№ 184
гр. Стара Загора, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20225500500051 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „М.Т.“ ЕООД – гр.К. срещу решение
№ 260369/13.08.2021 г. по гр.д.№ 714/2020 г. по описа на Районен съд -
Казанлък.
Първоинстанционното решение се обжалва като недопустимо поради
липсата на пасивна легитимация за въззивното дружество и поради наличието
на строителни книжа.
Евентуално се обжалва като неправилно поради постановяването му в
нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални
нарушения и необоснованост.
Излагат се конкретни оплаквания за необоснованост на изводите на
първоинстанционния съд относно недоказаност на оспорването от въззивника
на представения от насрещната страна констативен нотариален акт за
собственост, както и относно приетото ограничаване за ползване на сградата
„чепкало“, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.
Претендира се обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на
производството по делото, евентуално – неговата отмяна и постановяването
на ново решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен.
Претендира се и присъждането на съдебно-деловодните разноски за
двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок въззиваемият „Т.“ ООД- гр.К., е представил
1
отговор на въззивната жалба, с който я е оспорил като неоснователна.
Изложил е доводи, че обжалваното решение е допустимо и правилно,
т.к. първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани доказателства и въз
основа на тях е направил обосновани фактически и правни изводи,
съответстващи на материалния закон.
Претендира за потвърждаването на първоинстанционното решение и
присъждането на разноските пред въззивната инстанция.
В проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество се
представлява от законния си представител и от процесуален представител,
чрез когото поддържа въззивната жалба и пледира за обезсилване или отмяна
на обжалваното решение и постановяването на ново, с което производството
бъде прекратено или предявеният иск бъде отхвърлен. Претендира се
присъждането на направените пред двете съдебни инстанции разноски. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемото дружество се представлява от законния си представител и
от процесуален представител, чрез когото оспорва въззивната жалба и
пледира за потвърждаване на обжалваното решение, както и за присъждането
на направените пред въззивната инстанция разноски.
Въззивният съд, след като взе предвид твърденията и възраженията
на страните, събраните по делото доказателства и приложимите
материално-правни и процесуално-правни норми, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.260 от
ГПК и чл.261 от ГПК, и е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за
обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от
въззивно обжалване.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „Т.“ ООД
срещу „М.Т.“ЕООД, с която е предявен иск по чл.109 от Закона за
собствеността, с който се претендира осъждането на ответното дружество да
преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в поставянето на
два броя метални контейнери с размери съответно 3,10 м./5,20 м, със
застроена площ от 16,12 кв.м., и 2/60м./4,60/м., със застроена площ от 11,96
м., изградени от метална конструкция, с външни ограждащи елементи от
„сандвич“ панели, подова конструкция изградена от метална скара, положени
върху трамбован естествен терен, както и изградените към тях метални
навеси с размери съответно от 3,10 м./ 5,00 м. към металния контейнер № 1, и
2,60 м./1,00 м., към метален контейнер № 2, с които пречи на ищцовото
дружество да упражнява правото си на собственост върху ПИ №
35167.501.7060, както и върху сгради с идентификатори № 35167.501.7060.7 и
35167.501.7060.11, както и да възстанови предишното положение на имота
като премахне металните контейнери и навесите към тях.
Ищецът е изложил твърдения, че е собственик на 410/6291 ид.части от
2
ПИ № 35167.501.7060, с площ от 6291 кв.м., находящ се в гр.К., както и на
построените в него сграда-чепкало с площ от 260 кв.м., с идентификатор №
35167.501.7060.7 и сграда-дюшеци с площ от 150 кв.м., с идентификатор
№35167.501.7060.8, както и на още шест сгради, находящи се в поземления
имот с идентификатори № 35167.501.7060.1, № 35167.501.7060.2, №
35167.501.7060.3, № 35167.501.7060.4, № 35167.501.7060.5 и №
35167.501.7060.6, както и на ½ ид.част от сграда с идентификатор №
35167.501.7060.11, по силата съответно на договор за покупко-продажба от
31.07.1997 г. и договор за прехвърляне на предприятие от 02.06.2003 г., на
договор за покупко-продажба от 04.11.2004 г., и на приращение.
Твърди, че в неизвестен момент, но преди м.юни 2018 г. ответното
дружество е поставило в поземления имот метален контейнер с размери
съответно 3,10 м./5,20 м, със застроена площ от 16,12 кв.м., изграден от
метална конструкция, с външни ограждащи елементи от „сандвич“ панели,
подова конструкция изградена от метална скара, положен върху трамбован
естествен терен /контейнер № 1/, а в края на м.септември 2018 г. е поставило
метален контейнер с размери 2/60м./4,60/м., със застроена площ от 11,96 м.,
изграден от метална конструкция, с външни ограждащи елементи от
„сандвич“ панели, подова конструкция изградена от метална скара, положен
върху трамбован естествен терен /контейнер № 2/. За поставянето на
контейнерите на „М.Т.“ ЕООД било издадено разрешение за поставяне №
34/20.09.2018 г. на главния архитект на Община К.. Освен това към тези
контейнери ответното дружество изградило и метални навеси с размери
съответно от 3,10 м./ 5,00 м. към металния контейнер № 1, и 2,60 м./1,00 м.,
към метален контейнер № 2, като по този начин увеличило реалната площ,
заеманата от контейнерите.
Твърди, че поставянето на контейнерите в поземления имот от страна на
„М.Т.“ ЕООД било извършено незаконосъобразно, т.к. към момента на
издаване на разрешението за поставянето им ответното дружество не
притежавало право на собственост върху поземления имот, а освен това
нямало и писменото съгласие на собствениците на терена, които били „Т.“
ООД и ЕТ“М.-Д.Т.“, или писмен договор за наем за заетата площ с тях,
поради което и самото разрешение за поставяне било издадено
незаконосъобразно. Освен това твърди, че контейнерите били поставени по
начин, препятстващ „Т.“ ООД да упражнява правото си на собственост върху
земята и върху сграда-чепкало с идентификатор № 35167.501.7060.7 и сграда
с идентификатор № 35167.501.7060.11, т.к. били поставени в непосредствена
близост до двете сгради, като пречели използването на южния вход на сграда-
чепкало и препятствали достъпа до двете сгради.
С подадения отговор на исковата молба ответното дружество е
оспорило предявения иск, като е възразило, че не е пасивно легитимирано да
отговаря по него. В тази насока е изложило довод, че собственик на
5881/6291 ид.части от поземления имот е ЕТ“М.-Д.Т.“, чийто праводател „Т.-
*“ООД към момента на поставяне на контейнерите е дал съгласието си, т.е. е
3
взел решение за поставянето им, поради което „Т.“ ООД не може да оспори
това действие на управление на съсобствения имот.
Изложено е и възражение, че поставянето на контейнерите е законно,
т.к. е налице издадено разрешение за поставяне, което не е отменено, а за
издаването му е било налице съгласие на собственика на имота „Т.-*“ООД.
Изложени са и възражения, че поставените контейнери не пречат на
ищеца да използва сграда-чепкало, която има и друг вход, както и че южния
вход е бил изграден без строителни книжа.
Оспорено е, че „Т.“ ООД притежава право на собственост върху ½
ид.част от сграда с идентификатор № 35167.501.7060.11 по силата на
приращение, т.к. сградата съществувала към момента на покупката от негова
страна на идеалните части от терена и другите сгради, построени в
поземления имот.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил иска, като
е приел, че контейнерите са били поставени от „М.Т.“ ЕООД
незаконосъобразно, т.к. разрешението за поставянето им е било издадено в
нарушение на закона, както и че пречат на „Т.“ ООД да използва по
предназначение южния вход на сграда-чепкало и препятстват достъпа до
сграда с идентификатор № 35167.501.7060.11.
Правно-относимите факти са били правилно установени от
първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото доказателства,
поради което въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното
решение в тази им част.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства
безспорно се установява, че по силата на договор за покупко-продажба от
31.07.1997 г. ЕТ “И.П. - О.П.” е закупил от “Т.-*” АД сграда-чепкало с площ
от 260 кв.м., с идентификатор № 35167.501.7060.7 и сграда-дюшеци с площ от
150 кв.м., с идентификатор №35167.501.7060.8, построени в поземлен имот с
идентификатор № 35167.501.7060 по КККР на гр.К..
С договор за покупко-продажба от 18.01.2001 г. О.И.П. е закупил от „Т.-
*“ АД построените в поземлен имот с идентификатор № 35167.501.7060 шест
сгради с идентификатори № 35167.501.7060.1, № 35167.501.7060.2, №
35167.501.7060.3, № 35167.501.7060.4, № 35167.501.7060.5 и №
35167.501.7060.6.
С договор за прехвърляне на търговско предприятие от 02.06.2003 г.
„Т.“ ООД е придобило търговското предприятие на ЕТ “И.П. - О.П.”.
С договор за покупко-продажба от 04.11.2004 г. „Т.“ ООД е закупило от
О.И.П. построените в поземлен имот с идентификатор № 35167.501.7060 шест
сгради с идентификатори № 35167.501.7060.1, № 35167.501.7060.2, №
35167.501.7060.3, № 35167.501.7060.4, № 35167.501.7060.5 и №
35167.501.7060.6.
С констативен нотариален акт от 23.11.2004 г. „Т.“ ООД е признато за
собственик на сграда-чепкало с площ от 260 кв.м., с идентификатор №
4
35167.501.7060.7 и сграда-дюшеци с площ от 150 кв.м., с идентификатор №
35167.501.7060.8, построени в поземлен имот с идентификатор №
35167.501.7060 по КККР на гр.К. по силата на покупка.
Сградите с идентификатори №35167.501.7060.1, № 35167.501.7060.2, №
35167.501.7060.3, № 35167.501.7060.4, № 35167.501.7060.5, №
35167.501.7060.6, № 35167.501.7060.7 и № 35167.501.7060.8, намиращи се в
поземлен имот с идентификатор № 35167.501.7060 по КККР на гр.К. съгласно
удостоверение за търпимост № 6/20.01.2020 г. на Община К. представляват
търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване.
С влязло на 13.08.2019 г. в сила съдебно решение „Т.“ ООД е признато
по отношение на „Т.-*“ АД и „М.Т.“ ЕООД за собственик на 410/6291
ид.части от поземлен имот с идентификатор № 35167.501.7060 по КККР на
гр.К..
С констативен нотариален акт от 02.12.2019 г. „Т.“ ООД е признато за
собственик на ½ ид.част от сграда с идентификатор № 35167.501.7060.11,
построена в поземлен имот с идентификатор № 35167.501.7060 по КККР на
гр.К..
Безспорно се установява също, че с договор за покупко-продажба от
17.07.2018 г. „М.Т.“ ЕООД е закупило от „Т.-*“ АД поземлен имот с
идентификатор № 35167.501.7060 по КККР на гр.К..
С договор за извънсъдебна спогодба от 12.09.2018 г. „М.Т.“ ЕООД и
„Т.-*“ АД са развалили договора за покупко-продажба от 17.07.2018 г.
С договор за покупко-продажба от 06.12.2018 г. ЕТ „Д.Т.-М.“ е закупил
от „Т.-*“ АД 5760,5/6291 ид.части от поземлен имот с идентификатор №
35167.501.7060 по КККР на гр.К..
На 12.09.2018 г. „М.Т.“ ЕООД, легитимирайки се като собственик на
поземлен имот с идентификатор № 35167.501.7060 по силата на договора за
покупко-продажба от 17.07.2018 г., е подало заявление до Община К. за
издаване на разрешение за поставяне на 2 броя метални контейнера в
поземления имот.
Заявлението е било уважено, като е било издадено разрешение за
поставяне № 34/20.09.2018 г. на главния архитект на Община К..
В материалите на административната преписка не се съдържа писмено
съгласие за поставяне на контейнерите от „Т.-*“ АД или на „Т.“ ООД.
На 21.09.2018 г. „Т.-*“ АД и „М.Т.“ ЕООД са сключили писмено
споразумение, с което „Т.-*“ АД е дало съгласието си „М.Т.“ ЕООД да
постави в поземления имот 2 броя метални съоръжения /конструкции/
съгласно разрешение за поставяне 34/20.09.2018 г. на главния архитект на
Община К..
На 25.11.2019 г. „Т.“ ООД е подало сигнал до Община К., с което е
уведомило административния орган за отпадане на основанието за издаване
на разрешение за поставяне № 34/20.09.2019 г. и е поискало да бъде издадена
заповед за премахването на обектите.
На 03.12.2019 г. „Т.-*“ АД и ЕТ „Д.Т.-М.“ са сключили писмено
5
споразумение, с нотариална заверка на подписите, с което са се съгласили, че
в предмета на договора за покупко-продажба от 06.12.2018 г. се включва и
построената в поземлен имот с идентификатор № 35167.501.7060 сграда с
идентификатор № 35167.501.7060.11.
От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-
техническата експертиза, което въззивният съд кредитира изцяло, се
установява, че по инвестиционен проект, одобрен на 18.09.2018 г. от Община
К., са предвидени преместваеми съоръжения (2 бр. метални контейнери), като
съоръженията следва да бъдат поставени върху естествен терен.
Конструкцията им е изработена от метален скелет от квадратен профил,
съединен чрез заваряване. При извършения оглед вещото лице е
констатирало, че същите са намират в южната част на поземлен имот с
идентификатор № 35167.501.7060 в град К.. Установило е, че пред вратата на
контейнер № 1 е направен навес с размери 500 см./365 см., като същият е от
ламарина и стъпва върху металния контейнер, метална колонка и греда.
Контейнер № 2 е разположен на разстояние 6 м. от сграда с идентификатор №
35167.501.7060.7 и на разстояние 6 м. от сграда с идентификатор №
35167.501.7060.11, а контейнер № 1 е разположен на разстояние 3 м. от
контейнер № 2.
Разрешение за поставяне № 34/20.09.2018 г. било издадено въз основа
на одобрен на 18.09.2018 г. инвестицонен проект. В проекта били нанесени 2
броя контейнери, които се намират от юг на сграда с идентификатор №
35167.501.7060.7 и от запад на сграда с идентификатор № 35167.501.7060.11.
На практика в южната част на поземлен имот с идентификатор №
35167.501.7060 били поставени върху естествен терен преместваеми
съоръжения - 2 броя метални контейнери. За връзка с терена са били
направени бетонови ивични основи, като вътре нямало настилка. Според
вещото лице поставените контейнери не съответстват на описаните
технически характеристики в разрешение за поставяне № 34/20.09.2018 г.,
издадено от главния архитект на Община К.. От север на контейнер № 1, пред
вратата, бил направен навес. Същият бил от ламарина и стъпвал върху
металния контейнер, метална колонка и греда. От север на контейнер № 2
пред вратата имало стряха, която била продължение на покрива. В
инвестиционния проект и Разрешение за строеж № 34/20.09.2018 г., издадено
от главния архитект на Община К., не били предвидени навеси.
Съгласно заключението сграда с идентификатор № 35167.501.7060.7
представлява едноетажна масивна сграда, функционално предназначение:
промишлена сграда. Сградата има 1 вход към трафопоста, 2 входа към
производственото помещение и 1 вход към склада, като 3 входа са от изток и
1 е от юг.
Разстоянието от навеса към контейнер № 1 до сграда с идентификатор
№ 35167.501.7060.11 е 2,30 м. и оттам не може да премине товарен
автомобил. Достъпът до сграда с идентификатор № 35167.501.7060.11 е
затруднен, както от изток, така и от запад.
6
За изграждането на южния вход не са били представени доказателства,
поради което вещото лице не може да отговори на въпроса кога е изграден
южния вход на сградата.
Вследствие на поставените допълнително към двата метални
контейнера навеси достъпът до сграда с идентификатор № 35167.501.7060.7 и
сграда с идентификатор № 35167.501.7060.11 бил затруднен, като
преминаването на товарни автомобили било невъзможно.
От свидетелските показания на свидетелите П.Б. и С.Н. е установено, че
сграда-чепкало има 3 входа – от изток, север и юг, които са съществували и
преди 2000 г. В близост до сградата от преди около 2 години имало поставени
две съоръжения като гаражи и между тях не можело да се мине с автомобил.
От показанията на свидетеля Г.К. е установено, че от 1998 г. изпълнява
длъжност в „Т.-*“АД. Сграда с идентификатор № 35167.501.7060.11
съществувала в поземления имот от 2003 г. -2004 г. - 2005 г. и била
използвана за складиране на отпадъци от производството на дюшеци.
Впоследствие е била продадена заедно със земята на едноличен търговец Т..
Сграда – чепкало имала два входа. В имота Т. бил поставил два гаража, за
което свидетелят бил дал разрешение за поставянето им.
От показанията на свидетеля З.А. е установено, че сграда –чепкало има
три входа, като този от юг не се ползва, т.к. пред вратата имало посадено
дърво –праскова. На юг от сграда-чепкало имало малка сграда, която била
ползвана от свидетеля и други хора за гледане на животни. Между сграда-
чепкало и малката сграда преди имало път, който бил обрасъл с високи
храсти. Преди малко повече от две години в близост до тези сгради били
поставени два контейнера-гаражи, между които и сграда-чепкало имало
достатъчно разстояние за преминаването на автомобил.
При така установените относими факти въззивният съд намира жалбата
за неоснователна по следните съображения:
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като в тази насока
намира за неоснователни възраженията на въззивника за недопустимостта му.
Съгласно чл.109 от Закона за собствеността собственикът може да иска
прекратяването на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право.
Не е налице твърдяната несъвместимост между различните части на
диспозитива на съдебното решение, възпроизвеждащ петитума на исковата
молба, т.к. първата част /установителната част/ конкретизира в какво се
изразяват неоснователните действия, за които се приема, респ. се твърди, да
смущават правото на собственост на ищеца, а втората част /осъдителната
част/ разпорежда начина по който следва да бъде прекратено извършването
им.
В случая действията, които са приети за неоснователни, се изразяват в
поставянето на двата метални контейнера и имплицитно смислово
включващото се в това понятие действие по поддържането на това състояние
7
във времето, т.е. държането им, което следва да бъде преустановено, а
начинът на прекратяване на тези действия е чрез премахването на
контейнерите.
В диспозитивът на обжалваното първоинстанционно решение е
текстово и смислово възпроизведено именно това съдържание, поради което
и не може да става дума за каквото и да било противоречие.
Неоснователно е и възражението за недопустимост поради липсата на
пасивна легитимация за въззивното дружество и наличието на разрешение за
поставяне.
Пасивната процесуална легитимация се определя от твърденията на
ищеца за спорното право и в случая предвид изложените в исковата молба
обстоятелства надлежен ответник по предявения иск е именно „М.Т.“ ЕООД,
за което се твърди, да е извършило действия, с които пречи на ищеца да
упражнява правото си на собственост.
Пасивната материална легитимация на ответника е въпрос по
съществото на спора и по нея съдът се произнася с решението си, като в
зависимост от доказаността на твърденията и възраженията на страните може
да уважи или отхвърли предявения срещу ответника иск.
В случая сочените във въззивната жалба обстоятелства, обосноваващи
липсата на пасивна легитимация и наличието на издадено и неотменено
разрешение за поставяне на контейнерите, се отнасят към материално-
правната страна на спора и не обуславят недопустимост на обжалваното
решение.
Извършвайки преценка за правилността на обжалваното решение, в
рамките на очертаните с оплакванията във въззивната жалба предели на
въззивната проверка, Старозагорският окръжен съд го намира за правилно, по
следните съображения:
От доказателствата по делото безспорно е установено, че „Т.“ ООД е
собственик на 410/6291 ид.части от поземлен имот с идентификатор №
35167.501.7060, с площ от 6291 кв.м., находящ се в гр.К., както и на
построени в него сгради, сред които сграда-чепкало с площ от 260 кв.м., с
идентификатор № 35167.501.7060.7, както и на ½ ид.част от сграда с
идентификатор № 35167.501.7060.11.
Въззивният съд приема, че в настоящото производство „Т.“ ООД е
доказало надлежно правото си на собственост върху ½ идеална част от сграда
с идентификатор № 35167.501.7060.11 с представения по делото констативен
нотариален акт.
Съгласно указанията по приложението на закона, обективирани в ТР №
11/2013 г. по тълк.д.№ 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, макар и констативния
нотариален акт да не се ползва с материална доказателствена сила по смисъла
на чл.179, ал.1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост, доказателствената тежест за
оборване на легитимиращия му ефект, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот, задължаващ третите лица и съда да
8
приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота, е на оспорващата
го страна.
Съдът счита, че посредством ангажираните по делото доказателства
„М.Т.“ ЕООД не е успяло да опровергае легитимиращия ефект на издадения в
полза на „Т.“ ООД констативен нотариален акт, т.к. въззивното дружество не
е ангажирало никакви годни доказателства, че това право е било притежавано
от „Т.-*“ АД, като в тази връзка свидетелските показания на свидетеля К. не
представляват годно доказателствено средство. Не е ангажирало и никакви
годни доказателства, че „Т.-*“ АД валидно е прехвърлило правото на
собственост върху тази сграда на ЕТ“Д.Т.-М.“, като в тази връзка
споразумението от 03.12.2018 г. не представлява годно доказателство,
доколкото не е извършено в изискуемата по чл.18 от ЗЗД нотариална форма,
като нотариалната заверка на подписите на страните не може да се приеме за
такава.
По изложените съображения въззивният съд намира за неоснователни
оплакванията във въззивната жалба за необоснованост на изводите на
първоинстанционния съд относно недоказаност на оспорването от въззивника
на представеният от „Т.“ ООД констативен нотариален акт за собственост.
Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд счита,
че от страна на „М.Т.“ ЕООД са извършени твърдените неправомерни
действия, изразяващи се в поставянето в поземлен имот с идентификатор №
35167.501.7060 на два метални контейнера, с които пречи на „Т.“ ООД да
упражнява правото си на собственост върху имота и върху сграда-чепкало с
площ от 260 кв.м., с идентификатор № 35167.501.7060.7 и сграда с
идентификатор № 35167.501.7060.11.
В тази връзка следва да се има предвид, че именно въззивното
дружество е подало искане до Община К. за издаване на разрешение за
поставянето на металните контейнери в имота и нему е било издадено
разрешение за поставяне № 34/20.09.2018 г. на главния архитект на Община
К..
Поставянето на металните контейнери обаче е било извършено
неправомерно, въпреки наличието на издадено разрешение за поставянето им,
т.к. последното представлява незаконосъобразен индивидуален
административен акт.
Съгласно разпоредбите на чл.56, ал.1 и ал.2 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми
обекти, за които се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и
проектна документация, одобрени от главния архитект на общината.
В случаите, когато преместваемите обекти се поставят върху чужди
поземлени имоти, нормата на ал.4 от чл.56 от ЗУТ предвижда разрешението
за поставяне да се издава въз основа на изрично писмено съгласие от
собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от
преместваемия обект площ.
В конкретния казус „М.Т.“ ЕООД е поставило металните контейнери,
9
които представляват преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ, в
чужд терен, т.к. с извънсъдебната спогодба за разваляне на договора за
покупко-продажба от 17.07.2018 г. правото на собственост върху съответните
идеални части от поземления имот е преминало обратно у „Т.-*“ АД.
Развалянето на договора има обратна сила съгласно чл.88, ал.1 от ЗЗД,
поради което следва, че както към момента на издаването на разрешението за
поставяне, така и към момента на подаване на заявлението до Община К.
„М.Т.“ ЕООД не е било собственик на поземления имот или идеални части от
него.
Материалната незаконосъобразност на издаденото разрешение за
поставяне № 34/20.09.2018 г. на главния архитект на Община К. произтича от
обстоятелството, че пред административния орган не е бил представен някой
от изискуемите по закон документи - писмено съгласие от собственика на
поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия
обект площ.
Въззивният съд счита, че представеното като доказателство по делото
споразумение от 21.09.2018 г., обективиращо съгласието на „Т.-*“ АД за
поставяне на металните контейнери от „М.Т.“ ЕООД в имота, не обуславя
извод, че законовата процедура при издаване на разрешението за поставяне е
била спазена, т.к. това споразумение не се съдържа в материалите на
административната преписка, т.е. не е било представено на административния
орган, а и обективно няма как да е било представено, т.к. видно от датата му е
било подписано на 21.09.2018 г., а самото разрешение за поставяне е било
издадено ден по-рано.
Неоснователно е възражението на въззивника, че разпореждането за
поставяне се ползва със стабилитет, т.к. не е отменено по надлежния ред,
което обвързва съда да приеме, че металните контейнери са били поставени в
имота на законно основание.
По силата на чл.17, ал.2 изр.2-ро от ГПК при решаването на правен спор
гражданският съд е компетентен да се произнесе инцидентно по
законосъобразността на административен акт в случаите, когато той се
противопоставя на страна по делото, която не е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му.
Настоящият случай е именно такъв, т.к. в производството по издаването
на разрешение за поставяне № 34/20.09.2018 г. на главния архитект на
Община К. „Т.“ ООД не е било привлечено като заинтересована страна от
административния орган по реда на чл.26 от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, поради което и не е имало възможността да участва в
производството и да обжалва вече издадения административен акт.
Поставянето на металните контейнери в имота представлява
неоснователно действие, с което се пречи на упражняването на правото на
собственост на „Т.“ ООД върху терена и двете сгради, т.к. тези действия, са
били извършени от въззивното дружество без да има облигационно, пълно
или ограничено вещно право или сервитут върху този имот, поради което от
10
естеството им следва и самото нарушение на правото на собственост .
Правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което
задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било
въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да
търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово
съгласие, поради което самото пряко въздействие върху имота на
собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява
такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява
правото си.
С оглед на това оплакванията във въззивната жалба за необоснованост
на изводите на първоинстанционния съд относно приетото ограничаване за
ползване на сградата - чепкало, което е довело и до неправилно приложение
на материалния закон, са неоснователни.
Освен това по делото е доказано и че неоснователните действия
създават конкретни пречки за ползване от страна на „Т.“ ООД на сграда-
чепкало и сграда с идентификатор № 35167.501.7060.11, т.к. към металните
контейнери за изградени в нарушение на инвестиционния проект метални
навеси, които водят до промяна на параметрите им, а самото поставяне на
контейнерите върху терена е на такива места, че се препятства нормалния
достъп до сграда-чепкало през южния й вход, и до сграда с идентификатор №
35167.501.7060.11, осъществяван посредством моторни превозни средства.
За обосноваване на този правен извод въззивният съд кредитира
заключението на вещото лице, а не събраните по почин на въззивното
дружество свидетелски показания, т.к. последните не представляват годно
доказателствено средство за установяването на този факт, предвид че
изразяват преценката на свидетеля.
С оглед на всички изложени съображения съдът намира, че въззивната
жалба е неоснователна, а обжалваното с нея първоинстанционното решение е
допустимо и правилно и като такова следва бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото поради неоснователността на въззивната
жалба въззиваемото дружество има право на разноски.
Пред съда страната е представила доказателства за направени разноски
в размер на 1 200 лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за основателно направеното от въззивното дружество
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като с оглед на
действителната фактическа и правна сложност на делото и материалния
интерес, обусловен от цената на иска и относим към минималния размер на
адвокатското възнаграждение, намалява подлежащите на присъждане
разноски за адвокатско възнаграждение наполовина.
Предвид това в полза на „Т.“ ООД следва да се присъдят разноски в
размер на 600 лв. /шестстотин лева/.
По изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.1-во от ГПК
Окръжен съд –Стара Загора
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260369/13.08.2021 г. по гр.д.№ 714/2020
г. по описа на Районен съд - К..
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК като прекомерно
подлежащото на присъждане като разноски заплатено от Т.“ ООД, ЕИК
№***, със седалище и адрес на управление: гр.К., Западна индустриална зона,
представлявано от законния си представител: С.О.П.-А. – управител,
адвокатско възнаграждение от 1 200 лв. / хиляда и двеста лева/ на 600 лв. /
шестстотин лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс
„М.Т.“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.К., ***,
представлявано от законния си представител: Д.И. Т. - управител да заплати
на „Т.“ ООД, ЕИК №***, със седалище и адрес на управление: гр.К., Западна
индустриална зона, представлявано от законния си представител: С.О.П.-А. –
управител, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/ - разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция .
Решението на основание чл.280, ал.1 пр.1-во от ГПК не подлежи на
касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12