№ 10564
гр. С., 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20211110173555 по описа за 2021 година
Предявен е иск от Б. Н. К., ЕГН: **********, адрес: гр. В. Т., ж.к. „Б.“,
ул. „Д. Ч.“ № 2, вх. А, ет. 6, ап. 16 срещу Прокуратурата на Република
България, по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от водено срещу него наказателно производство, което
е завършило с постановление за прекратяване, ведно със законната лихва от
02.07.2021 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че с постановление от 03.09.2020 г. по досъдебно
производство № 228 ЗМК-1258/2020 г. на 04РУ-СДВР, пр.пр. № 31885/2020 г.
на СРП, бил привлечен като обвиняем в извършване на две престъпления от
общ характер по чл. 131, ал. 2, пр. 4, вр. чл. 130, ал. 2, пр. 1 НК. Твърди, че
срещу него била взета мярка за неотклонение „гаранция“. С оглед
привличането му като обвиняем била извършена полицейска регистрация. В
рамките на досъдебното производство били извършени редица процесуално-
следствени действия. Твърди, че разследването по досъдебното производство
продължило около десет месеца и било прекратено с постановление от
17.06.2021 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК – поради недоказаност на
обвиненията по несъмнен и категоричен начин. Сочи, че постановлението за
прекратяване на досъдебното производство е получил на 24.06.2021 г., както и
че не е обжалвал същото. В резултат на осъщественото спрямо него
наказателно преследване му били причинени неимуществени вреди, изложени
подробно в исковата молба.
В срока за отговор ответникът оспорва предявения иск. Намира за
недоказани твърденията на ищеца, че е претърпял вреди, както и че е налице
причинна връзка между вредите и повдигнатото му обвинение. Изразява
1
становище, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство може да бъде основание за воденото дело, само ако същото е
влязло в сила, добило стабилитет. Твърди, че в случая постановлението за
прекратяване на наказателното производство не е придобило стабилитет,
доколкото не е потвърдено с акт на съда и съществува възможност за
служебната му отмяна по реда на инстанционния контрол. Сочи се, че
Прокуратурата на Република България не е разпространила информация
относно воденото наказателно производство срещу ищеца, поради което
злепоставянето му в обществото и пред работодателя и колегите му не е
резултат от нейни действия. Оспорва прекратяването на трудовото
правоотношение на ищеца и влошеното му здравословно състояние да са
вследствие на повдигнатото му обвинение. Отделно от това прави възражение
за прекомерност на претендираното обезщетение. Оспорва началната дата, от
която се дължи законната лихва.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
По делото е отделено за безспорно, че ищецът бил обвинен в
извършване на престъпление, като образуваното наказателно производство
било прекратено с постановление от 17.06.2021 г. на прокурор от СРП.
Не са спорни между страните, а и се установяват от приложеното
досъдебно производство № 228 ЗМК-1258/2020 г. на 04 РУ-СДВР, пр.пр.№
31885/2020 г. на СРП, както и ч.н.д. № 11873/2020 г. на СРС, НО, 103-ти
състав следните обстоятелства:
на 02.09.2020 г. с разпит на свидетели като първото действие по
разследването е образувано бързо производство № 1258/2020 г. на 04 РУ-
СДВР, за това, че на 02.09.2020 г., около 12,00 ч, в гр. С., бул. „К. А. Д.“,
между сградите на Министерски съвет и Народно събрание 2 (бивш
Партиен дом) е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка чрез нанасяне на ритници в краката в областта под
коленете, без разстройство на здравето, на полицейските органи – мл.
пол. инсп. И. С. Б., назначен в група „Териториална полиция Връбница“,
сектор „Охранителна полиция“ при 09 РУ-СДВР и пол. инсп. Н. Ц. Б.,
назначен в група „Териториална полиция Люлин“, сектор „Охранителна
полиция“ при 09 РУ-СДВР, при изпълнение на службата му по
опазването на обществения ред – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр.
чл. 130, ал. 2 НК, като на основание Заповед за задържане за срок до 24
часа, с начален час 12,00 ч на 02.09.2020 г., за срок до 24 часа е задържан
ищецът на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР с оглед данни за извършено
престъпление;
с постановление от 03.09.2020 г. ищецът е привлечен в качеството на
обвиняем за две престъпления по по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 4 вр. чл. 130,
ал. 2, пр. 1 НК и е разпитан в качеството му на обвиняем видно от
2
протокол за разпит от 03.09.2020 г.
