МОТИВИ към Присъда №269 от
25.10.2019г. по НОХД №4863/2019г. по описа на ПРС - ХVІІІ н.с.
Районна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Г.И.В., ЕГН:**********,
за това, че на 10.12.2017г. в с. Златитрап, обл. Пловдив, е отнел чужди движими
вещи, а именно: парична сума в размер на 2800 лева от владението на Д.С.Ш. и Г.В.Ш.
с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване
- престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
В хода на
съдебното производство пострадалите Д.С.Ш. и Г.В.Ш. не са се конституирали като
страна в процеса - граждански ищец и частен обвинител, макар да са били
надлежно уведомени за тези им права.
Производството по делото е проведено
по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава ХХVІІ от НПК, при условията
на чл.371, т.2 от НПК, като съдът е обявил, че при постановяване на присъдата
си ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия В., без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят
на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието.
Заема становище, че събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен
начин установяват описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и водят до
извод, че именно подсъдимият е автор на възведеното спрямо него обвинение. По
отношение на реализиране на наказателната отговорност предлага подсъдимият В. да бъде признат за виновен в извършване на
инкриминираното деяние, като му бъде наложено наказание при условията на чл.54
от НК в размер на шест години лишаване от свобода, което с оглед проведеното съкратено съдебно следствие да
бъде намалено с една трета. Счита, че следва да бъде определен първоначален
строг режим за изтърпяване. Не взема отношение относно приложението на чл.59,
ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК, както и относно приложението на чл.68, ал.1 от НК.
Подсъдимият В. в съдебно
заседание признава вината си. Декларира, че желае делото да приключи чрез
провеждане на предварително изслушване по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при
условията на чл.371, т.2 от НПК, както и че не оспорва фактическата обстановка,
посочена в обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за
изложените в обвинителния акт факти. В хода на съдебните прения и при дадената
му последна дума изцяло поддържа защитниците си.
Защитниците на подсъдимия - адв.
Х.Х. и адв. Ж.Ч., молят за постановяване на оправдателна присъда. Алтернативно
се прави искане за налагане на минимално наказание лишаване от свобода, без да
се конкретизира първоначалния режим за изтърпяването му.
Нито подсъдимият, нито
защитниците му вземат становище относно приложението на чл.59, ал.1, т.1, вр.
ал.2 от НК, както и относно приложението на чл.68, ал.1 от НК.
Съдът, въз основа за събраните
и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият Г.И.В. е роден на ***г***, б.., бълг.гр.,
неженен, със завършен трети клас, осъждан, ЕГН:**********.
На 03.12.2017г. свид. С.Х.Г. посетил дома на свидетелите
Д. и Г. ***, във връзка с ремонт на покрива. Последният бил необходим поради
разместване на керемидите. Преди началото на ремонтните дейности свид. Д.Ш.
попитала свид. С.Г. колко ще струва посочения ремонт, като последния й отговори,
че не трябва да се притеснява за парите и, че това било „лесна работа“. Свид. С.Г.
работил известно време и в края на деня, когато приключил, поискал от свид. Д.Ш.
сумата от 350 лева за труда си. Свид. Ш. възроптала, че това били много пари за
такъв тип работа, отнела не много време на свид. С.Г., но последният започнал
да се кара с възрастната жена. Докато двамата се карали за парите, които свид. С.Г.
определил, че свид. Ш. му дължи, свид. В.Я. стоял встрани на двора и не се
намесвал в спора им. Свид. Д.Ш. влязла в дома си, като свид. С.Г. я последвал.
Когато свид. Д.Ш. започнала да брои парите, за да отдели поисканата сума от свид.
С.Г. за работата му, последният грабнал от ръцете й сумата от 1450 лева и
излязъл на двора. Тогава свид. С.Г. казал на свид. В.Я. - баща на жената, с
която живеел на семейни начала, да си тръгват и двамата напуснали дома на
семейство Ш.. Няколко дни след това свид. Ш. отишла да се оплаче на свид. В.Я.
за постъпката на зет му – свид. С.Г., и си поискала парите обратно, но се
разбрали, че сумата можело да се приспадне от довършителния ремонт на покрива
на къщата на семейство Ш., който оставало да се направи.
На 10.12.2017г. в дома на семейство Ш. в с.**, дошли
четири непознати за тях лица, които заявили, че „С.“, визирайки свид. С.Х.Г.,
ги изпратил, защото си бил забравил ножицата на покрива на тяхната къща. Непознатите
за възрастното семейство лица били подсъдимият Г.И.В., неговият брат - свид. Х.Р.Г.,
свид. В.К.И. и свид. К.Д.Г.. Първоначално свидетелите Д.Ш. и Г.Ш. не искали да
пускат непознатите в дома си, но след като станал скандал и възрастните хора се
уплашили, решили да допуснат четиримата до двора на къщата си, за да вземат
ножицата и да ги оставят на мира. Когато влезли в двора подс. В. предоставил на
свид. Д.Ш. личната си карта и тя записала имената и номера на документа му за
самоличност. Тогава свид. Ш. разрешила на подс. В. да се качи на покрива, но с
уговорката единствено да прибере ножицата и след това всички да си тръгват.
Подс. В., след като се качил на покрива, започнал да показва някаква ножица и
да я размахва. В следващия момент обаче започнал да разваля наредените от свид.
С.Г. керемиди на покрива на къщата на семейство Ш.. Свидетелите Д.Ш. и Г.Ш. започнали
да му викат да слиза веднага от покрива и да не разваля направеното от свид. С.Г..
Въпреки това подсъдимият В. продължавал да разваля подредените керемиди, като
наред с това започнал да дърпа и да разваля и улука на къщата. През цялото време,
докато подс. В. бил на покрива, възрастното семейство го молело да престане и
да слиза, без да пипа нищо. Подсъдимият обаче не ги послушал, като в един
момент извикал двама от придружаващите го лица да се качат и те на покрива.
Това били свидетелите Х.Р.Г. и В.К.И.. Последните двама се качили на покрива и
също нарочно започнали да разместват подредените керемиди и да премахват и улуците
на къщата. През цялото време свид. Д.Ш. им викала: „Не пипайте, бе, хора! Не,
слизайте, не стойте горе, не искам нищо да ми правите!“, но те продължили. Изминал
около час – два, след което време подсъдимият В. и свидетелите Х.Г. и В.И.
слезли от покрива. Покривът на къщата бил оставен от тях в по – лошо от
първоначалното му състояние. Подс. В. заявил на свидетелите Д.Ш. и Г.Ш., че за
работата им дължали 3800 лева. Свид. Д.Ш. им заявила, че нямат толкова пари.
Тогава тримата - подс. Г.В. и свидетелите Х.Г. и В.И., тръгнали към нея, а подс.
В. викал: „Давай парите! Давай парите, ще те удуша, ще те заколя, ако не дадеш
парите! Ще те утрепя“, гледал я заплашително и се приближавал към нея. В един
момент подс. В. започнал да бута с ръце уплашената свид. Ш. и продължавал със
заканите срещу живота на възрастното семейство. Свид. Г.Ш., който наблюдавал
случващото се, също много се обезпокоил и извикал на жена си: „Дай да им дадем пари,
за да се махат, защото ще ни изтрепят тези хора“. При така употребената сила и
заплашване, свидетелите Д.Ш. и Г.Ш. дали на подс. В. всичките им налични пари в
размер на 2800 лева, които били общи на семейство Ш., събирани през годините.
Въпреки това подс. В. продължил да вика агресивно. След като разбрал обаче, че семейство
Ш. нямали други пари, подс. В. си казал с приятелите си нещо на цигански и
всички си тръгнали.
На 19.12.2017г.
пострадалата Ш. депозирала съобщение за извършено престъпление до Началника на
РУ гр. Стамболийски при ОД на МВР – Пловдив, като поискала съдействие и
предприемане на необходимите мерки.
С Протокол за предупреждение от 23.03.2018г. подс. Г.В.
бил предупреден на осн. чл.65, ал.2 от ЗМВР да не отправя закани и заплахи за
физическа саморазправа към двамата пострадали, да не им нанася психически
тормоз, да не се саморазправя с тях по какъвто и да е повод и всички свои
претенции за разрешава по законоустановения ред.
В хода на досъдебното производство било извършено
разпознаване, при което свид. Д.Ш. категорично разпознала подсъдимият Г.В. като
лицето, което я е принудило да му даде паричните средства. За това действие по
разследването бил съставен надлежен протокол за разпознаване на лица от
05.12.2018г., придружен с фотоалбум.
На 12.02.2019г. бил извършен оглед на покрива на
къщата на пострадалите, находяща се в **. Бил съставен протокол за оглед и
фотоалбум към него.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства - изцяло от показанията на свидетелите
Д.Ш., Г.Ш., С.Ш., А.Я., В.Я., В.Г., А.У., Й.П. и И.П., депозирани в хода на
досъдебното производство, надлежно приобщени към доказателствата по делото. Показанията на цитираните свидетели, съдът намира за
обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани,
в съответствие помежду си и с писмените доказателства по делото, подкрепящи
направеното от подсъдимия самопризнание. Противоречие относно релевантните
факти от предмета на доказване в тези гласни доказателства – свидетелски
показания, не се наблюдава, като всеки от посочените свидетели описва
застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в
зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен
очевидец. Казаното от свидетелите В.И., Х.Г. и К.Г. се цени отчасти. Показанията
им се възприемат единствено относно изнесените твърдения, че на инкриминираната
дата тримата свидетели и подсъдимият са се намирали в дома на пострадалите Д. и
Г. Ш.. В останалата им част показанията са изолирани и в директно противоречие
със заявеното както от пострадалите, така и от останалите свидетели, чиито
показания се възприемат от съда при изграждане на изводите му за фактическата
установеност на извършеното и потвърждават казаното от семейство Ш.. Налице е
противоречие в заявеното от свидетелите В.И., Х.Г. и К.Г. досежно развилите се
събития в дома на възрастното семейство, както относно това кой от тях за колко
време е бил там, кой какво е правил и какво точно се е случило. Очевиден е
стремежът на тези свидетели да прикрият действителната фактическа обстановка,
както относно техните действия, така и относно действията на подсъдимия. Поради
това и съдът не цени изнесените от тях твърдения, извън обстоятелството, че са
се намирали на инкриминираната дата в дома на пострадалите.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и
от приложените по делото писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното и
съдебното производство и прочетени на основание чл.283 от НПК – протоколи за
предупреждение /л.11-13, л.42 – 43, т.І от дос.пр./, характеристична справка
/л.34, т.І от дос.пр./, протокол за разпознаване, ведно с приложен фотоалбум
/л.52 – 55, т.ІІ от дос.пр./, протокол за разпознаване, ведно с приложен
фотоалбум /л.56 – 58, т.ІІ от дос.пр./, протокол за оглед на местопроизшествие,
ведно с приложен фотоалбум /л.59 – 62, т.ІІ от дос.пр./, справка за съдимост,
ведно с приложени копия на бюлетини за съдимост /л.24 – 27 от съд.пр./.
На база на събраните
доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимият Г.И.В., ЕГН:********** е осъществил от обективна и субективна
страна съставомерните признаци на престъплението по чл.198, ал.1 от НК, тъй
като на 10.12.2017г. в с. Златитрап, обл. Пловдив, е отнел чужди движими вещи,
а именно: парична сума в размер на 2800 лева от владението на Д.С.Ш. и Г.В.Ш. с
намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и
заплашване.
Подсъдимият е реализирал обективните съставомерни
признаци на указаното престъпно посегателство, като чрез употреба на сила /бутане
на пострадалата Ш. с ръце/ и чрез заплахи срещу живота и на двамата пострадали е
отнел чужди нему движими вещ – парична сума в размер на 2800 лева от владението
на Д.С.Ш. и Г.В.Ш.. Без съгласието на собствениците на паричните средства
/които били общи на семейството/ е прекъснал с действията си упражняваната от
тях до момента на посегателството фактическа власт върху вещите и е установил
свое владение.
От субективна страна престъплението е извършено при
форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
Подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, т.е., че това, което
върши е противоправно и наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици.
Причините за извършване на
престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на подсъдимия, слабите му волеви задръжки и незачитане на
установения в страната правен ред.
За престъплението по чл.198, ал.1 от НК законодателят
е предвидил наказание лишаване от свобода от три до десет години. В конкретния
случай производството е проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията
на чл.371, т.2 от НПК и съобразявайки се с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК
съдът следва да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.58А от НК.
При индивидуализиране на наказанието, съобразно разпоредбата на чл.54 от НК,
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства трудовата ангажираност
на подсъдимия, сравнително младата му възраст и не много високата стойност на
отнетите парични средства. Не може и не следва да се отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелство направеното от подсъдимия самопризнание по реда на
чл.371, т.2 от НПК. Съгласно Тълкувателно решение №1/06.04.2009г. по т. д.
№1/2008 г. на ВКС – н.к. при определяне на наказанието съгласно правилата на
чл.373, ал.2 от НПК, признанието по чл.371, т.2 от НПК не следва да се третира
като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява
елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално
поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия
извършител. В случая самопризнанието на подсъдимия не е негово изначално
процесуално поведение, а е направено само при искането за разглеждане на делото
по реда на съкратеното съдебно следствие. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът прецени личната висока степен на обществена опасност на
подсъдимия, предвид на предходно постановените спрямо него съдебни актове. Като
особено отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прецени и по - високата
степен на обществена опасност на извършеното, аргументирана от това, че
престъплението е насочено против хора на преклонна възраст. Като анализира така
индивидуализиращите отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав
счете, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при лек превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и следва да бъде в размер на ШЕСТ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.58А, ал.1 от НК да се намали
с една трета, като наказанието което следва да се изтърпи от подсъдимия следва
да бъде в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Това наказание
съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на личността
на подсъдимия и според преценката на съда би постигнало своето поправящо и
превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се отразило
възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.
Само за пълнота трябва да се посочи, че
в случая не следва да се определи и наложи наказание лишаване от свобода при
условията на чл.58А, ал.4 от НК, тъй като не са налице основанията на
посочената законова норма. Законодателят е предвидил такава възможност само,
когато са налице едновременно за прилагане условията на чл.58А, ал.1 – 3 от НК
и чл.55 от НК и приложението на чл.55 от НК би се явило по – благоприятно за
дееца, но съдът счита, че в конкретния случай не е налице изключително или пък
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Приложението на чл.55 от НК
би се наложило да бъде сторено при старата редакция на чл.58А от НК – действаща
до изменението й с ДВ бр.26 от 2010г., предвиждаща определяне на наказанието
при условията на чл.55 от НК, но към инкриминираната дата – 10.12.2017г. е в
сила новата редакция на чл.58А от НК, указваща единствено привилегията за
намаляване на определеното съобразно правилата на Общата част на НК наказание с
една трета, не и за задължително прилагане на чл.55 от НК.
В случая не може да намери приложение
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, защото не са налице материалноправните
изисквания на посочената правна норма, предвид на това, че преди извършване на
престъплението, предмет на настоящото производство, подсъдимият е бил осъждан
на лишаване от свобода за престъпления от общ характер.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС следва така наложеното на подсъдимия Г.И.В. наказание в размер на ЧЕТИРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде изтърпяно при първоначален ”СТРОГ РЕЖИМ”.
На основание чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2
от НК следва от така наложеното на
подсъдимия Г.И.В. наказание в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да
бъде приспаднато времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР,
НПК, както и с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от
05.12.2018г. до влизане на настоящата присъда в законна сила, като един ден задържане да се зачита за един
ден лишаване от свобода.
Налице са основанията за приложението на
чл.68, ал.1 от НК. С Определение за одобряване на споразумение №213 от
07.10.2016г., постановено по НОХД №935/2016г. по описа на РС – Асеновград– ІІІ н.с.,
в сила от същата дата, подсъдимият В. е бил признат за виновен за извършено на
05.10.2016г. престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, като са му наложени наказания
от шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 300 лева. Наложеното
наказание лишаване от свобода е отложено за изпълнение на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на определението
на съда. В изпитателния срок на посоченото осъждане е извършено престъплението
по настоящото дело, като му е наложено наказание от четири години лишаване от
свобода. Ето защо съдът намира, че е налице основанието на чл.68, ал.1 от НК,
като подсъдимият Г.И.В. следва да изтърпи ИЗЦЯЛО И ОТДЕЛНО от наказанието,
наложено му по НОХД №4863/2019г. по описа на РС - Пловдив, ХVІІІ н.с. в размер
на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, това, наложено му по НОХД №935/2016г. по
описа на РС - Асеновград, ІІІ н.с. в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС следва наказанието в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено
на подсъдимия Г.И.В. по НОХД №935/2016г. по описа на РС - Асеновград, ІІІ н.с.,
да се изтърпи при първоначален „СТРОГ РЕЖИМ“.
По делото няма направени разноски и
приложени веществени доказателства.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.