№ 13565
гр. С, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К Д
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от К Д Гражданско дело № 20251110116531 по
описа за 2025 година
Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК (”Основно
производство”).
Предявени са субективно съединени установителни искове от страна на ищеца
“Т – С” ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр. С, ул. Я № 23Б,
с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, с които е
поискано да бъде установено по отношение на ответниците З. Б. Б., ЕГН
********** и Ц. З. Б., ЕГН **********, двамата с адрес гр. С, ж.к .Л бл...., че
всеки един от тях дължи на ищеца сума от по 532.42 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до
30.04.2024 г. за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 16.12.2024 г. до окончателното плащане на дължимото, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 74667/2024 г. по описа на СРС, 128 състав. В исковата молба
се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия по смисъла на
чл. 153, ал.1 от ЗЕ - като собственици на процесния имот. Навежда се, че
съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по
1
отношение на които ответниците не са изразили несъгласие. Сочи се, че чл. 32,
ал.1 от Общите условия въвежда задължение за потребителите на топлинна
енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 30-дневен
срок от периода, за който се отнасят. В исковата молба се твърди още, че в
сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово
разпределение от „Т С" ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово
разпределение на база реален отчет. В срока за отговора, ответниците по
делото са депозирали такива, които съдържат доводи по основателността на
предявените искове. Ответниците навеждат доводи, че липсва съответствие
между претенцията на ищеца в заповедното и в исковото дело, както и че са
извършени плащания преди завеждане на исковото производство.
На база приетите по делото писмени доказателства, проведеното
експертно заключение, първоинстанционният съд достига до следните
фактически и правни положения:
Между страните в производството не е спорно, че между тях е налице
договорно правоотношението, по силата на което ищецът предоставял
възмездно топлинна енергия за ползване в имота на ответните страни,
находящ се в град С, ж.к. “Л”, бл. ..., в периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.,
с абонаментен номер .... По отношение на исковата претенция, която
единствено е предмет на настоящото производство - за стойността на
закупената и реално ползвана от ответниците топлоенергия, е налице
единствено отправено възражение от Б.и, че претендираните от ищцовото
дружество суми са изцяло заплатени. В тази връзка представят писмени
доказателства. Ето защо по делото е проведена съдебно-счетоводна
експертиза, установяваща, че в периода от 06.01.2025 г. - 31.03.2025 г. са
постъпили плащания от страна на длъжниците в общ размер на 5 910.92 лева,
като по този начин е погасена главница в размер на 5 231.55 лева, при общо
задължение за топлинна енергия в периода от 6 122.22 лева. Остатъкът от
заплатената сума (679.37 лева) е съотнесен от кредитора към акцесорните
задължения за лихви - законна лихва 125.65 лева и мораторна лихва – 553.72
лева. Така от страна на експерта е установено, че към датата на приключване
на устните състезания в настоящата инстанция се дължи сума в размер на
979.58 лева, която сума обаче включва и такса за услуга дялово разпределение
в размер на 88.91 лева, така както е била претендирана и в образуваното
2
заповедно производство, но претенцията в исковата молба касае единствено
главница за топлинна енергия, която експертът е установил, че възлиза на
890.66 лева - заключение към въпрос № 4 от експертизата и устните
разяснения на съдебния експерт в хода на изслушването в открито съдебно
заседание, респективно по 445.33 лева за всеки от потребителите.
Претенцията касае вземане за консумирана и незаплатена ТЕ, поради което
съдът присъжда само равностойността на същата. Експертът, с оглед
зададените му от процесуалния представител на ответниците въпроси,
обоснова, че е проследил счетоводните записвания на ищцовото дружество
във връзка с постъпилите плащания. По повод на тези счетоводни
приспадания, доколкото от страна на пълномощника е повдигнато възражение
при приемане на експертизата, следва да се посочи следното: безспорно е от
представените по делото доказателства, че цялата обща сума, която е
изплатена от длъжниците с преводни нареждания, съдържащи основание
“главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.” е в размер на 6 210.92
лева. Съгласно задължителните разяснения на т. 1 към Тълкувателно решение
№ 3/27.03.2019 г., постановено по т. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, при
предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично
задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата,
длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е
обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така предложеното
изпълнение (1) или да откаже да приеме изпълнението (2), ако няма интерес от
частичното плащане, или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД
(3). Единствено, ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от
длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг,
изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно
да се позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви,
акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил
плащането. В процесния случай обаче с оглед представените доказателства
става ясно, че ответникът първо не е посочил коя конкретно главница
погасява, защото се претендирали две суми на отделни основания - за
предоставена топлинна енергия и за извършена услуга по нейното реално
изчисляване, които задължения са все парични и като такива лихвоносни, но
дори да се приеме, че длъжникът е целял да заплати стойността на
предоставената му услуга за ТЕ, то заплатената от него сума в общ размер на 6
3
210.92 лева покрива изцяло главното задължение от 6 122.22 лева, но не и
лихвите за забава, като само тази за забава в периода е 537.27 лева. Затова
кредиторът не може да бъде упрекнат, че е предприел погасяване както на
акцесорните задължения към главницата за предоставена топлинна енергия,
така и към тази за дялово разпределение, защото в случая не са налице
предпоставките, разяснени в посоченото тълкувателно решение, при които
кредиторът ще бъде обвързан да съотнесе изцяло плащанията към единия от
двата дълга.
По аргумент на чл. 415, ал. 5 ГПК съдът дължи обезсилване на издадената
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, по отношение на
които установителен иск не е предявен.
С оглед на този изход на спора, разноски се следват и в полза на двете страни,
съобразно уважената и отхвърлена част на исковите претенции.
Така мотивиран, съдът на основание чл. 235 ГПК
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 415, ал. 5 ГПК заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК с № 189 от 05.01.2025 г. по ч.гр.д. №
74667 по описа за 2024 г. на СРС за сумата над 532.42 лева до горницата от 3
061.11 лева, представляваща стойност на доставена от ищеца топлинна
енергия от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за забава
върху тази част от 16.12.2024 г. до изплащане на вземането, по отношение на
всеки един от двамата длъжници З. Б. Б. и Ц. З. Б. ; за мораторна лихва за
периода от 15.09.2023 г. до 02.12.2024 г. в размер на 268.64 лева за З. Б. и
268.63 лева за Ц. Б.; за главница, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 44.46 лева за
З. Б. и 44.45 лева за Ц. Б., ведно със законната лихва за периода от 16.12.2024 г.
до изплащане на вземането; мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до
02.12.2024 г. в размер на 8.22 лева по отношение на З. Б. и 8.23 лева за Ц. Б..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 153, ал. 1 ЗЕ по отношение на З. Б. Б., ЕГН **********, с адрес
гр. С, ж. к .Л бл...., че дължи в полза на “Т – С” ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и
адрес на управление гр. С, ул. Я № 23Б, сума от 445.33 лева (четиристотин
4
четиридесет и пет лева и тридесет и три стотинки), представляваща цена на
доставена от ищеца топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024
г. за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
16.12.2024 г., до окончателното плащане на дължимото, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 74667/2024 г. по описа на СРС, 128 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над уважения с решението размер до пълно предявения размер от
532.42 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 153, ал. 1 ЗЕ по отношение на Ц. З. Б., ЕГН **********, с адрес
гр. С, ж. к .Л бл...., че дължи в полза на “Т – С” ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и
адрес на управление гр. С, ул. Я № 23Б, сума от 445.33 лева (четиристотин
четиридесет и пет лева и тридесет и три стотинки), представляваща цена на
доставена от ищеца топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024
г. за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
16.12.2024 г., до окончателното плащане на дължимото, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 74667/2024 г. по описа на СРС, 128 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над уважения с решението размер до пълно предявения размер от
532.42 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК “Т – С” ЕАД, ЕИК: ... да
ЗАПЛАТИ на Ц. З. Б., ЕГН **********, З. Б. Б., ЕГН **********, в условията
на солидарност, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в
общ размер на 130.85 лева (сто и тридесет лева и осемдесет и пет
стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. З. Б., ЕГН **********, З. Б. Б.,
ЕГН ********** да ЗАПЛАТЯТ на “Т – С” ЕАД, ЕИК: ... съдебно-деловодни
разноски както за настоящото производство, така и за заповедното такова -
ч.гр.д. № 74667/2024 г., в общ размер на 748.49 лева (седемстотин
четиридесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки).
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето-лице помагач на
страната на ищеца - „Т С" ЕООД, ЕИК....
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от неговото
получаване от страните пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1
ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6