Р Е Ш Е Н И Е
№ 806 / 15.6.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА – 2 състав,
на деветнадесети май две хиляди и двадесета година, в открито съдебно
заседание, в следния състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Антони Николов
като разгледа докладвано от съдията
АНД № 775 / 2020 г. по описа на РС – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното
:
Производство по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от
„М.“ ООД, ЕИК : *********, срещу НП № ********** – 78 / 30. 01. 2020 г. на
Директор РИОСВ – Варна. Със същото на жалбоподателя :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 136, ал.
2, т. 3, вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО и на основание чл. 136, ал. 2, т.
3, вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на осем хиляди лева.
Жалбоподателят моли съда за
отмяна на атакуваното НП, а в условията на алтернативност да намали размера на
наложеното, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения,
необоснованост, маловажност.
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в
съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Поддържа
жалбата. Претендира за присъждане на разноски и прекомерност относно такива на
другата страна.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно
заседание се представлява от процесуален представител. Счита, че жалбата е
неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление. Сочи, че
същото е законосъобразно и правилно, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението.
Претендира за присъждане на разноски и прекомерност на другата страна.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
На 18.
10. 2019 г. свид. Д.Д.И. *** извършил проверка на
складово стопанство, находящо се в гр. Варна, бул. „Трети март“ № 30 Б.
Установил, че на място възз. „М.“ ООД третирал – обезвреждал опасен отпадък - отработена
филтърна глина /белилна пръст/. Същата била събрана след почистване на наличен
в складовата площадка бетонов резервоар, разпръстната директно върху почвата,
на пласт от около 30 – 40 см, на площ от около 50 м2. Същевременно въззиникът
нямал издадено от Директора на РИОСВ – Варна разрешение за това. Съставен бил
АУАН, предявен и подписан с възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били
депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган приел констатациите на
актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на свидетелските показания, както и от писмените
материали, приобщени към доказателствения материал по делото, които кредитира
като единни, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични,
безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от
съда фактическа обстановка и относими към предмета на доказване. Следва да се
отчете незаинтересоваността на свидетеля от изхода на делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Настоящият състав
намира, че АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции,
съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е
надлежно предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията
на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено.
Съдът намира, че в
случая е осъществен състава на визираното нарушение.
От обективна страна безспорно се установи, че възз.
„М.“ ООД, ***, третирал – обезвреждал опасен
отпадък - отработена филтърна глина /белилна пръст/, събрана след почистване на
бетонов резервоар, разпръскайки я директно върху почвата, на пласт от около 30
– 40 см, на площ от около 50 м2, без да имал издадено от Директора на РИОСВ –
Варна /предвид територията, на която извършвал горното/ разрешение за това, с
което е и осъществен състава. Горното съдът прие въз основа на свидетелските
показания, както и от приложените и приети по делото писмени материали.
Доколкото санкционираното лице е юридическо,
съдът не следва да разглежда въпроса относно субективна страна.
Предвид факта, че нарушения от
подобен вид касаят безопасността на огромен брой лица, съдът намира, че формират
сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат
приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана
административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай
по нищо не се различава от обичайните такива, именно които законодателят е
предвидил да се санкционират.
Същевременно съдът счита, че
размера на наложеното е явно несправедлив. Административно – наказващият орган
е възприел изцяло фактическата обстановка описана в АУАН и е наложил за
извършеното нарушение наказание, което съдът намира за прекалено тежко, в предвид
следното : при налагане на такова следва да се вземе в предвид тежестта на
нарушението, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя, като се наложи наказание в границите на
предвиденото. В случая съдът отчете сравнително висока тежест на нарушението,
доколкото касае безопасността на огромен брой лица, смекчаващи отговорността
обстоятелства - липса на вредни последици, съдействие за установяване на
обективната истина, неналичие на други наказания, което доказва формирано
трайно правилно отношение към законоустановения ред в страната, като
извършеното се явява изолиран акт, отегчаващи отговорността обстоятелства – не
се установиха, имотно състояние – видно от доказателствата по делото, налице е
индиция за наличие на доходи, доколкото въззивникът упражнява търговска
дейност, но няма доказателства за сравнително висок техен размер, обуславящ по
– висок такъв на наказанието. С оглед на горното съдът счита за справедливо да
измени размера на наложеното наказание, с оглед постигане на целите, визирани в
чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира наведеното от страна
на въззивника за неоснователно, поради следното : не се установиха процесуални
нарушения, от категорията на съществените такива, което да обуслови цялостна
отмяна, като твърдяното нарушение се доказва по безспорен начин от събрания
доказателствен материал. Актосъставител и административно – наказващ орган са
приложили относимите към конкретния случай законови разпоредби. Описанието на
нарушението в АУАН и НП е в степен, позволяваща на въззивника да разбере в
какво точно се състои то и да организира адекватно защитата си. Без значение за
ангажиране на отговорността е каква технология е била използвана, доколкото съществено
е имало ли е издадено разрешение от Директора на РИОСВ – Варна, предвид
територията, на която се е извършвало третирането. Неотносимо към спора е дали
между въззивникът и трето лице е имало договор за друга дейност, а именно
почистване, предвид предмета на делото, а именно последващо третиране - обезвреждане
на опасен отпадък. Освен описание на нарушението, налице е правилно и в
достатъчна степен цифрово изписване на относимите норми. Правилно е определен и
субекта на нарушението, който безспорно е юридическото лице, предвид
категоричността на законовите разпоредби в тази насока. Настоящият състав на
съда не споделя изложеното относно целта на закона, намира същото за превратно
и разширително, доколкото волята на законодателя е пределно ясна. Няма как
конкретна технология, издаване на нужното разрешение впоследствие,
продължителност и промени относно определена дейност, липса на други лица,
практикуващи това, да обосноват ненаказаност. Следва да се акцентира, че самата
дейност е строго специфична, високорискова, респективно предполага стриктно спазване
на изрично предвиден и упоменат от законодателя режим, като всяко едно
отклонение следва да бъде санкционирано, с цел превенция.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна
помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено искане и
приложени доказателства, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, което съобразно чл. 37, ал. 1 от ЗПП, чл. 27 Е
от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя на осемдесет лева.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде изменено, поради
което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ :
ИЗМЕНЯ НП № ********** – 78 / 30. 01. 2020 г. на
Директор РИОСВ – Варна, с което на „М.“ ООД, ЕИК : ********* :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 136, ал.
2, т. 3, вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО и на основание чл. 136, ал. 2, т.
3, вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на осем хиляди лева, като вместо това :
НАЛАГА на „М.“ ООД, ЕИК :
********* :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 136, ал.
2, т. 3, вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО и на основание чл. 136, ал. 2, т.
3, вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на седем хиляди лева.
ОСЪЖДА „М.“ ООД, ЕИК : *********,
да заплати на РИОСВ – Варна юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на
осемдесет лева.
Решението подлежи на съдебен
контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :