№ 11695
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110141004 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, чр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД.
Предмет на делото са предявените от „(ФИРМА)“ ЕАД, ЕИК *********
срещу С. Х. Е., ЕГН ********** обективно и кумулативно съединени искове
по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правно основание чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД, за признаване установено в отношенията между страните, че ответника
дължи на ищеца следните суми: 4 254,65 лева (четири хиляди двеста петдесет
и четири лева и 65 стотинки), представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ЖК Н., бл.***, вх.А, ет.7, ап.16,
аб.№145325, ведно със законна лихва за период от 16.05.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата 480,25 лева (четиристотин и осемдесет лева и 25
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
26.04.2023 г., 55,55лева (петдесет и пет лева и 55 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 16.05.2023
г. до изплащане на вземането, сумата 10,61 лева (десет лева и 61 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 26.04.2023 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 26350/2023 г. по описа на СРС, 174 състав.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че
ответникът дължи претендираните суми, в качеството на потребител на
топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е
доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била
1
заплатена от ответника. При тези твърдения моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който признава, че е доставена топлинна енергия в процесния
имот в претендираното количество и че е собственик на топлоснабдения имот
през исковия период. Оспорва иска с аргумента, че потребител на топлинна
енергия през исковия период е наемател на имота, за което ищцовото
дружество е надлежно уведомено с представен договор за наем и декларации-
съгласие.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличиче на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже
съществуването и размера на главния дълг и изпадането на ответниците в
забава.
Съдът с доклада по чл. 140 ГПК, приет без възражения от страните, е
отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е била присъединени към
топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот е бил топлофициран,
че за исковия период ищцовото дружество е доставило в имота топлинна
енергия в количеството и с качество, посочено в исковата молба на
претендираната стойност и е извършвана услугата за дялово разпределение на
претендираната стойност.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
2
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
3
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
От приетата като писмено доказателство по делото молба-декларация се
установява, че третото лице – помагач В. И. Х. е сключило договор с
ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия в процесния имот.
Видно от молбата-декларация същата е входирана при ищеца на 10.10.2017 г.
– преди исковия период. По делото е представено и заявление-декларация от
трето за спора лице до ищцовото дружество за откриване на партида на
негово име, депозирана на 20.06.2022 г. – след исковия период. Не е спорно
между страните, че ответницата е притежавала правото на собственост върху
процесния имот през исковия период. При така установените факти съдът
достига до еднозначен правен извод, че между ищеца и третото лице-помагач
В. Х. е сключен договор за доставка на топлинна енергия в процесния имот на
10.10.2017 г. Доколкото няма твърдения и доказателства този договор да е
прекратен, съдът намира, че именно третото лице е следвало да отговаря за
изразходваната през процесния период топлинна енергия. Ирелевантно е за
спора дали срока на договора за наем, сключен между ответницата и третото-
лице е изтекъл, доколкото съдът приема, че има сключен договор между
ищеца и третото лице, именно по силата на който третото лице дължи
процесните суми. Този договор няма данни по делото да е обвързан със срок
или да е прекратен преди 20.06.2022 г., от когато е сключен нов договор за
същия имот между ищеца и трето за спора лице – нов наемател на имот,
видно от представения по делото договор. На следващо място съдът намира
за необходимо да посочи, че видно от представените от третото лице-помагач
(ФИРМА) ЕООД писмени доказателства фактурите през исковия период са
издаване на В. Х., именно въз основа на сключения от него и непрекратен по
това време договор с топлинното предприятие.
При така установените факти софийски районен съд прави извод, че
третото ползващо лице В. Х. има качеството "клиент" на топлинна енергия за
битови нужди ("битов клиент" по смисъла на § 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие за исковя период.
Поради изложеното, Софийски районен съд намира, че следва да
отхвърли иска като носнователен.
4
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ответницата в
размер на 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, доколкото съдът
намира за основателно възражението на ищеца за прекомерност на
адвокатското възнаграждение с оглед липсата на правна и фактическа
сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от (ФИРМА) ЕАД, ЕИК ********* срещу С.
Х. Е., ЕГН ********** обективно и кумулативно съединени искове по реда
на чл. 422, ал.1 ГПК с правно основание чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за
признаване установено в отношенията между страните, че ответника дължи
на ищеца следните суми: 4 254,65 лева (четири хиляди двеста петдесет и
четири лева и 65 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ЖК Н., бл.***, вх.А, ет.7, ап.16,
аб.№145325, ведно със законна лихва за период от 16.05.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата 480,25 лева (четиристотин и осемдесет лева и 25
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
26.04.2023 г., 55,55лева (петдесет и пет лева и 55 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 16.05.2023
г. до изплащане на вземането, сумата 10,61 лева (десет лева и 61 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 26.04.2023 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 26350/2023 г. по описа на СРС, 174 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „(ФИРМА)“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на С. Х. Е., ЕГН ********** сумата в размер на 400 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца – (ФИРМА) ЕООД и трето лице – помагач на страната на
ответника – В. И. Х., ЕГН **********.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5