РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Пловдив, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300503326 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от И. Й. И. против Решение № 342/07.11.2022г.,
пост. по гр.д.№ 1645/2022, ПРС, с което е прекратено настаняването на Б. Й. И., родена
от майка И. Й. И., с баща неизвестен/непосочен в семейството на: Й. И. И. и Й. А. И. и
е настанена за отглеждане в семейството на К. Й. И. и М. К. И. до настъпване на
причина за промяна на мярката за закрила или за прекратяване на настаняването, като е
определен режим на лични отношения между детето Б. Й. И. и нейната майка И. Й. И.
както следва: всеки петък от месеца от 14.00 ч. до 17.00 ч. в присъствието на социален
работник от отдел „Закрила на детето“ при ДСП Асеновград, както и две съботи от
месеца от 10.00 ч. до 13.00 ч. без присъствието на трето лице, при предварително
одобрение от страна на социалния работник, съобразено с емоционалното състояние на
детето и отразено в протокола от съответната петъчна среща между майката и детето,
предхождаща съботния ден.
Жалбоподателят И. И. е обжалвала изцяло решението с мотиви, че същото е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на процесуалния закон
и е немотивирано. Прави оплакване, че не е изследвана възможността детето да бъде
настанено при родната си майка и да бъде реинтегрирано в семейна среда. Твърди, че
временната заповед за настаняване е обжалвана от нея и е налице висящо
1
производство във ВАС. Твърди, че социалния работник , който работи по случая е
необективен и срещу него са подавани жалби и е искана замяната му. Отделно от това
и съдията, разглеждал първоинстанционното дело е бил предубеден, т.к. е разглеждал и
други дела със същите страни. Поддържа се, че не са налице нови обстоятелства, т.к.
соченият довод – престой на детето в дома на вуйчо си и вуйна си за времето на
онлайн обучението е неоснователен поради приключване на тази форма на обучение.
Моли за отмяна на решението.
Заинтересованите страни М. К. И. и К. Й. И. поддържат, че жалбата е
недопустима, т.к. жалбоподателката няма процесуална легитимация да обжалва
решението, т.к. е заинтересована страна, която има единствено право да бъде
изслушана, но не и да атакува постановения съдебен акт. Посочват, че доводът че не е
изследвана възможността за реинтеграция на детето в семейна среда е неоснователен,
доколкото в социалния доклад е подробно изследвана тази възможност и е достигнато
до извод, че такава не съществува. Отделно сочат и че искане за настаняване в дома на
майката не е правено пред първоинстанционния съд. По останалите доводи във
въззивната жалба сочат, че не е въвеждано основание за настаняване –
недееспособност на майката, за да бъде този въпрос разглеждан и обсъждан в
първоинстанционното решение. Считат, че всички оплаквания във въззивната жалба са
опит да се прикрие пропуск да се направят надлежни искания и възражения пред
първоиснстанционния съд. По оплакването, че съдът не се е отвел от разглеждане на
делото считат, че въззивната инстанция не може да взема становище. Предвид
изложеното считат, че жалбата е недопустима и молят производството да бъде
прекратено. Претендират разноски.
Заинтересованата страна ДСП-Асеновград не е взела становище. За съдебното
заседание взима становище м писмена молба за неоснователност на жалбата.
Заинтересованите страни Й. А. И. и Й. И. И. не са взели становище. В съдебно
заседание поддържат неоснователност на жалбата.
Контролиращата страна Окръжна прокуратура Пловдив поддържа правилност
на обжалваното решение.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано
лице – заинтересована страна, недоволна от обжалваното решение, откъм съдържание
е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. чл.269 от ГПК въззивният съд следва да провери служебно валидността и
допустимостта в обжалваната част на постановеното решение, а неговата правилност –
касателно направените оплаквания в жалбата. Обжалваното решение е постановено от
2
местно и родово компетентен орган, в рамките на сезирането си с исковата молба, като
е разрешен повдигнат правен спор. Постановеното решение е валидно и допустимо. По
отношение на правилността, в случаите в които се засягат интересите на лице, за които
съдът следи служебно, то се извършва цялостна проверка за правилността на
решението., независимо от наведените оплаквания или липсата на такива.
Производството пред районния съд се е развило по реда на чл.30 и чл. 26, ал.1
във вр. с чл.25, ал.1 и чл.29, т.9 от ЗЗДет въз основа на постъпила молба от Агенция
социално подпомагане, Дирекция социално подпомагане-Асеновград за прекратяване
на настаняването на детето Б. Й. И. в дома на нейните баба и дядо Й. А. И. и Й. И. И. и
настаняване на детето в семейството на неговия вуйчо К. Й. И. и съпругата му М. К.
И..
От фактическа страна по делото се установява от приложеното удостоверение за
раждане, че детето Б. е родено на ***г. във *** и има за родител И. Й. И., без данни са
баща.
Със заповед за временно настаняване № ЗД/Д-РВ-А-013/21.07.2022г. на
Директора на ДСП Асеновград е прекратено временното настаняване на детето в
семейството на роднини и близки – Й. и Й. И., негови баба и дядо и е настанено
временно в семейството на роднини и близки – К. и М. И. , вуйчо и вуйна. В мотивите
е посочено, че с решение на Семейния съд в гр. ***, *** от 2017г. детето е било
настанено в семейството на своите баба и дядо. Посочва се, че с решение от 2022г. на
ПдОС е отхвърлена молбата на майката за прекратяване на настаняването на детето.
Пред м.04.2022г. е постъпила обща молба от бабата и дядото и от вуйчото и вуйната за
прекратяване на настаняването на детето Б. в семейството на първите и за
настаняването му в семейството на вторите му роднини. Семейството на К. и М. И. и
преминало обучение, детето е заявило желание за тази промяна.
Изготвен е Доклад за оценка на случая и предприемане на мерки за закрила.
Според доклада до момента са полагани изключително добри грижи за детето, същото
е с изградени навици и формирано като личност съобразно нормите за възрастта му.
Детето е изключително добре осигурено в материално-битово отношение. В
емоционелен план също е обградено с любов и внимание от близките си. По отношение
на връзката с майката се установява, че по време на срещите, провеждани в защитена
среда, те протичат нормално и положително. По време на срещите извън центъра за
услуги, се констатира напрежение, странно поведение на майката и необясними съвети
– за прикриване на разговори помежду им, за определено и дистанцирано отношение
на детето към мъжете, като се внушава преекспониран страх от общуване. По
отношение на семейството на К. и М. И. е установено, че същите имат две деца на
възрастта на Б. – момче и момиче, че отношенията на децата към Б. е много топло и
същите се чувстват много близки, че семейството има материалната и емоционалната
3
възможност да осигури сигурна семейна среда на детето.
По делото е приложен и преведен препис от решението на Съдът по семейни
дела в гр. ***, ***, за настаняване на детето Б. в семейството на Й. и Й. И. от
30.08.2017г. Като основание за извеждане на детето от семейната среда е посочено
пренебрегване от страна на майката и емоционални травми, причинени на детето.
Приложени са и копия от решение по гр.д.№210/2019, АсРС и по в.гр.д.
№3200/21, ПдОС, с които е отхвърлена молбата на майката за прекратяване на
настаняването на детето в семейството на бабата и дядото и връщането му в семейна
среда. Представени са и две писма от АЗД от 2019г., изводите в които са неотносими
към настоящия спор, доколкото след тях е налице постановено съдебно решение , с
което е отхвърлено искането за прекратяване на настаняването на детето.
В изслушването пред първата инстанция майката И. И. споделя, че ако детето
бъде настанено в дома на брат й, това ще я ограничи в срещите с него, т.к. те са
прекъснали всякакви отношения помежду си.
Заинтересованата страна К. И. е поддържал пред първата инстанция, че живее в
голямо жилище с общо 8 стаи и за Б. е обособена самостоятелна стая.
По делото са представени и декларации от Й. и Й. И., че са съгласни с
прекратяване на настаняването на детето в тяхното семейство, като посочват разликата
във възрастта и по-големите потребности на детето от семейна среда, доближаваща се
до обичайната.
Пред първата инстанция е изслушано и детето Б. И. Тя споделя, че живее в дома
на вуйчо си и вуйна си отдавна – от началото на ограничителните мерки заради
пандемията „ковид19“ и онлайн обучението. Там получавала по-голяма помощ в
обучението и справянето с техниката, изградила е близки отношения със своите
братовчеди. Детето споделя, че има телефона на майка си, както и че могат винаги да се
срещат извън определения режим. Описва къде се срещат, но споделя, че извън режима
такива срещи не са инициирани от майката. Б. споделя, че срещите с майка й понякога
я натоварват, майка й говори неща, които я разстройват. Говорила й за ромите и за
черните хора, които били лоши и от които трябвало да се пази, да бяга от коли с
отворени врати, за да не я отвлекат. Говорила лоши неща за баба й и дядо й, както и за
вуйчо й и вуйна й.
Пред настоящата инстанция е представено отново писмото от 2019г., копие на
съдебно решение в производство по поставяне под запрещение, като съдът намира тези
писмени доказателства за неотносими към предмета на делото. Представена е и молба
от И. И. за замяна на социалния работник, назначен да работи по случая. От същата
може единствено да се направи извод, че между И. И. и социалния работник не е
изградена връзка на доверие. Това обстоятелство, обаче, не може да обоснове извод за
необективност на изготвените социални доклади. Още повече, че при съпоставяне с
4
данните при изслушването на страните, не се установяват никакви противоречия и
неточно изнесени факти. Представеното пред настоящата инстанция жалба и писмо от
ДАЗД обосновават извод, че са майката И. И. не е доволна от работата на социалния
работник във връзка с дейността му при осъществяване на контактите между майката
и детето, но това не може да даде отражение на констатациите за конкретните
относими факти по случая – условия в които живее детето, отношения между детето и
разширеното семейство.
Пред въззивната инстанция отново са изслушани майката и останалите
заинтересовани страни. Майката И. И. споделя, че е водила две дела за прекратяване
на настаняването на детето, но съдът не е уважил молбата й. Твърди, че срещите с
дъщеря й се осъществяват съобразно постановения от съда режим. Твърди, че се
интересува от развитието на детето, като е провеждала разговори с директора на
училището и с класния й ръководител. Твърди че детето има нужда от срещи с
психолог, но не обяснява защо. Не може да формулира кои са обстоятелствата, които
са променили и са подобрили отношенията й с детето и които могат да обосноват
извод, че следва да бъде прекратено настаняването на детето извън семейството, като
излага общи фрази – „защото детето трябва да се отглежда от майката“ и „майката
трябва да се грижи за детето“. Не излага доводите си защо счита, че са преодолени
причините, поради които детето е било изведено от семейството си. Практически тя не
излага нито една промяна в отношението й към детето от постановяване на
предходното съдебно решение през 2022г., когато й е отказано прекратяване на
настаняването.
Й. И. и споделя, че детето Б. само е помолило нея и дядо си да се премести да
живее в дома на вуйчо си, защото там имало по-млади хора и деца на нейната възраст,
с които се разбира и й помагат в обучението, разбират я. Притеснявала се дали баба й и
дядо й няма да се обидят от това нейно желание. Наблюденията на тази страна са, че
К. и М. И. отглеждат Б. като свое дете и не правят никаква разлика между нея и
собствените си две деца. Твърди, че отношенията между самите деца били много добри
и топли.
М. и К. И. твърдят, че от завръщането на Б. в България те я приемат като част от
семейството си, изградили са отношения на доверие и разбиране. Твърдят, че спазват
определеният от съда режим на контакти, като никога не са препятствали
възможността за осъществяване на контакт и извън този режим. Отделно от това не са
забранявали на детето да говори с майка си и по телефона, когато то иска или тя му се
обади. Споделят, че в последния месец детето станало изключително нервно и
притеснено и се наложило посещение при детски психолог, поради срещите насаме с
майката. Детето разказвало притеснителни неща, които майка му внушавала – да
повтаря думите й, да чертае планове какво значи семейство, какво се гледа във
5
връзката между мъжа и жената. Споделят, че при последната среща с майката, детето
се обадило на 20-та минута и казало, че иска да бъде взето и не желае да продължи да
стои при майка си. Твърдят, че при отглеждането на Б. няма никакви проблеми, с
изключение на напрежението поради отношенията с майка й. Подчертават, че те не са
създавали и не биха създали и в бъдеще никакъв проблем за осъществяване на срещи
между детето и майката и подобряване на връзката помежду им, но на този етап тези
срещи предизвикат нервност и напрежение у детето и то не винаги успява да издържи.
