Решение по дело №194/2010 на Районен съд - Каварна

Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр. Каварна, 01.02.2011 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Каварненският районен съд - в публично заседание на двадесети януари през две хиляди и единадесета година  в състав:

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 194 по описа на КРС за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

Производството е образувано на основание чл. 59 и следващи от ЗАНН по жалба на М. ***, ЕГН **********, против НП №** от 01.10.2010 год. на Директор Държавно ловно стопанство – Б., с което на осн. чл. 102, ал.1 от Закона за горите й е наложена глоба в размер на 150 лева.

В жалбата въззивникът излага становище, че НП е незаконосъобразно и неправилно, както и противоречащо на материалния и процесуалния закон.

Моли съда да отмени НП.

 

В съдебно заседание процесуалния представител на въззивника поддържат депозираната жалба, като моли съда да отмени НП на посочените в нея основания. Изтъква, че акта за установяване на административното нарушение, както и наказателното постановление са съставени неправомерно от не надлежен орган. Счита, че актосъставителя  и свидетеля са направили една рутинна проверка, при която не са установили действителната фактическа обстановка и на базата на това са съставили констативния акт, въз основа на  което е съставен акта за установяване на административното нарушение и на базата на него наказателното постановление. Моли съда ако приеме, че е извършено някакво нарушение да приеме, че административно наказващия орган не е взел предвид степенната на обществената опасност на нарушението, не се е съобразил с личността на въззивника, не се е съобразил с поредността на извършване на нарушението, както и възможността за налагане на минимална глоба. Счита, че глоба в размер от 150 лв. е завишена съобразно имущественото състояние и социалното положение на жалбоподателката. В този смисъл  моли Съда ако приеме, че е налице нарушение, да отмени тази наложена санкция от 150 лв.,  като бъде заменена с минималната от 50 лева. Относно представените в с.з. два трудови договори и заповед счита, че същите са относими към предмета на спора, но не доказват правомощията на административно наказващият орган. Доколкото в предмета на трудовият  договор не са изложени конкретни правомощия в кръга на съответната заемана длъжност.  Относно Заповед на МЗХ от 29.10.2009г. счита, че същата е неотносима към спора, към   дата   01.10.2010г. когато е съставено наказателното постановление, а преди това актовете за административно нарушение, като не се установило, че същата заповед е била валидна и действаща. Твърди, че към 01.10.2010г. няма данни, че същата заповед е валидна. В този смисъл моли Съда със своя акт да отмени изцяло наказателното постановление и да уважи  жалбата. При условия на евентуалност, моли да бъде намален размера на наложената   санкция с минималната предвидена в закона, като изтъква количеството на дървесината.   Счита, че законодателя като е предвидил рамките на санкциите от 50 до 3000 лв. е имал  предвид именно това. Касае се за количество за нуждите на едно домакинство и това не са количества, които пропорционално биха съответствали на предвидените по-високи санкции  в закона. В този смисъл ако се стигне до алтернативното произнасяне, моли да бъде вземто  предвид това нормално количество, което не предполага по-високо от нормалното  количество дървесина. 

 

Представителят на въззиваемата страна, редовно призован се явява, като изразява становище, че НП №** от 01.10.2010 год. на Директор Държавно ловно стопанство – Б.  следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано. Изтъква, че съдържанието  на процесната заповед многократно е повтаряно през годините. Министъра на МЗГ към настоящият момент и храните е принципал на ДЛС гр.Балчик, като винаги през годините е делегирал по реда на чл.113 от ЗГ процесуална представителна власт на директора. Изтъква, че данните в това отношение са достъпни, намират се в публичния регистър към Агенцията по вписванията, Търговския регистър които по смисъла чл.23,.ал.4 от ТЗ са задължителни за съдебните институции. В този смисъл счита твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя по отношение на изключване на заповедта от доказателствения материал за несъстоятелни и моли да бъде оставена без уважение. По отношение на представения трудов договор на актосъставителя и свидетеля по акта, същите установяват наличие на трудови правоотношения  на ДЛС Балчик с посочените в тях  лица. Съгласно нормата на чл. 30.4 от ЗГ служители са всички лица които осъществяват дейност в ДЛС. По отношение на въведените твърдения за липса на компетентност изтъква, че съгласно чл. 34, ал.1, т.9 от ЗГ горските стражари съставят актове за констатирани нарушения по този закон и по реда на   ЗАНН. Актосъставителят в с.з.потвърдил, че настоящата му длъжност е горски надзирател.  Съгласно ал.2 от чл.34 от ЗГ горските надзиратели имат задълженията на горските стражари. В този смисъл горските надзиратели са и служители по горите. По отношение твърдението за  допуснато нарушение на материалния закон, заявява че на 15.09.2010г. служителят по горите  А.  Н. е съставил констативен протокол, на база който е извършена на следващата дата 16.09. проверка в двора на жалбоподателката. В хода на съдебното следствие по безспорен начин се установило, че същата е извършила инкриминираното деяние, поради което по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН административно наказващия орган след като е разгледал събраните доказателства по административната преписка правилно и законосъобразно е ангажирал административно наказателната отговорност по реда на чл. 102, ал.1 от ЗГ. В този смисъл, счита че не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния  закон, поради което моли Съда да остави жалбата без уважение и да потвърди  издаденото наказателно постановление №98 от 01.10.2010г. По отношение на искането на процесуалния представител на жалбоподателката за изменение на посоченото наказателно постановление изтъква, че безспорно в хода на производство не са се събрали данни,  относно материално-имуществото състояние на нарушителката, но видно от нормата на  чл.102, ал.1 от ЗГ диапазона на санкцията е голям от 50 до 3000 лева. Законодателят,  отчитайки степента на обществена опасност както на деянието, така и на извършителите и в  предвид характера на извършеното и установено в акта, счита за законосъобразно  налагане на санкция  в порядъка на 150 лв.

 

След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Директор Държавно ловно стопанство - Б. Със Заповед №РД 09-832/29.10.2009г. Министъра на земеделието и храните упълномощава директорите на държавни ловни стопанства да издават наказателни постановления по Закона за горите. Съгласно разпоредбата на чл. Чл. 113, ал.1 от ЗГ „Нарушенията по закона се установяват с актове на служителите по горите и лицата, наети по реда на чл. 76, ал. 5 или на служители на Министерството на вътрешните работи, упълномощени от министъра на вътрешните работи след съгласуване с изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, а наказателните постановления се издават от министъра на земеделието и храните или от упълномощени от него длъжностни лица.” От приложената по делото разпечатка от актуалното състояние на ДП „Държавно ловно стопанство Б.” е видно, че именно наказващият орган е Директор на стопанството и са налице властнически правомощия да издава НП. От цитираната законова разпоредба е видно, че и актосъставителя е активно легитимиран да съставя АУАН по Закона за горите, в качеството му на „служител по горите”.

На 15.09.2010г. горския надзирател при ДЛС-Балчик  А.Д.Н. установил, че в двора на жалбоподателката в с.Б., общ.К. се съхранява 1куб.метър дребна технологична дървесина от дървесен вид „гледича”. На следващия ден 16.09.2010г. актосъставителя св.С.А., заедно с колегата си Н. и полицейски служители посетили дома на жалбоподателката в с.Б. В двора на къщата открили 1 куб.метър дребна технологична дървесина, за които тя не притежавала документ, удостоверяващ законен произход. След това й бил съставен АУАН №*******/16.09.2010г. за установеното административно нарушение, което била квалифицирано от актосъставителя като такова по чл.80, ал.16 от Закона за горите.

 

Въз основа на съставения акт, административно наказващия орган е издал НП №98 от 01.10.2010 год. на Директор Държавно ловно стопанство Балчик, като е възприел изцяло констатациите, описани в акта и е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.80, ал.16 от Закона за горите и осн. чл. 102, ал.1 от ЗГ е  наложил на въззивника, административно наказание глоба в размер на 150 лв.

 

В съдебно заседание актосъставителят – свид. С.Ж.А. разказва подробно за извършената проверка и установеното нарушение, както и за обясненията на жалбоподателката по случая. Заявява, че жалбоподателката е обяснила, че дървата са й били доставена предишния ден от някакви роми с каруца, като не са й били дадени документи за тях. Проверяващите установили, че върху дървесината били поставени клони и листа, които на практика я прикривали и не давали възможност при бегъл поглед тя да бъде открита. При поискване на документи, удостоверяващи законния произход на дървесината, жалбоподателката отговорила, че не притежава такива. При извършения оглед актосъставителя установил, че върху дървата нямало поставена горска експедиционна марка и на практика те били добити незаконно. На жалбоподателката бил издаден превозен билет, който да узакони наличието на дървесината и тя заплатила стойността им.

 

Съдът намира, че при съставянето на акта и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на последното. Обстоятелството, че актът е подписан само от един свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Нещо повече, в чл. 40, ал. 4 ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели, а в случая вписания в АУАН свидител е такъв не при съставяне на акта, а на установяване на нарушението. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.

Съдът намира за неоснователно твърдението на защитата, че липсва процесуална легитимация на актосъставителя и наказващия орган при издаване съответно на АУАН и НП. От приложените по делото доказателства и от текста на Закона за горите е видно, че те са действали в рамките на своите правомощия.

 

Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя. Приема за безспорно установено, че при съставянето на АУАН актосъставителя е събрал категорични доказателства за извършване от страна на въззивника на описаното в акта административно нарушение. От текста на АУАН е видно, че въззивника лична е вписала, че няма възражения по него.

 

С оглед изложените съображения, съдът прецени, че е извършено описаното в НП нарушение и на въззивникът е наложено наказание за извършеното от него деяние, като е взета предвид разпоредбата на чл. 12 ЗАНН, която визира, че административни наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и за това трябва да се съобразяват всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. В случая е наложена глоба в размер към долната граница при предвидени размери от 50 до 3000 лева, която съдът прецени, че предвид имотното състояние на въззивника, обстоятелството, че нарушението му е първо, както и с оглед минималното количество на установената дървесина, следва да бъде намалена към минималния размер предвиден в закона, а именно 50 лв.

 

Поради изложеното съда прави извода, че атакуваното наказателно постановление е постановено в съответствие с разпоредбите на закона, не страда от пороци, които да налагат отмяната му, но с оглед установените смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъде намалено по размер наложеното административно наказани глоба от 150 на 50 лв.

 

 

Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Каварненският районен съд

 

 

Р   Е    Ш   И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №98 от 01.10.2010 год. на Директор Държавно ловно стопанство – Б., с което на М. ***, ЕГН **********, на осн. чл. 102, ал.1 от ЗГ е наложено глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, като ПОСТАНОВЯВА:

НАЛАГА на М. ***, ЕГН **********, на осн. чл. 102, ал.1 от ЗГ глоба в размер на 50 /петдесет/ лева

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр.Добрич в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: