РЕШЕНИЕ

 

№

 

 06. 07. 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публичното заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                   РОСИНА ДОНЧЕВА

 

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. дело № 257 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие.

Образувано е по въззивна жалба от К.И.К. ***, чрез адв. Г. срещу решение № 22 от 03.02.2020 г. по гр.д. № 1199/2019 г. по описа на РС-Ихтиман, с което са наложени на К.К. следните марки за защита срещу домашно насилие по молба на Ю. Б.А. ***, а именно: 1. Да се въздържа от извършване на домашно насилие, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, спрямо Юлиана Б.А.; 2. Забранява на К.И.К. да приближава жилището и местоработата на Ю.Б.А. от с. Ж., на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, за срок от 6 /шест/ месеца. На осн. чл. 5, ал. 4 от ЗДНН на К.И.К. е наложена глоба в размер на 200,00 лева и е осъден да заплати по сметка на ИРС държавна такса за производството в размер на 50, 00 лева.

Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Релевира твърдения, че не било доказано по безспорен и категоричен начин упражненото от него спрямо молителката домашно насилие, на работното й място на 26.11.2019 г. Счита, че е провел успешно насрещно доказване, което довело до оборване на изложеното в декларацията. По същество моли да бъде отменено първоинстанционното решение и отхвърлена молбата за налагане на мерки по ЗЗДН.

Въззиваемата страна Ю.Б.А. е получила препис от въззивната жалба, като не е взела становище в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивникът К.И.К. не се явява и не се представлява. Въззиваемата страна Ю.Б.А., редовно призована,  се представлява от адв. К. и изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН от легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН въззивният съд се произнася с решение по същество, с което оставя в сила, отменя или изменя обжалваното решение. Когато изменя заповедта, съдът издава нова заповед.

Първоинстанционното производство е образувано по молба на Ю.Б.А. по Закона за защита от домашно насилие с искане да бъде издадена съдебна заповед за защита против К.И.К.. Първоинстанционният съд е уважил молбата и  е издадена заповед за защита.

Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Според чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН защита може да се търси, когато извършителят на домашното насилие е съпруг или бивш съпруг. По делото не се спори, че страните са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с влязло в сила на 3.12.2003 г. решение от 07.11.2003 г., постановено по гр.д. № 350/2003 г. по описа на РС-Ихтиман. Поради това, страните са надлежно легитимирани участници в настоящото съдебно производство.

Молбата за защита е подадена от лице по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН и в рамките на едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, считан от момента на осъществяване на твърдяния акт на домашно насилие, поради което е процесуално допустима.

Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1-6 от ЗЗДН. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителката са били извършени конкретни действия от страна на ответника, които биха могли да се квалифицират като домашно насилие, както и момента на тяхното извършване.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.  

От показанията на разпитания пред първоинстанционният съд свидетел Б.С.А. /баща на молителката/, се установява, че Ю.А. и К.К. са бивши съпрузи. За случилото се на 26.11.2019 г., разбрал от дъщеря си, тъй като се чуват всеки ден по телефона. Дъщеря му разказала, че на 26 ноември 2019 г., К.К. я посетил на работното място, започнал да я обижда, псува и нагрубява пред клиентите в магазина. После се качил пиян в колата, бутнал някакви кофи и бил спрян от пътна полиция.

От разпита на свидетеля Х. Х.З. се установява, че като служител на РУ Ихтиман, не е посещавал страните по сигнали за домашно насилие. Спомня си, че спрял автомобил, управляван от К.К. на бензиностанция за проверка, било установено, че същият е употребил алкохол. По време на проверката дошла и Ю.Б.А., като започнали да спорят. Свидетелят хванал за ръката К., за да не стане нещо сериозно, но не помни точните думи, които си разменяли страните. След това служителите на реда отвели К. ***, за да му съставят акт и да свалят номерата на колата.

От разпита на И.К. К. /син на страните/ се установява, че взаимоотношенията между родители му са влошени -не се разбират, обиждат се взаимно. На 26.11.2019 г. полицията спряла автомобила, управляван от баща му, който си бил пийнал в този ден и бил отведен от полицаите. От баща си разбрал, че на 26.11.2019 г. отишъл до скарата на ЦБА, където работи майка му, да си закупи храна и са се скарали. Свидетелят споделя, че често родителите му се карат.

От разпита на Б.Г. К. /майка на ответника/ се установява, че молителката  живеела  при тях, заедно със сина й до 15 септември 2017 година. За датата 26. ноември 2019 г. не може да каже какво се е случило.

Лично молителка е била изслушана от РС-Ихтиман, поддържа си молбата и заявява, че на 26.11.2019 г. К.К. й е създал напрежение на работното място, като се наложило да извика колега, за да я замести.

Ответникът К. К. заявява, че на 26.11.2019 г. посетил ЦБА, поръчал си храна, като напсувал молителката. Вечерта я чакал пред ЦБА и тръгнал с автомобила си към с. Ж., но по друга причина.

Към молбата за защита Ю.Б.А. е депозирала декларация. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в която е посочила, че К.И.К. е извършил акт на домашно насилие спрямо нея.

В молбата е уточнила, че на 26.11.2019 г. К. дошъл на работното й място – магазин ЦБА в гр. И., към 18,30 – 19, 00 ч., във видимо нетрезво състояние, държал се грубо и непристойно, наричайки я „копеле, аз мамичката ти ще...“, като я псувал и обиждал пред клиентите. Молителката не отговорила на тези думи, влязла в склада и се обадила на сина си, да дойде да прибере баща си. Към 20,10 ч. като си тръгвала от работа видяла, че К. К. е спрял колата си до нейната,  тръгнал, но по път видяла, че са го спрели полицаи, отбила колата и ответникът отново започнал да я обижда, в присъствието но полиция. Депозирането на декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН от молителката е извършено под страх от наказателна отговорност и поради това същата е допустимо доказателство, с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН, още повече, че е предвидено издаване на заповед за защита само на основание на приложената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, стига в нея да се съдържа конкретно и ясно описание на твърдения акт на насилие. При липса на други убедителни преки доказателства за твърдения акт на насилие с писмена молба от молителя, съдът е обвързан от доказателствената сила на подадената декларация по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като може да издаде заповед за защита основан само на обстоятелствата посочени в нея. В този случай в доказателствена тежест на ответника по искането е при направено оспорване на обстоятелствата, изложени в декларацията, както и на самия акт на домашно насилие, да проведе успешно насрещно доказване, като опровергае обстоятелствата, изложени в декларацията, както и на самия акт на домашно насилие и разколебае нейната доказателствена сила.

В случая наред с представената декларация са събрани писмени и гласни доказателства, които се преценяват от съда, във взаимната им връзка. 

В конкретната хипотеза, съвкупната оценка на установеното по делото от фактическа страна налага извод за установеност на наведените фактически твърдения в обстоятелствената част на молбата за защита.

Събраните за целта доказателства (декларация, свидетелски показания), установяват по категоричен начин конфликтни отношения между молителката и ответника. За начина на извършване на насилието следва да се кредитира посоченото от молителката в молбата. Показанията на синът й И.К. са ясни и конкретни, посочва, че от баща си разбрал, че на 26.11.2019 г. се скарали майка му и баща му, в магазин ЦБА, където работи майка му. Освен това самият ответник заявява, че на 26.11.2019 г. си поръчал кюфтета и кебапчета в магазин СБА, като напсувал молителката. Т.е. от показанията на свидетеля И. К. категорично се установява, че е възникнал някакъв конфликт между страните. Индиция за установяване на такъв конфликт са и показанията на св. З., който посочва, че хванал за ръката К., за да не стане нещо сериозно.

 С оглед изложеното съдът приема, че въз основа на събраните доказателства и декларацията по чл. 9 ал 3 от ЗЗДН на молителката, която кореспондира напълно с кредитираните гласни доказателства, може да се направи обоснован извод, че по отношение на нея е упражнено домашно насилие от страна на отв. К.К., изразяващо се в психическо и емоционално такова - установено по време, място и конкретен извършител.  Ответникът не е оборил обстоятелствата и фактите изложени в молбата и декларацията по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН.

Вербалната агресия представлява психическо насилие,  което  е извършено в случая и на публично място и води до уронване на честта и достойнството на лицето, до каквито изводи е достигнал и РС-Ихтиман.

Ето защо, въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е преценил, че в случая са налице условията по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН и е уважил молбата да се издаде заповед за защита и да наложи мерки за защита. Наложенити мерки от първоинстанционния съд като вид и срок са подходящи и  адекватни за постигане на възпиращ и превантивен ефкт спрямо ответника, като съдът е съобразил тежестта на осъществената от въззивника проявна форма на насилие.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Разноски от въззиваемата страна не са претендирани.

Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд      

 

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 22 от 03.02.2020 г., постановено по гр.д. № 1199/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Ихтиман.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                  

  2.