С оглед на така описаната фактическа обстановка, съдът намира, че са налице
основания за прекратяване на настаняването на детето Б. в семейството на нейните
баба и дядо и за настаняването му в семейството на неговите вуйчо и вуйна. По делото
не са изложени никакви твърдения, още по-малко да са събрани доказателства, че от
предходното разглеждане на делото през 2022г. са преодолени рисковете за
нормалното физическо, емоционално и здравно състояние на малолетното дете Б..
Фактът, че майката осъществява срещи с детето си съобразно постановения режим, не
може сам по себе си да обоснове извод за преодоляване на рисковете, наложили
извеждането на детето от семейството. Още повече, че от данните в социалния доклад
и от изслушването на страните се установява, че при срещите, провеждани в семейна
среда има случаи детето да се чувства напрегнато, притеснено и нервно. В случая
причината за извеждането не е липсата на осигуряване на нормални битови условия за
живот, а за причиняване на емоционални травми и пренебретгване на детето от страна
на майката. От друга страна , се установява, че както в семейството на Й. и Й. И., така
и в семейството на К. и М. И. е осигурена подкрепяща среда за Б., като освен
осигуряване на нейния нормален бит, а обградена от хора, които я обичат и подкрепят,
възпитават добре и я насърчават да се развива , учи, спортува. Похвално е, че майката
се интересува от състоянието на детето в училище, но все още липсва изградена
емоционална връзка с него, не се установи близост, чувства на доверие и привързаност.
В същото време тези отношения са изградели и налични спрямо разширеното
семейство на детето. Практически, причината да се иска прекратяване на едното
настаняване и постановяване на настаняване в семейството на К. и М. И. е именно
заводоволяване потребностите на детето, което се чувства още по-щастливо и
спокойно в дома на вуйчо си и с братовчедите си, като същевременно е запазило
добрите взаимоотношения със своите баба и дядо, за които проявява загриженост / ще
се чувстват ли добре, ще се разсърдят ли заради желанието й за преместване/. За да се
прецени дали следва да се прекрати едно настаняване и детето да се върне в семейна
среда е необходимо не само декларирано желание майката да се грижи за детето си,
„защото така трябва“, а да е установена емоционална връзка помежду им, която
очевидно е била прекъсната, да е доказано, че могат да се задоволят всички духовни,
емоционални и материални потребности на детето, сигурност и подкрепа в развитието
6
му, насърчаване на интересите и заложбите му. Доказателства за такова отношение
има само по отношение семейството, при което детето временно е настанено, но не и за
преодоляване на проблемите в отношенията с майката.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.30, ал.1,
във вр. с чл.29, ал.9 от ЗЗДет за прекратяване на настаняването на детето Б. в
семейството на Й. и Й. И. и предпоставките на чл.28, ал.1 във вр. с чл. 25, ал.1, т.3
ЗЗДет., а именно настаняване на детето Б. в семейството на роднини - К. и М. И.,
поради трайна невъзможност на родителя са го отглежда. Съдебното производство по
реда на Закона за закрила на детето за постановяване на мерки за закрила, респективно
- по тяхното прекратяване, е такова по спорна съдебна администрация на
правоотношения, свързани с постановяване на мерки за закрила на деца. Една от тези
мерки е настаняване на детето извън семейството. В случая предложението е за
промяна на близките, чрез които ще се осъществява мярката за закрила – настаняване в
дома на роднини. Тази промяна има за цел да благоприятства психо- емоционалното
развитие на детето. Чрез налагане на мярката за закрила се постига и целта на закона -
да бъде защитен най-добрият интерес на детето, като неговите права бъдат
предпочетени, без да бъдат нарушавани и правата на неговите родители на лични
отношения с детето. В случая висшите интереси на детето по см. на чл. 10, ал.1 ЗЗД -
за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита
на неговите права и интереси - изискват да бъдат предприетите мерки за закрила и
детето да продължат, като детето бъде настанено в семейство на свои близки роднини.
Мярката следва да се наложи за срок от т пет години или до настъпване на основания
за изменение или прекратяване.
Решението на първоинстанционния съд е постановено при достигане до същите
изводи и постановената мярка за закрила е адекватна. Същото следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, като единствено бъде допълнено с
определения срок, доколкото е налице пропуск в тази насока.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 342/07.11.2022г., пост. по гр.д.№ 1645/2022, ПРС,
като го допълва, че постановеното настаняване е за срок от пет години или до
настъпване на основания за промяна или прекратяване на мярката за закрила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.28, ал.6 от
ЗЗДет.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8