Р Е
Ш Е Н
И Е № 2487
гр. Пловдив, 29.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при секретар
Стефка Костадинова като разгледа докладваното адм.д.
№ 1674 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на **– в
ликвидация, с адрес с.Калояново, обл.Пловдив, против АУЗ
по чл.107, ал.3 от ДОПК № 6603-73-1/ 21.03.2019 г., издаден от **–
гл.специалист „Приходи“, потвърден с Решение № 6603-1/ 27.05.2019 г. на
Началник отдел „БФУС“ при Община Калояново. Иска се акта да бъде обявен за
нищожен, алтернативно за незаконосъобразен. В последното СЗ се прави възражение
за изтекла давност. Претендират се разноски. В писмени бележки се поддържа
жалбата.
Ответникът лично и чрез процесуален представител
оспорва жалбата. В писмени бележки се излагат съображения в подкрепа на акта.
Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично
основателна.
В хода на
административното обжалване жалбодателят е поддържал,
че „няма нито една от посочените в акта суми, която да е правилно определена и
действително дължима“. В цитираното
решение подробно е обяснено как са формирани сумите за съответните задължения и
е прието, че същите са правилно изчислени. Пред съда това оплакване не е
поддържано, нито са правени доказателствени искания в
тази насока, независимо от указаната доказателствена
тежест.
В жалбата до съда
се оспорва на първо място компетентността на лицето, издало оспорения акт, като
се твърди, че същото не било оправомощено. Ответникът
е представил заповед /л.16/, от която е видно, че издателят на акта е
компетентен по силата на тази заповед да издава актове по смисъла на чл.4, ал.4
от ЗМДТ, поради което оплакването е неоснователно. На следващо място се
поддържа, че по подадената по
административен ред жалба било налице предходно произнасяне, при което
произнасянето с Решение № 6603-1/
27.05.2019 г. на Началник отдел „БФУС“ при Община Калояново било в нарушение на
производствените правила, при което жалбодателят
смята за нищожно повторното произнасяне с решението, алтернативно иска същото
да бъде обявено като незаконосъобразно. Този въпрос е разрешен с влязло в сила
определение на ВАС по Административно дело 10456/ 2019 г., в което е прието, че
жалбата против писмо, сходно със съдържанието на АУЗ, е недопустима, т.е. не е
налице повторно произнасяне, при което обсъждането на това оплакване е
безпредметно.
По отношение
определените задължения:
Неоснователно на
първо място е оплакването за недължимост на ДНИ.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък
недвижими имоти. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на
територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на
населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях,
които според подробен устройствен план имат
предназначението по чл. 8, т. 1 от
Закона за устройство на територията. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗМДТ “Не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици,
пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до
ограничителните строителни линии. Не се облагат с данък и поземлените имоти,
заети от водни обекти, държавна и общинска собственост.“ Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ „Не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение
на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен.“
Видно от представените по делото доказателства процесният
имот не попада в гореописаните категории. По делото не се спори относно собствеността, характера
на недвижимия имот и неговото местонахождение, при което жалбодателят
безспорно е данъчно задължено лице на територията на общината за притежавания
недвижим имот, а направеното абстрактно оплакване не почива на никаква логика.
Основателно обаче е
оплакването за изтекла погасителна давност по отношение периода 01.01.2009 – 01.01.2013 г. Съгласно
чл.109, ал.1 от ДОПК „Не се образува производство за установяване на задължения
за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината,
в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или
от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и
организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на
декларация.“ В случая този срок е изтекъл за част от задълженията и следва АУЗД да бъде
частично отменен за определените задължения за ДНИ за посочения период, ведно с
начислените лихви.
При това положение
и след съответните аритметични преизчисления АУЗД е законосъобразен по
отношение определените задължения за ДНИ в размер на общо 222, 64 лв. и лихви в
размер на 50, 50 лв., като следва да бъде отменен за
разликата над тези суми.
По отношение на
начислените задължения за ТБО и по-конкретно във връзка с значението на заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ
и дали нейната липса обуславя недължимост на такса
битови отпадъци:
Последната е съвкупност от три различни
услуги - сметосъбиране и сметоизвозване; поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване; обезвреждане на битови
отпадъци. Трите услуги са с различно предназначение, съответно задължението за
заплащане на такса за тяхното ползване възниква при различни предпоставки.
Услугата "поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване" се предоставя от общината, за да
гарантира приети от държавата и обществото стандарти на поддържане на
териториите за обществено ползване, необходими за съвместното съжителство в
рамките на съответната територия. Тя включва поддържане на чистотата на
уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените
места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване.
Предпоставките, при наличието на които възниква задължението за такса за този
вид услуга са: Правният субект да притежава качеството на лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ;
Общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата; Услугата фактически да е предоставяна от
общината. Следователно, във връзка с дължимостта на
таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване,
законодателят не е предвидил сред предпоставките, включване на тази услуга в
заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ
и попадане на имота в границите на районите, в които общината е декларирала, че
ще предоставя услугата. Този извод следва от изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ,
съгласно която таксата за услугата поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване е дължима и когато имотът попада извън районите, в които
общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци. Таксата се
дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното
място, а не конкретно на територията на имота или в непосредствена близост до
него. По делото не се спори, че облагаемите имоти се намират в урбанизираната
част населено място. Събраните по делото доказателства обосновават извод за
реално предоставяне на цитираните по-горе услуги. Законът не предпоставя осъществяването на услугата от наличието на
заповед на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ.
Предвид изложеното, липсата на заповед в разглеждания случай не може да бъде
счетено, като основание таксата за поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване, да не бъде заплатена, щом като същата услуга е реално
предоставяна за процесните периоди и липсват
предпоставките за незаплащане по чл. 71, т. 2 ЗМДТ,
в приложимата редакция.
Услуга "обезвреждане на битови
отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане" е
необходима по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така също за битовите отпадъци, получени
от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, както и за
осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите
отпадъци. Именно с оглед на това в Закона за управление на отпадъците
са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и
правните форми, чрез които това може да става. Предпоставките за дължимост на таксата за тази услуга са: Правният субект да
има качеството на лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ;
Общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата; Общината да
ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци или друго съоръжение за тяхното
обезвреждане. Следователно, за дължимостта на таксата
за обезвреждане и на таксата за поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване, законодателят не е предвидил предпоставките включване на
услугата в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ,
съответно попадане на имота в границите на районите, в които общината е
декларирала, че ще предоставя услугата. Този извод произтича от изричната
разпоредба на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ,
съгласно която таксата за услугата обезвреждане на битови отпадъци е дължима и
когато имотът попада извън районите, в които общината е организирала събиране и
извозване на битови отпадъци. Нейната дължимост, за
разлика от другите две услуги, законодателят не обвързва с доказването на
фактическото предоставяне на услугата, а се приема, че услугата се предоставя
винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. Поради
това единствената хипотеза, при която лицата могат да бъдат освободени от
заплащане на такса за този компонент на ТБО е когато липсва изградено депо,
обслужващо района на общината. При така установената законова регламентация
фактът на невключване на услугата обезвреждане на битови отпадъци в заповед на
кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ,
не може да обоснове недължимост на таксата за
съответното лице, при доказаност по делото на факта,
че то е правен субект по смисъла на чл. 64 ЗМДТ
и че общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. Наличието на
депо, обслужващо района на общината, налага извод за липса на условието и на чл. 71, т. 3 ЗМДТ
за недължимост на такса за услугата
"обезвреждане на битови отпадъци в депа".
Що се отнася до услугата
"сметосъбиране и сметоизвозване", тя се
предоставя от общината на правните субекти, за да могат те да изпълнят
регламентираното в чл. 7, ал. 1 от
Закона за управление на отпадъците (ЗУО) свое задължение за
събиране, транспортиране и третиране на създадените от дейността им отпадъци.
За да възникне задължение за такса от цитирания вид услуга, е необходимо
кумулативното изпълнение на следните законови предпоставки: Правният субект да
има качеството на лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ;
Услугата да е посочена като предоставяна от общината в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ;
Имотът на правния субект да попада в границите на районите, в които общината е
декларирала, че ще предоставя услугата; Общинският съвет да е определил размера
на таксата за услугата; Услугата фактически да е предоставяна на правния
субект. Видно е от текста на закона, че за да възникне задължение за такса за
сметосъбиране и сметоизвозване е необходимо първо,
общината да е определила вида и териториалния обхват (границите) на
предоставяне на услугата, второ, имота на лицето да попада в границите на
територията, на която общината е определила, че ще предоставя услугата, и
трето, общината фактически да предоставя услугата. Когато липсва някоя материалноправна предпоставка, таксата е недължима. От
значение при преценка дължимостта на ТБО в компонента
"сметосъбиране и сметоизвозване" е
обстоятелството дейността организирана и осъществявана ли е от общината спрямо процесните недвижими имоти. По силата на предвиденото в чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ тази територия се определя със заповед на кмета. Законовото
изискване е конкретната територия, в
която ще се предоставя услугата по сметосъбиране и сметоизвозване,
да се конкретизира с властнически акт, какъвто е заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ.
Когато услугата не е описана в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ
или имотът не попада в границите на определения район, в който общината я
предоставя, тогава се презюмира, че услугата не е
осъществявана и за нея не се дължи такса. Предвид изложеното, в следствие
липсата на заповед от кмета по реда на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ,
не е изпълнен фактическият състав, предпоставящ дължимост на такса
битови отпадъци в компонента "сметосъбиране и сметоизвозване",
поради което в тази част АУЗД е незаконосъобразен.
Основателно в същото е време е и
оплакването за изтекла погасителна давност за периода 01.01.2009
г. – 31.12.2013 г. Съгласно чл.109, ал.1
от ДОПК „Не се образува производство за установяване на задължения за данъци по
този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е
подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането
на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации,
в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация.“ Нормата
на чл. 109, ал. 1 ДОПК следва да се тълкува и във връзка с разпоредбата на чл.
171, ал. 1 с. з. относно погасителната давност, по силата на която публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен
срок считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък
срок. В случая този срок е изтекъл за част от задълженията и следва АУЗД да
бъде частично отменен за определените задължения за ТБО за посочения период,
ведно с начислените лихви.
При това положение,
като се премахне компонента "сметосъбиране и сметоизвозване"
и след съобразяване на изтеклата
погасителна давност, след съответните аритметични преизчисления жалбодателят дължи за ТБО сума в размер на общо 227, 74 лв.
и лихви в размер на 66,78 лв., като АУЗД следва да бъде отменен за разликата
над тези суми.
При този изход на
делото и съобразно своевременно направеното искане следва да бъде осъдена Община
Калояново да заплати на жалбодателя разноски в размер
на 622, 83 лв., съобразно уважената част от жалбата.
Мотивиран от изложеното, Административен
съд Пловдив, ІІ състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
АУЗ
по чл.107, ал.3 от ДОПК № 6603-73-1/ 21.03.2019 г., издаден от **–
гл.специалист „Приходи“, потвърден с Решение № 6603-1/ 27.05.2019 г. на
Началник отдел „БФУС“ при Община Калояново: 1. в частта относно определените
задължения за ДНИ и ТБО за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., ведно
със съответните лихви,; 2. в частта
относно определените задължения за ДНИ за 2014 г., 2015 г., 2017 г. и
2018 г., за разликата над 222, 64 лв.,
както и установените лихви за разликата над 50, 50
лв.; 3. В частта относно определените задължения за ТБО за 2014 г., 2015 г.,
2017 г. и 2018 г., за разликата над 227, 74 лв., както и установените лихви в
размер на 66,78 лв.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата в останалата част.
ОСЪЖДА
Община Калояново да заплати на **– в ликвидация, с адрес с.Калояново, обл.Пловдив, разноски в размер на 622, 83 лв., съобразно
уважената част от жалбата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване –
чл.160, ал.6 от ДОПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: