Р Е Ш Е Н И Е №

 

             гр. София, 21.07.2022г.

                                              

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на седми юни две хиляди  двадесет и втора година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 695 по описа за 2021г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

 Предявени са искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД. 

 

Ищецът „В.К.“ ЕООД твърди, че „Т.Е.“ АД (с предишни наименования „ТЕЦ С.“ и „ТЕЦ С.“) има издадени от КЕВР лицензии по ЗЕ за осъществяване на дейностите производство на топлинна и електрическа енергия и за дейността търговия с електрическа енергия (лицензия № Л-122-03/23.04.2003г. и лицензия № Л-417-15/21.10.2013г.). Ответникът има издадена от КЕВР лицензия по ЗЕ за осъществяване на дейността търговия с електрическа енергия – лицензия № Л-250-15/20.12.2007г.

 В периода от 21.04.2016г. до 30.04.2016г. на основание и по взаимно съгласувани и потвърдени от ответника графици за доставка „Т.Е.“ АД е доставило на ответника 1 840 MWh електрическа енергия. Доставката на  електрическата енергия е потвърдено от издадени удостоверения от 14.06.2016г., 20.06.2016г. и 17.11.2016г. на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД – независим преносен оператор и администратор на сделките с електрическа енергия съгласно ЗЕ, Правилата за търговия с електрическа енергия и издадените от КЕВР лицензии.

За да бъде реализирана доставка на електрическа енергия, съгласно чл. 77, ал. 14 от ПТЕЕ, следва графиците за производство/доставка и графиците за потребление да се изпратят на оператора на електропреносната мрежа/независимия преносен оператор в деня, предхождащ деня на доставката, и в деня на доставката, и да съдържат информация за количеството електрическа енергия за всеки интервал на доставка, което съответният производител/доставчик или обект на потребител ще доставя/потребява от мрежата, т.е. без график и от двете страни, които да се срещнат, не може да се реализира доставката. Ищецът се позовава и на разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от ЗЕ в потвърждение на това, че лицето, което може да потвърди дали има или не регистриран график за доставка на електрическа енергия, съответно график за приемане на тази енергия, е „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД.

Доставеното на ответника количество електрическа енергия от 1 840 MWh е било закупено от „Т.Е.“ АД от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, видно от фактура № ********** от 30.04.2016г. за сума от  377 977. 39 лева с ДДС.   „Т.Е.“ АД е издало на ответника  фактура № **********/19.05.2016г., получена най-късно на 07.06.2016г., видно от писмо на ответника.

Най-късно на 07.06.2016г., с връчване на  фактура № **********/19.05.2016г.,   „Т.Е.“ АД е поискало плащане от ответника на сумата от 377 977. 39 лева.

Ответникът се е обогатил без основание за сметка на „Т.Е.“ АД с полученото количество електрическа енергия, поради което дължи на „Т.Е.“ АД общо сумата от 377 977. 39 лева, която с „Т.Е.“ АД е обедняло, за да му достави количеството електрическа енергия от 1 840 MWh.

Ответникът дължи и законна лихва за забава от деня на поканата (07.06.2016г.) до деня на предявяване на исковете  (19.04.2021г.), включително, но който период с оглед разпоредбата на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД следва да се намали за времето от 19.04.2018г. до 19.04.2021г. и за който дължимата лихва за забава е в размер на 115 187. 32 лева.

С оглед продължаващото неизпълнение на задълженията на ответника, „Т.Е.“ АД е прехвърлило на 16.04.2021г. на ищеца вземанията  в общ размер на 493 164. 71 лева, от които 377 977. 39 лева главница и 115 187. 32 лева законна лихва забава, както и дължимата лихва за забава от 20.04.2021г. до окончателното плащане на задължението. За прехвърляне на вземането на „Т.Е.“ АД на ищеца е налице надлежно издадено уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. 

Ищецът иска от съда да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 377 977. 39 лева, представляваща стойността на доставените на ответника  1 840 MWh  електрическа енергия в периода от 21.04.2016г. до 30.04.2016г., с която сума ответникът се е обогатил без основание,  115 187. 32 лева законна лихва за забава за периода от 19.04.2018г. до 19.04.2021г., включително,  както и законна лихва за забава от 20.04.2022г. до окончателното плащане.

Страната претендира и  присъждане на разноските по делото.

 

 

Ответникът „Е.С.“ ЕООД оспорва предявените искове по основание и размер.

Възразява, че нито „Т.Е.“ АД, нито ищецът е съобщил за цесията преди предявяване на исковата молба и поради това независимо от изхода на спора ищецът няма право на разноски по инициирания правен спор.

Договорът за прехвърляне на вземане няма изискуемото от закона съдържание и не поражда транслативен ефект, както и твърдяното вземане не съществува. Евентуално дори да се установи, че вземане е възникнало, то същото е погасено чрез прихващане с насрещни вземания на ответника срещу „Т.Е.“ АД (арг. чл. 103, ал. 3 от ЗЗД).

Извършената цесия е нищожна като извършена в противоречие на изрични забрани, установени в ЗОЗ.

Процесното вземане, ако съществува, е част от търговското предприятие на „Т.Е.“ АД, но върху търговското предприятие са вписани два по ред особени залога (рег. № 20080829181218 и рег. № 20121106175335). Също съгласно вписвания по партидата на дружеството по отношение на залозите е започнало изпълнение (през 2017г.). Съгласно изричната норма на чл. 9, ал. 4 от ЗОЗ, залогодателят няма право да се разпорежда със заложеното имущество след вписване пристъпване към изпълнение. На основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 или 2, вр. чл. 9, ал. 4 от ЗОЗ, извършеното прехвърляне е нищожно, евентуално цесията е нищожна поради невъзможен предмет по чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД.

Вземането, за което се твърди, че е прехвърлено, не съществува.

Ответникът и „Т.Е.“ АД не са имали сключен договор за продажба на „балансираща“ енергия. Ответникът като пазарен участник няма как да бъде купувач на такава енергия, тъй като това е изключителна функция на „ЕСО“ ЕАД. Обратно, ответникът е продавал електрическа енергия на „Т.Е.“ АД за собствени нужди по договор № 12/01.02.2015г.

Графиците, на които ищецът се позовава, не се отнасят до доставка. За нуждите на балансиране на потреблението на „Т.Е.“ АД ответникът като координатор на стандартна балансираща група, е регистрирал в системата на „ЕСО“ ЕАД еднакви по количества графици за покупка и за продажба на електрическа енергия.

Регистрирането на еднакви графици с противоположна посока нетира задължението – вземането по регистрираните графици се прихваща. Предвид извършеното извънсъдебно прихващане по известните регистрирани графици за „купува“ и „продава“, вземането, което се претендира, е погасено още през м. април 2016г. Цената на доставката е определена произволно, издадената от „ТЕЦ С.“ АД фактура не доказва извършена доставка, както и фактурата не е приета и осчетоводена от ответника и е изрично оспорена.

Ищецът основава активната си легитимация по договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 16.04.2021г., но тя се отнася до вземане от доставка на електрическа енергия. Предвид специфичните ПТЕЕ (няма възможност за доставка без сделка) и предмета на договора за прехвърляне на вземане, от който ищецът черпи основанието на иска си, претенцията, заявена с правно основание чл. 59 от ЗЗД, е недопустима, евентуално неоснователна.

Вземането е погасено по давност – същото се претендира за доставка в периода 12.04-30.04.2016г.,  касае се за периодични плащания, поради което е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД.

Като акцесорни, неоснователни са и претенциите за лихви.

 Ако не се приеме извършено извънсъдебено прихващане, ответникът прави възражение за прихващане на предявеното вземане и насрещното задължение на цедента „Т.Е.“ АД към ответника за доставка на електрическа енергия, доставена в периода от 21.04.2016г. до 30.04.2016г. в размер на   1 840 MWh, съгласно регистрирани графици за продажба в системата на „ЕСО“ ЕАД.

 

С допълнителната си искова ищецът поддържа изложените твърдения и направените искания.

По-конкретно излага, че  ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия, получавайки исковата молба и приложенията, в какъвто смисъл е съдебната практика. Договорът за цесия отговаря на всички изисквания. Не съществуват насрещни вземания, с които да се извърши прихващане. Сделки, сключени в нарушение на чл. 9, ал. 4 от ЗОЗ не са нищожни, а непротивопоставими на заложния кредитор „Е.“ ЕООД и спрямо него ищецът има положението на залогодател (чл. 32, ал. 4 от ЗОЗ). Отделно от това пристъпването към изпълнение е частично и няма назначен управител по чл. 46, ал. 4 от ЗОЗ.  Договорът за цесия е бил сключен и със съгласието на заложния кредитор от 15.04.2021г. Той не е нищожен поради невъзможен предмет.

В случая е била налице единична инцидентна доставка, отношенията по която следва да се уредят по правилата на чл. 59 от ЗЗД, доколкото между страните не е налице договор.

Ищецът не оспорва сключването на Договор № 12/01.02.2015г., но вземанията на ответника по този договор са били прехвърлени на „Е.М.“ АД със споразумение за спогодба от 19.01.2018г. с нотариална заверка на подписите и ответникът няма вземания от „Т.Е.“ АД.

 Ищецът не е твърдял, че е доставяна балансираща електрическа енергия, оспорват се и възраженията за настъпило прихващане при предпоставките по чл. 103 от ЗЗД. Няма регистрирани графици за доставка на електрическа енергия от ответника към  „Т.Е.“ АД. Процесната доставка не е калкулирана произволно, а определена на база действителни разходи. Издадената фактура от 19.05.2016г. е била приета и осчетоводена от ответника.

Страната отново излага подробни съображения по иска по чл. 59 от ЗЗД и валидното прехвърляне на такова вземане с договора за цесия.        

Оспорва се и вземанията по делото да имат характер на периодични плащания.

 

С допълнителния си отговор ответникът поддържа оспорванията, възраженията и правните си доводи.

Сочи нови обстоятелства от значение за преценката на действителността на прехвърлянето на вземания - с Решение № 260281/05.08.2021г. по т.д. № 266/2017г. на Окръжен съд – гр. Стара Загора по отношение на  „Т.Е.“ АД е открито производство по несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособността 27.06.2016г. и цесията е недействителна на основание чл. 646 от ТЗ. Дружеството ищец е регистрирано на 08.04.2021г. със 100 лева капитал и няколко дни след това е придобило вземане от близа 500 000 лева от търговец, изпаднал в състояние на неплатежоспособност още преди това.

Също съгласно изложеното в допълнителния отговор, сделките с електрическа енергия са стриктно нормативно регулирани. От ответника не е била получавана доставка на електрическа енергия и не е имало сключен договор между двете дружества, по силата на който ответникът да е поемал задължение за придобиване на енергия от  „Т.Е.“ АД. Не се твърди да е имало договор за продажба на балансираща енергия, но ответникът сочи обстоятелствата, при които е подал първоначалния отговор – издадената от „ТЕЦ С.“ фактура. Подробно се уточняват отношенията между ответника и това дружество. Отново се оспорва претенцията по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Ако е вярно, че "ТЕЦ С.“ е доставил енергия, която е ползвана от ответника, то тогава цената, по която следва са се изчислява неоснователното обогатяване, не е цената на балансираща енергия – недостиг, а следва да е цената на балансираща енергия – излишък.

Поддържа се и възражението за прихващане, като се уточнява, че за периода от 21.04.2016г. до 30.04.2016г. ответникът е регистрирал графици за доставка на електрическа енергия към „Т.Е.“ АД общо за 2 186. 70 МВтч.

Страната намира спогодбата от 19.01.2018г. неотносима.

  Ответникът също претендира направените разноски.

 

Подпомагащата страна „Т.Е.“ АД (в несъстоятелност) не е дала становище по исковете.

 

След приключване на устните състезания по делото от ищеца е представена писмена защита.

 

 

По предявените искове

 

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна следното:

 

„Т.Е.“ АД (с предходно наименования „ТЕЦ С.“ и „ТЕЦ С.“) е търговско дружество, което за времето от 21.04.2016г. до 30.04.2016г., включително, е имало издадена от КЕВР лицензия за осъществяване на производство на електрическа и топлинна енергия, както и за извършване на дейността  „търговия с електрическа енергия“ с включени в същата права и задължения, свързани с дейността „координатор на стандартна балансираща група“ - лицензия № Л-122-03/23.04.2003г. и лицензия № Л-417-15/21.10.2013г., със съответните изменения.

Ответникът – търговско дружество с формата на еднолично дружество с ограничена отговорност, също е имал лицензия за осъществяване на дейността търговия с електрическа енергия, както и за координатор на стандартна балансираща група - лицензия № Л-250-15/20.12.2007г., със съответните допълнения и  и изменения.  

Обстоятелствата относно издадените лицензии не са спорни по делото и се установяват от извлеченията от Единния портал за електронни административни услуги на Комисията за енергийно и водно регулиране.

Съгласно известените графици за доставка за периода от 21.04.2016г. до 30.04.2016г., от „Т.Е.“ АД (тогава с наименование „ТЕЦ С.“ АД) пред „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е била заявена доставка към ответника  „Е.С.“ ЕООД за пълни 24 часа на 22.04.2016г., от 11.00 часа до 24.00 часа на 23.04.2016г., пълни 24 часа  на 24.04.2016г., от 18.00 часа до 24.00 часа на 28.04.2016г. и пълни 24 часа  на 29.04.2016г. и на 30.04.2016г., общо 1 840 MWh електрическа енергия.

Ответникът е потвърдил графици за доставка на електроенергия от „ТЕЦ С.“ АД за 1 840  MWh.

Доставката до ответника в периода е била извършена (доставено количество за покриване на потреблението в балансиращата група на ответника), но при отклонение от прогнозата на „ТЕЦ С.“ АД - чрез балансираща енергия. Количеството електрическа енергия фактически не е било произведено и регистрираното количество енергия, съгласно графиците за този период, е било отчетено в процеса на сетълмент  като доставено за покриване на потреблението в балансиращата група на ответника.

Поради недостига, и при неучастието на „ТЕЦ С.“ АД в балансираща група като производител, е бил начислен небаланс. В тази връзка от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е била издадена данъчна фактура № **********/30.04.2016г., включително за сума от 377 967. 41 лева с ДДС, представляваща  стойност на 1 840  MWh балансираща енергия по единична цена от 171. 18089 лева без ДДС (балансираща енергия недостиг). В периода от 21.04.2016г. до 30.04.2016г. „ТЕЦ С.“ АД е произвело 1 393  MWh електрическа енергия и е заплатило балансираща енергия недостиг в размер на 3 250 MWh.

Задължението по фактурата е било погасено от „ТЕЦ С.“ АД с извършени прихващания с „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД съгласно Протокол № 114 от 10.05.2016г. и Споразумение № 060-ЦУ/31.05.2016г.  

 В този смисъл са представените по делото справки от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД от 14.06.2016г.,  20.06.2016г. и 17.11.2016г., показанията на свидетеля Н.И., заместник-директор в дирекция „Финанси и бюджет“ в „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, издадената  данъчна фактура № **********/30.04.2016г., изслушаните съдебно-техническа експертиза с допълнението,  комбинирана експертиза и допълнителната съдебно-счетоводна експертиза.

 За количеството 1 840  MWh по единична цена без ДДС от 173. 181 лева балансираща енергия „Т.Е.“ АД (тогава с наименование „ТЕЦ С.“ АД) е издало като доставчик данъчна фактура № *********/19.05.2016г. за сума от 318 652. 94 лева без ДДС, съответно 382 383. 41 лева с ДДС, с получател на фактурата ответникът. Фактурата също е представена по делото.

Фактурата е била изпратена и получена от ответника на 07.06.2016г., но не е била осчетоводявана при него. В този смисъл е заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза – като част от комбинираната експертиза и по допълнително поставените задачи.

Същевременно между „Т.Е.“ АД (тогава с наименование „ТЕЦ С.“ АД) и ответника е имало сключен Договор № 12/2015г. за покупко-продажба на електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група (от 01.02.2015г.), с предмет доставка на топлофикационното дружество на електрическа енергия и уреждане на отношенията при небаланси (ответникът е поемал отговорността за небаланси в потреблението на топлофикационното дружество). Въз основа на договора също през месец април 2016г. ответникът е заявил доставки на електрическа енергия за „Т.Е.“ АД *** АД), потвърдено от него, но е имало значително отклонение в потреблението на топлофикационното дружество.

За заплащане на дължимата цена от „ТЕЦ С.“ АД по доставките е било образувано и водено арбитражно производство, приключило с Решение от 03.04.2017г. на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата по в.а.д. № 187/2016г., което решение е било в полза на ответника, с присъждане включително на суми от 113 636. 82 лева и 7 331. 32 лева за месец април 2016г., част от общо присъдена сума от 583 181. 25 лева доставка на електрическа енергия.

Вземанията от 583 181. 25 лева, заедно с други вземания, са били прехвърлени от ответното дружество  на дружеството „Е.М.“ АД със Споразумение за спогодба от 19.01.2018г. с нотариална заверка на подписите. 

 С Решение № 260281 от 05.08.2021г. по т.д. № 266/2017г. на Окръжен съд – гр. Стара Загора по отношение на „Т.Е.“ АД е било открито производство по несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособността 27.06.2016г. Кредитор с приети вземания, представляващи 68.90% от всички приети вземания по чл. 693 от ТЗ в производството е дружеството „Е.д“ ЕООД.

След сключени договори за цесия с търговска банка,  това дружество е станало заложен кредитор на „Т.Е.“ АД по договори за особен залог на търговско предприятие (вписвания № 20080829181218 и № 20121106175335). Още от 2017г. по договорите е било пристъпено към изпълнение.

 Междувременно на 16.04.2021г. между „Т.Е.“ АД и ищеца „В.К.“ ЕООД е бил сключен Договор за прехвърляне на вземане (цесия), съгласно който „Т.Е.“ АД е прехвърлило в собственост на ищеца цялото свое вземане от „Е.С.“ ЕООД в размер на 377 977. 39 лева главница, както и законните лихви за забава от възникване на задължението за плащане до окончателното плащане, както и с всички други негови принадлежности, обезпечения и привилегии. Основанието на вземането, предмет на договора за цесия, е било описано като „доставка от цедента на длъжника в периода 21.04. - 30.04.2016г. на  1 840  MWh електрическа енергия“.

Договорът за цесия е бил подписан за цедента от С.Т.Г.– изпълнителен директор на дружеството. Обстоятелството е било потвърдено от С.Т.Г.по делото, при което се потвърждава автентичността на документа относно подписа й.

От С.Т.Г.е било подписано и уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника (също потвърдено от нея, съответно потвърдена автентичността на документа). Съгласно посоченото в уведомлението от датата на получаването му ответникът е следвало да извършва плащанията към новия кредитор – „В.К.“ ЕООД.

Договорът за цесия с уведомлението са били представени още с първоначалната искова молба по делото и получени от ответника.

На 15.04.2021г. от „Е.д“ ЕООД, чрез Н.В.– управител, е било дадено писмено съгласие за сключването на Договора за прехвърляне на вземане (цесия) от „Т.Е.“ АД. Обстоятелствата по учредяваните залози са били потвърдени от свидетеля Г. В.С.и от тях следва да се приеме установяване на автентичността на подписа си върху съгласието, съответно  автентичност на документа от 15.04.2016г.

     

     При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

 

За времето от  21.04.2016г. до 30.04.2016г., процесния по делото период,  обществените отношения, свързани с търговията с електрическа енергия, са били уредени основно в Закона за енергетиката (редакцията ДВ, бр. 56/24.07.2015г.). С този закон е била транспонирана,  освен другото,  Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/53/ЕО (ОВ, L 211/55 от 14.08.2008). Директивата е установявала  изискване за независими едни от други дейности по експлоатация на мрежите и дейностите за доставка и производство, както и сигурност на доставките на енергия, неразривно свързано с ефективното функциониране на вътрешния пазар на електроенергия, който е либерализиран, възприето и в ЗЕ.

Също в процесния период конкретните правила за търговия са били уредени с Правилата да търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), издадени на основание чл. 91, ал. 2 от ЗЕ от КЕВР, в редакцията им към този момент (ДВ, бр. 90/20.11.2015г.),  включително относно  сключване на сделки за електрическа енергия чрез двустранни договори по свободно договорени цени, процедури за регистриране на почасови графици и извършване на сетълмент между търговските участници и независимия преносен оператор (чл. 1, ал. 1, т. 3 и т. 6 от ПТЕЕ).    

В контекста на тази посочена нормативна уредба  по делото ищецът твърди, че поради платена от „Т.Е.“ АД (в несъстоятелност), на когото е частен правоприемник по  договор за цесия, цена  за балансираща енергия на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, при доставката на електрическа енергия на ответника за времето от 21.04.2016г. до 30.04.2016г. ответникът дължи обезщетение по общото правило на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД – поради обогатяването на ответника за сметка на  „Т.Е.“ АД (в несъстоятелност).

 

Настоящият съдебен състав намира твърдението за дължимо обезщетение по правилата на неоснователното обогатяване неоснователно, тъй като липсва обогатяване  на  „Т.Е.“ АД за сметка на ответника, което да е без основание.   

 

Начислените небаланси за „Т.Е.“ АД  в периода  от  21.04.2016г. до 30.04.2016г. са били поради известен от  дружеството, лицензиран производител на електрическа енергия,  и утвърден от  „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, като независим електропреносен оператор, график за производство, който не е бил спазен, при неучастие на топлофикационното дружество като производител на електрическа енергия в балансираща група. Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 81, ал. 7 от ПТЕЕ, операторът на електропреносната мрежа сключва сделки за уреждане на небаланси с лицата, които поради неучастието си в балансираща група отговарят самостоятелно за своите баланси.

Балансирането (сетълмент) е установен начин за постигането на  сигурност на доставките на енергия, свързан с ефективното функциониране на  пазара на електроенергия (чл. 109, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЕ).  Чрез балансиращата енергия, като активна енергия, която операторът на електропреносната мрежа активира за компенсиране на разликите между регистрираните при него договорени и фактически реализирани графици за доставка, по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЕ,  е било изпълнено задължението на „Т.Е.“ АД за доставка по утвърдените от  „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД почасови графици за производство  и почасови графици за потребление на ответника като лицензиран търговец и координатор на стандартна балансираща група за доставка на електрическа енергия в групата, предхождащи доставката. Известяването  (при допълнителното утвърждаване на графиците)  е по същество индикация за постигнато съгласие за доставката, т.е. съществуващ двустранен договор за продажба на електрическа енергия между „Т.Е.“ АД, производител, и ответника, търговец на електрическа енергия и координатор на балансираща група (чл. 100, ал. 1 от ЗЕ, чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 77, ал. 11 от ПТЕЕ, вр. чл. 91, ал. 2 от ЗЕ).

Ищецът се позовава на признание на ответника по делото, че нямал сключен договор с „Т.Е.“ АД, съгласно който да получава от топлофикационното дружество електрическа енергия. Такова изрично признание не може да бъде възприето. Напротив, във връзка с исковете по чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД  ответникът е посочил, че предвид специфичните ПТЕЕ няма възможност за доставка без сделка, при което и претенцията не би могла да бъде по правилата на неоснователното обогатяване.

Същевременно дори такова признание от ответната страна да е било направено, следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 175 от ГПК – направеното от страна или от неин представител признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.

В случая дори ответникът да отрича съществуването на  договорно отношение с „Т.Е.“ АД, при което не е  била и приета и осчетоводена издадената от него фактура във връзка с доставката на електрическа енергия, са налице обстоятелства, потвърждаващи доставката въз основа на сключен договор. 

Според предвиждането на чл. 106, ал. 2 от ПТЕЕ производителите на електрическа енергия известяват графици в изпълнение на сключените договори в рамките на работния диапазон на  своите агрегати и съгласно очакваното нетно производство за съответния период, а от „Т.Е.“ АД е бил известен график с получател ответникът, което е индикация за сключен договор. Според възприетото от фактическа страна, съгласно известените графици за доставка пред „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД за периода от 21.04.2016г. до 30.04.2016г. от „Т.Е.“ АД е била заявена доставка към ответника  за  общо 1 840 MWh електрическа енергия. Същевременно ответникът е потвърдил графици за доставка на такава електроенергия и тя е била получена от него.  Съгласно чл. 4, ал. 1, вр. чл. 15, ал. 3, т. 1, б.“а“ от  ПТЕЕ търговските участници сключват договори с електрическа енергия, включително по свободно договорени цени, за всеки отделен интервал на доставка, равен на един час, а известяването на графиците на независимия преносен оператор по сделките се извършва в деня преди договора и/или в рамките на деня на доставката (чл. 4, ал.2 от ПТЕЕ). В случая от „Т.Е.“ АД и ответника са били декларирани идентични количества електрическа енергия, регистрирано като почасови графици при  „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД  и енергия на ответника е била фактически доставена и получена.  Както се посочи, налице е и сетълмент, което е система, прилагана от оператора на електроенегрийната система за индивидуално изчисляване на отклоненията на реално потребената или произведена електрическа енергия от договорените количества за даден период по методика (чл. 111, ал. 1, т. 5 от ЗЕ,  вр § 1, т. 53 от ДР на ЗЕ). От страна на  „Т.Е.“ АД дължимостта на балансиращата енергия не е била оспорена. Напротив -  било е извършено  погасяване на задълженията за балансираща енергия (чрез прихващания с „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, съгласно възприетото от фактическа страна), при известен от топлофикационното дружество график с получател ответникът. Т.е. също косвено доказателство за съгласие за доставката.

Според разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, на която се позовава ищецът, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

В случая е имало доставка за покриване на потреблението в балансиращата група на ответника, търговец на електрическа енергия и координатор на стандартна балансираща група, но това не е било без основание, а по съгласие с „Т.Е.“ АД, както и липсва обедняване на топлофикационното дружество, производител на електрическа енергия, на което се е дължала цена на доставката.

По същество е налице хипотеза по чл. 73 от ЗЗД – изпълнение на  задължение от трето лице („Електроенергиен системен оператор“ ЕАД), без да е налице интерес от изпълнение лично от длъжника, при което и задължението за доставка на електрическа енергия на „Т.Е.“ АД,  длъжник за доставката, е било погасено, но не и вземането за цена по доставката.

Или съществуването на вземане по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД на „Т.Е.“ АД следва да бъде отречено.

Като акцесорно не съществува и вземане за лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

С оглед липсата на вземания по чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД  на „Т.Е.“ АД, няма основание за потвърждаване на такова вземане в полза на ищеца, като частен правоприемник по договора за цесия от 16.04.2021г., дори да се приеме, че такова вземане е било  предмет на договора.

По разбиране на настоящия съдебен състав такова обстоятелства не се и установява. Съгласно възприетото от фактическа страна в договора за цесия ясно е било посочено, че се прехвърля вземане по доставка, за която  е била издадена и данъчна фактура по ЗДДС, а не вземане за обезщетение по правилата на неоснователното обогатяване. В този смисъл е и възражението на ответника.

 

Възражението на ответника за неавтентичност на договора за цесия и уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД относно подписана за цедента е неоснователно. Автентичността на документите  се установява (чл. 193 от ГПК). Налице е и достоверна дата на документите - представянето им по делото да сочи несъмненото им съставяне (чл. 181, ал. 1 от ГПК). Същевременно получаването на уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на „Т.Е.“ АД, цедент, от ответника по делото, като длъжник, с исковата молба  е достатъчно, за да породи цесията действие  спрямо длъжника, в който смисъл е съдебната практика.

 Неоснователно е още възражението на ответника за нищожност на договора за цесия от 16.04.2021г., като извършен в нарушение на ЗОЗ или при липса на предмет, поради включването на вземането в търговското предприятие на топлофикационното дружество, учредяването на особен залог върху предприятието и пристъпването към изпълнение – касае за относителна недействителност, от която може да се ползва заложният кредитор  „Е.д“ ЕООД (чл. 9, ал. 4, чл. 32, ал. 4 и чл. 13 от ЗОЗ), в какъвто смисъл са и доводите на ищеца, като в случая липсват и такива искания от страна на заложния кредитор, съгласно съгласието му от 15.04.2021г., документа, чиято автентичност се установява (чл. 193 от ГПК), както е и безспорна датата му – поне от представянето на документа по делото (чл. 181, ал. 1 от ГПК).

Без значение е още откритото производство по несъстоятелност срещу  „Т.Е.“ АД, щом по отношение на договора за цесия няма предявен и уважен отменителен иск по чл. 646 или чл. 647 от ТЗ.

Всички тези обстоятелства са обаче неотносими, при отречените по-горе вземания на „Т.Е.“ АД по чл. 59, ал. и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, съответно, че такива вземания са били предмет на договора за цесия.

 

В тази връзка е без значение и че не се касае  за кратка погасителна давност по отношение на вземанията по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, а за общата давност по чл. 110 от ГПК, която относно вземанията не е изтекла (датата на исковата молба е 19.04.2021г. – т.е. преди изтичането на пет години от периода на доставката на електрическа енергия).

При условията на евентуалност ответникът е възразил за извършено прихващане. Тъй като исковете по чл. 59, ал. и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се отхвърлят,  съдът не дължи произнасяне по възраженията, но те биха били и неоснователни. 

Нетиране на задължения по доставките не се установява, а се установява доставка на електрическа енергия от страна на ответника на „Т.Е.“ АД включително през месец април 2016г. по изрично сключен писмен договор, като вземанията на ответника по доставката са били потвърдени с арбитражно решение. Няма основание и за съдебно прихващане на потвърдените от арбитражния съд вземания, тъй като тези вземания на ответника срещу „Т.Е.“ АД са били цедирани от ответника през 2018г. на друго търговско дружество, също установено от фактическа страна. 

 

С оглед изложеното относно липсата на установено неоснователно обогатяване и прехвърляне на такова вземане на ищеца исковете му по чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.

 

По разноските

 

Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски, но с оглед изхода на делото разноски не са дължими (чл. 78, ал. 1 от ГПК).

Дължими са разноските, направени от ответника, които и той претендира – 850 лева разноски за вещи лица, 5 лева разноски за удостоверение, 40 лева разноски за свидетел и  15 507. 95 лева разноски за адвокат с ДДС по Договор за правна защита и съдействие с плащане по банков път от 11.11.2021г., общо 16 402. 95 лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

 

Воден от горното съдът

 

 

                                                               Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД, предявени от „В.К.“ ЕООД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***, срещу „Е.С.“ ЕООД, с ЕИК*******и със седалище и адрес на управление ***,  за заплащане на сумата от 377 977. 39 лева, със законната лихва за забава от 20.04.2021г. до окончателното плащане, както и 115 187. 32 лева изтекла лихва за периода от 19.04.2018г. до 19.04.2021г., включително, с разноските по делото по чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „В.К.“ ЕООД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Е.С.“ ЕООД, с ЕИК*******и със седалище и адрес на управление ***, сумата от 16 402. 95 лева (шестнадесет хиляди четиристотин и два лева и деветдесет и пет стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. 

 

Решението е постановено при участието на „Т.Е.“ АД (в несъстоятелност), с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***, със синдик Д.И.Г., гр. Велико Търново, ул********, като подпомагаща страна на ищеца.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

 

 

                                                               Съдия: