Решение по дело №5074/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 576
Дата: 29 март 2016 г. (в сила от 8 януари 2018 г.)
Съдия: Радостина Владимирова Данаилова
Дело: 20151100905074
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 юли 2015 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№....................

Гр. С., 29.03.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в  публично съдебно заседание на  двадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                  СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА

                                              

при секретаря Д.И., като разгледа докладваното от съдията търговско дело N5074 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника  за сумата от 79853,73  лв., представляваща безвъзмездна финансова помощ по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № ESF -1109-01-07015 от 13.11.2012г. по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ – Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG 051PO001-1.1.09 „Квалификационни услуги и насърчаване на заетостта“, от които 70825,24 лв. за извършени мотивационни и професионално обучения – дейности 6 и 7 по договора и 9028,49 лв., представляващи разходи за управление  и координация на проекта.

            Ищецът твърди по сключения договор за безвъзмездна финансова помощ от 13.11.2012г. да е имал задължение да изпълни, включените в договора дейности, част от които са осъществяване на мотивационно обучение на допуснатите обучаеми /безработни/ -  дейност 6 и професионално обучение на целевата група – дейност 7 по отношение на 65 лица, като заложената стойност на разходите за тези обучения е 77 581,65 лв. Твърди, че договорът допуска 10 % от общата сума на верифицираните разходи да бъдат разходвани за управление  и координация на проекта за изплащане на възнаграждение на съответните ръководители. Твърди да е изпълнил дейностите по договора, съответно да е представил необходимите и допълнително изисканите от ответника документи във връзка с отчитането и разплащането им, като се съгласил с част от наложените от ответника корекции. Ответникът обаче отказал да верифицира разходите за обучения в размер на 77 581,65 лв. по съображения, че нямал „разумна увереност“ за изпълнението на дейност 7. Ищецът счита, отказа за неоснователен, тъй като дори и да са налице неспазени формалности, то това може да е основание само за налагане на корекции и изрично признава да има основание за извършване на корекции  във връзка с непризнат преподавателски хонорар на Д.М. в размер на 3028,77 лв. и корекция в размер на 3727,64 лв. върху остатъчния размер на бюджета, но претендира заплащане на останалата заложена по договора сума за извършените обучения  в размер на 70825,24 лв. С оглед неверифицирането на тези разходи, съответно е намалена сумата и на разходите за управление и координация на проекта, чиято максимална допустима стойност е определена като процент от одобрените разходи.

            Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като оспорва иска. Основава отказа си по бюджетно перо 1.2 „разходи за стипендии за целевата група“ в размер на 1576 лв. на обстоятелството, че е налице превишение между отчетените от бенефициента присъствени дни спрямо заложените полагаеми се по бюджета. По отношение на бюджетно перо 1-3 „разходи за възнаграждения на лицата от целевата група за стажуване при работодател за срок от три месеца“ – 6107,52 лв. сочи, че сумите са ограничени до заложеното възнаграждение по бюджет и осигуровките, като допълнително са верифицирани 3725,99 лв., а недопустими остават 2381,53 лв., тъй като  бенефициентът е отчел по ведомост възнаграждение от 310 лв. при заложено по бюджет от 290 лв. По бюджетно перо 3.2 „Разходи за закупуване на консумативи“ ответникът отказва да верифицира разход в размер на 0,21 лв., част от сумата по фактура от 29.03.2013г., тъй като тази сума надвишава заложената по бюджет. По бюджетното перо 4.5 „Други външни услуги, пряко свързани с допустимите дейности по проект“ ответникът счита за недопустими разходите в размер на 74 581,65 лв. с доводи, че е налице неизпълнение на договора сключен между ищеца и нает от него изпълнител на услугата, тъй като съгласно проектното предложение по дейност 7 е заложено, че дейността ще бъде възложена на външен изпълнител, като ищецът следвало да прилага свои преподаватели за практика и практически знания, като са приложени и автобиографии, но при обученията не са участвали преподаватели на избрания изпълнител СНЦ Б.Ц.П.“, макар и такива да са били отразени в учебните графици. Липсвали уведомление и биография за допълнително включен преподавател М.Х., както и същата да е предложена от СНЦ Б.Ц.П.“, съответно доказателства именно тя да е заместила първоначално посочените в графиците лица и изобщо да е участвала в обучението.Ищецът извършил плащания към преподаватели без утвърдени от директор на Центъра за професионално обучение документи. Макар и дейността да е заложена като перо за външни услуги, то по-голямата част от документите, съответно преподавателите, наем на учебни зали са изготвени/осигурени от самия ищеца, а на от избрания от него изпълнител.Сочи да има несъответствия в представените документи относно това кой преподавател в коя група е преподавал , съответно е налице разминаване между отчетените часове на преподаване и графиците. Сочи, че е налице  несъответствие между първоначално подадени и допълнително представени документи, което покрива хипотезата на деклариране на неверени данни с цел получаване на безвъзмездна финансова помощ.  По бюджетен раздел 1 „разходи за организация и управление – Приложение №Б ответникът отказва верифициране на сумата от 8425,21 лв., от които 1875,92 лв.  като недопустими и 6549,29 лв. поради превишение на допустимите разходи.

            Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства приема следното от фактическа и правна страна:

            В тежест на ищеца е да докаже сключването на договор с ответника с твърдяното съдържание, включително относно предвидените по бюджета на проекта дейности по отделните пера, както и че е изпълнил дейностите по проекта, направил е предвидените по бюджета разходи и представил разходно-оправдателните документи и отчети, отговарящи на изискванията на договора, Общите условия и нормативната уредба и  в уговорените срокове.

            Няма спор между страните, а се установява и от представените по делото писмени доказателства - договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № ESF -1109-01-07015 от 13.11.2012г. по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ – Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG 051PO001-1.1.09 „Квалификационни услуги и насърчаване на заетостта“, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на което ответникът се е задължил да предостави на ищеца безвъзмездна финансова помощ срещу изпълнение от страна на ищеца на проект  с наименование„Професионално израстване с Х. Х.“ съобразно условията на договора и неговите приложения – Общи условия към финансираните  по Оперативна програма“развитие на човешките ресурси“ договори за безвъзмездна финансова помощ, Формуляра за кандидатстване /Приложение А/ и подробен бюджет на проекта/приложение Б1 от Насоките за кандидатстване/.

            Съобразно посоченото в раздел ІІІ от Формуляра за кандидатстване /Приложение А/ -„Цели на проекта“, „Основни дейности“, „описание на целевата група“ и „брой лица от целевата група“ целта на проекта е повишаване на конкурентноспособността на лица, регистрирани като безработни в В Дирекции“Бюро по труда“ в С. град чрез обучение за придобиване или повишаване на тяхната квалификация, осигуряване на възможност за производствен стаж по професия Организатор на турагентска дейност на обектите на водещата организация в С. и страната по отношение на 65 обучаеми, попадащи в някоя от трите групи- „младежи до 29 години“, „жени, отсъствали дълго от работа поради майчинство/отглеждане на деца“ и „неактивни лица на пазара на труда“.

            Максимално допустимия размер на безвъзмездната финансова помощ  е 193 354,76 лв. съгласно чл.3 от договора, но не повече от общия размер на допустимите и предвидени по бюджета разходи, като срокът за изпълнение на проекта е 10 месеца, считано от първия ден на месеца, следващ датата, на която договарящият орган е превел авансовото плащане по договора, като по делото няма доказателства кога е извършено авансовото плащане, но ищецът е предявил искане за окончателно плащане на 28.02.2014г.  с посочен период на отчитане 01.01.2013г. – 31.12.2013г., което ответникът потвърждава в свои писма от 21.07.2014г., 15.08.2014г. и 23.09.2014г. без да прави възражения относно срока за изпълнение на договора, поради което и съдът приема този срок да е изтекъл именно на 31.12.2013г.

