Р Е Ш Е Н И Е № 160
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - Бургас, Търговско отделение, в открито съдебно заседание на 12.12.2019 г., в състав:
Председател: Павел Ханджиев
Членове: Нели Събева
Илияна Балтова
при секретаря Станка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Ханджиев, в.т.д. № 307/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба от ЗК “Л“ АД, ЕИК *****, и въззивна жалба от Т. П. А. от гр. Б. против решение № 295 от 25.07.2019 г., постановено по т.д. № 604/2018 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
Въззивницата-ищца Т. П. А. е останала недоволна от решението в частта, с която е отхвърлена исковата й претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД във вр. чл. 52 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30000 лв до пълния предявен размер от 90000 лв. В тази обжалвана част решението било неправилно. Съдът не обсъдил в мотивите си всички обстоятелства, за които са събрани доказателства и които са от значение за определяне на обема и интензитета на страданията на ищцата. По делото се установило наличието на особено близка и трайна връзка, съществувала между покойния внук и ищцата, която и до момента продължавала да търпи неотслабваща болка, необратими неприятни усещания, терзания и психически страдания. Ищцата играла важна роля във възпитанието и отглеждането на първородния си внук, довела до формиране на трайна житейска близост, наподобяваща майчината и надхвърляща формалната връзка на родство. Починалият е посещавал баба си постоянно, а полаганата от него грижа можело да се характеризира като едностранна и безвъзмездна, подпомагане при всяка нужда, при което А. е разчитала на него до състояние “единия не може без другия“. Здравословното ѝ състояние започнало прогресивно да се влошава от момента на настъпване на злополуката. Тя страдала от проблеми със съня, сърдечни пристъпи, а желанието ѝ да контактува с хора напълно изчезнало. Според показанията на св. К. ищцата станала затворена в себе си, повечето от социалните ѝ контакти били прекъснати, спряла е да реагира адекватно на обичайни за хората радостни събития, като раждането на нов член на семейството, престанала е да се смее, очите ѝ постоянно се пълнели със сълзи, а при говорене гласът ѝ треперел.
Определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди било в явно несъответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Никъде в мотивите си съдът не дал оценка на физическите и психическите страдания на ищцата: как преценява техния характер и интензивност и какви ще са бъдещите последици за психиката и здравето на А. , включително как този случай се отличава от сходни такива, която оценка е същността на прилагането на чл. 52 ЗЗД.
Иска отмяна на решението в обжалваната му част и решаване на спора по същество. Претендира разноски пред въззивната инстанция, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.263 ГПК насрещната страна, надлежно уведомена за подадената въззивна жалба, не изпраща отговор.
Въззивникът-ответник ЗК “Л” АД със своята жалба изразява недоволство от тази част на решението, с която е присъдено обезщетение на ищцата за сумата над 5000 лв до размера от 30000 лв. В обжалваната част съдебният акт бил неправилен и незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон. При определяне размера на претендираното обезщетение съдът е следвало да приложи разпоредби на КЗ, обнародван в Държавен вестник бр. 101/2018 г., и в частност чл. 493а КЗ и § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИД на КЗ. Искът бил предявен на 23.11.2018 г., т.е. в периода 21.06.2018 г. - 07.12.2018 г. и не била издадена наредбата по чл. 493, ал. 2 КЗ, до влизане в сила на която обезщетението за претърпени неимуществени вреди на лицата по чл. 493, ал. 4 КЗ, следвало да се присъжда от съдилищата в размер до 5000 лв.
Неправилно и незаконосъобразно съдът приел, че при констатираното от него противоречие между европейското и националното право, съдът е компетентен сам да приложи директиви от Общностното право, като остави без приложение разпоредба от вътрешното право. Посочените от съда директиви нямали естеството и характера на регламент на ЕС и били от съвсем друг порядък като задължителност, поради което съдът е следвало да направи преюдициално запитване по съответния законов ред до СЕС. Решението било немотивирано по отношение високия размер на обезщетението за нематериални вреди, като не били обсъдени обективно установените обстоятелства, обуславящи извода на съда.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски. Оспорва се размера на адвокатското възнаграждение на другата страна на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК насрещната страна, надлежно уведомена за подадената въззивна жалба чрез процесуалния си представител, не изпраща отговор.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадена в срок, от легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговарят на изискванията на закона за редовност, поради което с определение от 11.11.2019 г. са допуснати за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка съобразно с правомощията си по чл. 269 ГПК Бургаският апелативен съд констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Бургаският окръжен съд е бил сезиран с иск за обезщетение за неимуществени вреди заедно със законна лихва. Ищцата изложила твърдения, че в резултат на ПТП от 1**** г., причинено от водача на МПС С. С. Х. , който е управлявал автомобил, за който е била сключена застраховка “гражданска отговорност” с ответника-застраховател, е причинена смъртта на нейния внук Л. К. К. Водачът С. Х. бил признат за виновен в извършване на престъпление с присъда № 24 от 06.11.2015 г. по нохд № 182/2015 г. по описа на Окръжен съд - Търговище. Ищцата преживяла неописуем шок от смъртта на внука си, изпитвала безкрайна тъга и непрестанна болка. Между нея и внука ѝ съществувала силна емоционална връзка. Ищцата поискала присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90000 лв, намалено от 150000 лв, заедно с лихва за забава от 15.02.2015 г. до изплащането.
Ответникът-застраховател с отговора на исковата молба оспорил претърпените от ищцата вреди, техния характер, интензитет и продължителност. Възразил и относно претендирания размер. Произшествието било настъпило в условията на съпричиняване от страна на загиналия внук на ищцата. Търсеният размер не бил съобразен с трайната съдебна практика и социално-икономическите условия в страната. Повдигнал възражение, че претенцията за лихва е погасено по давност за времето от 15.02.2015 г. до 22.11.2015 г. с изтичането на три години. Поискал отхвърляне на исковете, а евентуално - намаляване на претендираното обезщетение.
С обжалваното решение първоинстанционният съд уважил главния иск до размер от 30000 лв заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 08.10.2015 г. до изплащането, като в останалата част до претендираните размери отхвърлил претенциите.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части - допустимо. По същество то е правилно по съображенията по-долу.
Страните не спорят за следните факти с правно значение:
На 1*** г. на главен път I-4 София-Варна между гр. Т. и гр. Ш. е станало пътнотранспортно произшествие между л.а. Рено М. С. , управляван от внука на ищцата Л. , и товарен автомобил “С”, управляван от С. С. Х. , при което два автомобила са се блъснали челно. Гражданската отговорност на водача на товарния автомобил към онзи момент е била покрита по силата на договор за застраховка “гражданска отговорност”, сключен на 07.07.2014 г., от ответното дружество-застраховател. Не се спори, че в резултат на удара Л. К. получил тежки увреждания, от които починал по-късно същия ден в МБАЛ Шумен. Водачът на товарния автомобил е бил признат за виновен с присъда по нохд № 182/2015 г. на Окръжен съд - Търговище в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.”в” вр. чл. 342, ал. 1 НК вр. чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП. На 09.08.2018 г. ищцата отправила до застрахователя претенция за изплащане на обезщетение за причинените им от смъртта на внука ѝ неимуществени вреди. Не се спори, че застрахователят не е изплатил обезщетение по претенцията.
Установено е чрез разпит на свидетеля М. , брат на починалия и внук на ищцата, че между двамата баба му и загиналия негов брат е съществувала дълбока и трайна емоционална връзка. Те живеели в съседни блокове. Внуците били отгледани от баба си и дядо си и били израснали с тях. Починалият Л. бил първородният внук и бил особено близък с баба си. Грижел се за нея, откликвал на нуждите й, возел я с колата си, когато имала нужда. Ищцата редовно ходела на свиждане на Л. , докато бил в казармата. Ищцата преживяла изключително тежко новината за смъртта на Л. и след нея престанала да се радва на нещата от живота.
Въпреки дадените указания застрахователят не е ангажирал доказателства за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.
При тези безспорни между страните и установени в хода на делото факти се налага следните правни изводи:
От страна на водача С. Х. е извършено виновно и противоправно деяние, в резултат на което е починал внукът на ищцата. Налице е причинна връзка между противоправното поведение на Х. и вредоносния резултат. Налице са законовите основания за възникване на гражданска имуществена отговорност на водача съгласно чл. 45 ЗЗД. С договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят-ответник се е задължил да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования водач за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Ищцата е баба на починалия. Съгласно ТР 1/2016 на ОСНГТК на ВКС: Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Бабата и дядото не са в кръга на лицата, посочени в двете ППВС, но в конкретния случай между баба и внук се е създала трайна и дълбока емоционална връзка и тя търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Правото на ищцата да получи обезщетение е било оспорено от застрахователя с отговора на исковата молба, но във въззивната му жалба не се поддържа оплакване във връзка с предпоставките за присъждане на обезщетение в полза на ищцата. Ето защо и съобразно с правилото на чл. 269 ГПК, че относно правилността на решението въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, следва да се приеме, че ищцата е претърпяла от смъртта на внука си неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени.
Ищцата е упражнила правото си на пряк иск против застрахователя по застраховката “гражданска отговорност”, съединен с иск за лихва за забава. На осн. чл. § 22 от ПЗР на КЗ и тъй като договорът за застраховка е сключен преди 01.01.2016 г., за него ще се прилагат разпоредбите на отменения КЗ. Следователно ищцовите претенции се основават на чл. 226 вр. чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.) - за търсеното обезщетение и на чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за лихвата.
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди съдът съгласно чл. 52 ЗЗД трябва да
определи по справедливост. Понятието “справедливост” е всякога свързано с
преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на
обществото. Това разбиране е обусловено от обективните икономически условия в
страната, индиция за които са нормативно определените
лимити на застрахователните покрития. За да определи паричния еквивалент на
понесените от ищците душевни болки и страдания, съдът съобрази наред с
родството и възрастта и обстоятелството, че родителите на Л. К. са получили от
застрахователя обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 150000 лв.
Съобразявайки тези обстоятелства ведно с лимита на застрахователното покритие, индициращ икономическите условия към
Възражението
на застрахователя, че при определяне на размера на обезщетение съдът следва да
приложи чл. 493а КЗ и в частност ал. 4, която предвижда, че обезщетението
следва да се определи в размер до 5000 лв, е неоснователно.
Съгласно § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., за застрахователни
договори, сключени преди 01.01.2016 г., какъвто е случаят, се прилага част
четвърта на КЗ (отм.), освен ако страните не са уговорили друго, каквито данни
и твърдения няма. Част четвърта на КЗ (отм.) не предвижда ограничения на
размерите на застрахователните обезщетения под лимитите по § 27 от ПЗР на КЗ
(отм.). С § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ, с който е определен максимален
размер на обезщетение от 5000 лв, е придадено обратно
действие на разпоредбата, но това обратно действие се разпростира само върху
застрахователни събития, настъпили след 01.01.2016 г., тъй като от тази дата
действат материалноправните норми на КЗ. Претенцията
по делото е за обезщетяване на вреди от застрахователно събитие, настъпило на
15.02.2015 г., и по договор за застраховка “гражданска отговорност”, сключен
през
Изводите на въззивната инстанция и тези на първоинстанционния съд по отношение на основателността на иска съвпадат. Следователно въззивните жалби са неоснователни, а решението следва да се потвърди като правилно.
Претенция за разноски за въззивното производство има само въззивникът-ответник, който претендира да му се възстанови внесената държавна такса в размер на 500 лв. С оглед изхода на делото и отхвърлянето на въззивната му жалба тази претенция е неоснователна.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 295 от 25.07.2019 г., постановено по т.д. № 604/2018 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател :
Членове :