РЕШЕНИЕ
№ 74 10.05.2019г.
Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в откритото
съдебно заседание на осми май през две хиляди и
деветнадесетата година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ДАМЯНОВА
при секретаря Пламена Мутафова като разгледа
докладваното от съдията Таня Дамянова административно дело № 105 по описа на
съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
186, ал. 4 ЗДДС във вр. с чл. 145 и сл. АПК.
Със заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 112-ФК/28.03.2019 г., издадена от началника на отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на „Адресс“ ЕООД е
наложена принудителна административна мярка- запечатване на търговски обект-
магазин за дамска и мъжка конфекция и забрана за достъп до него за срок от 10
дни.
Против описаната заповед е постъпила
жалба от „Адресс“ЕООД със седалище и адрес на управление в град Завет,
Разградска област. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е
незаконосъобразен и необоснован. Поради това жалбоподателят моли съда да отмени
атакуваната заповед.
Ответникът- началникът на отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, счита жалбата за неоснователна и моли за
отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Разградският
административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 26.03.2019г. в 14,23
часа е извършена проверка в търговски обект-
магазин за дамска и мъжка конфекция, находящ се в град Русе, ул.“Цар
Освободител“ № 16, стопанисван от “Адресс“ ЕООД – град Завет от орган
по приходите. Извършена е контролна покупка на 1 бр. тениска на стойност 25
лева, платени на място в обекта в 14,01
часа. За контролната покупка не е издаден фискален касов бон от монтираното
фискално устройство в търговския обект.
Горните факти са описани в протокол
за извършена проверка серия АА № 0308075 от 26.03.2019 г., който е подписан без
възражения от управителя на дружеството Р. А.,
присъствала на проверката.
Същите факти са отразени и в акт
за установяване на административно нарушение № F480969
от 09.04.2019 г., съставен срещу дружеството- жалбоподател за нарушение по чл.
25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на
министъра на финансите във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Актът е съставен в присъствието на управителя на
дружеството и му е връчен.
Въз основа на тези фактически констатации е издадена и оспорената
заповед, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС
на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка- запечатване на търговски обект- магазин и забрана за
достъп до него за срок от 10 дни.
Със заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. изпълнителният директор на НАП е определил директорите
на дирекция „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП и началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка
запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС.
Въз основа на
изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен
съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице, което има правен интерес, в законоустановения срок и
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Доколкото в жалбата се сочат конкретни
съображения за незаконосъобразност само по отношение на допуснатото предварително изпълнение, в
изпълнение на задълженията по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.
Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно
чл. 186, ал. 3 ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. С цитираната заповед № ЗДУ-ОПР-16 от
17.05.2018 г. изпълнителният директор на НАП е оправомощил началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в териториалните дирекции на НАП към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП да издават заповеди за запечатване на обект по
чл. 186 ЗДДС.
Оспореният
административен акт е издаден в установената писмена форма и съдържа задължителните реквизити
по чл. 59, ал. 2 АПК. В
производството пред административния орган не са допуснати нарушения на
процесуалните правила.
Оспорената заповед съответства и на материалния закон.
Чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ от
Закона за данък върху добавената стойност предвижда, че принудителна
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции,.
В конкретната хипотеза се установява, че
търговецът не е изпълнил вмененото му от чл. 118, ал. 1 ЗДДС задължение да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Това задължение е закрепено и в чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от
министъра на финансите.
Неизпълнението на
задължението за отчитане на продажбите на стоки в търговските обекти е
основание за прилагане на принудителна
мярка по чл.
186, ал. 1, т. 1, б.“а“ ЗДДС и при това
административният орган действа в условията на
обвързана компетентност.
Съгласно чл. 187, ал.
1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186,
ал. 1 се забранява и достъпът до обекта.
В разглеждания случай
за
извършената контролна покупка не е бил издаден
фискален касов бон, което съставлява неизпълнение на задължението за регистриране на продажбата, респективно
неспазване на реда и начина за издаване на
документ за нея. Като е наложил ПАМ
запечатване на обекта и е забранил достъпа до него, административният орган е
приложил материалния закон правилно.
Оспореният административен акт е
издаден в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа за
съразмерност по чл.6 от АПК. Чл. 22 ЗАНН изрично
предвижда, че за предотвратяване на
административни нарушения могат да се прилагат принудителни
административни мерки. Определеният срок за прилагане на мярката е под средния
размер, съответства на тежестта на
извършеното нарушение и не ограничава правата на търговеца в степен,
надхвърляща необходимото за осъществяване на преследваната от закона цел.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК в тежест на жалбоподателя
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в
минимален размер от 100 лева на основание чл. 78, ал. 8, пр. 2 ГПК във връзка с
чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на „Адресс“ ЕООД със седалище и адрес на управление в
град Завет, Разградска област, ул. „Освобождение“ № 50, вх.1, ет.4, ап.10 против заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 112-ФК/28.03.2019 г., издадена
от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, с
която на „Адресс“ ЕООД е наложена
принудителна административна мярка- запечатване на търговски обект-
магазин за дамска и мъжка конфекция и забрана за достъп до него за срок от 10
дни.
ОСЪЖДА “Адресс“ ЕООД– гр. Завет да
заплати на ТД на НАП - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 (сто) лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.