Р Е Ш Е Н И Е
№
91
гр.Габрово, 16.05.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Полина Пенкова
ЧЛЕНОВЕ : Кремена Големанова
Ива Димова
при секретаря М.Шаханова, като разгледа докладваното от съдия Големанова в.гр.д. №116 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца по делото против Решение №309/05.11.2018г. по гр.д.№1073/2018г. на РС Габрово, е отхвърлен, като неоснователен, предявения от жалбоподателя иск против ответника за заплащане на сумата то 3360лв., като преведена с платежно нареждане от 12.08.2015г. без правно основание.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и в нарушение на закона. Единственото доказателство, представено от ответника било наречено проформа фактура, която била неподписана. Това бил частен свидетелстващ документ, който не бил подписан и представлявал нищо в правния мир. Този документ не доказвал нищо, нито че е изпратен на ищеца, нито, че е бил получен от него. Съдът приел, че в платежното нареждане изчерпателно били посочени реквизитите на представената по делото проформа фактура, освен това било налице и съвпадение с посочената в нея сума, което свидетелствало, че е достигала до адресата си, преводът на сумата представлявал конклудентно действие, с което било прието предложението отправено чрез проформа фактурата. Не било установено отправено ли е изобщо предложение, как е установено, че е достигнало до адресата си и че ищецът е получил тази проформа фактура. Твърди се и че съдът не бил разбрал и нещо друго- основание за плащане може да е договор за изработка на карусел за дозиране, а не проформа фактурата. Именно ответника следвало да докаже наличието на такъв договор. Освен това тъй като получател било друго лице, а не ищеца то неправилен бил извода на съда, че договора е действителен. Как така жалбоподателят бил станал поръчител, без до него да било изплащано каквото и да било. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.
Ответникът в указания му срок не е подал отговор на жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
За
да постанови решението си районният съд е приел, че исковата сума е преведена
на правно основание, представляващо договор за изработка на карусел
за дозиране от12.10.2015г. В платежното нареждане изчерпателно били отразени
реквизитите на представената по делото проформа фактура, налице било съвпадение
и с отразената в нея сума, което свидетелствало, че същата е достигнала до
адресата, независимо, че била изплатена чрез друго дружество и оборвала
твърдението на ищеца, че не е запознат с нея. преводът на сумата представлявал конкулдентно действие, с което е прието предложението,
отправено чрез проформа фактурата, поради което съдът приеме, че на датата, на
която е изпратен-12.08.2015г. е сключен и отразения във фактурата и платежното
нареждане договор за изработка на карусел за
дозиране. Обстоятелството, че конкретния получател на изделието бил различен от
поръчителя по договора ( което било признато от ответника в отговора на
исковата молба) не правел договора нищожен.
Въззивният съд намира следното :
Безспорно установено е, че с Платежно нареждане от 12.08.2015г.( в платежното нареждане е отразена дата 12.07.2015г., но положения печат от банката е 12.08.2015г.) ищецът привел по сметка на ответното дружество сумата от 3360лв. като основание за извършване на превода било посочено - "проформа ф-ра 024/10.08.2015 изработка на карусел за дозиране".
Към отговора на исковата молба е представено копие от Проформа фактура №024/10.08.2015г. за изработка на карусел за дозиране по оферта 049 от 04.08.2015г. на стойност 5600лв., при 50% аванс - 2800лв. и ДДС - 560лв. посочена е обща сума за плащане - 3360лв.
Действително така представената проформа фактура е неподписан частен документ, но доколкото е налице съвпадение между съдържащите се в нея данни и отразеното в платежното нареждане от 12.08.2015г. (номер на проформа фактурата, дата, основание сума за плащане) съдът приема, че при съвкупната преценка на тези два документа може да се направи извода, че между страните по делото през м.май 2015г. е бил сключен договор, по силата на който ответника е следвано да изработи за ищеца карусел за дозиране, а ищеца да заплати авансово сумата от 3360л., което е сторено с процесното платежно нареждане. Ако ищецът не е бил получател на проформа фактурата, как е узнал съществените й реквизити, за да инициира плащането? Не се доказва отразеното в отговора на исковата молба, че офертата и проформа фактурата били изпратени до "Авис" ЕООД с.Бузовград. Никъде по делото не е посочено такова лице. Дори и офертата и проформа фактурата да са изпратени чрез тази фирма ( в отговора е посочено "до"), то това не води до извода, че именно това лице, а не ищеца е бил възложител.
По изложените съображения въззивният съд достига до същият извод като първоинстанционния съд, а именно, че не било налице основание ищецът да извърши плащането на процесната сума от 3360лв., поради което предявения иск е неоснователен и правилно районният съд го е отхвърлил, като такъв.
Поради съвпадение на изводите на двете инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното по-горе, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №309/05.11.2018г. по гр.д.№1073/2018г. на РС Габрово.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :