Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1775 14.11.2016 год. град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав,
На двайсет и шести октомври две хиляди и шестнайсета година
В публичното заседание, в следния състав:
Председател: Райна Кирякова
Секретар:
Зинаида Монева
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело № 4789 по описа за 2015 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с
искова молба от Г.З.А., с ЕГН **********,
С.Г.А., с ЕГН ********** и З.Г.А., с ЕГН **********,
тримата с постоянен адрес *** 8000, ж. к. , бл. , вх. , ет. , ап. , със съдебен
адресат адвокат Н.К. ***, с адрес на кантората гр. Б, ул. , против П.В.Р., с ЕГН **********,*** 8000, ж.
к. бл. , вх. , ет. , ап. , с която молят съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на първия ищец сумата от 5000.00 лв., на втората ищца сумата от 3000.00 лв. и на третия ищец сумата от 2000.00 лв., представляващи обезщетение
за неимуществени вреди от непозволено увреждане на 16.06.2014 г., за отправени закани с убийство и
телесни повреди, за които има одобрено споразумение по НОХД № 2328/2015 г. по
описа на Районен съд-гр. Бургас, ведно със законната лихва върху сумите от
момента на увреждането 16.06.2014 г., до окончателното изплащане на
задължението. Претендират направените по делото разноски. Ангажират
доказателства.
Трите субективно съединени осъдителни
иска са процесуално допустими и с правно основание чл. 45, вр. чл. 84, ал. 3 от
Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/. Исковете са предявени от лица, имащи
правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа
задължителните реквизити по чл. 127 и 128 от Гражданско процесуалния
кодекс/ГПК/.
Ответникът Р., своевременно с отговора
на исковата молба, навежда доводи за неоснователност на исковете като твърди,
че продължителността и интензитета на неблагоприятното въздействие върху ищците
по делото следва да се определят като краткотрайни, както и че ищецът Г.А. също
е имал принос в разрастването и ескалирането на този битов скандал между
съседи. Позовава се на решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009
г., ІІ т. о., докладчик съдията В. А, по реда на чл. 290 и сл. от ГПК/. Оспорва
претенциите и като завишени по размер. Прави възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на тримата ищци, с твърдение, че те са извършили
провокативни действия преди деянието-на 14.06.2014 г. и 15.06.2014 г.
ищците-съпрузи срещнали на стълбищната площадка съпругата на ответника Р. и
отправили към нея обидни реплики, включително и за нейния съпруг. На следващия
ден-процесната дата 16.06.2014 г. ищците-съпрузи позвънили на вратата на
апартамента на ответника Р. и след като той излязъл за пореден път му казали
обидни думи. Другата част от действията, посочени от ответната страна като
съпричиняване са получените телесните наранявания на 16.06.2014 г., които са
предмет на наказателното частния характер дело, са удари, нанесени от ищеца Г.А..
Бургаският районен съд, след преценка
на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните,
намира за установено следното:
Не се спори по делото, че към
процесната дата 16.06.2014 г. страните по делото са били съседи, на адрес: гр. Б,
ж. к. , бл. , вх. , ет. -ответникът Р. обитавал апартамент № 17, заедно със
своята съпруга и тяхното дете, а ищците А, обитавали апартамент № 16.
Семействата били във влошени отношения, по поводът отглежданото куче от
семейството на ответника Р., което станало причина за много жалби до полицията
и прокуратурата. Към момента на приключването на събирането на доказателства по
настоящото дело, кучето е починало, видно от неоспорените свидетелски показания
по делото, а ответникът Р. е продал апартамента си, която сделка е предмет на
приетия като доказателство по делото нотариален акт № 483, том ІІІ, рет. №
3738, дело № 3999 от 04.07.2016 г. на нотариуса Н. М, рег. № 409 на КН, с район
на действие Районен съд-гр. Б.
На основание чл. 382, ал. 7 от НПК,
съдът по НОХД № 2328 по описа за 2015 година на Районен съд-гр. Б е одобрил споразумение между
Районна прокуратура гр. Б, защитника на обвиняемия и обвиняемия, съгласно
което: ответникът по настоящото дело П.В.Р. се е признал за виновен за
извършване на следните престъпления: 1. На 16.06.2014 г., в град Бургас, се
заканил на ищеца по настоящото дело Г.З.А. с убийство, с думите „Ще те убия! Ще
ви убия! Ще ви избия! Ще ви заколя! Ще ви изтрепя! Ще те утрепя! Ще те
заколя!”, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му-престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, извършено
виновно, при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
2. В условията на съвкупност с престъплението по т. 1, на 16.06.2014 г., в град
Б, се заканил с убийство на ближни на ищеца Г.З.А.-на майка му С.Г.А., с
думите: „Ще ви убия! Ще ви избия! Ще ви заколя! Ще ви изтрепя! Ще те утрепя!”,
и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му-престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, извършено
виновно, при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
3. В условията на съвкупност с престъпленията по т. 1 и т. 2, на 16.06.2014 г.,
в град Б, се заканил с убийство на ближни на ответника Г.З.А.-на баща му З.Г.А.,
с думите: „Ще ви убия! Ще ви избия! Ще ви заколя! Ще ви изтрепя! Ще те
утрепя!”, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му-престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1
от НК, извършено виновно, при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.
11, ал. 2 от НК. 4. В условията на съвкупност с престъпленията по т. 1, т. 2,
т. 3 на 16.06.2014 г., в град Бургас, унищожил противозаконно чужда движима
вещ-входна метална врата на апартамент № в бл. , вход , етаж на к-с собственост на ищците по настоящото дело С. и З.
А, като стойността на унищожената вещ е 350.00 лева - престъпление по чл. 216,
ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, извършено виновно, при форма на вината „пряк
умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. За това съдът е определил, на основание
чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание, като е наложил най-тежкото
наказание-лишаване от свобода за срок от 4 месеца и е отложил изпълнението му, на основание чл. 66 от НК за срок от три години. Причинените от
престъплението имуществени вреди са възстановени. Иззети са по това дело в
полза на държавата ножове, като веществени доказателства.
Не се спори по делото, че с влязла в
сила присъда № 61 от 06.04.2016 г., постановена по преюдициалното НЧХД № 3088
по описа за 2015 година на Районен съд-гр. Бургас, е признат ответникът по настоящото
дело П.Р. за виновен в това, че на 16.06.2014 година, в гр. Б, ж. к. , бл. ,
вх. , ет., ап. , чрез намушкване с нож в областта на коремната кухина и десен
горен крайник, е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и представляваща прободна рана
в лявата част на коремната половина и порезна рана на дясна мишница с парциална
лезия на мускул бицепс - престъпление чл. 130, ал. 1 НК, поради което и на
основание чл.78А, ал.1 от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност,
като му е наложил административно наказание глоба, в размер на 2000 лева, като,
на основание чл. 378, ал. 4, т. 2, вр. с
чл. 304 от НПК, го е признал за невинен и го е оправдал по обвинението
по чл. 131, ал.1, т.5 от НК за това, че телесната повреда е причинена по начин,
особено мъчителен за пострадалия. С присъдата е осъден ответникът Р. да заплати
на ищеца по делото Г.З.А., сумата от 7000.00 лева, представляващи обезщетение
за причинените му неимуществени вреди от непозволено увреждане вследствие извършеното
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането - 16.06.2014 година до окончателното й
изплащане, като съдът е отхвърлил гражданския иск над уважения размер от
7000.00 лева до пълния предявен размер от 30000.00 лева.
Предвид изложеното от фактическа страна, настоящата съдебна инстанция
намира осъдителният иск на ищеца Г.З.А.
за изцяло неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. Пострадалият е
обезщетен изцяло за увреждането с уважената част от претенцията му от 7000 лв.,
в наказателното производство, като граждански ищец. Мотивите към присъдата по
НЧХД № 3088/2015 година по описа на Районен съд-гр. Бургас, че не е налице
припокриване между претендираното в наказателното производство обезщетение и
претендираното такова по настоящото гр. дело № 4789/2015 г. по описа на Районен
съд-гр. Бургас, не обвързват гражданския съд, тъй като са извън задължителния
обхват по чл. 300 от ГПК. За да присъди обезщетението наказателният съд е отчел
от фактическа страна цялото увреждащо действие, което включва двата фактически
състава по НК-по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1-принудата, с изпълнително деяние
заплахи с убийство и чл. 130, ал. 1-с изпълнително деяние нанасяне на лека
телесна повреда. Последиците от деянието не са изтърпени поотделно и това е
физеологическа обусловеност. Принципът, възприет и в съвременното европейско
право е, че никой не може да бъде съден два пъти за едно и също нещо(Non
bis in idem).
Деликтната отговорност е обусловена от
вредоносния резултат като се отчита причинната връзка за това увреждане/чл. 45
от ЗЗД/. С това задълженията на активно легитимираните в процеса за пълно
доказване на деликта по отношение на ищците С. и З. Атанасови се изчерпва. По
предвиждането на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, каквато
правна стойност има горепосоченото споразумение от наказателното производство, е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Ето защо, съдът приема за доказано, че увреждането от
деликта на 16.06.2014 г. е значително е засегнало психичната сфера на ищцата-съпрузи
А, породило е основателен страх за техния живат и здраве, трайно е намалило тяхното
спокойствие и равновесие. Поради това, отчитайки характера и степента на
увреждането, начинът на извършването на деликта и обстоятелствата при които е
била причинена принудата, съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира
размерът от 2000.00 лева за супруга З.А. и 3000.00 лв. за съпругата А., която
непосредствено е възприела зрелищната картина на нараняването на техния син, за
справедливо обезщетение за претърпените страдания от увреждането. Ето защо,
двата субективно съединените осъдителни иска, като основателни и доказани, следва
да бъде уважени изцяло.
Възраженията по делото за съпричиняване,
т. нар. компенсация на вини, са неоснователни. Сам по себе си фактът, че
увредените лица-съпрузи са влезли в словесен конфликт в предходните на деянието
дни със съпругата на деликвента не налага извод за допринасяне на вредите от
увреждането. Видно от съвпадащите твърдения на страните по делото, се касае се
за многогодишен съседски конфликт. За да е налице съпричиняване следва да е
налице обща каузалност, две причини за настъпването на конкретната вреда-едната
от деликвента, а другата-от увредения, като вредоносният резултат е в причинна
връзка както с виновните действия на този, който се държи отговорен за
причинените вреди, така и с действията на самия увреден. Необходимо е също така
настъпилата вреда да е неделима. В конкретния случай, деянието е извършено в
пияно състояние, в 06.00 часа сутринта, в реална съвкупност за тримата
пострадали, а дългогодишният съседски конфликт стои само в мотивите на
деянието. Възражението за следващия ден-процесната дата 16.06.2014 г. за това,
че ищците-съпрузи позвънили на вратата на апартамента на ответника Р. и след
като той излязъл за пореден път му казали обидни думи не се подкрепя от
събрания по делото доказателствен материал и се изключва като обективна
възможност от начина и времето на извършването на изпълнителното
деяние-принудата, за която ответникът Р. е признат за виновен с горепосоченото
споразумение в наказателното производство. Неоснователно е и другото
възражението за съпричиняване от ищеца Г.А.-получените от ответника Р. телесните
наранявания на 16.06.2014 г., тъй като те стоят на плоскостта на неизбежната
отбрана и не могат да му се вменят във вина/чл. 12, ал. 1 от НК/. Ако
твърдените по делото провокативни действия са били част от изпълнителното
деяние или утежняващи вината обстоятелства те щяха да бъдат отчетени от
наказателните състави при разглеждането на НОХД № 2328/2015 г. по описа на
Районен съд-гр. Бургас и НЧХД № 3088 по описа за 2015 година на Районен съд-гр.
Бургас.
С оглед изхода на делото, на основание
по чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК и съобразно събраните по делото доказателства, в
тежест на ответната страна следва да бъде възложено заплащането на разноските
за уважената част от исковете, в размер на 300.00 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение, а в тежест на ищеца Г.А. заплащането на разноските
за отхвърления субективно съединен иск, в размер на 500.00 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът Р.
следва да заплати и държавната такса за производството, за уважената част от
исковете, в размер на 200.00 лв.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.З.А., с ЕГН **********, с адрес *** 8000, ж. к. Изгрев,
бл. 19, вх. 2, ет. 6, ап. 16, против П.В.Р.,
с ЕГН **********,*** 8000, ж. к. , бл. , вх. , ет. , ап. , за заплащане на
сумата от 5000.00 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на 16.06.2014 г., за отправени закани с убийство и
телесни повреди, за които има одобрено споразумение по НОХД № 2328/2015 г. по
описа на Районен съд-гр. Б, ведно със законната лихва върху сумата от момента
на увреждането 16.06.2014 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА П.В.Р., с ЕГН **********,*** 8000, ж. к. Изгрев, бл. 19,
вх. 2, ет. 6, ап. 17, да заплати на С.Г.А., с ЕГН **********,*** 8000, ж. к. , бл. , вх. , ет. , ап.
, сумата от 3000.00 лв.(три хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане на 16.06.2014 г., за отправени закани с убийство и телесни повреди,
за които има одобрено споразумение по НОХД № 2328/2015 г. по описа на Районен
съд-гр. Бургас, ведно със законната лихва върху сумата от момента на
увреждането 16.06.2014 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА П.В.Р., с ЕГН **********,*** 8000, ж. к. , бл. , вх. , ет. ,
ап. , да заплати на З.Г.А., с ЕГН **********,*** 8000, ж. к. бл. , вх. , ет. , ап. , сумата от 2000.00
лв.(две хиляди лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на 16.06.2014 г.,
за отправени закани с убийство и телесни повреди, за които има одобрено
споразумение по НОХД № 2328/2015 г. по описа на Районен съд-гр. Бургас, ведно
със законната лихва върху сумата от момента на увреждането 16.06.2014 г., до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА П.В.Р., с ЕГН **********,*** 8000, ж. к. , бл. , вх. , ет. ,
ап. , да заплати на С.Г.А., с ЕГН **********
и З.Г.А., с ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес *** 8000, ж. к. , бл. , вх. , ет., ап. , направените
по делото разноски за уважената част от исковете, в размер на 300.00 лв.(триста лева).
ОСЪЖДА Г.З.А., с ЕГН **********, да заплати на П.В.Р., с ЕГН **********,*** 8000, ж. к. , бл. , вх. , ет.,
ап. , направените по делото
разноски за отхвърления осъдителен иск, в размер на 500.00 лв.(петстотин лева).
ОСЪЖДА
П.В.Р., с ЕГН **********,***
8000, ж. к. , бл. , вх. , ет. , ап. , да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-гр. Бургас, държавна такса за производството, в размер на
200.00 лв.(двеста и двадесет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-гр.
Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/ Райна Кирякова
Вярно с оригинала: З.М.