с постановление от 03.09.2020 г. ищецът е задържан под стража за срок
до 72 часа считано от датата и часа на предявяване на обвинението;
с протокол от 03.09.2020 г. ищецът е освидетелстван;
с протоколно определение от 05.09.2020 г. по н.ч.д. № 11873/2020 г. на
СРС е оставено без уважение искането на СРП за вземане мярка за
неотклонение „задържане под стража“ на ищеца в качеството му на
обвиняем, спрямо когото е взета мярка за неотклонение „гаранция в
пари“ в размер на 400 лв.;
с молба от 14.09.2020 г. ищецът е представил доказателства за внесена по
сметка на СРС така определената гаранция от 400 лв.;
с постановление от 26.10.2020 г. е удължен срокът за разследване по
досъдебното производство с два месеца считано от 02.11.2020 г., а на
основание чл. 234, ал. 6 НПК е потвърдена взетата спрямо ищеца мярка
за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 400 лв.;
с постановления от 16.12.2020 г., 18.12.2020 г., 29.04.2021 г. срокът за
разследването е съответно удължаван с потвърждаване на
горепосочената мярка за неотклонение;
с протокол за разпит на обвиняем от 09.12.2020 г. ищецът е дал
обяснения във връзка с воденото срещу него досъдебно производство, а
с протокол от същата дата са му снети образци за сравнително
изследване – снимки в различни позиции, а с протокол от 09.12.2020 г.
ищецът доброволно е предал 2 бр. диск и 1 бр. флаш памет;
с протокол от 04.06.2021 г. на ищеца е предявено разследването, а с
мнение от същата дата досъдебното производство е изпратено от 04 РУ-
СДВР с мнение до СРП за преценка предаване обвиняемото лице на съд;
с постановление от 17.06.2021 г. е прекратено досъдебно производство
№ 228 ЗМК-1258/2020 г. на 04 РУ-СДВР, пр.пр.№ 31885/2020 г. на СРП
по отношение на ищеца за престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 4 вр.
чл. 130, ал. 2, пр. 1 НК и за престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 4 вр.
чл. 130, ал. 2, пр. 1 НК, отменена е взетата спрямо ищеца мярка за
неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 400 лв. и е спряно същото
производство срещу неизвестен извършител за същите две извършени
престъпления, като в акта е посочен 7-дневен срок от съобщението за
обжалването му.
Прокурорският акт за прекратяване на наказателното производство не
влиза в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3
НПК, защото може служебно да бъде отменен от по-горестоящ прокурор, ако
не е обжалван. Постановлението за прекратяване на наказателното
производство не е предвидено между актовете по чл. 412, ал. 2 НПК, които
влизат в сила. Според чл. 243, ал. 9 НПК постановлението за прекратяване на
наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или
от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо
лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата
3
прокуратура, а когато е обжалвано, определенията на съда по чл. 243, ал. 5, т.
1 и т. 2 НПК подлежат на проверка по реда на гл. XXXIII „Възобновяване на
наказателни дела“ (чл. 419, ал. 1 НПК). Когато не е обжалван прокурорският
акт за прекратяване на наказателното постановление, не влиза в сила, дори
когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 НПК, защото
може служебно да бъде отменен от по-горестоящ прокурор.
Стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното
производство като основание за възникване отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е
съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2
ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и
то да завърши с оправдателна присъда (Решение № 205 от 6.11.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 863/2019 г., IV г. о.; Решение № 184 от 26.05.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 7127/2014 г., IV г. о.; Решение № 191 от 20.05.2015 г. на ВКС по гр. д. №
6686/2014 г., IV г. о.; Решение № 197 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1211/2010 г., III г. о.).
Видно от приложена към отговора на исковата молба обратна разписка
ищецът е получил препис от процесното постановление на 12.07.2021 г.,
поради което посоченият в същия акт едноседмичен срок за обжалване е
изтекъл на 19.07.2021 г., както твърди и ответникът в отговора на исковата
молба. Постановлението е влязло в сила на 20.07.2021 г. при липса на данни
да е било обжалвано и протестирано в горния срок, както се установява и от
неоспорена от ответната прокуратура Заповед от 18.05.2022 г. на Главна
дирекция „Национална полиция“ на МВР, в която заповед е посочено, че
процесното постановление не е обжалвано или протестирано, както и при
липса на данни ищецът да е поискал продължаването на наказателното
производство. По делото липсват и данни за служебна отмяна на акта от по-
горестоящия прокурор по реда на възобновяването по НПК. В
постановлението ясно е посочено, че досъдебното производство бива
прекратено срещу ищеца, а спирането на производството не е срещу ищеца, а
срещу неизвестен извършител, което изразява волята на държавното
обвинение да разкрие извършителя на двете престъпления, като използва
методите и средствата на наказателния процес срещу друго лице, за което
евентуално бъдат събрани доказателства в извършване на процесните
престъпления.
Поради това е неоснователен доводът на ответника, че липсвал
стабилен прокурорски акт или окончателен съдебен акт относно
прекратяването на наказателното производство. Неоснователни са и доводите
на ответника, направени в открито съдебно заседание на 13.02.2023 г., че
досъдебното производство било частично прекратено, без да има окончателно
прекратяване, като заявява и че в известието за доставяне било посочено, че е
за постановление за спиране, а не и постановление за прекратяване на
наказателното производство. Сам ищецът заявява, че е получил препис от
процесното постановление на 12.07.2021 г., като липсва оспорване от страна
4
на прокуратурата, че не ищецът, а друго лице се е подписало на обратната
разписка, приложена към отговора на исковата молба. Изцяло несъстоятелен
се явява доводът на ответника, че в обратната разписка било посочено
връчване на постановление за спиране, а не и за прекратяване на
наказателното производство, след като процесното постановление третира
както въпроса за прекратяване на наказателното производство, така и въпроса
за неговото спиране срещу неизвестен извършител, както и с оглед на това, че
по делото ответникът не представи друг прокурорски или съдебен акт, от
който да е видно прекратяване на производството срещу ищеца, имайки
предвид и че ответната прокуратура не е оспорила, че наказателното
производство е било прекратено с процесното постановление от 17.06.2021г.,
в каквато насока е съдържанието на обявения за окончателен доклад по
делото.
Относно твърдените от ищеца неимуществените вреди
Основателно ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ,
според която на обезвреда подлежат само онези вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, в каквато насока съдът
предприема изследване на ищцовите твърдения.
За да възникне правото на увредения за обезвреждане на
неимуществените и имуществените вреди, причинени му от орган на
Прокуратурата на Република България вследствие на повдигане на незаконно
обвинение, следва да бъде доказано кумулативното проявление следните
материални предпоставки:
1. на ищеца да е повдигнато обвинение от Прокуратурата за извършено от
него престъпление;
2) съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този
случай повдигнатото му обвинение е незаконно;
3) подсъдимият да е претърпял неимуществени и имуществени вреди;
4) причинените неимуществени и имуществени вреди да са необходима,
естествена, присъща, закономерна последица от повдигнатото незаконно
обвинение, т. е. да е налице причинно-следствена връзка между
наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното
обвинение, и причинения вредоносен резултат.
Отговорността на Прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение
е обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на съответно
длъжностно лице (арг. чл. 4, предл. посл. ЗОДОВ).
По делото е прието за установено, че е налице незаконен акт на
правозащитен орган - обвинение в извършване на престъпление,
производството по което е било прекратено срещу ищеца поради
недоказаност на обвинението, че именно той е извършил двете престъпления,
за които му е повдигнато обвинение с постановление за привличане от
5
03.09.2020 г.
Спорните въпроси по делото са свързани с настъпването на
претендираните неимуществени вреди и наличието на причинно-следствена
връзка между неимуществените вредите и незаконното обвинение.
Двамата разпитани свидетели Т. и И. са симпатизанти на партия
„Възраждане“, какъвто е и ищецът, а свид. Т. има приятелски, неинтимни
отношения с ищеца. Според свид. Т. след проведеното срещу ищеца
наказателно производство същият се затворил в себе си и вече не бил толкова
общителен и споделял на свид. Т., че приятели и колеги му се подигравали за
това, че бил задържан от органите на реда. Според свид. И. в негово
присъствие ищецът бил подиграван, като по отношение на него били
отправяни отрицателни коментари във връзка с неговото задържане. Свид. И.
също сочи, че ищецът започнал да избягва контакт с него, когато се срещал
при неговия работодател, където свид. И. ходел във връзка с изпълнение на
трудовите си задължения към своя работодател „Алу Кьониг Щал“ ЕООД.
Дали по отношение на ищеца са били адресирани подигравателни
коментари от страна на негови приятели и колеги не е в такава степен
относимо, колкото бива да се акцентира върху начина, по който ищецът е
възприел тези коментари, имайки предвид, че всеки отделен член на
обществото възприема съответните коментари по свой адрес с оглед на
неговото ниво на емоционална реактивност, тоест в каква степен може да се
почувства лично засегнат от тези коментари, източникът на тези коментари,
тъй като човек не винаги обръща внимание на коментарите на определени
хора в такава степен, че да се почувства обиден, интензивността на
коментарите, конкретната обстановка, в която са реализирани коментарите. В
случая ищецът е счел, че неговото чувство за лична чест и достойнство е
накърнено в такава степен от горните коментари, произвеждани в неговия
социален кръг, че е започнал да страни от този кръг и желанието му да
общува е било снижено от срама, който е изпитвал, смятайки, че и оценката
на обществото за него е отрицателна. Същевременно ищецът се възприема
като достоен член на българското общество, завършил с отличен успех
средното си специално образование и активно трудещ се, тъй като по време на
наказателното производство същият се е намирал в трудово правоотношение
с „ТАЛ Инженеринг“ ЕООД видно от неоспорения от ответника трудов
договор между ищеца и същото дружество. В тази връзка е неоснователен
доводът на ответник, че видно от неоспорено от ищеца писмо от 19.01.2022 г.
на главен експерт дирекция „Публична комуникация“ при АГП
Прокуратурата не е публикувала на официалния си интернет сайт данни за
ищеца във връзка с процесното наказателно производство. В случая
неправомерното поведение на съответните длъжностни лица от държавното
обвинение се състои в незаконосъобразно засягане на правната сфера на
ищеца чрез засягане на неговите конституционно прогласени права - на
свобода, на свободно придвижване в пространството, правото му на свободно
изразяване на мнение, в частност на мнение с политически характер,
6
упражнявано и чрез правото на мирна демонстрация, разрешена да бъде
проведена на съответно обществено място, както и правото му на чест и
достойнство. В неоспорените от ответника статии, представени към исковата
молба, е посочено, че ищецът, привърженик на партия „Възраждане“ е бил
задържан във връзка с протест на същата партия, съответно публикувани в
сайтовете “actualno.com” и “iskra.bg” на 05.09.2020 г. и на 04.09.2020 г.
Публичното разгласяване спрямо неопределен кръг лица на информация
относно задържането на ищеца по време на участието му в протест на партия
„Възраждане“ в допълнителна степен способства за накърняване на
горепосочените права на ищеца.
Ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване
твърдяната от него причинно-следствена връзка между воденото срещу
ищеца наказателно производство и прекратяването на трудовото му
правоотношение с горното дружество, където работил на длъжност
„геодезист“ в производствено-административната сграда на работодателя в
гр. С., с. К., индустриална зона „К.-Запад“. Видно от служебна бележка от
10.02.2023г., издадена от Агенция по заетостта, ищецът е бил безработен за
периода 21.06.2021 г. - 15.05.2022 г. Въз основа на връчена на ищеца на
14.06.2021 г. заповед трудовият договор на ищеца е бил прекратен поради
съкращаване в щата съгласно чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. В исковата молба се
твърди, че „официална причина“ за горепосоченото уволнение на ищеца било
съкращаването в щата на бившия работодател на ищеца, но затова
допринесло задържането на ищеца и привличането му като обвиняем за две
престъпления. Ищецът твърди, че въпреки огромния обем на работа на
неговия работодател, който започнал изпълнение на дейности на строителен
обект по договор за няколко милиона лева, претърпял уволнение, но ищецът
не сочи доказателства в подкрепа на тези твърдения. Дали уволнението е
законосъобразно е въпрос, който ищецът в качеството си на служител е могъл
да повдигне пред своя работодател и съответно пред съда в законово
предвидените срокове, след чието изтичане уволнението се счита за законно,
като дори и в този случай ищецът не представи доказателства за доказване на
връзката между процесното наказателно производство и уволнението му от
горното дружество.
От служебната бележка, издадена от Агенцията по заетостта, съдът
гради и друг не по-малко важен извод относно търпените от ищеца
неимуществени вреди. Видно от същата служебна бележка ищецът е оставал
без работа за относително кратки периоди от по няколко месеца в рамките на
период от около 10 години, от което се извежда, че ищецът е активно трудещ
се член на обществото, като е работил повече от пет години при последния си
работодател „ТАЛ Инженеринг“ ЕООД, поради което с оглед и на
показанията на свид. Т. и свид. И. съдът възприема ищецът като човек,
зачитащ основните принципи на поведение съгласно господстващия морал в
българското общество – ищецът се труди, за да изкарва прехраната си по
законен начин и е възприеман от своите приятели и колеги като човек,
7
нравствен и достоен, общественото мнение за който се е променило в
отрицателен аспект след процесното наказателно производство, което е било
прекратено със стабилен прокурорски акт. Поради това съдът дава вяра на
ищцовите твърдения, че е притеснявал, че ако бъде осъден, няма да си намери
следваща работа, имайки предвид, че преди задържането за 24 часа е бил с
чисто свидетелство за съдимост.
Свид. Т. сочи, че ищецът имал проблеми с кръста, като в деня на
освобождаването му от ареста възприела, че ищецът изпитвал трудности в
придвижването, а свид. И. заявява, че веднъж ищецът му споделил, че има
проблеми с кръста. Съдът не дава вяра на показанията на двамата свидетели
относно здравословните проблеми с кръста на ищеца, тъй като техните
твърдения не са подкрепени с каквито и да е други доказателства по делото с
характер на медицинска документация, от която да може се изведе, че в
резултат на задържането на ищеца под стража същият е започнал да изпитва
болки в кръста или че тези болки са се увеличили в резултат на неговото
задържане под стража. Житейски логично е в тази ситуация ищецът да се
снабди с медицинско свидетелство в горния смисъл и да го представи по
делото, което не е сторил, за да докаже твърдените от него неимуществени
вреди относно влошеното му здравословно състояние. Поради това съдът не
дава вяра на ищцовите твърдения, че в периода на ареста поради условията в
мястото за задържане се обострила хроничната дископатия, която имал преди
задържането си, както и че поради това твърдяно обостряне ищецът изпитвал
няколко месеца след същото задържане дискомфорт.
Неоснователен е ищцовият довод, че наказателното преследване срещу
него дало отрицателен оттенък на предизборната кампания, в която бил
кандидат за народен представител – като четвърти в листата на политическа
партия „Възраждане“ в МИР 04 В. Т., на първите предсрочни парламентарни
избори, и като десети в листата на МИР 24 С.-град, на същите парламентарни
избори. Ако ищецът действително беше изпитвал затруднения, участвайки в
предизборната кампания, то доведените от него свидетели, и то
привърженици на ПП „Възраждане“ биха дали сведения в тази насока.
Липсват и доказателства, че единствена причина ищецът да се откаже да
участва на следващите два нови предсрочни парламентарни вота е именно
процесното наказателно производство. Участието на определено лице като
кандидат за народен представител от съответен избирателен район в
предизборна кампания е плод на лично желание за изява на политическото
поприще, съгласувано и одобрено с водачите на съответната политическа
партия с оглед на тяхната преценка кой е правилният според тях кандидат,
който би им донесъл повече гласове, включително и от преференциалния вот,
когато се гласува не само за определена партия, а и за конкретния неин
кандидат за народен представител, съотношението на силите между
отделните обществено-политически формации преди провеждането на
предизборната кампания, настроенията в обществото по основните
обществено-политически теми, поради което дали ищецът е бил задържан с
8
придружени писания по интернет медииите относно неговото задържане
въобще не може да бъде изолирано като единствена или поне основна
причина за това ищецът да се откаже да участва в предизборна кампания, още
повече, че участието в политическия живот на страната често изисква почти
безспирни усилия в отстояването на собствената позиция с риск съответният
участник да бъде адресат на обидни, смущаващи и дори шокиращи
коментари.
Неоснователен е доводът на ищеца, че ответната прокуратура не го
обявила за невинен, а преустановила производството срещу него при липса
на доказване по неоспорим начин на вината на ищеца в извършването на
двете престъпления, за които му е било повдигнато предварително обвинение.
Както бе посочено по-горе, прекратяването на процесното наказателно
производство срещу ищеца е въз основа на стабилен прокурорски акт, който
не е бил обжалван, протестиран и не е служебно отменен по реда на
възобновяването по НПК от по-горестоящ прокурор и на практика
представлява отказа на прокуратурата да продължава да упражнява
наказателна принуда спрямо ищеца. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК не се
образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато
спрямо същото лице за същото престъпление има постановление за
прекратяване на делото, какъвто настоящия случай е, която разпоредба е
изражение на основния правен принцип ne bis in idem, че никой не може да
бъде съден или наказван два пъти за едно и също нещо.
От събраните доказателства се установяват неблагоприятните
последици, за които ищецът претендира обезвреда. В резултат на незаконното
обвинение емоционалното състояние на ищеца е било засегнато, тъй като в
резултат от воденото наказателно производство ищецът изпитвал
притеснение и страх, че ще бъде несправедливо осъден, уронени са и честта и
достойнството му, които са и обичайна последица от повдигането на
обвинението.
