РЕШЕНИЕ
№ 17770
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20211110132199 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49
ЗЗД.
Ищецът /фирма/ твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахования при него автомобил ..... Поддържа, че щетите са на
стойност 92,04 лв., като в този размер е изплатил застрахователно обезщетение, след което в
негова полза е възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата. Твърди,
че причина за ПТП е попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно. Следователно, виновен за настъпването на щетите бил ответникът, чието
задължение било да стопанисва, поддържа и ремонтира общинските пътища. Поддържа, че и
след покана, ответникът не е заплатил дължимата сума, поради което моли съда да осъди
последния да му заплати сумата от 107,04 лв., представляваща сбор от изплатеното
застрахователно обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски за неговото определяне,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 08.06.2021 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът .... оспорва исковете, като твърди, че ПТП не е настъпило в причинна
връзка с наличието на необезопасена дупка на пътното платно. Оспорва описания
механизъм на ПТП и твърди, че ищецът без основание е платил застрахователно
обезщетение. Поддържа, че описаното ПТП не е част от покритите рискове по
застрахователния договор. Въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
1
от страна на водача на увреденото МПС. Посочва, че има сключен договор с ...., Булстат ....,
в което дружество участват три търговски дружества, като по договора последните са се
задължили – превантивно и текущо извършване на дейности по поддържане на уличната
мрежа и пътните съображения на територията на .... и в частност зона 2. Заявява, че са
положените всички дължими усилия за осигуряване на безопасно движение в процесния
пътен участък. Претендира разноски.
Предявява обратен иск срещу това дружество, който да бъде разгледан от съда в
условията на евентуалност – ако съдът уважи иска на ищеца и установи наличие на
процесното вземане, да осъди ответника по обратния иск да заплати същата сума в полза на
ищеца по този иск. Иска от съда да се произнесе в условията на евентуалност съгласно
хипотеза на съпричиняване.
Постъпили са отговори по обратния иск от ответниците по същия, с който главният
предявен иск се оспорва. Присъединяват се към становището на ответника – ..... Оспорват
изцяло предявения обратен иск. Признават факта, че .... е страна по Договор за изпълнение
на обществена поръчка № СОА19-ДГ55-447/27.06.2019г., сключен между ...., като
възложител и ...., като изпълнител, с предмет поддържане и текущ ремонт на уличната
мрежа и пътните съоръжения на територията на ...., включващи райони: Овча Купел, Красно
село, Красна поляна и Банкя. Излагат подробни съображения за неоснователност на
предявения иск. Признават факта, че мястото, посочено от ищеца за настъпване на ПТП, е
част от списъка с улици за абонаментно обслужване.
Съдът, като прецени събраните по делото релевантни доказателства и взе
предвид релевантните доводи на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
По иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата
гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане в настоящия случай е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие на противоправно поведение на
ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането
и ремонтирането на републикански пътища) да е настъпило застрахователно събитие, като
в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата
на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
По делото от събраните писмени доказателства несъмнено се установяват
обстоятелствата, че към 08.10.2020 г. между ищеца и собственика на увреденото МПС е
съществувало валидно правоотношение по имуществена застраховка „Каско” на описаното
2
МПС, покриващо настъпилите щети, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 92,04 лв. за щети от ПТП,
настъпило на 08.10.2020 г.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства е видно, че на 08.10.2020 г.
е било реализирано ПТП, представляващо покрит риск по застрахователното
правоотношение. Събитието е настъпило в гр. София, при движение по бул. „Цар Борис III“,
преди табелата за ж.к. „Лагера“, като застрахованият при ищеца автомобил е попаднал в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което настъпват
материални щети за автомобила. Описаният механизъм на ПТП се установява от гласните
доказателства и представените по делото уведомление – декларация за щета по застраховка
„Каско на МПС” и Протокол за ПТП.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, което съдът кредитира
напълно, отразените щети на застрахования при ищеца автомобил съответстват на описания
механизъм на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно
събитие. Ето защо, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, следва да
се приеме, че процесните вреди са настъпили именно при описания в исковата молба
механизъм на ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Лицата, които
стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като извън
населените места служби за контрол, определени от администрацията, управляваща пътя
(ответното предприятие), контролират изправността и състоянието на пътната настилка,
пътните съоръжения, средствата за сигнализация и пътната маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и
ал. 3 ЗДвП. В настоящия случай с оглед установената фактическа обстановка несъмнено е,
че ПТП е настъпило поради наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно на път от общинската пътна мрежа, аргумент от Решение № 945 на МС от
1.12.2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, съществуването на
която се дължи на противоправното и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в
разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) бездействие на служител на ответника, който в нарушение
на горепосочените законови разпоредби не е изпълнил възложеното му задължение да
стопанисва надлежно пътното платно и да го поддържа в изправно състояние, а при наличие
на препятствие на него – да го обозначи. Следователно, ответникът .... носи отговорност за
обезщетяване на причинените щети в пълен размер.
От представените по делото писмени (уведомление за щета по застраховка „Каско
на МПС”, опис – заключение по щета, калкулация по претенция, ликвидационен акт и т.н.) и
гласни доказателства се установява, че при описаното застрахователно събитие са настъпили
вреди на застрахования при ищеца автомобил, подробно описани в описите и в
заключението на вещото лице, които съгласно експертните изводи са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Вещото лице установява, че към
3
момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването на причинените вреди на база
средни пазарни цени са били необходими 116,64 лв., която сума е по – висока от изплатената
от ищеца. Следователно, ищецът има право на суброгация в правата на собственика срещу
причинителя на вредата за сумата от 107,04 лв., представляваща изплатеното
застрахователно обезщетение.
По делото няма спор, че ответникът не е извършил плащане на дължимата сума по
регресната претенция, а доколкото не се установи да е налице съпричиняване на
вредоносния резултат, то предявеният иск се явява изцяло основателен.
По предявения обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 82
ЗЗД, вр. с чл. 258 и сл. ЗЗД:
Искът е предявен като евентуален и с оглед формираните правни изводи за
основателност на главния иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди се е
сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по евентуалния иск. В тежест на
ищеца по обратния иск е да установи, че ответникът по него е имал задължението
възникнало по силата на възлагане /договор/ към датата на произшествието поддържането и
текущия ремонт на процесния участък, причинноследствена връзка между бездействието на
ответника по обратния иск /неговите работници/служители/ и нанесени твърдените щети по
процесния автомобил, размерът на дължимото обезщетение.
По делото няма спор, че мястото, където е настъпило процесното ПТП се стопанисва
от ...., която с Договор за изпълнение на общинска поръчка № СОА19-ДГ55-447/27.06.2019г.
сключен между ...., като възложител и ...., като изпълнител е възложило поддържането и
текущия ремонт на уличната мрежа, включително мястото, посочено като място за
настъпване на ПТП на ...., към датата на ПТП.
Съдът приема, че от събраните в хода на производството доказателства е установено
неизпълнение от страна на ответника по обратния иск на възложените му по силата на
договора за обществена поръчка задължения за поддържането и текущия ремонт на
уличната мрежа на процесния участък от пътя.
Следва да се посочи, че в случая е безспорно между страните по обратния иск е, че
към датата на процесното произшествие, по отношение на участъка от пътя, на който
същото е настъпило, е действал сключеният между страните договор за обществена поръчка.
Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от договора изпълнителят извършва поддържане на база
показатели в зависимост от определеното ниво на поддържане, с оглед необходимите
стандарти за изпълнение и качество на състоянието на пътя, изискуеми от възложителя – .....
От писмените доказателства по делото се установява, че .... е заплатила на .... за
поддържането на процесния участък, с което е изпълнила своите задължения по договора.
Съдът намира, че от събраните по делото гласни доказателствени средства бе
установено, че на пътното платно в процесния участък е налице дупка, която не е
сигнализирана, нито обезопасена. Ето защо и съдът приема, че е налице неизпълнение на
договора от страна на изпълнителя за поддръжка на пътното платно.
4
Въз основа на анализа на доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене, съдът
намира, че е налице неизпълнение на тези задължения от страна на изпълнителя, като в
причинна връзка със същите са настъпили и обезщетените от застрахователя вреди. Ако
участъкът беше поддържан с оглед необходимите стандарти за изпълнение и качество на
състоянието на пътя или поне беше обезопасена и сигнализирана дупката, то е налице
вероятност произшествието и щетите по застрахованото имущество да не бяха настъпили.
С оглед на изложеното съдът приема, че е налице неизпълнение на възложената
работа, съставляващо основание за ангажиране на отговорността на изпълнителя.
В допълнение съдът съобразява разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП, която
предвижда, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най - кратък
срок. В случая се установява, че тази дейност по отношение на процесния участък е била
превъзложена на изпълнителя по договора за обществена поръчка – ..... С оглед това следва
да се приеме, че именно на изпълнителя е възложено задължение да стопанисва и поддържа
процесния пътен участък, включително да не допуска и съответно своевременно да
отстранява препятствия по пътното платно. В обобщение съдът намира, че в отношенията
между страните по обратния иск е установено неизпълнение на възложена работа и
изпълнителят отговаря пред възложителя за настъпилите щети. Както се посочи и по-горе,
страна по договора за обществена поръчка е ДЗЗД, съставляващо неперсонифицирано
обединение на дейността на няколко правни субекта за постигане на конкретен стопански
резултат. В случая, съгласно договора, а и въз основа на справка в регистър БУЛСТАТ, е
установено, че съдружници в обединението са общо три юридически лица, които са
ответниците по обратния иск. В съдържанието на договора не е предвидена солидарна
отговорност на членовете на обединението за задълженията на дружеството в качеството му
на изпълнител по същия. Солидарна отговорност не произтича и от разпоредбите на ЗЗД,
съдържащ законовата регламентация на договора за гражданско дружество. Ищецът по
обратния иск не твърди и не се позовава съдружниците да отговарят пред него солидарно.
След като солидарност не е уговорена и такава не произтича от закона, то и следва да се
приеме, че съдружниците в обединението отговарят разделно. При липсата на уговорка,
която да установява противното, разделната им отговорност следва да се приеме съобразно
процеснтите на всеки от съдружниците и обратния иск следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски по главния предявен иск има ищецът.
Ищецът е извършил разноски за заплатена държавна такса, за депозити за възнаграждения
на свидетел и за вещо лице и за заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 598
лв., които съобразно изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се
присъдят.
Ищецът по обратния иск също има право на разноски съобразно изхода на спора за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
5
На основание чл. 77 от ГПК ответникът по обратния иск дължи в полза на СРС
сумата от 50 лв., представляваща държавна такса върху уважения иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 78, ал. 1 от ГПК
...., с адрес: ...., да заплати на /фирма/, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: ....,
сумата от 107,04 лв., представляваща дължимо регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под № 44012132027789, във
връзка с ПТП, настъпило на 08.10.2020 г. в гр. София, на бул. „Цар Борис III“, преди
табелата за ж.к. „Лагера“, в резултат на противоправно поведение (бездействие) на
служители на ответника във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
общинските пътища, при което МПС .... е попаднало в необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 08.06.2021 г. до окончателното
й изплащане, както и сумата от 598 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД .... – 77,45 %,
..... – 0,10 % и .... – 22,45 %, като съдружници в ...., БУЛСТАТ ...., да заплатят на ...., с адрес:
...., съобразно посоченото процентно участие сумата от 107,04 лв., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска - 08.06.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на
задължения по договор за обществена поръчка № СОА19- ДГ55-447/27.06.2019г., довело до
ПТП, настъпило на 08.10.2020 г. в гр. София, на бул. „Цар Борис III“, преди табелата за ж.к.
„Лагера“, при което се нанесени щети по застраховано имущество МПС ...., както и сумата
от 598 лв. – разноски по делото, ПРИ УСЛОВИЕ, че ...., изпълни задължението си към
Д......по уважения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
ОСЪДЖА „И... – 77,45 %, .... – 0,10 % и „Автомагистрали София“ ЕООД, ЕИК
1....., като съдружници в ...., БУЛСТАТ ...., да заплатят на ...., с адрес: ...., сумата от 100 лв.,
представляваща съдебни разноски за обратния иск.
ОСЪДЖА на основание чл. 77 от ГПК ..... – 77,45 %, ....– 0,10 % и ... – 22,45 %, като
съдружници в ...., БУЛСТАТ ...., да заплатят в полза на Софийски районен съд сумата от
50 лв. – държавна такса върху уважения обратен иск.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните и на третите лица помагачи.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6