Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

18.12.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

09.12

Година

2020

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Бонка Василева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

164

по описа за

2020

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от О.С.Ч. от *** против Решение № 131/17.09.2020 г., постановено по АНД № 166/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 20-0303-000203/12.05.2020 г., издадено от ВПД началник РУ към ОДМВР гр.Кърджали, РУ - Момчилград, с което на О.С.Ч. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за това, че на 24.04.2020 г. в гр.Момчилград, като водач на лек автомобил „Мерцедес Е 420 ЦДИ“ с рег. № ***, отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Момчилград е необосновано и немотивирано, както и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Излага съображения, че първоинстанционния съд не бил обсъдил възраженията му, изложени в жалбата. От показанията на свидетелите С. С. и С. Ч. се установявало, че на процесната дата касаторът не бил управлява посоченият в НП лек автомобил. Същият ден МПС било управлявано от лице на име Н., който паркирал автомобил пред магазин за хранителни стоки и си тръгнал. Проверката от органите на МВР била извършена на много по-късно и то след като О.Ч., св.С. и св.Ч. се намирали на тротоара и си говорели. Служителите на реда му извършили личен обиск за  наличието на наркотици, при което не били намери такива вещества както у касатора, така и в автомобила. След това го обвинили, че е управлявал автомобила и принудили свидетелите да дадат неверни показания.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 131/17.09.2020 г., постановено по АНД № 166/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград, след което да постанови решение по същество, с което да отмени Наказателно постановление № 20-0303-000203/12.05.2020 г., издадено от ВПД началник РУ към ОДМВР гр.Кърджали, РУ - Момчилград, с което на О.С.Ч. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание, редовно призован не се явява. Представлява се от пълномощника адв.А.С., който поддържа касационната жалба по въведените в нея доводи.

Ответникът по касация – ВПД началник РУ към ОДМВР гр.Кърджали, РУ - Момчилград, не депозира отговор по жалбата. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Кърджали, прокурор В., излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Момчилград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон,  необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Момчилград е потвърдил Наказателно постановление № 20-0303-000203/12.05.2020 г., издадено от ВПД началник РУ към ОДМВР гр.Кърджали, РУ - Момчилград, с което на О.С.Ч. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за това, че на 24.04.2020 г. в гр.Момчилград, като водач на лек автомобил „Мерцедес Е 420 ЦДИ“ с рег. № ***, отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510.

Районният съд е приел, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна, при което е изложил, макар и изключително кратки мотиви, показанията на кои от разпитаните свидетели кредитира и по какви съображения.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на О.С.Ч. от ***, са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Въведените в жалбата твърдения, че районният съд не бил обсъдил възраженията по НП, изложени във въззивната жалба и не бил обсъдил показанията на свидетелите С. С. и С. Ч., са неоснователни. В този смисъл в мотивите на обжалвания съдебен акт са изложени конкретни мотиви, защо са кредитирани показанията на свидетелите И. Т., Я. А., Р. М. и С. Т., както и е посочено поради какви причини съдът не е дал вяра на показанията на свидетелите С. С. и С. Ч., а именно: предвид близките им приятелски отношения с жалбоподателя, респ. липса на безпристрастност; с оглед констатираните противоречия в показанията им с приетите по делото писмени доказателства и останалите свидетелски показания.

Касационният съд изцяло споделя изложените от районния съд мотиви в тази връзка, като намира, че следва да бъдат изложени следните допълнителни съображения:

На първо място, видно от доказателства, приети в производството пред първоинстанционния съд, св.С. и св.Ч., очевидно са в близки отношения с О.С.Ч., което е аргумент в подкрепа на извода, че показанията им следва да бъдат преценявани с оглед тяхната заинтересованост от изхода на спора, т.е. отпадане на наказателната отговорност по отношение на жалбоподателя. В този смисъл при липсата на други доказателства, които да установяват изложените от свидетелите фактически обстоятелства и опровергаващи ги такива, какъвто е и настоящият случай, показанията им следва да се считат за изолирани и несъответстващи на обективната действителност. По делото в районния съд са разпитани в качеството им на свидетели И. Т., Я. А., Р. М. и С. Т., чиито показания установяват коренно различна фактическа обстановка от тази, сочена от св.С. и св.Ч. Показанията на първата група свидетели са еднопосочни, непротиворечиви и взаимно кореспондиращи, както и изцяло се подкрепят от писмените доказателства по административната преписка, включително и с предоставените писмени обяснения от Н. А. Ч. от ***/лицето, за което се твърди, че бил управлявал МПС преди проверката от полицията/. Предвид това, правилно и в съответствие с анализа на доказателствата по делото, в тяхната съвкупност и поотделно, показанията на първата група свидетели са кредитирани изцяло, а на изложеното от свидетелите С. и Ч. не е дадена вяра. По отношение на последните, освен горното следва да се отбележи и противоречието им с дадените обяснения от Н. Ч., крайната им нелогичност, както и липсата на каквато и да е конкретизация относно твърденията, че били заплашвани от полицаите, поради което писмено заявили, че автомобилът е бил управляван от Ч., тъй като се страхували да не им наложат наказание.

На следващо място, неоснователни са доводите, че решението на районния съд е било постановено при неизяснена фактическа обстановка. Ясно и недвусмислено в обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление е изложено словесно описание на извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, състоящо се в това, че на 24.04.2020 г. в гр.Момчилград, на ул.„***“, О.Ч. е управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 420 ЦДИ“ с рег. № ***, като е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510. Издаден му е бил и талон за изследване № ***, който лицето е отказало да подпише.

Вмененото на О.Ч. административно нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин, което се установява от показанията на разпитаните в производство пред районния съд свидетели И. Т., Я. А., Р. М. и С. Т., които са логични, непротиворечиви и кореспондиращи, както по между си, така и със съдържанието на издадения АУАН № 212/24.04.2020 г. и Докладна записка с рег. № ***/*** г. В тази връзка следва да се отбележи, че в показанията си свидетелите Р. М., Я. Д. и С. Т. категорично и последователно сочат, как са възприели лек автомобил „Мерцедес“, движещ се срещу полицейския автомобил, управляван от Ч., което МПС последвали със светлинен и звуков сигнал. След около 200-300 метра автомобилът спрял, а непосредствено зад него и патрулният автомобил. Лекият автомобил „Мерцедес Е 420 ЦДИ“ с рег. № *** бил управляван от Ч., на предната дясна седалка бил св.С., а на задната седалка се возел С. Ч. Жалбоподателят отказал да бъде тестван за алкохол с техническо средство Дрегер, като отказал да подпише и издадения му талон за медицинско изследване.

По силата на въведената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП презумция, процесният АУАН се ползва с формална доказателствена сила в административнонаказателното производство до доказване на противното, като в конкретния случай констатациите в акта не само не са опровергани пред районния съд, но и са потвърдени изцяло в хода на съдебното производство.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда наказания с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. за водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Нарушението по цитираната разпоредба е формално, като основание за ангажиране на административно – наказателна отговорност е отказът на водача да му бъде извършена проверка по надлежния ред, който отказ в случая по несъмнен начин се установява от доказателствата по делото.

Твърдяното в жалбата нарушение на процесуалния закон е изцяло бланктно въведено и неподкрепено с конкретни доводи и доказателства. В тази връзка за прецизност следва да се посочи, че действително в НП/в 1)/ са посочени/буквално пренесени/ двете алтернативи съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – отказва да му бъде извършена проверка и не изпълни предписание, което обаче не е довело до нарушаване правото на защита на О.С.Ч. да разбере, в извършването на какво конкретно административно нарушение е обвинен, като е бил наясно, че административното наказанието е наложено за отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, в който смисъл е словесното му описание и в АУАН. Нарушението е подробно описано в обстоятелствената част на НП, същото е индивидуализирано и конкретизирано. Отразено е, в какво конкретно се състои изпълнителното деяние и са посочени вида и и наименованието на техническото средство, с което е отказана проверката и номера на издадения талон за медицинско изследване, поради което съдът намира, че така описаното в 1) на обстоятелствената част на НП не е довело до нарушаване правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана. Липсват, каквито и да са данни и доказателства, които да аргументират наличието на неясното по отношение на извършеното административно деяние.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им. Процесния АУАН № 212/24.04.2020 г. е съставен в присъствието на жалбоподателя и оформен при отказ на нарушителят да го подпише и приеме, който отказ е удостоверен с трите имена, точен адрес и подпис на свидетеля С. Б. Т.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от О.С.Ч. за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Момчилград, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

По делото не е заявено надлежно искане от ответника по касация за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по въпроса за разноските.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 131/17.09.2020 г., постановено по АНД № 166/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.