Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 88

 

гр. С., 08.05.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С. РАЙОНЕН СЪД,втори състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                  

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ТРИФОНОВА  

при секретаря Параскева Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД дело № 333/2016 г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

К.А.Т. ***, е обжалвал наказателно постановление № ../12.05.2016 год. на ВНД Началник РУП към ОДМВР С.,с искане за отмяната му като незаконосъобразно,нищожно постановено от некомпетентен орган ,постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка.Поддържа се,че атакуваното наказателно постановление не отговаря на изискванията на закона. Твърди ,че не е извършил нарушенията ,за които му е съставен акт и издадено наказателно постановление.Поддържа се, че допуснатите процесуални нарушения са съществени,довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.Иска се изцяло да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

Жалбоподателят К.А.Т. се явява лично в с.з. и с пълномощника си адв.Ж. ,който поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

         Административно-наказващият орган не се представлява и не взема становище по жалбата.

         Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

         С обжалваното наказателно постановление № ../12.05.2016 год. на ВНД Началник РУП към ОДМВР С. на К.А.Т. *** му е наложено административно наказание глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца на основание чл.174,ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ за извършено нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от същия закон, глоба в размер на 100 лева на основание чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП, глоба в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.157,ал.6 от ЗДвП.В обстоятелствената част на наказателното постановление е отразено,че на 04.04.2016 год. около 17.50 часа в гр.С. ,на бул.”И.”,в посока на движение гр.С. , посока  к.к. „Б.” ,жалбоподателят К.Т. управлявал собствения си лек автомобил марка „А.”,А„, рег.№ СО ..Н,след употреба на алкохол.Водачът е изпробван с техническо средство за установяване на употребата на алкохол с дрегер Алкотест 7510, с фабр.№ ARBA .., калиброван до месец май 2016 год.Уредът е отчел 0,71 промила алкохол в издишвания въздух.На нарушителя е издаден Талон за медицинско изследване ,който е изпълнен.Съставен е протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от лекар в ФСМП-И.и взета кръвна проба на жалбоподателя.Съставен е протокол за химическа експертиза на 06.04.2016год. , от заключението ,по който е видно ,че в изпратените за изследване проби кръв на нарушителя се доказва етилов алкохол 0,7%, Отразено е в постановлението ,че  при подаден ясен и своевременен сигнал с ръка от служител на Пътен контрол –МВР за спиране ,нарушителят не се подчинил и продължил движението на автомобила направо в посока к.к.”Б.”.При проверката е констатирано ,че нарушителят управлява МПС с изтекъл срок на АУАН № Г387559/28.01.2016 год.

Наказателното постановление е издадено въз основа на акт № 731504/04.04.2016 год. за установяване на административно нарушение от С.Г.Г.–младши автоконтрольор при РУ-С..Актът е съставен в присъствието на един свидетел-Я.И.Д..Актът е предявен лично на нарушителя. Констатациите в АУАН са идентични с отразените в НП.

От показанията на свидетелите С.Г.Г.-актосъставител ,Я.И.Д. –свидетел при констатиране на нарушението и съставяне на акта се установява,че на 04.04.2016 год. са били на работа и са се намирали на бул.”И.” в гр.С..Около 17.40 часа получили сигнал от ОДЧ С. за автомобил „А.”, който се движел неправилно по пътното платно ,движещ се по посока бул.”И.” към ул. „Ц. Б.” в гр...Свидетелят Г. подал ясен и своевременен сигнал със стоп-палка по образец на МВР за спиране на лек автомобил „А., рег.№ СО..Н.Водачът не е спрял на подадения сигнал .Веднага свидетелите Г. и Д. тръгнали със служебния автомобил след управлявания от нарушителя лек автомобил.На кръговото кръстовище на Ц.Б. нарушителят бил спрян със звуков и светлинен сигнал.Водачът на автомобила бил сам .От представените документи проверяващите установили ,че нарушителят се казва К.Т..На място на същия била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство –дрегер ,като уредът отчел 0,71 промила алкохол в издишвания въздух.На жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение в негово присъствие, който той подписал и му бил предявен ,издаден бил и талон за медицинско изследване ,подписан от нарушителя ,тъй като същият е пожелал да даде кръв за химически анализ.Свидетелите Г. и Д. лично завели нарушителя до ФСМП-И.,за даване на кръв за химически анализ,тъй като този ден нямало лекар в ФСМП, който да вземе кръв.Двамата свидетели сочат ,че нарушителят е възприел ,че спират точно него ,тъй като тогава не е имало други движещи се МПС.Свидетелят Г. се е намирал на осевата линия на пътя.

По делото е приложен талон за медицинско изследване № 0418720 от 04.04.2016 год. ,издаден на нарушителя К.А.Т..

По делото са приложни Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество и Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта ,от заключението ,на която се установява ,че в изпратените за изследване проби кръв ,взети от К.А.Т. се доказва наличието на етилов алкохол в количество 0,7 %.

По делото са представен: експертно решение № 0975 от 14.05.2015 год.на ТЕЛК,издадено от МБАЛ-С. на К.А.Т.,в което е отразено ,че същият е с 71 % трайно намалена работоспособност.Водеща диагноза:Инсулинозависим захарен диабет; Епикриза от 01.04.2016 год. на К.А.Т., издадена от д-р Т. в неврологично отделение на МБАЛ –С. с диагноза –лека черепно-мозъчна травма .Комоцио церебри.Анамнеза за травма на главата, получена при падане на ски писта ,с краткотрайна загуба на съзнание ,с последващо оплакване от главоболие ,световъртеж, гадене.Консултиран с невролог и насочен за изследване и лечение в отделението.Пациентът е постъпил на 28.03.2016 год. в 16.00 часа и е изписан на 01.04.2016 год. в 09.20 часа.  

         По делото е допусната и извършена комплексна съдебно-медицинска експертиза ,от заключението на която се установява следното: Медикаментите ,използвани за лечението на К.А.Т.,съгласно история на заболяването ,приложена по делото са: Физиологичен серум 0,9% 500сс, Пирамем х3, Огр, Натри бром х1амп,Вит „С” Х5сс-интравенозно да два дни.Перорална терапия-Парацетамол 2х1 табл,Флунаризин 2х1капс.- за три дни и Инсулин по схема-собственост на пациента.

Според заключението ,лекарствата ,използвани за лечение в болницата не могат да се отразят на резултата от взетата кръвна проба за наличие на алкохол,тъй като не съдържат етилов алкохол, нито водят при употребата им до образуването на такъв.Отразено е ,че към момента на взимане на кръвната проба нарушителят е посочил ,че е употребил инсулин.Следователно отчетената концентрация на алкохол в кръвта на К.А.Т. от 0,70% е резултат от прием на алкохолна напитка.

 Видно от заключението ,медикаментите ,използвани в болницата, съчетано с травмите от падането ,не са се отразили на изследването на кръвта –видно от история на заболяването –кр.захар, кръвно-захарен профил и останалите изследвания са в норма.

По време на инцидента К.А.Т. е получил охлузване в лицевата част на главата ,носа и челото.Същият е изписан от неврологичното отделение на 01.04.2016 год. с лека черепно-мозъчна травма и мозъчно сътресение .Инцидентът е станал на 04.04.2016 год.,което би било възможно това да се отрази на концентрацията и вниманието му.

         По делото е допусната и извършена съдебно-автотехническа експертиза ,от заключението на която се установява ,че при движение в градски условия с нормално разрешена скорост от 50 км./ч.,водач в нормално психо-физическо състояние наблюдава и възприема пътната обстановка най-малко на 50 метра пред автомобила.От това разстояние водачът е имал възможност за възприема пътния полицай, намиращ се на средата на пътното платно.

         Разстоянието за плавно спиране на автомобила в конкретната пътна обстановка и натоварване при скорост на движение 50 км./ч.е около 41 метра.Според вещото лице това означава ,че ако сигналът е подаден от около 25 метра от полицая ,водачът е имал възможност да спре до около 16 метра след него.

         По делото са представени типова длъжностна характеристика на длъжността младши автоконтрольор ІІ-І степен в трупа „Охранителна полиция” към районно управление при ОД МВР С..; Заповед № 8121з-74824.06.2015 год. на Министъра на Вътрешните работи;Заповед № 8121К-1658/26.04.2016 год. на Министъра на Вътрешните работи, с която временно е преназначен за срок от едно година ст.инспектор Ф.В.Б.-началник група „Криминална полиция” към РУ-С. при ОДМВР-С. ,на ръководна длъжност Началник ІІ степен на РУ-С..

         При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е допустима ,подадена от легитимирано лице против подлежащо на обжалване пред РС–С. наказателно постановление /НП/.Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да са довели до нарушаване на правото на защита на наказаното лице. Съставеният срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За така установените нарушения на Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ против жалбоподателя е издадено НП в законоустановения срок от Ф. В. Б. ,за когото от приложената по делото Заповед № 8121К-1658/26.04.2016 год. на Министъра на Вътрешните работи, се установява ,че към датата на издаване на наказателното постановление е заемал длъжността Началник ІІ степен на РУ-С.при ОДМВР-С..Съгласно т. 2. 13 от представената заповед № 8121з-74б /24.06.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, която е била в сила към датата на издаване на НП, началниците на РУ при ОДМВР-на обслужващата територия са оправомощени в съответствие с чл. 189, ал. 12 от ЗДвП да издават наказателни постановления за нарушения по ЗДвП на обслужваната територия.Ето защо обжалваното НП е издадено от компетентен орган.Не на последно място, НП не съдържа нови фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се защитава.

След служебно извършена проверка съдът констатира,че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила-както актът за установяване на административното нарушение,така и наказателното постановление са съставени в съответствие с изискванията на чл.42 ,съотв. на чл.57 от ЗАНН и при спазване на правилата за установяване на административното нарушение и налагане на наказанието ,установени в раздел ІІ-ІV от ЗАНН.

По същество от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на 04.04.2016 г., около 17.50, 40 ч., в гр. С., на бул.”И.”, в посока на движение к.к.”Б.”, жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство – собствения си лек автомобил „А. А.”.,с рег.№ СО..Н, с концентрация на алкохол в кръвта 0.71 на хиляда, установена с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, а именно с дрегер "Алкотест 7510"с фабр. № ARВА .., технически годно за употреба до м. май 2016 г.Издаден му е талон за медицинско изследване ,който жалбоподателят е изпълнил.Взета му е кръвна проба за химически анализ.От заключението на химическата експертиза се установява ,че в изпратените за изследване проби кръв ,взети от К.А.Т. се доказва наличието на етилов алкохол в количество 0,7 %.Установи се ,че при подаден ясени своевременен сигнал с ръка от служител на ПК-МВР за спиране ,жалбоподателят не се е подчинил и е продължил движението си в посока к.к.”Б.”.Същият е управлявал с изтекъл срок АУАН № Г 387559/28.01.2016 год.

Тези обстоятелства се установяват от съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства – показания на свидетеля С.Г.-актосъставител, на длъжност "мл. автоконтрольор" в РУ – С.,Я.И.Д.-свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на АУАН № 731504, съставен на 04.04.2016 г., талон за медицинско изследване с бланков номер 0418720, заключение по комплексна съдебно-медицинска експертиза и заключение по съдебна-автотехническа експретиза.

Актът за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя е редовно съставен, поради което съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП той се ползва с презумптивна доказателствена сила за посочените в него обстоятелства. В тази връзка следва да се отбележи, че с оглед мотивите към т. 7 от ППВС № 10/1973 г. неговите постановки не засягат презумптивната доказателствена сила на акт за установяване на административно нарушение ако тя е установена със закон, какъвто е случаят с влязлата в сила по-късно специална разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Посочените в АУАН обстоятелства не се опровергават от други кредитирани от съда доказателства, а напротив – потвърждават се от показанията на свидетелите Г. и Д. и от вече посочените писмени доказателства.Показанията на свидетелите напълно кореспондират с АУАН, от чието съдържание се установяват конкретно всички обстоятелства, които са релевантни за съставомерността на деянията на жалбоподателя ,за които е издадено обжалваното наказателно постановление и за които обстоятелства АУАН, както вече се посочи, има презумптивна доказателствена сила.

От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и категорично установено, че с действията си жалбоподателят К.А.Т. е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му административно нарушение, тъй като на процесната дата и място е управлявал конкретното МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, а именно 0.7 промила, установено с медицинско изследване /протокол за химическа експертиза/.С описаните действия жалбоподателят несъмнено е извършил нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която разпоредба забранява на водач на ППС да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В конкретния случай са налице достатъчно доказателства, които да обосноват извод за наличие на виновно извършено административно нарушение именно от жалбоподателя К.Т.. Макар жалбоподателят да оспори вписаните в АУАН констатации на актосъставителя ,не лишават акта от доказателствената му сила ,нито разместват установената в чл. 189,ал. 2 от ЗДвП доказателствена тежест за посочените в него фактически обстоятелства.Съгласно посочената разпоредба редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Следователно в тежест на жалбоподателя е да докаже възраженията си срещу фактическите констатации в АУАН.В този насока жалбоподателят не успя да проведе успешно доказване.Ангажираните доказателства не опровергаха залегналите в АУАН и НП констатации и в този смисъл същите имат обвързваща доказателствена сила за съда.

Остана недоказано възражението на жалбоподателя ,че не е употребил алкохол и че кръвната проба е отчела наличие на алкохол в кръвта му поради извършени няколко дни преди това медикаментозни вливания в МБАЛ-С. ,след падане на ски писта Мартинови бараки и краткотрайна загуба на съзнание и поради страданието му от инсулинозависим захарен диабет.От заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза се установи че ,лекарствата ,използвани за лечение в болницата не могат да се отразят на резултата от взетата кръвна проба за наличие на алкохол,тъй като не съдържат етилов алкохол, нито водят при употребата им до образуването на такъв.Установено е ,че към момента на взимане на кръвната проба жалбоподателят е посочил ,че е употребил инсулин.Заключението е категорично,че отчетената концентрация на алкохол в кръвта на К.А.Т. от 0,70% е резултат от прием на алкохолна напитка.Установи се ,че,, медикаментите ,използвани в болницата, съчетано с травмите от падането, не са се отразили на изследването на кръвта –видно от история на заболяването –кр.захар, кръвно-захарен профил и останалите изследвания са били в норма.

Съгласно разпоредбата на чл.174,ал.1 от ЗДвП/ в редакцията към 29.12.2015 г./-Наказва се с лишаване от право да управлява МПС за срок от  6 месеца 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лева ,който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително,установено с медицинско изследване и/или с техническо средство ,определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.

Според разпоредбата на чл.27,ал.2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението,подбудите за неговото извършване и други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,както и имотното състояние на нарушителя.В хода на административнонаказателното производство не са събрани никакви доказателства за обстоятелства, налагащи определяне на глобата в размер на 700 лева ,като е определена произволно и в нарушение на разпоредбата на чл.27,ал.2 от ЗАНН.Административно-наказващият орган не е изложил каквито и да било аргументи относно това, защо е счел, че жалбоподателят следва да се санкционира по-строго. Съдът намира,че следва да измени наказателното постановление в тази му част ,като намали размера глобата на 500 лева, която отговаря на степента и тежестта на извършеното нарушение.

На следващо място безспорно се доказа нарушението по чл.103 от ЗДвП.

Жалбоподателят К.А.Т. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на нарушението по чл. 103 от ЗДвП. Посочената законова разпоредба установява задължение за водача на пътно превозно средство при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.Приложимата санкционна разпоредба се съдържа в чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП

 и предвижда наказание за нарушителя-лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50, 00 до 200, 00 лева. При определяне вида и размера на наложеното административно наказание – глоба и срока на постановеното лишаване от право да управлява МПС, наказващия орган е съобразил предвидените от законодателя параметри. Наложените на жалбоподателя глоба в размер на 100, 00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца с в размер около средния, предвиден от законодателя и изцяло съответстват на тежестта на извършеното деяние и личността на дееца, поради което ще способстват в максимална степен за постигане целите на наказанието, установени в чл. 12 от ЗАНН.

С наказателното постановление е наложено административно наказание при приложението на субсидиарния наказателен състав - чл. 185 от ЗДвП за нарушение разпоредбата на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП ,която указва, че при съставяне на акт за нарушение по ЗДВП контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението му по чл. 190, ал. 3 /да се заплати в едномесечен срок от влизане в сила на НП или на съдебно решение наложено наказание глоба/, а актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му. Съгласно посочената норма актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му.АУАН бл. № Е 387559/28.01.2016 г. е издаден на 28.01.2016 г., а жалбоподателят е управлявал автомобила на 04.04.2016 г., т. е. след изтичане на едномесечния срок от издаване на акта.

За извършеното нарушение на чл. 157, ал.6 от ЗДП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДП, която разпоредба предвижда, че за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба до 20 лв.

Посоченото в НП отнемане на контролни точки настъпва при влизане в законна сила на издаденото НП, и не подлежи на съдебен контрол. Но с оглед правното основание за тяхното отнемане съдът намира, че правилно и в съответствие с разпоредбата на Наредба Із-2539 на МВР за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в сила от 23.03.2018 г.), АНО е посочил, че за нарушението следва да се отнемат 10 контролни точки, тъй като съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от посочената наредба "за нарушения на Закона за движението по пътищата на водачите на МПС се отнемат контролни точки, както следва: 1. за управление на МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда до 1, 2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух (чл. 174, ал. 1 ЗДвП) – 10 контролни точки".

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното ,съдът

Р  Е  Ш  И :

 ИЗМЕНЯ наказателно постановление № „„ от 12.05.2016 год. на ВНД Началник РУ-С. към ОДМВР-С.,в частта ,с което на основание чл.174,ал.1 от ЗДвП на К. А.Т. *** е наложена глоба в размер на 700 лева ,за извършено нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, като ОПРЕДЕЛЯ глоба в размер на 500 лева.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ../12.05.2016 год. на ВНД Началник РУП към ОДМВР С.,с което  на К.А.Т. *** му е наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца на основание чл.174,ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за извършено нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от същия закон, глоба в размер на 100 лева на основание чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП, глоба в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.157,ал.6 от ЗДвП

Решението може да се обжалва в 14- дневен срок пред Административен съд – С.  област от съобщаването му на страните.

        

        

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: