№ 44
гр. гр. Добрич, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова
като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Търговско дело №
20213200900080 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София,1202,район
Оборище,бул.“***“№188,ет.6,представлявано от изпълнителния директор
***,чрез Адвокатско дружество „*** и Б.“,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.София,1309,бул.“***“№137,ет.6,представлявано от
управителя адв.Д.Б. с адрес за призоваване :
гр.София,1309,бул.“***“№137,ет.6 ,адв.Д.Б. срещу „ДОБРУДЖАНСКИ
ХЛЯБ“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Добрич,ул.“*** „№4,представлявано от изпълнителните директори *** и
*** заедно и поотделно,с цена на иска сумата от 29 190,49 лв.главница и с
правно основание чл.327 от ТЗ.
Исковата молба е допустима и редовна.
В срок от ответника по делото е постъпил писмен отговор.
Постъпила е допълнителна искова молба и отговор на допълнителната
искова молба.
В исковата молба се излага следното:
На 20.11.2007г. ищецът,в качеството му на продавач е сключил с ответника
,в качеството му на купувач договор за продажба на горива СС-063,съгласно
който продавачът е продавал ,а купувачът е купувал горива от собствените на
1
продавача бензиностанции и от бензиностанции,опериращи под марката
„Ромпетрол“,като ответникът се е задължил да заплати цената на продаденото
му гориво в срок до 15 дни от издаването на фактура за продажбите през
съответния месец,като конкретния срок за плащане е посочен във всяка една
от фактурите.Цената на горивото,която ответникът е трябвало да заплати е
обявена на тотема на бензиностанцията,към момента на зареждането.
В изпълнение на договора ответникът е приемал без забележки продаденото
му гориво,съгласно Приложение №2 и Приложение №3 към договора от
20.11.2007г.
Съгласно Приложение №2 към договора –Процедура за използване на
картите на „Ромпетрол България“ АД,продавачът е издал и предоставил на
ответника за ползване карти,които е приемал в рамките на бензиностанциите
като средство за отчитане на продажбите на горива,при условията на
отложено плащане.
Съгласно Приложение №3 към договора-Процедура за използване на
устройството пръстен на „Ромпетрол България“АД ищецът също така е
монтирал с помощта на оторизиран сервиз и пръстените на автомобилите на
ответника,като средство за отчитане на продажбите,при условията на
отложено плакане,като в приложението е уговорено също така,че при
финализиране на всяка сделка по зареждане на гориво от бензиностанциите
на ищеца,терминалът отпечатва бон за продажба ,който се подписва от
оператора на бензиностанциите и от притежателя на пръстена,вследствие на
което и съгласно чл.6 ал.1 и чл.7 ал.1 от договора:
1/Продавачът издава на купувача данъчна фактура на всяко последно число
от месеца за продаденото пред предходния месец гориво на база
документацията и отчетеното количество на заредено гориво с картите;
2.Купувачът заплаща горивото по фактурите в 15 дневен срок от издаването
им по банкова сметка,съобщена му предварително от продавача.
В съответствие с договореното ,на 31.05.2017г.ищецът е издал на ответника
ф-ра №********** за заредено количество гориво в размер на сумата от
98 190,43 лв.,която е получена от ответника и той е следвало да заплати
пълното задължение по нея до датата на падежа,записан на лицевата й страна.
След направени частични плащания ,към датата на подаване на исковата
молба задължението е намалено до 29 190,49 лв.
2
Между страните е водена кореспонденция за заплащането на дължимата
сума,но доброволно плащане така и не е постъпило.
В срок от ответника по делото е постъпил отговор на исковата молба,в
който се излага следното:
Искът е допустим,но неоснователен,поради погасяване на претендираната
сума,евентуално ,поради изтичане на погасителна давност за вземането.
Не се оспорва ,че между страните е подписан Договор за продажба на
горива №СС-063 от 20.11.2007г. и съпровождащите го четири анекса.
В хода на производството по т.д.№325/2017г. ищецът по делото твърди,че
процесната фактура е заплатена,като такива са били и счетоводните му
записвания ,съгласно изготвената ССЕ,а сега твърди,че сумата не е изцяло
заплатена.Не е ясно какви корекции и на какво основание са направени в
счетоводството на ищеца,кога са направени те.
Разговори за заплащане на задължението между страните не са
водени,предвид именно на позицията на ищеца ,че тази фактура е заплатена.
Дори задължението по процесната фактура да не е изпълнено,то е погасено
по давност,на основание чл.111 б.“в“ от ЗЗД.Налице е хипотезата на типични
периодични задължения и като такива същите се погасяват с изтичането на
тригодишна давност-на 01.06.2020г.Искът е предявен на 07.06.2021г.-след
изтичането на давностния срок.Като акцесорен е неоснователен и иска за
заплащане на мораторна лихва.
В допълнителна искова молба ищецът уточнява следното:
По отношение на ф-ра №********** /31.05.2017г. ищецът никога не е
твърдял,че тя е заплатена.
В хода на воденото между страните т.д.№325/2017г.по описа на ДОС
,предмет на което са били дължими плащания по други фактури ,е било
установено,че по ф-ра № ********** /31.05.2017г. са постъпили частични
плащания от страна на ответника,които не покриват задължението по
същата.Така,в Решение №49/15.06.2020г.на ВКС,съдът изрично е отчел,че в
счетоводството на „Добруджански хляб“АД се води платено частично
задължение към „Ромпетрол България“ЕАД по ф-ра №**********
/31.05.2017г.,което е в абсолютен противовес с твърдението на ответника.
Между страните е водена многократна кореспонденция във връзка със
3
заплащане на дължимата сума,в течение на която не веднъж е посочван и
точния размер на остатъка по задълженията по тази фактура,но въпреки това
доброволно плащане от страна на ответника не е предприето.
Оспорва се възражението на ответника за изтекла погасителна давност
относно задължението по ф-ра № ********** /31.05.2017г.,основано на
разпоредбата на чл.111 б.“в“ от ЗЗД.
Задължението не е погасено по давност,тъй като за него се отнася общата
петгодишна давност ,съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД,която не е
изтекла към настоящия момент.
Задължението по сключения между страните договор за доставка на горива
не представлява периодично плащане,като по тази причина не попада в
сочената от ответника хипотеза.Сочи се съдебна практика относно това ,кои
плащания следва да се приемат за периодични.
Задълженията за заплащане на закупените горива по договора нямат
характер на периодични плащания,тъй като ответникът не е задължен чрез
договора да заплаща периодично определена или определяема сума
пари.Сумата,която ответникът дължи е изцяло зависима от това дали,кога и
какво количество гориво е решил той да зареди.Цената не е определена или
определяема,тъй като изцяло зависи от ценовата политика на ищеца,която от
своя страна е обусловена от редица непредвидими фактори като измененията
на световните цени на петрола,временният курс на еврото спрямо долара и др.
В допълнителен отговор ответникът излага,че посочването на отговора на
исковата молба на датата на процесната фактура 31.05.2021г. е фактическа
грешка и се има предвид фактура от 31.05.2017г.
В хода на приключилото производство по т.д.№325/2017г. ищецът е
предявил претенции за заплащане на сумата от 79,20лв.по дебитно известие
№532219/28.07.2017г.,но претенции към самата фактура няма.
Поддържа се възражението за изтекла три годишна погасителна давност,тъй
като според ответника вземането е периодично,за което са изложени
аргументи в допълнителния отговор.
В съдебно заседание страните поддържат становищата и възраженията си
в разменените между тях книжа.
Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото и
4
заключението на назначената съдебно икономическа експертиза,прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори относно сключването на представения като
доказателство с исковата молба Договор№ СС-063/20.11.2007г. да доставка на
горива,по силата на който продавачът ищец по делото и ответникът,като
купувач е постигнато съглашение за закупуване на горива от собствените на
продавача бензиностанции и на бензиностанциите,опериращи под марката
„Ромпетрол“.Договорът е сключен за срок от две години,но предвид
разпоредбата на чл.10 ал.2 от същия,той се счита продължен между страните
до изричното му прекратяване.
Съгласно чл.2 от договора продажбата се осъществява чрез зареждане на
автомобилите на купувача на бензиностанциите по чл.1 ,чрез предоставянето
на карти и устройства ,описани в приложенията към договора.
Съгласно чл.5 от договора за закупеното по реда на този договор гориво
купувачът заплаща цената,обявена на тотема на бензиностанцията към
момента на зареждането.На всяко последно число от месеца продавачът
издава на купувача данъчна фактура за продаденото през предходния период
гориво на база документацията и отчетените количества,заредени с
картите.Предвидена и уговорена между страните търговска отстъпка-чл.6 от
договора.
Купувачът заплаща горивото по фактурите в 15-дневен срок от издаването
им ,по банкова сметка,съобщена му предварително от продавача.
Представена е издадена ф-ра № **********/31.05.2017г. за 98 190,43лв.,със
срок на плащане 15.06.2017г.,по която е останала незаплатена исковата сума
от 29 190,49лв.
Изслушано е заключение на съдебно счетоводна експертиза по делото,което
установява,че процесната фактура е осчетоводена от двете
дружества,отразена е в дневниците за продажби и съответно покупки и в
справка декларации по ДДС на двете дружества,а остатъка по нея е в размер
на сумата от 36 339,67 лв.Заключението не е оспорено от страните по делото.
При така установените факти съдът намира ,че предявеният иск е
неоснователен по следните съображения:
За да се приеме ,че се касае до периодични плащания,които се изсрочват с
изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111 б.“в“ от
5
ЗЗД,следва да се има предвид разрешението на ТР №3/18.05.2012 г.по т.д.
№3/2011г.на ВКС ,съгласно което понятието „периодични плащания“ по
смисъла на чл.111 б.“в“от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи
се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,имащи единен
правопораждащ факт,чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време,а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми,без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви.
Изхождайки от волята на страните ,изразена в чл.1 ,чл.5, чл.6 и чл.7 от
договора,съдът намира,че се касае именно за периодични плащания
,правопораждащ факт за които се явява сключения на 20.11.2007г.договор,в
който е предвидено ежемесечно да се заплащат заредените от купувача
количества горива,с определен падеж петнадесето число ,считано от датата на
издаване на всяка месечна фактура ,като тези падежи са предварително
определени,а задълженията са повтарящи се и определяеми по размер,в
зависимост от цената на тотема на бензиностанцията и начисляваната от
продавача търговска отстъпка.Не е необходимо плащанията да са
еднакви.Достатъчно е те да бъдат определяеми.
Поради тези съображения към вземането на ищеца,произтичащо от ф-ра №
**********/31.05.2017г. се прилага тригодишния давностен период по чл.111
б.“в“ от ЗЗД.Видно от представената фактура задължението е с падеж
15.06.2017г.,от която дата започва да тече погасителната давност и тя е
изтекла на 15.06.2020г.,а искът е предявен на 04.06.2021г.
С оглед горното съдът намира,че възражението на ответника за изтекла
тригодишна погасителна давност за задължението по фактурата е
основателно и искът подлежи на отхвърляне като погасен по давност.
На ответника следва да се присъдят сторените по делото съдебно деловодни
разноски,които са в размер на 2160лв.-адвокатско възнаграждение,съгласно
представен Договор за правна помощ от 15.06.2021г. и фактура от същата
дата.
Водим от изложеното Окръжният съд,
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност предявения иск от „РОМПЕТРОЛ
БЪЛГАРИЯ“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,1202,район Оборище,бул.“***“№188,ет.6,представлявано от
изпълнителния директор ***,чрез Адвокатско дружество „*** и Б.“,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление
гр.София,1309,бул.“***“№137,ет.6,представлявано от управителя адв.Д.Б. с
адрес за призоваване : гр.София,1309,бул.“***“№137,ет.6 ,адв.Д.Б. срещу
„ДОБРУДЖАНСКИ ХЛЯБ“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.Добрич,ул.“*** „№4,представлявано от изпълнителните
директори *** и *** заедно и поотделно,с цена на иска сумата от 29 190,49
лв.-главница,представляваща незаплатена изцяло цена на предоставени
горива по ф-ра №**********/31.05.2017г.
ОСЪЖДА „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.София,1202,район
Оборище,бул.“***“№188,ет.6,представлявано от изпълнителния директор ***
да заплати на „ДОБРУДЖАНСКИ ХЛЯБ“АД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.Добрич,ул.“*** „№4,представлявано от
изпълнителните директори *** и *** заедно и поотделно сумата от 2 160
лв./две хиляди сто и шестдесет лева /-сторени по делото съдебно деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
7