ответницата предава на ищцата сума от 5900,00 лв. с
уговорката ищцата да я преведе по сметка на процесния
дентален център. Съдът намира, че показанията на този
свидетел съдържат сериозни вътрешни хронологични противоречия, защото от една
страна той твърди, че е присъствал на среща между страните в работен ден след
септември 2015 г., по повод на служебните си взаимоотношения с ответницата,
които е имал докато е бил трудово зает в Район „О.“. Едновременно с това
свидетелят изрично заявява, че е заемал тази длъжност, едва до септември 2014
г., което твърдение предполага, че служебните контакти на свидетеля с
ответницата са били прекъснати много преди срещата в автомобила през 2015 г.,
на която той поддържа, че е присъствал именно по повод на своята работа. Така констатираните
несъвместими твърдения в показанията на свидетеля Гоцев не позволяват на съда
да гради правните си изводи върху тях. Същевременно ответницата не е ангажирала
други доказателства за установяване на възражението в отговора, че всъщност преведените
средства са били нейни лични. Нещо повече. Това твърдение се опровергава от събраните
писмени доказателства. Видно от приложената справка за движението по сметката
на ищцата в „Банка ДСК“ АД за периода 01.01.2015
г. – 31.12.2015 г. не е
постъпвала сума в размер на 5900,00 лв. Същевременно не е спорно между
страните, че именно от тази сметка ищцата е наредила 5900,00 лв. за
стоматологични услуги на 06.11.2015 г. Налага се изводът, че салдото по
сметката не е било захранвано изобщо с подобни суми в процесния
период, което опровергава тезата поддържана от ответницата, че нейни лични
средства първо са внесени, след това преведени от тази сметка на 06.11.2015 г.
В обобщение съдът намира, че ищцата
по делото установи съществените елементи на твърдяното заемно правоотношение.
Доказа се и настъпила изискуемост на задължението за връщане на паричната сума
дадена на 06.11.2015 г., тъй като свидетелката Радева сочи, че страните са
уговорили средствата да бъдат върнати в определяем срок от година, година и половина. Така отчитайки датата на която е
образувано настоящото производство и при липса на твърдения
и доказателства за погасяване на задължението,
съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание и размер. Поради
това следва да бъде уважен изцяло, като сумата от 5900,00 лв. се присъди на
ищцата ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 31.05.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и представените
доказателства, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца сторените по делото разноски в общ размер от 863,00 лв. - 238,00 лв. за
платена държавна такса и 625,00 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение
(възлизащо на минимума изчислен по реда на чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г.).
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА М.И.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Т.Г.Н., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 5900,00 лв.,
представляваща дължима главница по неформален договор за паричен заем сключен
през месец ноември 2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 31.05.2018 г. до окончателното погасяване
на задължението, на
основание чл. 79, ал. 1,
във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М.И.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Т.Г.Н., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 863,00 лв., представляваща сторени в
производството разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: