РЕШЕНИЕ № 260279
гр. Сливен, 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти гр. състав, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 1297 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано въз основа на предявен регресен иск на платилия обезщетение за имуществени вреди Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 чрез представители по закон – изпълнителни директори Борислав Михайлов и Стефан Стоилков чрез адв. Н.П. *** против причинителя на вредата Д.Р.А., ЕГН: ********** *** с правно основание чл. 288, ал.12 КЗ/отм./ и чл. 558, ал. 7 от КЗ, вр.чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 686,76 лв. по щета № 111115/17.11.2016 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
В исковата молба ищецът Гаранционен фонд твърди, че виновен за настъпилата катастрофа на 25.06.2016 г. около 15:05 часа в гр. Сливен бил ответникът, тъй като управлявайки л.а. „Опел Тигра” с ДКН СН3138 СА при опит за извършване на маневра завой наляво по бул. „Банско шосе” удря движещия се по път с предимство л.а. Ауди 80 с ДКН СН 2691 СА, като причинява процесното ПТП и нанася материални щети на автомобила в размер на 686,76 лв. В нарушение на чл. 490 КЗ ответникът управлява автомобила без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Въпреки изпратената до ответника покана същият не бил погасил задълженията си.
Иска се от съда на основание чл. 558, ал. 7 от КЗ осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 686,76 лв., представляваща възстановено от Гаранционния фонд по щета № 111115/17.11.2016 г. обезщетение от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане.
Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК особения представител на ответника е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията. Твърди, че била налице застрахователна полица от 05.01.2016 г. към ЗК „ДЗИ –Общо застраховане” АД, което било видно от справка от база данни към ГФ. Полицата била прекратена на 21.04.2016 г., като не била ясна причината за прекратяването й. Не се установявало от събраните по делото доказателства дали ответникът бил получил адресираната до него регресна покана.
Моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Сливенският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:
Видно от представения протокол за ПТП № 1504624 от 25.05.2016 г. на същата дата около 15: 05 часа ответника, управлявайки л.а. „Опел Тигра” с ДКН СН3138 СА при опит за извършване на маневра завой наляво по бул. „Банско шосе” удря движещия се по път с предимство л.а. Ауди 80 с ДКН СН 2691 СА, като причинява процесното ПТП и нанася материални щети на автомобила. За извършеното ПТП има влязло в сила наказателно постановление, което е било издадено и връчено на ответника. Видно от справката от базата данни на Информационния център към Гаранционния фонд ответникът е собственик на л.а. „Рено”, с ДКН СН 2501НН, като към дата на ПТП по отношение на същото няма валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, тъй като същата е прекратена на 21.04.2016 г. Видно от уведомление за имуществени вреди от 15.11.2016 г. адресирано до Гаранционния фонд собственикът на увреденото в резултат на настъпилото ПТП МПС л.а. „Ауди 80 с ДКН СН 2691 СА е поискал да получи обезщетение на претърпяните от него имуществени вреди в резултат на ПТП причинено от ответника. Съгласно изготвения от Гаранционния фонд доклад по щетата № 111115/17.11.2016 г. на собственика на увредения автомобил Анатолий Димитров Терзиев следвало да му бъде заплатено обезщетение в размер на 686,76 лв. и ликвидационни разноски в размер на 37 лв. Тази стойност на претърпените имуществени вреди била изчислена на базата на заключителната техническа експертиза по щетата и описа заключение на щетите изготвени от служители на ищеца. С платежно нареждане от 06.12.2016 г. общото одобрено обезщетение от 686,76 лева по щета № 111115/17.11.2016 г. е било преведено по банков път от Гаранционния фонд на Анатолий Димитров Терзиев. С регресна покана изх. №369/01.06.2017 г. на Гаранционния фонд изпратена на постоянния и настоящ адрес на ответника, същият е бил поканен да заплати на фонда претендираната сума. Писмото, с което е била изпратена регресната покана е останало непотърсено.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму Фактическият състав на
непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД изисква установяване на виновно и противоправно поведение на водача на процесното моторно превозно средство / МПС /, в
причинна връзка от което са произлезли вредите, както и че отговорността е
възникнала във връзка с използването на процесното МПС
от деликвента.
Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.12 КЗ / отм./, след
изплащането на застрахователното обезщетение по чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ за
имуществени вреди, когато причинителят не е имал задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото
лице до размера на платеното и разходите по ал.8. Съобразно разпоредбата на
чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест
в гражданския процес, по иска с правно основание чл.288, ал.12 КЗ, във вр. чл.45 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че вследствие
на виновно и противоправно поведение на
ответника като водач на МПС е реализирано ПТП, при което ответникът е увредил
лекия автомобил на лицето, получило обезщетение от Гаранционния фонд, че
виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, и че ищецът е платил на собственика на
уведения автомобил претендираното обезщетение.
Съдът приема, че по делото безспорно е
установено, че на 25.06.2016 г. в гр. Сливен е настъпило ПТП с участието на
ответника. Протокола за ПТП, като официален свидетелстващ документ има
обвързваща съда доказателствена сила за
фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице – в
случая за възпроизведено в документа положение на участвалите в
произшествието моторни превозни средства след настъпването му
и констатираните вреди при посещението на служителите на Сектор
„Пътна полиция“ на местопроизшествието. Протоколът е подписан от ответника,
като не се събраха по делото данни за оспорване на отразените от длъжностното
лице в него обстоятелства.
Ето защо, описаната в протокола за ПТП
фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена съгласно неговата
материална доказателствена сила, която не е
оспорена и оборена в настоящото производство.
Пряка и непосредствена последица от деянието
са и причинените вреди, както са описани в протокола за ПТП и в останалия доказателствен материал по делото. Същите са в
причинна връзка от събитието и стойността им се установява от извършените и
назначени експертизи от Гаранционния фонд.
Вината, в случая се предполага, с оглед
установената законова презумпция по чл.45, ал.2 ЗЗД, която не е опровергана от
ответника.
Още повече че по делото безспорно се
установи че издадените НП срещу ответника не са обжалвани и са влезли в законна
сила.
Ищецът
претендира възстановяване на платеното от него обезщетение, ведно със законната
лихва не от датата на връчване на поканата, а от датата
на завеждане на исковата молба, така че самата искова молба се счита като
покана за плащане към ответника. Пропускът да бъде
връчена регресна покана на деликвента би имал значение, ако се търси
лихва от датата на поканата до датата на завеждане на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2,
б.“а“ КЗ / отм./ фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени вреди, ако
пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
По делото е установено, че такова обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 686,76 лева е заплатено по банков път на собственика на увредения автомобил.
В хода на производството по делото ищецът Гаранционният фонд е направил разноски в размер на лева. С оглед на горното и на осн. чл. 78, ал.1 и 8 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата от 350 лв., съставляваща направените по делото разноски. Воден от горното, съдът
ОСЪЖДА на осн. чл. 288, ал. 12 във вр. с ал.1, т.2, б."а" от КЗ /отм., ДВ, бр.102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ Д.Р.А., ЕГН: ********** *** да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 сумата от 686,76 лв., съставляваща изплатено от Гаранционния фонд по щета № 111115/17.11.2016 г. на собственика на увредения автомобил „Ауди 80 с ДКН СН 2691 СА Анатолий Димитров Терзиев обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на причинено от ответника ПТП на 25.06.2016 г. , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.05.2020 г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК Д.Р.А., ЕГН: ********** *** да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 сумата от 350 лв., съставляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.