№ 16691
гр. София, 10.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110171239 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
“Зaстрахователно дружество Евроинс“ АД e предявило иск по чл.411 КЗ срещу
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД за сумата 1118,08 лева –
невъзстановена сума за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по повод
щети върху л.а. "Ф**" с рег. № * КА, обект на сключен при ищеца договор за имуществено
застраховане, които щети са причинени при ПТП от 24.04.2021г. в гр. Стамболийски, на ул. "Дунав"
№ 57 по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска "Гражданска отговорност на
автомобилистите" към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.06.2022г.) до окончателното плащане, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 30077/2022г. на СРС,
64 –ти състав.
При условията на чл.210 ГПК е предявен и осъдителен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от
31,68 лева (съгласно уточнителна молба от 21.03.2023г.) – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода 18.02.2022г. – 30.05.2022г.
Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка платил
застрахователно обезщетение за щети върху автомобил, предмет на сключен при ищеца договор по
застраховка „каско“, причинени при ПТП по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска
“Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът. По извънсъдебно предявена
претенция за възстановяване на сумата в размер на платеното застрахователно обезщетение заедно
с ликвидационни разноски ответникът постановил отказ за плащане на дължимото вземане.
Претендира вземане, формирано като сбор от изплатеното застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното
плащане, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва от изпадане на ответника в
забава.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на ПТП. Не оспорва
застрахователните правоотношения по застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите“
и „каско“. Възразява, че автомобилът, предмет на сключения при ищеца договор за имуществено
застраховане, е бил паркиран на забранено място – на по – малко от 5 метра от кръстовището, с
което водачът на л.а. "Ф**" с рег. № * КА допуснал нарушение на нормата на чл.98, ал.1, т.6 ЗДвП.
1
Оспорва наличието на причинно – следствена връзка между процесното ПТП и всички
претендирани щети. Оспорва иска за главницата и като завишен по размер с оглед средните пазарни
цени на необходимите ремонтно – възстановителни дейности.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена
застраховка е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер за щети, които са
предизвикани по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“
към датата на събитието е ответникът и действителният размер на причинените вреди.
Съдът приема за установено, че на 24.04.2021г. в гр. Стамболийски на ул. „Дунав“ в района на
№ 57 се е движил водачът на л.а. „Н**“ с рег. № ** КС. Той е имал намерение да се включи в
движението по главен път на Т – образно кръстовище и затова предприел маневра на заден ход, за
да освободи място на движещите се други моторни превозни средства. При извършване на
маневрата същият водач ударил предната габаритна част на паркирания вляво на улицата л.а. „Ф**“
с рег. № * КА.
Горните изводи съдът основава на приетите по делото доказателства – свидетелски показания
на единия от участниците в ПТП - Д. П., водач на л.а. „Н**“ с рег. № ** КС, както и на приетото без
възражения заключение по съдебно – техническата експертиза, което се кредитира от съда.
Разпитаният като свидетел П. посочва, че участвал в ПТП през 2021г. в гр. Стамболийски,
вследствие на което били нанесени щети по л.а. „Ф*“. Съобщава, че произшествието настъпило,
когато се опитал да се включи в движението на Т – образно кръстовище и да завие надясно. Денят
на произшествието бил почивен и отляво спрямо посоката му на движение били паркирани много
автомобили. По главния път, който бил перпендикулярен на пътя, по който се движил свидетелят, в
насрещното движение минавали автомобили. За да осигури дължимото им предимство, свидетелят
задействал движение назад и „закачил“ минимално автомобила „Ф*“, който се намирал отляво.
Задната броня вляво на управлявания от свидетеля автомобил контактувал с десния преден калник
на другия автомобил, но странично, като щетите свидетелят описва като „ожулване“ не повече от
15 см. със съвсем лека вдлъбнатина. Свидетелят посочва, че автомобилът „Ф*“ бил паркиран на по
– малко разстояние от 5 метра спрямо кръстовището, като преценката за това свидетелят извършва
на база габаритите на управлявания от него автомобил, чиято дължина не е 5 метра. Свидетелят
няма спомен дали е бил поставен знак „Стоп!“ преди кръстовището. Пътят, по който се движил,
бил с еднопосочно движение, като на същия нямало хоризонтална маркировка. Към момента на
произшествието другият водач не бил в автомобила, като свидетелят го потърсил и открил в
къщите наоколо. Двамата водачи съставили протокол за ПТП, като последният бил попълнен със
съдействие на застрахователния агент на застрахователя на другия водач. След леки пререкания с
другия водач свидетелят приел, че вината за произшествието е негова.
Съдът цени така дадените свидетелски показания като подробни, последователни и съответни
на останалите доказателства по делото, поради което ги кредитира. Съобщеното от разпитания
свидетел се подкрепя и от отразеното в приетия като доказателство двустранен констативен
протокол за ПТП. Макар двустранният констативен протокол да не ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства, като по същество
обективира съгласуваните изявления на участниците в ПТП относно причините за произшествието,
съставен при предвидените в закона предпоставки (липса на спор между участниците в ПТП
относно обстоятелствата, свързани с него и при причинени само материални щети, - арг. чл.5, ал.1
от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г., вр. чл.125а, ал.2 ЗДвП), то отразеното в него съответства на
останалите доказателства – заключение на вещото лице по съдебно – автотехическата експертиза,
което се кредитира от съда, и свидетелски показания.
Предвид горното съдът приема за доказан твърдения механизъм на събитието.
Предвид установеното от фактическа страна съдът приема, че произшествието е настъпило
поради протИ.правно поведение на водача на л.а. „Н**“ с рег. № ** КС, който е допуснал
нарушение на нормата на чл.25, ал.1 ЗДвП. Не се установяват обстоятелства, които да оборват
презумпцията за вина – чл.45, ал.2 ЗЗД.
2
Няма спор по делото, а и от събраните доказателства се установява, че към датата на
събитието застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на водача на л.а. „Н**“ с рег. № ** КС
е ответникът.
Основателно е възражението за съпричиняване, обосновано с допуснато от страна на водача на
л.а. „Ф**“ с рег. № * КА нарушение на нормата на чл.98, ал.1, т.6 ЗДвП, забраняваща паркиране на
автомобила на разстояние, по – малко от 5 метра от кръстовище. От показанията на свидетеля П.,
които се кредитират от съда, и които не се опровергават от други доказателства по делото, се
установява, че към момента на произшествието л.а. „Ф**“ с рег. № * КА е бил паркиран на
разстояние по – малко от 5 метра преди кръстовището. При това с това свое поведение водачът на
л.а. „Ф**“ с рег. № * КА е допринесъл за настъпване на произшествието, след като предвид
мястото, на което е паркирал автомобилът, е затруднявал движението и маневрирането от страна на
водача на л.а. „Н**“ с рег. № ** КС, който е имал намерение да се включи в движението по
кръстовището. С оглед конкретните обстоятелства около настъпване на произшествието съдът
намира, че приносът на водача на л.а. „Ф**“ с рег. № * КА за настъпване на произшествието е в
размер на 30 %.
Не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че към датата на
произшествието л.а. „Ф**“ с рег. № * КА е бил обект на сключен при ищеца договор по застраховка
„каско“, обективиран в застрахователна полица № 00500100394862, както и че процесното събитие
– ПТП, е покрит по застраховката риск.
Страните не спорят, а и от събраните доказателства се установява, че по повод щета,
образувана във връзка с процесното събитие, л.а. „Ф**“ с рег. № * КА е бил отремонтиран за
сметка на ищеца за сумата от 1103,08 лева (платежно нареждане – л.19 от делото).
С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в натура
(чл.406 КЗ), застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по
застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.411 КЗ.
Обемът на отговорността по чл.411 КЗ включва платеното застрахователно обезщетение и
ликвидационните разноски. Отговорността на ответника на претендираното основание не може да
надвишава застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ) и действителната стойност на вредата (чл.386,
ал.2 КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и други, без прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 КЗ).
За установяване на стойността, необходима за въстановяване на вредите към датата на
събитието, по делото е изслушано заключение по съдебно – автотехническа експертиза, прието без
възражения, което се кредитира от съда. Вещото лице е възприело вида и степента на уврежданията
по автомобила, посочени в опис – заключението на ищеца по процесната щета, като е дало
заключение, че същите са в причинна връзка с процесното събитие. Според заключението на
вещото лице стойността на ремонтно – възстановителните работи за отстраняване на щетите,
нанесени вследствие на процесното събитие върху л.а. „Ф**“ с рег. № * КА, по средни пазарни
цени към датата на събитието, възлиза на сумата от 1303,97 лева. Следва да се отбележи, че при
определяне размера на вредите в случая не следва да се прилага Методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, въведена с чл.1, ал.3 от Наредба № 24/08.03.2006г. за
задължителното застраховане, приета на основание чл.273, ал.2, изр.2 КЗ (отм.), вр. пар.3, ал.3 ПЗР
от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз,
приета на основание чл.504 КЗ, тъй като изрично в чл.4 от Наредба № 24/08.03.2006г. е посочено,
че тя се прилага само като минимална долна граница в случаите, когато не са представени
надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато
застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Като се вземе предвид че по
3
настоящото дело са представени доказателства за платена сума за ремонт в сервиз, тази методика
не намира приложение.
Предвид горното и приетото съпричиняване, което обосновава намаляване на дължимото
застрахователно обезщетение с 30 % на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, то в случая отговорността на
ответника за изплатеното обезщетение следва да се намали до сумата от 912,78 лева. С включване
на ликвидационните разноски от 15 лева (чийто размер съдът намира за обичаен и установен
съгласно чл.162 ГПК) дължимото главно вземане се равнява на сумата от 927,78 лева. При това
искът за главното вземане следва да се уважи до сумата от 927,78 лева, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен
(чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД :
Съгласно нормата на чл.412 ал.3 КЗ застрахователят по застраховка “Гражданска отговорност”
изпада в забава за плащане на задължението по чл.411 КЗ след изтичане на 30 дни от получаване на
покана, ведно с прилагане на доказателствата, удостоверяващи фактите, на които се основава
претендираното вземане.
Получаването на покана от ответника на 20.01.2022г. съгласно чл.412, ал.1 КЗ не е спорно и то
следва от събраните доказателства (покана по регресни щети вх. № 828/20.01.2022г. – л.23). В
законоустановения срок ответникът се е произнесъл, като е постановил отказ от удовлетворяване на
процесната претенция съгласно приетото като доказателство писмо от ответника с изх. №
855/15.02.2022г., получено от ищеца на 17.02.2022г. От това следва, че за процесния период се
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва и върху дължимата главница същото
възлиза на сумата от 26,29 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК и съгласно чл.86,
ал.2, вр. ПМС № 426/18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения. При това искът по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се уважи до сумата от 26,29 лева и да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете, като претендира и
доказва плащане на разноски в общ размер за настоящото производство в размер на 278 лева
(държавна такса от 75 лева и депозит за вещо лице в размер на 212 лева), от които съразмерно му се
следва сумата от 230,68 лева. Ищецът не е доказал плащане на претендираното за настоящото
производство адвокатско възнаграждение от 414,98 лева, поради което такива разноски не му се
следват – арг. чл.78, ал.1 ГПК и т.1 от ТР № 6/2012г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. За
заповедното производство на ищеца съразмерно се следват разноски от 20,75 лева за държавна
такса.
Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, като от
разноски в общ размер от 332 лева (депозит за вещо лице, депозит за свидетел и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100 лева поради невисоката правна и
фактическа сложност на делото съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8 ГПК) съразмерно за
настоящото производство му се следват разноски от 56,51 лева. За заповедното производство на
ответника се следват разноски за юрисконсулстко възнаграждение при пълен размер от 50 лева,
като от тях съразмерно се дължи сумата от 8,51 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
гр. София, ж.к. “Дианабад”, бул. “Г.М. Д.” № 1, дължи на „Застрахователно дружество Евроинс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №
43, на основание чл.411 КЗ сумата от 927,78 лева - невъзстановена сума за платено застрахователно
4
обезщетение и ликвидационни разноски по повод щети върху л.а. "Ф**" с рег. № * КА, обект на
сключен при ищеца договор за имуществено застраховане, които щети са причинени при ПТП от
24.04.2021г. в гр. Стамболийски, на ул. "Дунав" № 57 по вина на водач на МПС, чийто
застраховател по риска "Гражданска отговорност на автомобилистите" към датата на събитието е
ответникът, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (06.06.2022г.) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 1118,08 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. “Дианабад”, бул. “Г.М. Д.” № 1, да
плати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от
26,29 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата в размер на 927,78
лева (платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети от ПТП от
24.04.2021г. в гр. Стамболийски) за период на забавата 18.02.2022г. – 30.05.2022г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 31,68 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. “Дианабад”, бул. “Г.М. Д.” № 1, да
плати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
230,68 лева – разноски за настоящото производство и сумата от 20,75 лева – разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да плати на „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, ж.к. “Дианабад”, бул. “Г.М. Д.” № 1, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата
56,51 лева – разноски за настоящото производство и сумата от 8,51 лева – разноски за заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5