Поначало при незаконно повдигане на обвинение се засяга по един
недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна
отговорност лице. Това води до увреждане и настъпване на вреди,
неблагоприятно отражение върху психиката на човек от положението на
несигурност в течение на наказателното производство, които са пряка и
непосредствена последица от това увреждане, без да е в тежест на лицето да
доказва всяко свое негативно изживяване и страдание, независимо от
конкретната преценка, която се дължи за размера на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди (чл. 52 ЗЗД).
Оборимо се презюмира, че по време на цялото наказателно
производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление,
изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности у личността,
както и социалното му общуване, без да е в тежест на пострадалия да докаже
9
отделните си негативни изживявания (Решение № 388 от 02.12.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 1030/2012 г., IV ГО; Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 85/2012 г., IV ГО; Решение № 214 от 08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3921/2017 г., IV ГО). Доказани ли са увреждащите действия и бездействия,
искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия
размер по своя преценка.
Самият факт на повдигане на обвинение, производството по което е
прекратено със стабилно прокурорско постановление, е част от основанието
за претендиране на обезвреда за неимуществени вреди независимо от това
дали по делото са налице доказателства как пострадалият от незаконното
обвинение е бил възприеман от социалния кръг, в който е организирал бит,
след като се касае за изрично уредена в специален закон деликтна
отговорност на държавата с обективен характер за вреди от действия на
органи на съдебната система, признати за незаконни със съответен
окончателен акт (чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ). Без значение е дали лицата от
обкръжението на ищеца го възприемат като човек, нравствен и достоен, като е
достатъчно, че ищецът осъзнава обстоятелството, че определено негово право
е нарушено и че то е подложено на ограничения в правната му сфера или
срещу него неоснователно са повдигнати обвинения, което представлява
отрицателно преживяване, подлежащо на обезщетяване (Решение от
10.02.2011 г. на ЕСПЧ по делото на Илиев и други срещу България, по
съединени жалби №№ 4473/02 и 34138/04, Пето отделение).
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 от
ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими
интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността, накърнена чест и достойнство.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от
незаконно обвинение в извършване на престъпление съдът следва да прецени
характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е
получено, вредоносни последици, продължителност и степен на интензитет,
възраст на увредения, обществено и социално положение, продължителността
на наказателното производство - общо и в отделните му фази, характера на
обвинението (тежестта на престъплението, в което е обвинен ищецът, в т. ч.
дали с обвинението се вменяват едно или няколко престъпления, извършени в
длъжностно качество, с користна цел, особено когато обвиняемият е заемал
длъжност в държавен орган при завишени изисквания за почтеност и е
изпълнявана работа, свързана с отговорности в публичен интерес,
постановена ли е осъдителна присъда в някоя от инстанциите, броя и вида на
извършените процесуални действия с участието на пострадалия, вида и
тежестта на наложените мерки на принуда; отражението върху личния,
обществения и професионалния живот; разгласа и публичност на
обвинението/осъждането; стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако
увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за
развитието на заболяването и пр., личността на увредения, данните за
10
предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда, отражението
на обвинението върху физическото здраве, психиката, контактите и
социалния живот на ищеца, на положението му в обществото, работата, в т. ч.
върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план,
както и всички обстоятелства, които имат отношение към претърпените
морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. За
личността на пострадалия се съди от установения начин на живот, ценностна
система и обичайна среда, интереси, трудова биография, съдебно минало.
При определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените
критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и
жизнения стандарт на населението за съответния период, следвайки принципа
за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени
вреди и паричното им възмездяване (Решение № 344 от 24.11.2014 г. на ВКС
по гр. дело № 2378/2014 г., IV г. о.; Решение № 200 от 16.06.2016 г. на ВКС по
гр. дело № 1019/2016 г., IV г. о.; Решение № 180 от 01.12.2017 г. на ВКС по
гр. дело № 715/2017 г., III г. о.; Решение № 158 от 17.01.2019 г. на ВКС по гр.
дело № 299/2018 г., ІІІ г. о.; Решение № 86 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. дело
№ 2586/2018 г., ІV г. о.).
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да компенсира
болките и страданията чрез предоставяне на други блага. Болките и
страданията са последица от характера и вида на увреждането и се отличават
по интензитет (острота и сила) и продължителност. Във всеки конкретен
случай съдът следва да вземе предвид отделните групи обстоятелства, които
водят до увеличение или намаляване на размера на обезщетението,
съпоставими с обичайните вредни последици при незаконно обвинение и
съответния среден размер на обезщетение, установен от съдебната практика.
На обезщетяване подлежат само неимуществените вреди, които са в пряка
причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и
характера на упражнената процесуална принуда и тежестта на уврежданията.
Задължително се отчита общата продължителност и предмета на
наказателното производство, поведението на страните и на техните
представители, поведението на останалите субекти в процеса и на
компетентните органи, личността на увредения. Принципът на справедливост
включва в най-пълна степен обезщетяване на реално претърпените от
увреденото лице неимуществени вреди, а когато дадена вреда не е пряка
последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните
органи, тя не подлежи на репариране.
При реализиране на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ следва
да се съобрази продължителността на наказателното производство.
Неразумната продължителност на водено наказателно производство следва да
се отчете като степен на увреждането и да се обезщети, като установяването
на такова обстоятелство има значение за определяне на по-висок размер на
обезщетението. Предвид принципа на пълното обезщетение за всички
неимуществени вреди в причинна връзка с обвинението е без значение
11
действията на кой правоохранителен или правораздавателен орган са довели
до този резултат и в коя фаза на наказателното производство е допуснато
забавяне.
Настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай
наказателното производство срещу ищеца (в досъдебна фаза) обхваща
непродължителен и разумен срок от време (почти 10 месеца за периода
02.06.2020 г. до 19.07.2021 г.), при съобразяване вида на деянието, за което е
повдигнато обвинението, доказателствата, които е следвало да се събират
(разпити на няколко свидетели), фактическата и правна сложност на делото.
Видно от материалите по делото е, че наказателното производство е
водено с необходимата ритмичност и бързина, като същото е приключило с
прокурорско постановление за прекратяване на наказателното производство.
На ищеца е повдигнато обвинение за две престъпления от общ характер
по чл. 131, ал. 2, пр. 4, вр. чл. 130, ал. 2, пр. 1 НК за причиняване на лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка на две длъжностни
лица – полицейски органи при изпълнение на службата им по опазване на
обществения ред, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода
до три години, т. е. обвинението не е било за тежко престъпление по смисъла
на чл. 93, т. 7 НК.
Видно от материалите по делото е, че спрямо ищеца не е била взета най-
тежката мярка за неотклонение, а „гаранция в пари“ в сравнително нисък
размер от 400 лв., тоест намесата в неговата правна сфера е свързана
единствено със самия факт на наказателното производство, водено срещу
него, което естествено е съпътствано от несигурност, страх и притеснение във
връзка с изхода от същото и с необходимостта ищецът да се явява пред
органите на наказателното производство при всяко едно призоваване, под
страх от ангажиране на допълнителна намеса в правната му сфера за
осигуряване на личното му участие по досъдебното производство. В тази
връзка съдът отчита и неправомерната принуда, оказана върху ищеца, със
задържането му по реда на ЗМВР за срок от 24 часа и непосредствено след
тяхното изтичане задържането му по реда на чл. 64, ал. 2 НПК за срок от 72
часа с оглед осигуряване явяването му в открито съдебно заседание по искане
на прокуратурата за вземане спрямо него на мярка за неотклонение
„задържане под стража“, което искане е оставено без уважение с протоколно
определение от 05.09.2020 г. по н.ч.д. № 11873/2020 г. на СРС .
От съществено значение е фактът, че спрямо ищеца не са водени други
наказателни производства видно от приложената справка за съдимост от
03.09.2020 г. (л. 41 по пр.пр. № 31885/2020 на СРП) и наказателната му
отговорност не е била ангажирана, т. е. конкретното наказателно
производство се явява първи досег на ищеца с органите на наказателното
производство в Република България и в този смисъл участието му в хода на
производството е оказало въздействие в съответна степен при липса на
престъпни прояви от негова страна до инкриминираната дата.
12
Повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение е затруднило личния
и социалния му живот - той е станал затворен и тревожен, не искал да се
събира с приятели, изолирал се от своята социална среда и от средата, в която
живеел. По делото не се установиха трайни негативни последици или
промяна в социалния статус на ищеца, които да са настъпили като пряко
проявление от повдигнатото му незаконно обвинение. В периода, през който
спрямо ищеца е водено конкретното наказателно производство, същият е
изпитвал притеснения, свързани единствено с производството, но не и други
житейски притеснения, например свързани с негови близки. Това
обстоятелство следва да бъде взето предвид при определяне на справедливия
размер на дължимото обезщетение, тъй като не е налице друго обстоятелство,
освен воденото наказателно производство, което неминуемо да е повлияло на
живота и емоционалното състояние на ищеца.
Неоснователен е доводът на ответника, заявен в устните състезания, че
нямало как ищецът да бъде уволнен от дружество в гр. В. Т., след като по
делото било установено, че ищецът живее и работи в гр. С., район „С.“.
Видно от трудов договор от 29.02.2016 г. между „ТАЛ Инженеринг“ ЕООД и
ищеца е уговорено работното място на служителя да бъде в гр. С., с. К.,
индустриална зона К.-Запад, като съдът отбелязва и че къде е седалището на
дадено дружество не всякога е определящо за местоработата на неговите
работници/служители, какъвто настоящият случай е. Местоработата на ищеца
на територията на гр. С. се установява и от показанията на свид. Т., която
сочи, че от поне 5 години ищецът живее в гр. С..
Ищецът не е доказал да е претърпял вреди, по-големи от обичайните в
резултат на воденото срещу него наказателно производство, което по никакъв
начин не променя извода, че интензивността на отрицателното въздействие на
повдигнатото обвинение по отношение на личността на ищеца е било по-
ниско в сравнение със случаите, при които спрямо обвинените лица е била
взета по-тежка мярка за неотклонение и/или периодът на разследване е бил
по-продължителен.
По правило всеки спор се решава с оглед на всички обстоятелства,
доказани по конкретния случай. Преценка за това какви вреди е претърпял
ищецът се прави с оглед на това какво отрицателно въздействие е оказал
целият ход на незаконосъобразно воденото срещу него конкретно наказателно
производство с оглед на конкретните обстоятелства, без да се отчитат сходни
или по-тежки случаи на пострадали от деликти на държавата.
При отчитане на изложените съображения се налага извод за
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 1 000 лв.,
като до пълния предявен размер от 5 000 лв. предявеният иск следва да бъде
отхвърлен. Върху главницата се дължи и обезщетение за забава по чл. 86, ал.
1 ЗЗД считано от датата на влизане в сила на прокурорското постановление за
прекратяване на наказателното производство - 20.07.2021г. до окончателното
изплащане (т. 4, абзац II от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г.,
13
ОСГК на ВКС), а не съгласно уточнената от ищеца в първото открито съдебно
заседание дата – 19.07.2021 г., на която дата все още е текъл срокът за
обжалване на процесното постановление, имайки предвид следното:
разумен срок на водене на процесното наказателно производство срещу
него;
продължителност на наказателното производство от около 10 месеца;
липсата на осъждане с влязла в сила присъда за друго престъпление към
инкриминираната дата;
липса на други наказателни производства срещу ищеца;
изпитване на притеснения, свързани единствено с наказателното
производство, за които по делото не се доказа да са били чрезвичайни;
факт на самото водено срещу него наказателно производство;
взета спрямо ищеца мярка за неотклонение „гаранция в пари“;
липса на друга мярка за процесуална принуда, взета по отношение на
ищеца;
възрастта на ищеца като обвиняем до датата на влизане в сила на
прекратителното постановление – 40 навършени години, като
наказателното производство се е провело по време, когато той е бил в
активен етап на професионалното и личностното си развитие, който етап
продължава и понастоящем за ищеца.
По разноските
На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ на ищеца се дължи пълният размер на
сторените разноски от 10 лв. за държавна такса.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България, представлявана от Главния прокурор, адрес: гр. С., бул.
„В.” № 2, да заплати на Б. Н. К., ЕГН: **********, адрес: гр. В. Т., ж.к. „Б.“,
ул. „Д. Ч.“ № 2, вх. А, ет. 6, ап. 16, сумата от 1 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от водено срещу него
наказателно производство, което е завършило с постановление за
прекратяване, ведно със законната лихва върху главницата от 20.07.2021г. до
изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 5 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ акцесорната претенция на Б. Н. К., ЕГН: **********,
адрес: гр. В. Т., ж.к. „Б.“, ул. „Д. Ч.“ № 2, вх. А, ет. 6, ап. 16, за осъждане на
Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор,
адрес: гр. С., бул. „В.” № 2, да заплати на ищеца законната лихва върху
14
уважения размер на главницата от 19.07.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България, представлявана от Главния прокурор, адрес: гр. С., бул.
„В.” № 2, да заплати на Б. Н. К., ЕГН: **********, адрес: гр. В. Т., ж.к. „Б.“,
ул. „Д. Ч.“ № 2, вх. А, ет. 6, ап. 16, сумата от 10 лв. - разноски за държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15