            По  подаденото от ищеца искане за окончателно плащане ответникът е взел отношение кои разходи верифицира с посочените писма, към които са приложени таблици за верифицираните/неверифицираните разходи, като след размяната на кореспонденция и представяне на допълнителните пояснения и документи от ищеца  от общо посочените в искането за окончателно плащане на ищеца 197 808,95 лв. са верифицирани 110 844,35 лв. , съгласно последното изходящо от ответника писмо от 23.09.2014г. и таблица към него/л.203-207 от делото/, т.е. останали са неверифицирани 86 964,60 лв. от общо предявените за плащане от ищеца с окончателното искане.

            Ищецът не претендира заплащане на цялата поискана, но неверифицирана сума, а само сумата от 79853,73  лв., от които 70825,24 лв. за извършени мотивационни и професионално обучения – дейност 7 по договора, респективно Група  А - Раздел 4.5 от Бюджета“други външни услуги, пряко свързани с изпълнението на допустимите дейности по проекта“ – Приложение № А 4.5  и  9028,49 лв., представляващи разходи за управление  и координация на проекта, -  съобразно уточнението му в молба от 16.11.2015г. – Група Б, раздел 1 – Приложение № Б.

            С оглед становището на ответника спорните въпроси по делото са дали при изпълнение на договора от ищеца са допуснати посочените от ответника нарушения, както и дали същите обуславят право на ответника да откаже да верифицира направените разходи по тези бюджетни пера.

            По същество възраженията на ответника направени извънсъдебно в разменената между страните кореспонденция и в защитата му по същество в хода на процеса са за неизпълнение на договора между ищеца и избрания от него изпълнител, тъй като съгласно раздел ІV, т.5.1.1 от Формуляра за кандидатстване, представляващ неразделна част от договора, дейност 7“Провеждане на професионално обучение на целевата група“ ще бъде възложена на външен изпълнител, чрез проведена от кандидата процедура.

            Във връзка с тази дейност ищецът, в качеството му на възложител, е сключил договор за услуга от 19.03.2013г. със сдружение Б.Ц.П., като изпълнител, по силата на който му възложил да съдейства за провеждане на обучението по професия „Организатор на тур.агентска дейност“ - теория и практика, както и изготвяне на документите по провеждане, отчитане и контрол на обучението, съгласно ценова оферта, включваща възнаграждение за лектори и осигуровки -  за 3180 уч.ч.  х 18,90 лв./ч /60102 лв./, наем на 4 учебни зали  -7040 лв., транспорт и командировъчни – 900 лв. и 3000 лв. за организация, логистика на учебния процес или общата стойност на договора е 71 042 лв. Съгласно договора възложителят ще разплаща хонорарите на всички лектори, след утвърждаване  от директора на центъра за професионално обучение към изпълнителя ежемесечно, след предаване на всички изискуеми документи, както и наема на залите и разходите по организация и логистика, представляващи и възнаграждение на изпълнителя , съгласно чл.3,ал.2, вр.чл.3, ал.1,т.4 в размер на 3000 лв.

            От разходите по сключения договор ответникът е верифицирал единствено разходите за организация и логистика на обучението в размер на 3000 лв., но не и разходите за възнаграждения на обучителите и за наем на зала.

            От представените по делото учебни графици, присъствени листи, както и от показанията на свидетеля С.Г., се установява, че обучаемите са били разпределени на 4 групи, като първите две групи са започнали обучението по рано-още през м.март 2013г., а трета и четвърта група от 22.04.2013г.

            Не е спорно по делото, а се установява и от представените писма, изходящи от ответника, че 57 лица са завършили обучението и са получили съответни сертификати, като ответникът е верифицирал и разплатил разходите за стипендии на участвалите в обучението лица и разходи за възнаграждения за стажуване, попадащи в Група А, раздели 1.2 и 1.3 от бюджета.

            Съответно по делото са представени  уведомително писмо от 20.03.2013г.  от директора  на ЦПО при СНЦ Б.Ц.П. до ищеца, с което посочва двама преподаватели Й.С.М. и П. З.С., като техни заместници при необходимост - С.Г. и М.Х., като предлага за преподавател по логистика и счетоводство в туризма К.И., с приложена автобиография, както и Заповед от     27.03.2013г., с която са утвърдени като преподаватели за провеждане на професионално обучение С.Г., В.В., А.М., К.И., М.Х., Д.Р, Р.Б., В.Р., Д.М. и К.К.. За всички преподаватели е посочено, че следва да се сключат граждански договори.

            Съответно  във връзка с проведено професионално обучение са представени констативни протоколи  на директора на ЦПО при СНЦ Б.Ц.П. от 15.04.2013г., 15.05.2013г., 17.06.2013г., 15.07.2013г., 15.08.2013г., 16.09.2013г., 26.09.2013г. за приети отчети за извършената работа от посочените в протоколите лектори и съответните месеци -  за м. март 2013г. С.Г. – 12 часа,  за м.април 2013г.  С.Г. – 100 уч. часа, В.В. – 30 учаса, А.М. – 36 уч.часа, за м.май 2013г. –С.Г. – 38 учаса, В.В. – 14 уч. часа, А.М. – 8 уч. часа, К.И. – 40 уч.часа, Д.Р – 22 уч. часа, Р.Б. – 2 уч.часа, В.Р. – 8 уч.часа за м. юни 2013г. – С.Г. – 98 учаса, В.В. – 12 уч.часа, М.Х. – 78 уч. часа, Р.Б. – 26 уч.часа и В.Р. – 16 учаса, за м.юли 2013г. – С.Г. – 184 уч.часа, В.В. – 8 уч.часа, А.М. – 62 учаса, М.Х. – 122 уч.часа, Д.Р- 16 уч. часа, Р.Б. – 148 часа и В.Р. – 146 часа, за месеца август 2013г. – С.Г. – 166 уч.часа, А.М. – 80 часа, К.И. 0 62 часа, М.Х. – 72 часа, Р.Б. – 194 часа и В.Р. – 134 часа и за месец септември 2013г. – С.Г. – 86 часа, А.М. – 22 часа, К.И. -32 часа, М.Х. – 24 часа, Р.Б. – 40 часа и В.Р. – 54 часа. Общо посочените като приети за отчетени часове по професионално обучение от всички преподаватели са общо 2200 учебни часа за всички четири групи.

            Със заповед от 27.09.2015г. на директора на ЦПО при СНЦ Б.Ц.П.  са одобрени брутните възнаграждения на участвалите в професионалното обучение преподаватели  по месеци и учебни часове, които учебни часове съвпадат с приетите като отчетени в констативните протоколи. Общият размер на възнагражденията по заповедта е 67 144 лв.

            По делото са представени констативни протоколи от 15.05.2013г. и 17.06.2013г. във връзка с отчетена работа от преподавателите за проведено мотивационно обучение през април и май 2013г. .- общо 70 часа и съответно заповед от 27.09.2013г. на директора на ЦПО при СНЦ Б.Ц.П. за одобряване на възнагражденията за същите преподаватели и часове, съответно общо 1642 лв.

            Съгласно формуляра за кандидатстване заложените по проект часове са общо 628 за теория и практика, от които 20 часа са за мотивационно обучение, съответно отчетени часове за професионално и мотивационно обучение – общо 2270 часа, не надвишават предвидените по проекта, тъй като обучаемите са били разделени на 4 групи, съответно по 628 часа за всяка група максималния брой часове е 2512 по проект.

            От показанията на свидетелката Г. се установява, че за обучението били наети две зали в читалище Н.Б. в гр.С., като по някои от часовете за обучение по теория групите са участвали заедно, поради което и съдът приема, че именно на това обстоятелство се дължи разликата между предвидени и отчетени часове и то без същата да резултира в неизпълнение на учебния план, тъй като сливането на групи покрива изискванията за преподаване на предвиденото учебно съдържание.

            Представени са протоколи, с които са предадени удостоверения за завършено обучение от изпълнителя СНЦ Б.Ц.П. на ищеца, както и отчет на дейността за изпълнение на договора от 19.03.2013г. между тях    , поради което и съдът намира, че възраженията на ответника за неизпълнение на договора са неоснователни, тъй като представените писмени доказателства установяват, че преподавателите са предложени именно от външния изпълнител, съответно същият е съставил документите във връзка с отчитането на положения труд, одобряване на заплащането му, снабдяване на обучаемите със съответните свидетелства, като именно по силата на договора от 19.03.2013г. ищецът е следвало да сключи гражданските договори с посочените от изпълнителя преподаватели и да плати на тях, като това плащане е именно разход по договора, тъй като е извършен съобразно условията му.

            Неоснователни са и доводите на ответника, че К.И. не е участвал в изпълнението като преподавател, тъй като същият е предложен за такъв по договора с изпълнителя, съответно изпълнението му е прието и възнаграждението е одобрено.

            Действително са налице несъответствия в част от графиците с отчетените учебни часове и в частност за м. април 2013г., но доколкото приетите като изпълнение часове, респективно одобрените за заплащане са по.-малко, то и очевидно не се касае за посочване на неверни данни при подаване на искането за плащане.

            Не представлява съществено неизпълнение, на проекта, респективно на договора разместването на обученията по теми, което е констатирано от ответника, тъй като съгласно показанията на свидетеля С.Г., това се е налагало поради невъзможност на някой от преподавателите да участва за съответния ден в планираното обучение, както и поради сливането на обученията на групи за оптимизация на графика.

            Съгласно чл.11 от Общите условия към финансираните по Оперативна програма Развитие на човешките ресурси договори за безвъзмездна финансова помощ при които е сключен и договора между страните уреждащ случаите на прекратяването му, неизпълнението на договора и декларирането на неверни или непълни данни от бенефициента е основание за прекратяване на договора /чл.11.2, б.“а“ и „ж“, вр.чл.11.3/. Дори и в случай на прекратяване обаче и то поради неизпълнение, договорът предвижда право на бенефициента да получи част от безвъзмездната финансова помощ, която отговаря на изпълнената част от договора с оглед целта му.

            Следователно релевантно за преценката дали са налице предпоставките за заплащане на уговорената безвъзмездна финансова помощ е такова неизпълнение, което касае извършването на недопустими с оглед целта и предмета на договора разходи, съответно е толкова съществено,че може да се приеме за пълно неизпълнение, в противен случай се дължи съответна на изпълнената част финансова помощ.

            В случая макар и да има известни неточности в представените от ищеца документи, то не се касае за пълно неизпълнение на дейността по провеждане на професионално обучение, поради което и ответникът няма основание да откаже изцяло изплащането на разходи по тази дейност, тъй като се установява, че обучението е проведено и то е завършило успешно според предвидената цел на договора.

Нещо повече ответникът е верифицирал разходите за стипендии и стажуване на лицата, участвали в обучението, поради което и възраженията му обучението да  не е проведено са несъответни на това му поведение.

За дейност 7, съответно ред 4.5 от бюджета „други външни услуги, пряко свързани с изпълнението на допустимите дейности по проекта –приложение №А 4.5 са предвидени 71170,40 лв., съгласно първоначалния бюджет., като съгласно чл.8.2 от Общите условия е допустимо  промяна на бюджета от бенефициента, ако тя не засяга основната цел на проекта и касае прехвърляне на средства в рамките на един бюджетен раздел и промяна до 15 %  на договорения размер на бюджетните раздели, за което се уведомява договарящия орган.

В случая ищецът  е направил искане за окончателно плащане, в което по раздел 4, ред 5 претендира сумата от 77581,65 лв., която не надвишава съответно увеличение от 15 % по раздела.

Съобразно договора от 16.03.2013г. , сключен с външен изпълнител, общият размер на разходите по договора е съответно 71042 лв., не е уведомявал договарящия орган за промяна на бюджета, поради което и няма основание да получи по-голяма сума от посочената в договора за безвъзмездна финансова помощ, респективно от направените по договора с изпълнителя разходи.

По този договор ответникът е верифицирал разходите за управление логистика в размер на 3000 лв., съответно е признал в писмото си от 21.07.2014 г. т.6.1.3 да са направени разходи за наем в размер на 1950 лв., за което са представени разходооправдателни документи, поради което и съдът приема, че са налице предпоставките обуславящи изплащането на безвъзмездна финансова помощ и за тези разходи за наем.

По делото са представени платежни документи – разходи ордери, установяващи, че ищецът е заплатил на участвалите в обучението преподаватели сумата от 64 787,18 лв. по сключените с тях въз основа на договора с СНЦ Б.Ц.П. граждански договори, поради което и съдът приема, че същите разходи са допустими, респективно за тях следва да бъде изплатена безвъзмездна финансова помощ.

Не се установява ищецът е да е направил по-големи разходи, които да са в рамките на уговорения и непроменен по надлежен ред бюджет или във връзка със сключен по установения ред договор, поради което и за няма основание за уважаване на иска му  по бюджетен ред 4.5 за сума по –голяма от 66 737,18 лв.

По отношение на разходите за управление  и координация на проекта, -  съобразно уточнението му в молба от 16.11.2015г. – Група Б, раздел 1 – Приложение № Б общият размер на допустимите разходи е до 16 695,30 лв., като същият не може да надвишава 10 % от разходите на допустимите разходи по група А.

В случая ответникът верифицирал разходи по група А в общ размер на 100 767, 69  лв. съгласно последното му писмо и таблица от 23.09.2014г., съответно е верифицирал и разходи за организация и управление в размер на 10 076, 76 лв., които не са предмет на претенцията на ищеца.

По настоящето дело се установява, че неоснователно не са верифицирани и подлежат на изплащане още 66 737,18 лв. по приложение №А 4.5 и следователно  следва да изплатят и разходи за организация и управление в размер на 6 673,72 лв., които се явяват допустими.

            Следователно искът на ищеца е основателен за сумата от 73 410,90 лв., като за разликата до 79853,73  лв. подлежи на отхвърляне.

            Право на разноски при този изход от спора имат и двете страни, които са ги претендирали, като на ищеца следва да се присъди сумата от 5642,77 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение от общ разноски в размер на 6138 лв., а на ответника сумата от 220,45 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

            Така мотивиран, съдът

 

            Р Е Ш И

 

ОСЪЖДА А.З., гр.С., бул. *** да заплати на Х.х. АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***.С. *****  на основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 73 410,90 лв., представляваща безвъзмездна финансова помощ по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № ESF -1109-01-07015 от 13.11.2012г. по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ – Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG 051PO001-1.1.09 „Квалификационни услуги и насърчаване на заетостта“, от които 66 737,18 лв. за извършени мотивационно и професионално обучения по група А „Допустими разходи по правилата на ЕСФ“, раздел 4, бюджетен ред 5 – приложение №А 4.5   и 6 673,72 лв., представляващи разходи за управление  и координация на проекта. Група Б, раздел 1 – Приложение № Б от бюджета на кандидата,  ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.07.2015г. до окончателното й заплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 5642,77 лв., представляваща разноски  за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете,  като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 73 410,90 лв.  до първоначалния размер от 79853,73  лв.,

ОСЪЖДА Х.х. АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***.С. ****  да заплати на А.З., гр.С., бул. *** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 220,45 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

           

                                                           СЪДИЯ: