Р Е Ш Е Н И Е
№….........../07.10.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 19222 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от „И.ф.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***№ 17, ап. 1, срещу И.Г.И., ЕГН **********,***, обективно
кумулативно съединени искове, както следва: предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 от ЗПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1200 лв., представляваща неизплатена главница по договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 175759 от 03.07.2017 г., и сумата от 217,80 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от
03.07.2017 г. до 29.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 04.07.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10531/2018 г. по
описа на Районен съд – Варна, както и осъдителен
иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 754,40 лв.,
представляваща неустойка по чл. 3, ал. 2 от договора за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение чрез банкова гаранция или
поръчителство.
В исковата молба ищецът твърди,
че между страните е сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние №
175759 от 03.07.2017 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника
сумата от 1200 лв. срещу насрещното негово задължение да върне предоставените
парични средства заедно с договорна лихва в размер на 217,80 лв. на десет
месечни погасителни вноски в срок до 29.04.2019 г. Поддържа, че кредитът е
усвоен чрез каса на „Изи пей“ ЕАД. Излага, че
ответникът не е изпълнил задължението си да предостави на кредитора обезпечение
чрез банкова гаранция или поръчителство на две физически лица при уговорените
условия, поради което същият дължи и неустойка по чл. 3, ал. 2 от договора в
размер на 754,40 лв., която е начислена еднократно при неизпълнение на
задължението, но плащането й е разсрочено и включено в месечните погасителни
вноски за улеснение на клиента. Твърди, че ответникът не е извършил никакви
плащания по кредита, поради което въз основа на подадено от ищеца заявление по
ч.гр.д. № 10531/2018 г. по описа на Районен съд – Варна е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение за главница в размер на 1200 лв. и възнаградителна лихва
за периода от 03.07.2017 г. до 29.04.2018 г. в размер на 217,80 лв., срещу
която длъжникът (настоящ ответник) е възразил.
В съответствие с изложените твърдения е и формулираното
искане по същество – за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца главница по процесния договор в размер на 1200 лв. и
възнаградителна лихва в размер на 217,80 лв. за периода от 03.07.2017 г. до 29.04.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
04.07.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, както и за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 754,40 лв., представляваща неустойка
по чл. 3, ал. 2 от договора. Претендира присъждането и на съдебно-деловодни
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Предварително
депозира писмена молба, в която поддържа исковата молба и обективираното е нея
искане.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В
заповедното производство И. Имадиева е подала
възражение по образец, в което не са наведени конкретни твърдения.
В открито съдебно
заседание ответникът не се явява и не изпраща представител.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От съдържанието на приложения договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 175759/03.07.2017 г. (л. 5), сключен при ОУ, се
установява, че „Изи финанс“
ООД, в качеството му на кредитор, е предоставило в заем на И.Г.И. – потребител,
сумата от 1200 лв., срещу насрещното задължение на потребителя да върне заетата
сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен
процент от 40,15 %, в срок от 300 дни, съобразно обективирания
в чл. 4, ал. 3 от договора погасителен план. Общата дължима стойност на плащанията
е посочена в размер на 1417,80 лв. при годишен процент на разходите от 48,44 %.
Според чл.
4, ал. 2 от договора кредиторът се задължава да предаде на потребителя
уговорената сума в деня на подписване на договора чрез превод по посочена от
потребителя банкова сметка, *** „Изипей“ АД или в
офис на кредитния посредник „Креди Тур БГ“ ЕООД.
Според чл. 3, ал. 1
от договора потребителят се задължава в срок от три дни, считано от датата на
сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения:
банкова гаранция в полза на кредитора за дължимата сума по договора със срок на
валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията или поръчителство
на две физически лица, които да отговарят на следните условия: да представят служебна
бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им
осигурителен доход е в размер на над 1000 лв.; да работят по трудов договор без
определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен
заем, сключен с „И.ф.“ ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две
години; да нямат задължения към други банки или финансови институции или ако
имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус,
не по-лош от 401 „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство. Според ал. 2
от същата клауза, при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение в уговорения срок, потребителят дължи неустойка за неизпълнение в
размер на 754,40 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски, като към всяка от тях се добавя сума в размер на 75,44
лв. В чл. 4, ал. 3 от договора е обективиран погасителен план по договора в два
варианта – при изпълнение на задължението на потребителя за предоставяне на
обезпечение и при неизпълнение на същото. И в двата случая са уговорени десет
месечни погасителни вноски, първата от които с падеж 02.08.2017 г., а
последната – 29.04.2018 г., като в първия случай общият размер на плащанията
възлиза на 1417,80 лв., включващ главница и договорна лихва, а във втория –
2172,20 лв., включващ главница, договорна лихва и неустойка.
Приобщени към
доказателствения материал по делото са и приложимите към договора Общи условия
(л. 9 и сл.), подписани от потребителя на всяка страница.
По повод преддоговорните отношения между страните и процедурата по
сключване на сделката по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние по делото е приложена електронна кореспонденция между страните (л.
21 и сл).
От приетата разписка
за извършено плащане № 2000000129891359/03.07.2017 г. (л. 26), на посочената
дата И.И. е получила сумата от 1200 лв., като в
основанието на плащането е посочен договор за заем № 175759.
Видно от материалите
по приобщеното ч. гр. д. № 10531/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, въз
основа на подадено на 04.07.2018 г. заявление от „И.ф.” ЕООД срещу И.Г.И. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за главница
и договорна лихва по процесния договор. Длъжникът (настоящ ответник)
своевременно е възразил срещу заповедта, като във възражението е отразено, че същият
е заплатил частично задълженията си по заповедта, но не са представени
доказателства за извършено плащане. В указания едномесечен срок по чл. 415 ГПК
заявителят е предявил установителните искове, предмет на настоящото
производство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Обективно кумулативно
съединените искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са
налице общите предпоставки за съществуването и
надлежно упражняване на правото на иск, а по отношение на установителните искове
– и специалните такива, свързани с реда за
търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение
по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Основателността на предявените исковете – установителни и осъдителен, е обусловена от
следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните
въз основа на процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние; точното
изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора, в това число
предоставянето на уговорената сума от 1200 лв.; наличието на уговорена клауза
за неустойка при неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция; настъпила изискуемост на
задълженията по договора и неизпълнение на същите. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените вземания.
По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от
действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а
именно точно изпълнение.
От коментираните по-горе писмени доказателства се установява, че между страните е сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № 175759/03.07.2017 г. при ОУ. Същият има характеристиките на договор за потребителски кредит, поради което възникналото облигационно правоотношение се регулира от нормите на Закона за потребителския кредит (обн., ДВ, бр. 18
от 5.03.2010 г., в редакцията му, изм. и доп. с ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.), действащ към момента на сключване на сделката. Същите са императивни и за спазването им съдът следи служебно (арг. от чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл. 5 ГПК и т. 1 от Тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).От гореизложеното съдържание на договора се установява, че същият отговаря
на изискванията на специалния закон. Клаузите му са формулирани на разбираем и
ясен език и договорът съдържа всички задължителни реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК. В договора е инкорпориран и погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Следователно договорът е
действителен и между страните е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение.
От приложената разписка от „Изипей“ АД се доказва и изпълнението на задължението на
кредитора по потребителския договор за предоставяне на уговорената сума от 1200
лв. Това обстоятелство се потвърждава и от поведението на
длъжника в хода на заповедното производство, който в подаденото възражение е
посочил, че е извършил частично плащане на дължимите суми. Следователно
кредитът е изцяло усвоен и за ответника е възникнало насрещно задължение да
върне заетите средства, ведно с уговорената възнаградителна лихва на посочения
падеж.
Ответникът
не е ангажирал никакви доказателства за частични погашения, поради което, с
оглед процесуалната равнозначност между неустановения в съдебното производство
и неосъществения в действителността факт, съдът намира, че не са извършени
плащания по кредита. Изискуемостта на вземанията за главница от 1200 лв. и
договорна лихва от 217,80 лв. е настъпила с изричане срока на договора – 29.04.2018
г., когато е падежът на последната погасителна вноска. Размерът на посочените вземания не е оспорен, а същият се установява и
от съдържанието на представения договор, поради което предявените установителни искове за тези суми са основателни и следва да
бъдат изцяло уважени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 04.07.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Освен установителните
искове за главница и договорна лихва по кредита, предмет на разглеждане в
производството е също и обективно кумулативно съединения с тях осъдителен иск
за вземането на ищеца за начислена неустойка по договора. След извършена
служебна проверка за съответствието на уговорената между страните неустоечна клауза с императивните материалноправни норми,
настоящият съдебен състав намира този иск за неоснователен по следните
съображения:
Уговорената неустойка по чл. 3, ал. 2 от договора за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение чрез
поръчителство или банкова гаранция е нищожна, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК,
тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 16 ЗПК, предвиждаща задължение на
кредитора за оценка кредитоспособността на потребителя преди предоставянето на
кредита. В действителност посочената клауза прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на кредитора за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху последния, като води до неоснователно
увеличаване на размера на неговите задължения.
Отделно
от това, неустойката обезпечава изпълнението на допълнително задължение, което
не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на основното задължение
на потребителя за връщане на заетата сума, и размерът й от 754,40 лв. се равнява на почти 2/3 от чистата
стойност на отпуснатия кредит – 1200 лв. По тези аргументи съдът намира,
че разглежданата неустойка е нищожна и на основание
чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, тъй като води
до свръхобезпеченост на кредитора и създава
предпоставки за неговото неоснователно обогатяване. Същата излиза извън
присъщите й обезпечителната, обезщетителна и
наказателна функции и в този смисъл противоречи на добрите нрави, както и на
принципа на справедливостта, приложим в договорните отношения между страните.
Нещо повече -
предвид размера на неустойката, краткия тридневен срок за предоставяне на
обезпечението, и множеството условия, на които трябва да отговаря то (възраст,
трудова ангажираност, получавани доходи и кредитна история на поръчителите;
размер и срок на банковата гаранция), очевидно крайната цел на кредитора от
включване на тази клауза в договора не е да обезпечи изпълнението на
задълженията по него, а да си осигури завишен размер на крайната сума, която
следва да бъде върната, заобикаляйки изискванията на специалния закон за
максимален годишен процент на разходите по кредита (чл. 19, ал. 4 ЗПК). Този
извод се потвърждава и от обстоятелството, че неустойката се дължи при
неизпълнение на задължението (тоест след възникване на правоотношението по
договора), а изплащането й е разсрочено и включено във вноските по погасителния
план, изготвянето на който логически предшества сключването на договора.
С оглед на гореизложеното,
предявеният осъдителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид
направеното в искане, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 144,66 лв. за сторени съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената част от исковете,
при обща размер на разноските по делото от 221,64 лв., от които 121,64 лв. за
държавна такса (л. 27 и 36) и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено
по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение
№ 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, в полза на ищеца следва да бъде присъдена и сумата
от 51,15 лв. за сторените в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса, съответна на
предявения размер на исковете по реда на 422, ал. 1 ГПК (28,36 лв.) и
юрисконсултско възнаграждение (50 лв.), съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът не е представил доказателства за направени разноски по
делото, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че ответникът И.Г.И., ЕГН **********,***,
дължи на ищеца „И.ф.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, ***№ 17, ап. 1, следните суми: сумата от 1200 лв. (хиляда и двеста лева),
представляваща неизплатена главница по договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 175759 от 03.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 04.07.2018 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 217,80 лв. (двеста и седемнадесет лева и осемдесет стотинки),
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 03.07.2017 г. до 29.04.2018 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 10531/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 9, ал. 1 от ЗПК;
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „И.ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***№
17, ап. 1, срещу И.Г.И., ЕГН **********,***,
осъдителен иск с правно основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 754,40
лв. (седемстотин петдесет и четири лева и четиридесет стотинки),
представляваща неустойка по чл. 3, ал. 2 от договор за предоставяне на кредит
от разстояние № 175759 от 03.07.2017 г. за неизпълнение на договорно задължение
за предоставяне на обезпечение чрез банкова гаранция или поръчителство;
ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН **********,***, да заплати на „И.ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, ***№ 17, ап. 1, сумата от 144,66 лв. (сто четиридесет и четири
лева и шестдесет и шест стотинки),
представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ;
ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН **********,***, да заплати на „И.ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, ***№ 17, ап. 1, сумата от 51,15 лв. (петдесет и един лева и петнадесет стотинки),
представляваща сторени в заповедното производство съдебно-деловодни разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
във вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: