Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Софийски градски съд, I-во
Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на осми март, две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Йоана
Петрова, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 8 948 по описа
за 2016 г. и
Р Е Ш И:
[1] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК по
отношение на Д.В.Ф., че А.Х.Е. е собственик по наследство на 1/8 (една осма)
идеална част от недвижим имот с идентификатор № 68134.103.75.1.17 по КК и КР,
одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на изпълнителния директор на
АГКК. Този имот представлява: апартамент от 42,00 кв. м.; избено помещение № 13
от 9,00 кв. м.; таванско помещение № 2 от 6,00 кв. м; 15/460 идеални части от
общите части на сградата и дворното място с площ от 435,75 кв. м. по нотариален
акт и 429,49 кв. м. по скица. Имотът се намира в жилищна сграда на бул. „*********,
район „Средец", гр. София, като апартаментът е на петия етаж. Съседи на
апартамента са имоти с идентификатори: 68134.103.75.1.15, 68134.103.75.1.14, 68134.103.75.1.20.
А.Е. е със съдебен адрес ***. Д.Ф. е със съдебен адрес – адвокат А.,***, офис
26.
[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК на А.Х.Е. срещу Д.В.Ф.
съдът да я признае за собственик на още 1/8 идеална част от имота, описан в
пар. 1.
[3] ОСЪЖДА Д.Ф. да заплати на А.Е. 2 081,00
лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
[4] ОСЪЖДА А.Е. да заплати на Д.Ф. 4 754,50
лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
[5]
Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за
изготвянето му. Ако ищцата някоя от страните подаде въззивна жалба, с нея тя следва
да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 41,75 лева държавна
такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА
СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[6] А.Е. заявява, че е
собственик на 1/4 идеална част от апартамент 15, находящ се на петия етаж на
вх. 1 на жилищната сграда на бул. „**********. Тя твърди, че е придобила
собствеността по наследство от своя баща Х.Б., който пък е придобил
собствеността от неговия баща В.Б.. Последният е бил женен за М.Б., която през
1940 г. е придобила собствеността на имота, но в режим на съпружеска
имуществена общност (СИО) със съпруга си В.Б..
[7] На 25.04.2002 г. М.Б.
е дарила целия апартамент на ответницата Д.Ф.. А.Е. твърди, че М.Б. не би могла
да прехвърли 1/4 идеална част от апартамента, която А.Е. е притежавала. Затова
ищцата моли съда да признае спрямо ответницата, че ищцата е собственик на 1/4
идеална част от процесния апартамент (исковата молба, л. 2-4 от първоначалното
делото на СГС; уточнителната молба, л. 14 от настоящото дело).
2. На ответницата
[8] Ответницата Д.Ф. е
оспорила предявения иск. Тя е заявила, че единствен собственик на процесния
апартамент е била М.Б., която е придобила апартамента по наследство. Затова
според Д.Ф. имотът не е станал СИО. Така съпругът на М.Б. - В.Б. - не е бил
собственик на апартамента. Затова и неговите наследници, между които е ищцата,
не са собственици на идеална част от апартамента.
[9] Ответницата заявява
също, че дори М.Б. да не е била собственик на целия апартамент, първоначално
тя, а след това Д.Ф. са го владели и ответницата е придобила собствеността по
давност. Затова Д.Ф. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 36-43;
протокол от с.з. 16.11.2018 г., л. 109-гръб и л. 110 от настоящото дело).
II.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[10] А.Т.е придобил дворно място, представлявало парцел
втори в квартал 449 по плана на Столична голяма община, с административен адрес
в гр. София, бул. „*******. Това е станало с два крепостни акта - № 54 от
18.10.1897 г. и № 539 от 01.04.1908 г. - и с няколко решения за изкупуване (описанието
в записката, л. 80-гръб от настоящото дело).
[11] На 03.07.1939 г. В.Х.Б.и М.С.С.са сключили граждански
брак (акта, л. 132-гръб от настоящото дело). На 30.12.1940 г. наследниците на А.Т.,
между които и М.С.С.(по мъж Б.), са продали 339/460 идеални части от парцел
втори на бул. „******* (нотариален акт, л. 7-9 от гр.д. 7777/2011 г. на СГС,
както и л. 79-81; 83-91; 97-99 от настоящото дело).
[12] Страните по продажбата от 30.12.1940 г. са били
изградили със собствени средства жилищна сграда в парцел втори на бул „*******.
В деня на продажбата на идеалните части от парцел втори, те са разделили чрез
съдебна делба собствеността върху сградата. При делбата М.С.(Б.) е получила
апартамент на петия етаж от 42,00 кв. м., заедно с избено помещение № 13 от 9,00
кв. м. и таванско помещение № 2 от 6 кв. м. (протокола, , л. 10-14 от гр.д.
7777/2011 г. на СГС, както и л. 101-102; 106-108 от настоящото дело).
[13] В.Х.Б.е починал на 26.11.1984 г. Той е оставил за свои наследници
по закон съпругата си М.Б. и децата си Д.Ф. и Х.Б. (удостоверение, л. 15, и акт
за смърт, л. 17 от гр. д. 7777/2011 г. на СГС; л. 81-82 и л. 92-93 от делото на
САС).
[14] Х.Б. е починал на 03.10.1998 г. Той е оставил за свои наследници
по закон съпругата си Й. Б. и дъщеря си ищцата
А.Е. (удостоверение за наследници, л. 45 от настоящото дело).
[15] На 25.04.2002 г. М.Б. е дарила на дъщеря си Д.Ф.
апартамент № 15, който се е намирал на етаж 5, във вход 1 в жилищна сграда на
бул. „*********, район „Средец", гр. София, като е запазила правото си да
ползва имота пожизнено. Апартаментът е бил вписан в кадастралната карта с
идентификатор 68134.103.75.1.17. (нотариалния акт, л. 5-6; скицата на поземления
имот, л. 28; схемата на обекта, л. 29; извадка от кадастралния регистър, л. 30
от гр.д. 7777/2011 г. на СГС). Апартаментът, който М.Б. е дарила на дъщеря си Д.Ф.,
е този, който М.Б. е била получила в дял чрез съдебната спогодба от 1940 г.
(вж. границите на апартамента, описани в документите от гр.д. 7777/2011 г. на
СГС: протокола, л. 13; нотариалния акт, л. 5).
[16] М.Б. е починала на 08.07.2005 г. Тя е оставила за свои наследници
по закон дъщеря си Д.Ф. и внучката си А.Е. (удостоверението, л. 16 от гр.д.
7777/2011 г. на СГС).
[17] До смъртта си М.Б. е живяла в процесния апартамент и тя
се е грижила за него. През 2006 г. в него е започнала да живее ответницата А.Е.,
като дотогава тя не е имала ключ от апартамента. Д.Ф. е имала ключ от
апартамента, но е живеела в САЩ. Когато си е идвала в България, е отсядала в
апартамента и е давала пари на А.Е. за подръжката му (показанията на
свидетелите К. и Н., л. 67-70 от делото на САС; показанията на свидетелите А. иА.,
л. 84-85 от гр. д. 7777/2011 г. на СГС).
[18] А.Е. е заплатила:
- 1 002,00 лева държавна такса (л. 37 от гр. д.
7777/2011 г. на СГС и л. 39 от делото на САС);
- 3 150,00 лева за адвокат (л. 18 от гр.д. 7777/2011 г. на
СГС; л. 111 от делото на САС);
- 10,00 лева за съдебни удостоверения (л. 49 от гр. д.
7777/2011 г. на СГС и л. 58а от настоящото дело). Общо тя е направила разноски
за 4 162,00 лева.
[19] Д.Ф. е заплатила:
- 9 120,00 лева за адвокат (л. 98-103 от гр.д.
7777/2011 г. на СГС; л. 113-116 от делото на САС);
- 364,00 лева държавни такси (л. 15 и л. 44 от делото на САС);
- 25,00 лева за съдебни удостоверения (л. 63 от гр. д.
7777/2011 г. на СГС; л. 65а от настоящото дело). Общо тя е направила разноски
за 9 509,00 лева
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА
[20] Ищцата е предявила иск по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК за установяване
спрямо ответницата, че е собственик на 1/4 идеална част от недвижим имот,
придобита по наследство.
1.
По иска по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК
[21] Съгласно чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК, всеки може да предяви иск за установяване съществуването на едно правно
отношение. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да
е собственик на недвижим имот; 2. той да иска това да бъде установено спрямо
ответниците.
[22] Съгласно
чл. 13 от Семейния кодекс от 1968 г., недвижимите вещи, придобити от съпрузите
през време на брака и служат за задоволяване нуждите на семейството,
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.
Правилото се е прилагало и относно имуществените отношения между съпрузите от заварени
бракове и за имуществата, придобити преди влизането в сила на СК от 1968 г. (чл.
103 от Семейния кодекс от 1968 г.).
[23] Изключение
от правилото е било уредено в чл. 13, ал. 2 от СК от 1968 г. Съгласно тази
разпоредба на съпруга, който ги е придобил, са принадлежали недвижимите вещи,
придобити преди брака, както и тези, придобити през време на брака: а) по
наследство; б) дарение или; в) по реда на чл. 389а-389д от ГПК. Ако лични имущества
са били трансформирани изцяло в течение на брака в други имущества,
новопридобитото е оставала лична собственост на съпруга, който го е придобил
(т. 3 от ППВС № 5/1972 г.).
[24] Съдът
установи, че М.Б. е била в брак с В.Б. от 1939 г. През 1940 г. тя е продала
част от дворното място, което е притежавала на основание наследство.
[25] Съдът
установи също, че в дворното място е имало жилищна сграда, която е била
построена със собствени средства на етажните собственици, един от които е била М.Б..
При извършването на съдебната делба на обектите в сградата, М.Б. е получила в
дял процесния апартамент. По това време тя е била в брак с В.Б..
[26] Съдът не
установи съсобствеността върху дворното място да е трансформирана в собственост
върху процесния апартамент. Не е установено М.Б. да е учредила право на друго
лице да построи сграда, срещу което тя да стане собственик на част от
построеното. Не е установено и средствата от продадените от М.Б. идеални части
от дворното място да са били вложени в построяването на сградата, защото към
момента на продажбата сградата вече е била построена. Ето защо съдът приема, че
за имуществените отношения между М. и В.Б.и е приложим чл. 13, ал. 1 от СК от 1968
г. Апартаментът е придобит през време на брака. Затова той е принадлежал общо
на двамата съпрузи – М. и В.Б.и - независимо от това, че е бил придобит на
името на М.Б..
[27] Съгласно
чл. 14, ал. 1 от СК от 1968 г., имуществената общност се прекратява със смъртта
на единия съпруг. При прекратяване на имуществената общност поради смърт на
единия от съпрузите, когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на
починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото
имущество (чл. 14, ал. 7, изр. 2 от СК от 1968 г.). Децата на починалия
наследяват при равни части (чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството ЗН)).
[28] Съдът
установи, че В.Б. е починал през 1984 г. и е оставил за свои наследници по
закон съпругата си М.Б. и децата си Д.Ф. и Х.Б.. Тогава е била прекратена
общността върху апартамента, а М.Б. е станала собственик на 1/2 идеална част от
него. Останалата 1/2 идеална част се е разпределила поравно между децата на В.Б.
– по 1/4 идеална част на Д.Ф. и 1/4 идеална част на Х.Б..
[29] Х.Б. е
починал през 1998 г., като е оставил за свои наследници по закон съпругата си Й.
Б. и дъщеря си А.Е.. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството, съпругът
наследява част, равна на частта на всяко дете. Така ищцата А.Е. е придобила 1/8
идеална част от апартамента по наследство от нейния баща. Затова съдът приема,
че А.Е. е собственица на 1/8 идеална част от процесния апартамент и съдът я
признава за такава, като отхвърля иска за разликата до останалата 1/8 идеална
част.
2.
По възражението
на ответницата за изтекла придобивна давност
[30] Д.Ф. е възразила, че е придобила имота
по давност. Възражението е неоснователно.
[31] Една от основните цели на законовата
уредба на придобивната давност е да не се допусне наличието на пустеещи имоти.
Затова законодателят е решил да възнагради несобствениците, които обработват и
се грижат за един имот, считайки го за свой, като ги признае за собственици,
след изтичането на определен период от време, и съответно накаже собствениците,
които са изоставили своите имоти, като ги лиши от възможността да упражняват
исковете си за собственост (вж. в този смисъл и Л.В., Българско вещно право,
стр. 290, 295-297 (Университетско издателство “Св. Климент Охридски” 1995) и П.В.,
Система на българското вещно право, стр. 296-297 (Университетска
печатница 1947).
[32] В случаите, когато имотът е
съсобствен обаче, и единият съсобственик полага грижи за него, а другият съсобственик
не полага такива грижи е по-строг тестът, който се прилага, за да се установи
наличието на придобиване на имота по давност от съсобственика, полагащ грижите.
Това е така, защото съсобственикът по правило е длъжен да полага грижи за този
имот, макар той да прави това съразмерно на частта си ( чл. 30, ал. 3 от ЗС).
[33] В свои решения ВКС последователно
е приемал, че съсобствениците, които упражняват фактическа власт върху
съсобствения имот, владеят своите идеални части, а държат идеалните части на
останалите съсобственици. Тази презумпция може да бъде оборена, само ако
упражняващият фактическа власт съсобственик докаже, че:
1.
е демонстрирал явно и недвусмислено намерение за своене върху целия имот;
2.
това намерение да е било насочено срещу съсобственика, не упражняващ фактическа
власт;
3.
съсобственикът, не упражняващ фактическа власт, да е възприел това намерение и
да не му се е противопоставил или ако го е направил, упражняващият фактическата
власт да е отблъснал фактическата власт на другия съсобственик (решения на ВКС:
43-2019-1 Г. О. по гр. д. 2292/2018 г.; 802-2004-I Г. О. по гр. д. 544/2004 г.; 508-2003-I. Г. О. по гр. д. 740/2002 г.; 775-1999-V Г. О. по гр. д. 1166/1998 г.).
[34] За да е демонстрирал явно и недвусмислено намерение
за своене, не е достатъчно съсобственикът:
а) да е ползвал продължително време сам
съсобствения имот;
б)
да се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на целия имот;
в) да
е отдавал по наем сънаследствения имот или да е получавал по друг начин гражданските
плодове от него. Промяната на
намерението като волеви акт предполага външна изява чрез извършването на такива
действия, които създават сигурност, че съвладелецът е установил изключителна
фактическа власт върху вещта, отричайки правата им върху нея (решение на ВКС 192-2017-I Г. О. по гр. д. 763/2016 г.).
[35] От събраните доказателства съдът не установява
М.Б. да е демонстрирала явно и недвусмислено намерение за своене, макар да е
живяла само в него от смъртта на съпруга си през 1984 г. до деня на смъртта си
през 2005 г. Липсват категорични доказателства такова намерение да е
демонстрирала и Д.Ф., защото от една страна тя е получила с договора за дарение
собствеността за целия имот, но от друга страна от 2006 г. в апартамента е живеела
А.Е.. А.Е. е била съсобственик по наследство на процесния апартамент. Затова
нормално е тя да е била в него като съсобственик, а не като допусната от
евентуално владеещата го Д.Ф., за което няма дори твърдение от нея. Ето защо
съдът приема, че нито М.Б., нито Д.Ф. са демонстрирали явно и недвусмислено
намерението си да своят целия апартамент. Затова е неоснователно възражението
на Д.Ф., че е придобила собствеността на имота чрез давностно владение.
3.
По
разноските
[36] А.Е. търси разноски. Тя
е направила такива за 4 162,00 лева.
[37] Съгласно чл. 78, ал. 3
от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът
уважава иска за 1/8 идеална част при предявен иск за 2/8 идеални част от
процесния апартамент. Затова съдът осъжда Д.Ф. да заплати на А.Е. 2 081,00
лева разноски по делото.
[38] Д.Ф. също търси
разноски. Тя е направила такива за 9 509,00 лева.
[39] Съгласно чл.
78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част
от иска. Съдът отхвърля иска за 1/8 идеална част при предявен размер за 2/8
идеални части. Затова съдът осъжда А.Е. да заплати на Д.Ф. 4 754,50 лева
разноски по делото.
Съдия: