Р Е Ш Е
Н И Е
2854/8.5.2018г.
гр.София,
08.05.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав в публичното заседание
на двадесет и седми април през
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
Мл.с.БОГДАН РУСЕВ
При секретаря Илияна Коцева и
прокурора......................., като разгледа докладваното от съдия МАЯ
ДАМЯНОВА гр.д.№ 6282/2017г.., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и
сл.от ГПК.
С решение от 23.02.2017г. постановено от СРС, 69 с-в. по гр. дело №52686/2013г С.О.е осъдена да заплати на „Д.з.“ АД, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ
/отм./, вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 436 лв., представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение за нанесени щети на л.а. марка „Ситроен“,
модел „Ц 5“, с per. № *********, настъпили в резултат на ПТП на 05.12.2008г. в гр. София,
ведно със законната лихва от 17.12.2013г. до погасяването, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 421,22 лв. разноски по делото. С решението е
отхвърлен предявения от „Д.з.“
АД *** общинаиск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
154 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 436 лв. за периода от
12.07.2010г. до 17.12.2013г.
Срещу така постановеното решение в частта, с която е отхвърлен предявения на
осн.чл.86 ал.1 от ЗЗД иск е постъпила възззивна жалба от„Д.з.“ АД.
Жалбоподателя твърди, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е
неправилно, тъй като е представил към
исковата молба доказателство за получаване от ответника на поканата за
доброволно изпълнение на главното задължение. Моли да бъде отменено решението
на СРС в обжалваната му час , като вместо него постанови друго, с което да
уважи предявения на посоченото основание иск.
Ответникът С.О.не взима становище по жалбата..
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
СРС е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с пр.осн. чл.213 ал.1
от КЗ/отм./ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Софийски
градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Правилността на съдебно
решениев атакуваната му част е предмет на въззивното обжалване само в рамките
на посочените във въззивната жалба /чл. 269 от ГПК/ доводи за неправилност на
същото, поради нарушение на материалния закон. Предявеният главен иск е с
правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ/отм./, вр. Чл.45 ал.1 от ЗЗД е уважен с
влязлото в законна сила решение в тази му част. .Изхода на спора по главното
вземане обуславя основателността и на иска за акцесорното вземане по чл. 86 от ЗЗД. При неизпълнение на парично задължение съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава. Съгласно чл. 84, ал.2 от ЗЗД,
когато не е уговорен определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен. От представеното пред въззивната инстанция известие за
доставяне се установява, че приложената по делото показа за доброволно
изпълнение е връчена на ответника на 12.07.2010г. от която дата последния е
изпаднал в забава. Предявения иск обаче следва да бъде уважен за периода от
12.12.2010г. до 12.12.2013г., поради направеното от ответника с отговора на
исковата молба възражение за изтекла погасителна давност по отношение на това вземане и за сумата от , определена от
съда на осн.чл.162 от ГПК . Поради това
следва да се приеме, че за поставянето на ответника в забава ищецът следва, при
липсата на уговорен от страните или нормативно определен срок , да покани ответника да плати. В
настоящият случай ответника е поставен в забава с изтичане на срока посочен в
отправената му от ищеца поканата за поканата за доброволно изпълнение, а именно
от 11.09.2009г. Искът е основателен за сумата от 133,97лв.., определена на
осн.чл.162 от ГПК, като в останалата му част същия следва да бъде отхвърлен
като погасен по давност.
С оглед на гореизложеното решението
на СРС в частта, с която е отхвърлен предявения на осн.чл.86 ал.1 от ЗЗД иск за
сумата от 133,97лв. за периода от 17.12.2010г.
до 17.12.2013г следва да бъде
отменено като неправилно, като бъде постановено друго, с което предявения на
посоченото основание за посочената сума и период иск бъде уважен. В останалата
му обжалвана част решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 23.02.2017г.
постановено от СРС, 69 с-в. по гр. дело
№52686/2013г., в частта, с която е отхвърлен предявения на осн.чл.86 ал.1 от ЗЗД иск за сумата от 133,97лв. за периода от 17.12.2010г. до 17.12.2013г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.О., с адрес гр. *********, да
заплати на „Д.з.“ АД, ЕИК *********на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 133,97лв.., представляваща лихва за забава
върху сумата от 434лв. за периода от 12.17.12.2010г. до 17.12.2013г.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 23.02.2017г.
постановено от СРС, 69 с-в. по гр. дело
№52686/2013г. в останалата му обжалвана част.
Решението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.