Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.11.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Мария Методиева като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2183 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за наем
на техника от 10.10.2014 г., съгласно който дружеството
„М.“ ООД предоставило за временно и възмездно ползване следната техника, ведно
с квалифицирани оператори за извършване на дейности на обект: Марица /А-1/
Оризово – Капитан Андреево, участък: ЛОТ 1 „Оризово – Димитровград“ от км.5+000
до км.36+400, а именно: 1. Автогрейдер „Мицубиши“ MG430, с наемна цена в размер на 620
лева за 1 брой машиносмяна /8 часа/ минус стойността
на горивото; 2. Автогрейдер Д3122А, с наемна цена в
размер на 520 лева за 1 брой машиносмяна /8 часа/
минус стойността на горивото; 3. Булдозер Т170, с наемна цена в размер на 470
лева за 1 брой машиносмяна /8 часа/ минус стойността
на горивото; 4. Валяк вибрационен VV110, с наемна цена в размер на 430
лева за1 брой машиносмяна /8 часа/ минус стойността
на горивото; 5. Кран 16 тона, с наемна цена в размер на 320 лева за 1 брой машиносмяна /8 часа/ минус стойността на горивото; 6. Водоноска „Камаз“, с наемна цена
в размер на 240 лева за 1 брой машиносмяна /8 часа/ минус
стойността на горивото; 7. Багер товарач JSB3 CX с наемна цена в размер на 330 лева
за 1 брой машиносмяна /8 часа/ минус стойността на
горивото и влекач с т.т.ремарке 30 тона в размер на 3
лева без ДДС на километър общ пробег минус стойността на горивото. Посочва, че
описаната по-горе техника била предадена на ответника с приемо-предавателен
протокол от 01.10.2014 г. Съгласно чл. 5 от договора, заплащането на наемната
цена се осъществявало след издаване на фактура от страна на наемодателя до
15-то число на месеца, следващ месеца на наемането. Твърди, че издадените
фактури са приети и подписани от представител на ответника. Ответникът не
изпълнил задълженията си по договора като до момента не е изплатил следните
суми по фактури, както следва: 1. фактура № 481 от 30.11.2014 г. от
52 746,26 лева; 2. фактура № 518 от 30.04.2015 г. от 14 630,76 лева;
3. фактура № 521 от 31.05.2015 г. от 34 032,30 лева; 4. фактура № 530 от
30.06.2015 г. от 46 546,80 лева и 5. фактура № 532 от 28.07.2015 г. от
8379 лева. Твърди, че описаните фактури са осчетоводени от двете дружества като
реализирани търговски сделки. Счита, че подписването на договора за наем, приемо-предавателния протокол и акцептиране
на издадените фактури са все действия, които показват, че ответникът е направил
извънсъдебно признание на задължението си по основание и размер. Предвид
изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да му
заплати сумата в общ размер на 156 335,12 лева, представляваща неизплатена
наемна цена за наета и използвана техника, съгласно издадените фактури.
Претендира разноски. С допълнителна искова молба ищецът поддържа исковете, като
счита изложените от ответника твърдения и оспорвания за неоснователни. С
протоколно определение от 15.10.2018 г. на основание чл. 214 ГПК искът е
изменен по размер, като същият се счита предявен за сумата в размер на
136 335,12 лева.
Ответникът оспорва иска по основание и размер, като
счита същият за неоснователен и недоказан. Оспорва всички твърдения за
осъществени факти и обстоятелства, които са изложени в исковата молба. Оспорва,
че е ползвана процесната техника в претендирания за плащане обем и вид, респективно, че е
ползвана фактурираната им като стойност моточасове.
Оспорва фактурираната техника да е предмет на процесния
договор. Прави възражение за неизпълнен договор, поради което е упражнил
договорно и законно право на задържане на насрещната престация,
поради неприспадане на стойността на предоставено от него гориво от наемната
цена. Прави възражение за прихващане със стойността на ползваното от ищеца
гориво за наетата техника, но не приспаднато от наемната цена по смисъла на чл.
18 във вр. с чл. 2, ал. 1 от договора, като
стойността на предоставеното гориво е в размер на 51 264,48 лева без ДДС
за месеци от октомври 2014 г. до декември 2014 г. и от април 2015 г. до юли
2015 г. с общо предоставено количество гориво/нафта от 28 308 литра.
Посочва, че в представените фактури фигурира техника, която не е отразена в приемо-предавателния протокол и респективно не е част от процесния договор. Твърди, че фактурите не са подписани и
приети от законния представил на ответното дружество. Предвид изложеното иска
да се отхвърли иска. Претендира разноски. С допълнителен отговор на
допълнителната искова молба ответникът поддържа всички възражения и оспорвания.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предмет на разглеждане в настоящото
производство е иск за заплащане на наемна цена за предоставено временно и
възмездно ползване на техника, за което ищецът е издал на ответника фактури в
периода от 31.10.2014 г. до 28.07.2015 г.
От приетия като доказателство
договор за наем на техника съдът намира за доказано, че на 01.10.2014 г. между
„М.“ ООД като наемодател и „П.П.Г.“ ЕООД като
наемател е сключен валиден договор за наем, с който наемодателят предоставя на
наемателя за временно и възмездно ползване следната техника, ведно с
квалифицирани оператори за извършване на дейност на обект: „Автомагистрала „Марица /А-1/ Оризово – Капитан
Андреево, участък: ЛОТ 1 „Оризово – Димитровград“, от км.5+000 до км.36+400“, а
именно: Автогрейдер „Мицубиши“
MG430; Автогрейдер Д3122А; Булдозер Т170; Валяк вибрационен VV110; Кран 16
тона; Водоноска „Камаз“;
Багер товарач JSB3 CX и Влекач с
т.т.ремарке 30 тона.
В чл. 2, ал. 1 от договора е уговорена наемната цена, която
е следната: за Автогрейдер „Мицубиши“
MG430, в
размер на 620 лева за 1 брой машиносмяна /8 часа/
минус стойността на горивото; 2. Автогрейдер Д3122А,
в размер на 520 лева за 1 брой машиносмяна /8 часа/
минус стойността на горивото; 3. Булдозер Т170, в размер на 470 лева за 1 брой машиносмяна /8 часа/ минус стойността на горивото; 4. Валяк
вибрационен VV110, в размер
на 430 лева за1 брой машиносмяна /8 часа/ минус
стойността на горивото; 5. Кран 16 тона, в размер на 320 лева за 1 брой машиносмяна /8 часа/ минус стойността на горивото; 6. Водоноска „Камаз“, в размер на
240 лева за 1 брой машиносмяна /8 часа/ минус стойността
на горивото; 7. Багер товарач JSB3 CX, в размер на 330 лева за 1 брой машиносмяна /8 часа/ минус стойността на горивото и влекач
с т.т.ремарке 30 тона в размер на 3 лева без ДДС на
километър общ пробег минус стойността на горивото.
В чл. 5 е предвидено, че заплащането на наемната цена
ще се осъществява след издавена на фактура от страна на наемодателя, при
спазване на изискванията на чл. 2, както следва: до 15-то число на месеца,
следващ месеца на наемането след представяне от наемодателя на данъчна фактура,
придружена със съответните товарителници и протокол.
С чл. 18, ал. 1 наемателят се задължава да плаща
наемната цена в уговорения размер и по указания в договора ред.
Видно е, че с приемо-предавателен
протокол от 01.10.2014 г. са предадени от наемодателя на наемателя описаната в
договора за наем техника, а именно: Автогрейдер „Мицубиши“ MG430; Автогрейдер
Д3122А; Булдозер Т170; Валяк вибрационен VV110; Кран 16 тона; Водоноска „Камаз“; Багер товарач JSB3 CX и Влекач с
т.т.ремарке 30 тона.
По делото са приети като доказателство двустранно
подписани от страните фактури, както следва: фактура № 476 от 31.10.2014 г., от
която ищецът претендира остатък за плащане 17 191,50 лева; фактура № 481
от 30.11.2014 г. на стойност 35 554,76 лева; фактура № 518 от 30.04.2015
г. на стойност 14 630,76 лева; фактура № 521 от 31.05.2015 г. на стойност
34 032,30 лева; фактура № 530 от 30.06.2015 г. на стойност 46 546,80
лева и фактура № 532 от 28.07.2015 г. на стойност 8 379 лева.
Всяка от описаните фактури съдържа наименование на
стоката, с посочване на наетата техника и стойност. Получателят посочен във
фактурите за ответника е лицето М.П.. Видно е от вписванията в търговския
регистър, че М.П. е била законен представител на дружеството за периода, в
който са издадени спорните фактури.
Към всяка една от процесните
фактури страните са подписали сертификати за установяване на извършени видове
дейности, в които е включена графа – Приспадане на гориво, като е видно, че
същото е приспаднато от наемната цена.
Във връзка с въведено в процеса оспорване на процесните фактури и сертификати, по искане на ответника е
изслушана съдебно-графическа експертиза, която съдът цени като пълно и ясно
изготвена. От заключението на вещото лице се установява, че предвид
изследването на индигирани копия на документи, може
да се допусне, че подписите за „Получател“ в представените индигови копия на
фактури: № 476/31.10.2014 г., № 481/30.11.2014 г., № 518/30.04.2015 г., №
521/31.05.2015 г., № 530/30.06.2015 г. и № 532/28.07.2015 г., са копия на
подписи, положени от лицето, изпълнило представения сравнителен материал – М.И.П..
Подписите за „Възложител“ в представените Сертификати № 1 са положени от
лицето, изпълнило представения сравнителен материал – М.И.П..
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че
в счетоводството на „М.“ ООД фактурите са осчетоводени като вземане по дебита
на сметка 411 „Клиенти“, включени са в дневниците за продажбите на дружеството
и в справка декларация за ДДС за месеца, за който са издадени. В счетоводството
на „П.П.Г.“ ЕООД процесните
фактури са осчетоводени като задължение по кредита на сметка 401 „Доставчици“.
Фактурите са включени в дневника за покупките и съответно в справка декларация
за ДДС. Вещото лице констатира, че ответникът е ползвал правото си на данъчен
кредит по процесните фактури. Експертът установява,
че по сметка на „М.“ ООД на 30.03.2018 г. е постъпила сумата 20 000 лева
от наредител „П.П.“ АД, с
основание: „по фактури от името и за сметка на „П.П.Г.“
ЕООД /това е сумата, с която ищецът намали исковата претенция/. Съгласно МО от
12.07.2017 г. са постъпили 5 000 лева. Към датата на изготвяне на
заключението от счетоводството на „М.“ ООД е предоставена информация за получен
превод в размер на 40 000 лева – директен превод по сметка на НАП от „П.П.“ АД *** Груп“ ЕООД. От експертизата се установява, че
няма разлика в счетоводните записвания при ищеца и при ответника. Неизплатеният
остатък по процесните фактури, който се води в
счетоводството и при ищеца и при ответника е в размер на 91 335,12 лева.
С молба от 11.03.2019 г. ответникът представя платежни
нареждания за извършени плащания в полза на ищеца и по сметка на ТД на НАП по изп.д. № 2377/2015 г. – „М.“ ООД, както следва: на
12.07.2017 г. в размер на 5 000 лева; на 30.03.2018 г. в размер на
20 000 лева; на 11.05.2018 г. в размер на 20 000 лева; на 06.07.2018
г. в размер на 10 000 лева; на 01.08.2018 г. в размер на 10 000 лева
и на 23.10.2018 г. в размер на 5 000 лева.
С оглед на така ангажираните доказателства съдът намира за
доказано по делото, че в изпълнение на сключения договор за наем ищецът е
предоставил на ответника описаната във фактурите техника, която отговаря на
тази, посочена в договора за наем, с изключение на Автогрейдер
„Комацу“. Независимо обаче, че тази техника не е
изрично посочена в договора, същата е описана в двустранно подписаните между
страните фактури, поради което следва да се приеме, че и по отношения на нея е
постиганото между страните съгласие за наемането й срещу определена цена. Ето
защо съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че описаната във
фактурите техника не е част от процесния договор.
Договорът за наем е неформален и същият се счита сключен с постигане на съгласие
между страните. С включване на услугата наем на Авторейдер
„Комацу“ инв. № 11 в
двустранно подписаните фактури, осчетоводяването на същите в счетоводствата на
страните, следва да се приеме, че страните са постигнали съгласие и по
отношение на тази техника, макар че същата не е изрично посочена в договора от
01.10.2014 г. От приетата по делото съдебно-графическа експертиза се доказа, че
както фактурите, така и издадените сертификати към тях са подписани от лице с
представителна власт по отношение на ответника – законният представител на
дружеството М.П., поради което възражението на ответника, че фактурите и
сертификатите са подписани и приети от лице без представителна власт е
неоснователно. От изслушаната съдебно-счетоводна експертиза безспорно се
доказа, че вземанията, които ищецът претендира в настоящото производство са
намерили отражение както в счетоводството на ищеца, така и на ответника.
Последният е ползвал правото на данъчен кредит. В трайната и последователна
практика на Върховният касационен съд се приема, че фактурата може да се приеме
като доказателство за възникнало договорно правоотношение между страните,
доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин
на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Включването
на фактурите в счетоводството на ответника по съответните сметки представлява признание на задълженията и доказва
тяхното съществуване. В посочения смисъл е и трайната практика на Върховния
касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК, която е приложима и в
разглеждания случай, а именно: решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009
г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 96/26.11.2009 г. на ВКС, І Т.О., решение №
46/27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 42 от
19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 23 от 07.02.2011
г. по т.д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О.
Ищецът е изпълнил задължението по
чл. 5 от договора да издаде фактура, която съдържа всички съществени реквизити,
като от своя страна ответникът не е заплатил наемната цена в уговорения размер,
каквото задължение има съгласно чл. 18, ал. 1 от договора. Настоящият съдебен
състав намира за недоказано възражението на ответника, че описаната във
фактурите техника не е ползвана в заявения обем, вид и стойност. Към всяка
фактура страните са подписали сертификати за установяване на извършените видове
дейности за всеки един от процесните месеци, за които
страните са се съгласили, че подлежат на заплащане. В този вид същите са
осчетоводени и от двете страни. По делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, което дава
заключение какъв е средният разход на гориво за всяка една машина за един
астрономически част и за една машино-смяна от 8
астрономически часа, както и допълнително заключение по въпроси при среден
разход на гориво за един мото час какво количество/стойност гориво следва да се
приспадне от съответния сертификат и оттам какво количество би трябвало да е
заредено. Съдът намира, че отговорите на поставените задачи към
съдебно-техническата експертиза не променят изводът, че ответникът дължи
възнаграждение във връзка с постигнатото между страните съгласие за сключване
на договор за наем така, както страните са се съгласили с подписване на
сертификатите за всеки един от месеците. Дължимата наемна цена е определена в
твърд размер за 1 брой машиносмяна /8 часа/. Същевременно
сертификатите са двустранно подписани, приети са от страните и същите отговарят
на представените лимитни карти от ответника, поради което следва да се съобразят,
независимо от теоретичните отговори на вещото лице, че средният разход е
различен от този, посочен в документите. Възраженията на наемателя за нереални
часове и разход на гориво е трябвало да се заявят към датата на подписване на
сертификатите, а същите са приети без забележки от законния представител на
ответника.
Съдът счита, че размерът на незаплатения остатък от
възнаграждението по процесните фактури е установен от
вещото лице и е 91 335,12 лева, като същият е намерил отражение в
счетоводството и на двете дружества. Представените платежни нареждания от
ответника с молба от 11.03.2019 г. са намерили отражение в счетоводството и на
двете страни за сумата от 65 000 лева, като единствено не е съобразено
плащането от 23.10.2018 г. в размер на 5 000 лева, тъй като е след
изготвяне на заключението. Ищецът не оспорва извършеното от ответника плащане
за сумата 5 000 лева, която трябва да се приспадне от установения от
вещото лице размер. Ето защо искът следва да се уважи за сумата 86 335,12
лева като за разликата до пълния предявен размер от 136 335,12 лева се
отхвърли като погасен чрез плащане извършено в хода на процеса. Ищецът не е
формулирал искане за присъждане на законна лихва за забава върху сумата за
главница от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане и
с оглед на диспозитивното начало в процеса, съдът не
дължи нейното присъждане.
При формирания извод за основателност на предявения
иск, следва да се разгледа въведеното от ответника възражение за прихващане.
С протоколно определение от 28.05.2018 г. е прието за
съвместно разглеждане в процеса предявеното от „П.П.Г.“
ЕООД с отговора на исковата молба и уточнено с молба от 23.04.2018 г.
възражение за прихващане със сумата 51 264,48 лева, представляваща
стойността на предоставено на ищеца от ответника гориво за месец октомври 2014
г., за месец ноември 2014 г., за месец декември 2014 г., за месец април 2015
г., за месец май 2015 г., за месец юни 2015 г. и за месец юли 2015 г. Основанието
на претендираната сума е предоставено гориво от
ответника съгласно чл. 18, ал. 2 от договора.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от договора за извършването на
услугите наемателят осигурява гориво. Осигуреното за извършване на услугите
гориво не става собственост на наемодателя и се използва само за извършване на
услугите по договора. Осигуреното количество гориво се отчита от страните при
всяко зареждане с лимитна карта за зареждане на гориво и в края на всеки месец
с двустранно подписан протокол, който обобщава данните от подписаните през съответния
месец лимитни карти и в който протокол наемателят посочва стойността на 1
/един/ литър гориво.
По делото са приети като доказателства издадените от „П.П.“ АД лимитни карти за гориво, предназначено за техниката,
описана в спорните фактури. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че няма разлика в лимитните карти и сертификати за месец октомври
2014 г., месец ноември 2014 г., месец декември 2014 г., месец април 2015 г., месец
май 2015 г. и месец юни 2015 г., с изключение за месец юли 2015 г.
Приспаднатото гориво за м. юли 2015 г. от „М.“ ООД е 1290 литра на стойност
2 257,50 лева, а от представените от ответника лимитни карти се
установява, че доставените горива за приспадане са 1580 литра на стойност
2 765 лева. Разликата от 290 литра е на стойност 507,50 лева. От приетото
заключение и представените по делото доказателства се доказа, че количеството
гориво, което „П.П.“ АД и „Агромах
Трейд“ ЕООД са доставили на „П.П.Г.“ ЕООД за неговия
контрагент „М.“ ООД за процесния обект за периода от
м. октомври 2015 г. до м. юли 2015 г. е 28 308 литра на обща стойност
51 264,48 лева. Това е заявеното количество и от ответника. Стойността на
горивото, което не е приспаднато от дължимото възнаграждение на ищеца е на
стойност 507,50 лева за месец юли 2015 г. и именно до този размер възражението
за прихващане следва да се уважи. За разликата до пълния предявен размер от
51 264,48 лева възражението се явява неоснователно, доколкото
предоставеното на ищеца от ответника гориво е надлежно приспаднато от дължимата
наемна цена.
Предвид всичко изложено и при
съобразяване извършените плащания в хода на процеса, както и частичната
основателност на възражението за прихващане, претенцията на ищеца следва да се
уважи за размера 85 827,62 лева.
С оглед изхода на спора и това, че с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на исковата молба и
плащането е извършено в хода на процеса, в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в общ размер на 5 753,40 лева, от които 5 453,40 лева за
дължима държавна такса /при съобразяване размера на претенцията след
извършеното намаляване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК/ и 300 лева за депозит за
вещо лице.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД „П.П.Г.“ ЕООД, с ЕИК: ****, с адрес: ***,
да заплати на „М.“ ООД, с ЕИК: ****,
с адрес: ***, сума в размер на 85 827,62
лева с ДДС /осемдесет и пет хиляди осемстотин двадесет и седем лева и шестдесет
и две стотинки/, представляваща остатък от дължима наемна цена по сключен
на 01.10.2014 г. договор за наем, по издадени фактури, както следва: фактура № 476 от 31.10.2014 г., от
която ищецът претендира остатък за плащане 17 191,50 лева; фактура № 481
от 30.11.2014 г. на стойност 35 554,76 лева; фактура № 518 от 30.04.2015
г. на стойност 14 630,76 лева; фактура № 521 от 31.05.2015 г. на стойност
34 032,30 лева; фактура № 530 от 30.06.2015 г. на стойност 46 546,80
лева и фактура № 532 от 28.07.2015 г. на стойност 8 379 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
85 827,62 лева до пълния предявен размер от 136 335,12 лева, като за
сумата 50 000 лева поради извършено плащане в хода на процеса, а за сумата
507,50 лева като погасен чрез съдебно прихващане.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от „П.П.Г.“ ЕООД, с ЕИК: ****, с адрес: ***, срещу „М.“ ООД, с ЕИК: ****, с адрес: ***, възражение за прихващане с вземане на „П.П.Г.“ ЕООД срещу „М.“ ООД за заплащане на сумата от 50 756,98 лева /петдесет хиляди
седемстотин петдесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки/,
представляваща предоставено количество гориво за месеци от октомври 2014 г. до декември 2014 г. и от
април 2015 г. до юли 2015 г., като
недоказано.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „П.П.Г.“
ЕООД, с ЕИК: ****, с адрес: ***, да заплати на „М.“ ООД, с ЕИК: ****, с адрес: *** сума в размер на 5 753,40 лева /пет хиляди седемстотин петдесет и три лева и четиридесет
стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: