Р Е Ш
Е Н И Е
№………/ 05.03.2020 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-г въззивен състав, в публично съдебно заседание
на пети февруари през 2020 година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
секретар Алина Т.,
като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 4522 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение от 31.08.2018 г., постановено по гр.д. № 31240/2016 г. на СРС, 45 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, срещу Х.Л.С.
и Д.Т.С., искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 150 от ЗЕ, вр. чл.
79 от ЗЗД, и чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, за признаване на установено между
страните, че Х.Л.С. и Д.Т.С. дължат солидарно на „Т.С. ” ЕАД, сумата в размер
от 3192,03 лв. - главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна
енергия за битови нужди през периода от м.02.2013 г. до м.04.2015 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. *****, аб. № 164576, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК -
20.11.2015 г. до окончателното плащане на вземането, както и за сумата от
339,35 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 31.03.2013 г. до
29.10.2015 г., за които вземания в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 71035/2015 г. по описа на СРС, 45 с-в. С решението първоинстанционният
съд се е произнесъл и относно разноските, като е осъдил „Т.С.” ЕАД да плати на ответниците
разноски за адвокатска защита в размер на 400 лв. Решението е постановено при
участие на трето лице помагач на ищеца „Т.с. “ ЕООД , както и трето лице
помагач на ответниците Л.Х.С..
Това решение е обжалвано в срок от ищеца “Т.С.” ЕАД, с доводи за неправилност на
решението поради нарушения на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените
правила, отнасящи се до качеството потребител на ТЕ, като счита че факта кое
лице ползва реално жилището и на името на кое лице се вози партидата при ищеца да
е без значение за качеството потребител по смисъла на па.1, т.42 от ДР на ЗЕ,
сега чл.153, пар.2а ДР на ЗЕ. Твърди, че
след като ответниците са запазили пожизнено доживот вещното право на ползване на
имота, са и задължени за сумите, предмет на делото. Претендира и разноски.
Въззиваемата страна - ответниците Х.Л.С. и Д.Т.С., чрез пълномощник адв.Р.А., оспорват жалбата с
писмен отговор с доводите, че решението не страда от сочения в жалбата пороци. Възразяват,
че след като не са собствеността на имота за исковия период и вещното им право
на ползване се е погасило поради неупражняването му повече от 10 години, и след
като третото лице-помагач Л.С. е ползвал имота в исковия период и е уведомил
ищеца за това и на името на помагача е открита партидата при ищеца, то сина на
ответниците Л.С. е потребител на ТЕ и
задължено лице, а не ответниците. Молят жалбата да се остави без уважение, претендират
разноски за въззивната инстанция по списъци по чл.80 от ГПК за всеки от ответниците.
Третите лица-помагачи
на страните не са взели становище по жалбата.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение,
е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е
произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Оплакването на ищеца
пред въззиния съд относно фактите в предмета на доказване, не са изложени, а
само такива относно приложение на материалния закон.
Първоинстанционният
съд е изложил в обжалваното решение фактически констатации и правни изводи,
основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл.272 от ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с въззивната жалба довод за
неправилност на решението, въззивният съд намира следното:
Ищецът, който носи доказателствената тежест
да докаже наличието на облигационна връзка между него и ответниците за исковия
период за доставка на ТЕ .
Установено е, че двамата ответници със
сделка, обективирана в н.а. № 165, том 143, дело № 28146/1997г. са дарили на са
дарили на непълнолетната си тогава дъщеря Нели Любенова С., като
прехвърлителите са запазили пожизнено за себе си вещното право на ползване
върху жилището. В последствие с н.а. за дарение на недвижим имот №
161/29.10.2001г. Нели Христова С. е дарила същия този процесен имот, за
ползването на ТЕ за който е предявен иска, на брат си Л.Х.С., като в този втори
н.а. е отразено, че върху имота има запазено пожизнено и безвъзмездно право на
ползване на Х.Л.С. и Д.Т.С. съгласно н.а. № 165, том 143, дело № 28146/1997г.
С исковата си молба ищецът не е
посочил като основание за възникване на облигационна връзка с ответниците
качеството им на носители на вещно право на ползване, а се е позовал на възникване на облигационната връзка по силата
на ЗЕ само поради качеството им на собственици на процесния топлоснабден имот
на ответниците. Съдът не може да разширява предмета на делото с факти, които не
са били наведени от ищеца като основание на иска. Дори и да може такова твърдение
да се извлече от позоваването с исковата молба на пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ в
редакцията към ДВ, бр.47/2011 г., сочещо че "Потребител на енергия или
природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си“, то по делото няма събрани доказателства за възникване
на облигационна връзка по силата на закона с ответниците за исковия период. В
тази насока въззивният съд отбелязва следното, по повод и на оплакванията с
въззивната жалба, доколкото този спорен въпрос е и обсъждан с обжалваното
решение : Събраните по делото писмени доказателства сочат, че изравнителните сметки
за процесния имот с аб.№ 164576 още от 2012 г. , вкл. и за исковия период
м.02.2013г.-м.04.2015 г., са издавани на името на Л.С.. Името на третото лице
помагач на ответниците- Л.Х.С. е посочено като длъжник и в справка по абонатен № 164576, както и в издавани фактури и фискални
бонове за плащане през 2017-2018 г. Отразяване името на Л.Х.С. по партидата при
ищеца и по издаваните от ищеца фактури за исковия период се потвърждава и от вещите лица по приетите
СТЕ и ССчЕ. Установява се също от показанията на свидетеля В. С.,
съпруга на третото лице-помагач на ответниците, че в процесното жилище от
придобиването му от Л.С. през 2001г. не
живеели ответниците, и че Л.С. непосредствено след придобиването му е посетил
офис на ищеца и е поискал да му се открие партида на негово име, както и че
многократно след това имота е посещават от служители на ищеца, воден е и телефонен
разговор със свидетелката, за заплащане на дължими суми за потребената ТЕ за
исковия период.
Така установеното сочи, че облигационната
връзка по продажба на ТЕ за битови нужди е възникнала, по силата на закона между
ищеца и сина на ответниците Л.С. като собственик и реален ползвател на жилището, след като Л.С. е
придобил собствеността върху жилището през 2001 г., тъй като собственикът Л.С. е
поискал, а ищецът, като доставчик на топлинна енергия за битови нужди, е приел
отправеното към него предложение на Л.С. е сключен само между тях облигационен
договор при Общи условия (ОУ) за ползване на
топлинна енергия за жилището и за исковия период, като се съобрази че отпреди
исковия период документите за потребената ТЕ са издавани на името именно на
собственика Л.С., както беше посочено по-горе в настоящето решение. За така
изградената договорна връзка липсват доказателства да е прекратена преди или по
време на исковия период м.02.2031 г.-м.04.2015 г. Ответниците по иска като
родители на Л.С.,
макар и носители на вещното право на ползване, не се
явява потребители на ТЕ нито страна в облигационното отношение с „Т.С.“ ЕАД за
исковия период, защото такова отношение ищецът има само със собственика Л.Х.С..
Аналогично разрешение е дадено и с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д.№
2/2017 г. на ОСГК на ВКС по въпроса за
лицата-потребители на топлинна енрегия.
Ето защо исковете по чл.422 от ГПК срещу
ответниците са неоснователени и подлежат на отхвърляне.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции решението
следва да се потвърди в обжалваните части, вкл. и в частта за разноските,
определени според изхода на спора.
По разноските за въззивната инстанция: Съгласно чл.78, ал.1
от ГПК и изхода на спора, направените от въззивника-ищец разноски за въззивното
производство остават в негова тежест. Въззиваемата
страна-ответниците имат право на разноски за въззивната инстанция в размер на 1000лв.
платени за адвокат /по 500лв. от всеки/, които ищецът следва да им заплати, при
липсата на възражение от ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от
31.08.2018 г., постановено по гр.д. № 31240/2016 г. на СРС, 45 състав.
ОСЪЖДА
„Т.С.“
ЕАД, ЕИК *****, със седалище ***, да заплати , на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК по 500 лв. разноски за въззивната инстанция на всеки от
ответниците Х.Л.С., ЕГН **********, и Д.Т.С., ЕГН **********, двамата с адрес ***.
Решението е постановено
при участието на "Техем сървисиз" ЕООД, като трето лице - помагач на
страната на ищеца, и на Л.Х.С. като трето лице помагач на ответниците.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.