Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч, 13.11.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти състав в публичното заседание на тринадесети октомври, през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАНЕТА МИТОВА
при секретар МАРИЯ КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от съдията
гр. дело 2359 по описа за 2019 год, и за да се произнесе съобрази:
осъдителни
искове на чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД вр. с чл.240 ЗЗД и по застрахователен договор
с обща цена 9 412,65 лева:
Постъпила
е искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, гр. София, жк. „Младост
4", Бизнес парк София, сгр. 14, чрез юрисконсулт Валерия Гаврюшенко, Н.Г.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за заплащане на дължими суми по договор, против Н.Г.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, по която
се твърди, че с договор за потребителски заем № PLUS-15921762 от 30.04.2018г.,
представляваното дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж рег.№
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България е
отпуснало паричен кредит в размер на 4500,00 (четири хиляди и петстотин) лева и
закупуването на застраховка от 1209,60 лв. (хиляда двеста и девет лева и 0,60
стотинки) лева. Твърди се, че сумата, предмет на горепосочения договор е
изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл. 1 от договора, е което „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж рег.№ *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С.А., клон България е изпълнил задължението си по него.
Усвояването на посочената сума Н.Г.П. е удостоверил е полагането на подписа си
в поле „Удостоверение на изпълнението". На основание на чл. 5 от същия, за
ответника възниква задължението да погаси заема на 48 месечни вноски - всяка по
206,04 (двеста и шест лева 0,04 стотинки) лева, които вноски съставляват
изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния
процент на разходите - 45.33% и годишния лихвен процент - 35.72%, посочени в
параметрите по договора. Твърди се,че към днешна дата длъжникът не е заплатил
нито една погасителна вноска по кредит № PLUS-15921762. На основание чл. 5 от
договора вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж рег.№
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България става
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечни вноска, която в
настоящия случай е 20.07.2018 година. Предвид изложеното ответникът следваше да
изплати остатъка по заема в размер на 9 889,92 (девет хиляди осемстотин
осемдесет и девет лева и 0,92 ст.) лева, представляващ всичкин дължими 48 броя
погасителни вноски към 20.07.2017г., към която дата е станал изискуем в целия
му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска,
кредитополучателят не е изпълнил задължението си. Това е принудило кредитора да
изпрати покана за доброволно изпълнение, в която вземането изрично е обявено за
предсрочно изискуемо и е отправена покана до длъжника за доброволното му
погасяване. Поканата е изпратена на адреса, който е деклариран в договора, а
съгласно чл. 9 от същия, всички изявление на кредитора се считат за узнати от
кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора. Поради
неизпълнението на договорните задължения от страна на ответника „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С.А., клон България е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК до Районен съд - гр.
Ловеч, като е образувано частно гражданско дело № 2095/2019г., VII състав по
описа на съда. С Разпореждане № 3996 от 14.11.2019г. заявлението е отхвърлено. Предвид
изложеното и на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК за „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., клон България възниква правен интерес от завеждането на
настоящия осъдителен иск, с който Н.Г.П. да бъде осъден да заплати на ищеца
следните суми:
4
651.20 (четири хиляди шестстотин петдесет и един лева и 0,20 стотинки)
лева -
представляваща главница по договор № PLUS-15921762;
4
180.32 (четири хиляди сто и осемдесет лева и 0,32 стотинки) лева -
възнаградителна
лихва за периода от 20.06.2018г. до 20.05.2022г.
581.13
(петстотин осемдесет и един лева и 0,13 стотинки) - мораторна лихва
за
периода от 20.07.2018г. до 28.10.2019г.
Предвид
подробно изложените по-горе съображения, моли да се осъди Н.Г.П. да заплати на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж рег.№ *********, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България сумата в размер на 9 412.65
(девет хиляди четиристотин и дванадесет лева и 0,65 ст.) лева, представляваща
дължимата към момента сума към „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон
България; да се осъди ответника да им заплати съдебните разноски по заповедното
производство, в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева - държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 (петдесет) лева, както и
юрисконсултско възнаграждение по настоящото делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 100.00 лева.
Посочва
банкова сметка, ***: IB AN: BG 32 CITI 9250 1010 0091 41, BIC/***: CITIBGSF,
Ситибанк Европа АД, клон България
Съдът е
изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок не е постъпил писмен
отговор от ответника, редовно призован.
С определение в закрито заседание по реда на
чл. 140 от ГПК, съдът е приел като
относими допустими представените писмени
доказателства изготвил е проекто – доклад и е насрочил съдебно заседание.
Депозирана
е Молба 260708, чрез юриск. МАТЕВА за отстранявене на нередовности и с
доказателства.
Съдът
като съобрази приетите по делото по съответния
ред писмени доказателства, прие за установено следното:
по
допустимостта:
Искът е
допустим с правно основание чл.415, ал.3 ГПК – заявлението по чл.410 ГПК е
отхвърлени и осъдителния иск е предявен в срока.
Съдът
приема, че облигационната връзка е възникнала от Договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-15921762 от 30.04.2018г., подписан от ответника с
параметри – 4 500,00 лева – размер на кредита; брой погасителни вноски –
48 х 206,04 лева , застрахователна премия – 1 209,60 лева; такса
ангажимент 157,50 лева със срок на действие 20.05.2022г. , съгласно ПП;
Твърди
се неизпълнение на договорните задължения – липса на пресстиране на каквато и
да е вноска от страна на длъжника.
При
разпределението на доказателствената тежест е указано, че ищецът следва да
докаже основанието на исковете си и техния размер като в случая се прилагат
доказателства, които не са оспорени по никакъв начин от ответника – преводно
нареждане 5653294/30.04.2018 г. за сумата 4342,50 лева като приема, че ищеца е
изпълнил задължението си по договора за заем като е предоставил заетата сума на
ответника след като е била удържана сумата 157,50 лева – такса ангажимент ;
Лежащата
върху ответника доказателствена тежест касае единствено факти, изключващи,
унищожаващи или погасяващи това право – например плащане, но няма каквито и да
е твърдения в тази насока.
Съдът е
приел в доклада си , че не е погасяван кредита с начало 20.06.2018г. и край
20.05.2022г. като длъжника е изпаднал в забава, считано от първата дата.
Приел е
още, съобразявайки документите по призоваването - покана от 13.12. 2018г.
без доказателства за връчване, че едва с връчването на ИМ на 22.01.2020г., до длъжникът е
достигнало уведомлението от страна на кредитора, че е упражнил правото си на
предсрочна изискуемост по чл.5, ал.1, второ изреч. от д-ра. Без да се спира
подробно на съдебната практика, съобразява,че до настъпването й е могло да се
претендират само падежиралите вноски за главница и лихви.
При условията на чл.235 ГПК, съдът приема, че
с връчването на ИМ и доказателствата следва да се приеме уведомлението за
предсрочната изискуемост за връчено, от което следва извода за обявяването на
ПИ на длъжника на основание чл. 5, изреч. 2
от договора. Т.е налице е неизпълнение на договорните задължения от П. по
смисъла на чл.79 ЗЗД във вр. с чл.240 ЗЗД , тъй като се касае за двустранен
реален договор.
Или са
дължими от ответника сумите по редовната главница - 4342,50 лева. Недължима е сумата
като противоречаща на чл.33 ЗПК и чл. 10 а ЗПК, начислената такса ангажимент, с
която е извършена удръжката от главницата при усвояването на кредита чрез
банков превод. Затова съдът счита, че следва да я приспадне от размера на
претендираната главница /4 500 -
157,50/ = 4342,50 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата.
Това право принадлежи само за изправната страна по договора, т.е в случая на
кредитора. Независимо от това съдът счита, че той не доказа и дължимостта на останалите
претенции :
-на сумата по застрахователната премия, тъй като
няма доказателства дали е платен размера й, а и на стр.25 в ПП е посочена,че след 20.11.2020г. е анулирана. Става въпрос за
групов застрахователен договор за застраховка „Защита на плащанията“ №5/2010
г., сключен между „Кардиф
Животозастраховане“,Клон България , „Кардиф
Общо Застраховане, Клон България“ като застрахователи и БНП Париба Файненс С.А.
клон България като застраховащ, по който застрахован е физическото лице –
кредитополучател, потребител на съответните видове услуги по чл.2 от ОУ, по
която параметрите са определени предварително и не зависят от волята на застрахования,
те са му представени неясно – Сертификат №РLUS – 15921762,
подписан от П. и застраховащия, от който съдът не може да придобие как е
образувана застрахователната главница – ПП на стр.25 от делото и
застрахователна премия 1209,60 лева. Следва
да се съобрази и възможността за прекратяване на застраховката по 5.6 ОУ – неплащане
на една месечна застрахователна премия и след като изтече 60 дневен период по
чл.7 ОУ ….
Съдът
счита ,че следва да отхвърли иска и в частта за лихвите, тъй като по договора
за кредит /стр.5/ не са отделени по пера лихвите, които са се следвали по
силата на самия договор и при обща стойност на плащанията 9889,92 лева и по
този начин е допусната неяснота във формиране на задължението на
кредитополучателя. Едва на стр.25 с ПП е видно лихвата в какъв размер е за
срока на договора т.е от 20.06.2018г. до 20.05.2022 г., но същия не е подписан от П. и според съда е допусната неяснота в
преговорните отношения, недаващи ясна представа за размера на възнаградителната
лихва при подписването на договора. По т. 5 е формулирано т.н. обезщетение за
забава, което е различно от претендираното по петитума – възнаградителна лихва.
За съдъ не става ясно квърху каква главница е
извършено олихвяването на претендиранат възнаградителна лихва .
И на
следващо място в този ПП, лихвата кредит е дадена и с главница застраховка
кредит, т.е последната в размер на 25,00 лева е включена / частично или не с
оглед анулирането й / също в олихвяването й като образуваща месечната
погасителна вноска общо 206,04 лева , което като стойност се покрива с размера
на вноската по договора на стр.1 - ПП.
Това
отхвърляне на претенциите по главницата, води съда до извода за отхвърляне и на
иска за мораторна лихва на същите основания – недоказан размер на главницата ,
основание и период на изчислението й с оглед датата на обявяване на ПИ.
При
тези съображения следва да се уважи иска до размера на сумата 4342,50 лева, а в
останалата им част претенциите следва да се отхвърлят като неоснователни и
недоказани.
По разноските:
Като
съобрази списъка на стр.36 от делото приема ,че общия сбор на разноските за
заповедно и исково производство е 553,25 лева. С оглед изхода на спора следва
да се присъдят на ищеца разноски съразмерно уважения размер върху интереса или
сумата 255,24 лева.
Воден от горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Г.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., клон България, гр. София, жк. „Младост 4", Бизнес парк
София, сгр. 14, чрез юрисконсулт Валерия Гаврюшенко, Н.Г.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, на осн. чл.79, във вр. с 240 и чл.86 ЗЗД , сумата 4342,50 лева, представляваща главница по договор № PLUS-15921762, ведно
със законната лихва върху тази сума, начиная от 22.01.2020г., до окочателното
й изплащане, а претенциите на ищеца до
пълния претендиран размер на сумата 9 412,65 лева като в това число:
до
пълния претендиран размер на главница 4 651.20 (четири хиляди шестстотин
петдесет и един лева и 0,20 стотинки); за сумата 4 180.32 (четири хиляди сто и
осемдесет лева и 0,32 стотинки) лева - възнаградителна лихва за периода от
20.06.2018г. до 20.05.2022г.; за сумата 581.13
(петстотин осемдесет и един лева и 0,13 стотинки) - мораторна лихва за периода
от 20.07.2018г. до 28.10.2019г. за такса ангажимент в размер на 157,50 лева
като неоснователни и недоказани, отхвърля.
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч. гр. дело №2359/2019г.
на ЛРС, за съобразяване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: