Р Е Ш Е Н И Е
№ 56 28.04.2021 г. гр. Бургас
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски окръжен съд наказателен състав
На деветнадесети
март две
хиляди двадесет и първа година
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПЕПЕЛЯШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ИВАНОВ
мл.с. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар: Жанета Кръстева
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Г. Пепеляшев
ВНЧХ дело № 187 по
описа за 2021 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С присъда № 260016/25.01.2021 г. по НЧХД № 2778/2020 г., Бургаският
районен съд е признал подсъдимата Н.Ж.П., ЕГН ********** за невиновна в това,
че на 10.06.2020 г., около 19:30 часа в гр. Бургас, ул. **** до № ** да е казала или извършила нещо унизително за честта и достойнството на
частния тъжител Г.П.П. в негово присъствие, а именно „курвар“, „изчезвай при
твоите курви, нямаш право да минаващ по тази улица“ – престъпление по чл. 146,
ал. 1 от НК, като на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по така повдигнатото
обвинение.
С присъдата съдът е осъдил тъжителя Г.П.П., ЕГН ********** да заплати на Н.Ж.П.,
ЕГН ********** разноски по делото в размер на 500,00 лева за адвокатска
възнаграждение.
С въззивната жалба на частния тъжител П., чрез повереника му – адв. Борислав
Янков от БАК се настоява за отмяна на първоинстанционната присъда, като
незаконосъобразна, необоснован и неправилна, постановена в нарушение на
материалния закон. В подадено до съда допълнение към въззивната жалба се излагат
подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановената
присъда, както и за допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи
правото му на защита. Със същата са направени и доказателствени искания.
Частният тъжител Г.П. се явява лично в съдебно заседание пред въззивния
съд и с повереника си – адв. Янков от БАК. Последният поддържа
доказателствените искания, посочени в допълнението към въззивната жалба, по
които съдът се произнесе в съдебно заседание, като остави същите без уважение.
Частният тъжител П. настоява да бъде отменена първоинстанционната присъда и
подсъдимата да бъде осъдена.
В
съдебно заседание подсъдимата П. се явява лично, редовно призована. Защитникът й
– адв. Христина Късева от БАК моли обжалваната присъда да бъде потвърдена. Претендира
за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение
В
дадената й последна дума, подсъдимата Н.П. моли първоинстанционната присъда да
бъде потвърдена.
След като се запозна с
подадената жалба, изслуша доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства
и закона, и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, независимо
от наведените в жалбата основания, Бургаският окръжен съд намери следното:
Жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
проверка акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е изяснено от фактическа страна.
Първоинстанционният съд е анализирал обстойно събраните доказателства и
изградил изводите си по фактите и правото.
От поотделната и съвкупна
оценка на приложените по делото доказателства, въззивният съд намери за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Н.Ж.П. е родена на *** ***. Тя е ***,
***
гражданка, ***
и е с ЕГН **********.
От 2005 година подсъдимата П. и тъжителят П. имали
сключен граждански брак, от който имали родено едно дете. Към датата на
инкриминираното деяние – 10.06.2020 г. двамата били в процес на развод.
Отношенията между тях били влошени, като всеки един от тях инициирал срещу
другия производство по защита от домашно насилие по реда на чл. 17 от ЗЗДН за
упражнен психически тормоз и вербални агресивни прояви. В следствие на това,
различни състави на БРС са издали заповед за защита на П. срещу П., както и на П.
срещу П..
На 10.06.2020 г. около 19:30 часа тъжителят П. се
разхождал заедно със сина си П. П.,
който бил на **
години. Тъй като времето било топло те решили да минат по площад „Тройката“,
след което продължили по ул. „Александровска“. П. решил да минат по ул. „Георги
Кирков“ в близост до Първо РУ – Бургас, като детето карало тротинетка и се
движело преди баща си. След това тръгнали по ул. ****, на
която улица се намирало студиото за красота на подсъдимата П.. В този момент тя
се намирала на входа на студиото. Срещу нейният салон се намирал фризьорският
салон на свидетелката Г.. Когато пристигнали пред студиото на подсъдимата,
тъжителят и детето били забелязани от свидетелката Г., която знаела от преди
това за обтегнатите отношения помежду им. Тя решила да се забави, за да не се
случи нещо помежду им, като имала ясна видимост, към това, което се случва.
След това отишла в автомобила на съпруга си – свидетелят Г., с който
наблюдавали какво се случва. Тъжителят и подсъдимата си повишили тон един на
друга, като П. упрекнал П., че детето било с мръсни дрехи. Тя от своя страна му
отвърнала, че той имал издадена ограничителна заповед и не следвало да бъде
там. Тогава П. се дръпнал в страни и преминал на отсрещния тротоар. Детето
станало пряк очевидец на случилото се между родителите му.
Описаните обстоятелства съдът извел, въз основа на събраните по делото доказателства
– показанията на свидетелите Г., Г., частично от показанията на свидетелката М.,
както и от приложените по делото писмени доказателства – решения и заповеди на
БРС и БОС.
Фактическите изводи на
първоинстанционния съд се споделят от въззивната инстанция.
Процесуалната
дейност на първоинстанционния съд не страда от допуснати съществени процесуални
нарушения. Първостепенният съд не е допуснал нарушения на процесуалните
разпоредби, при формирането на своето вътрешно убеждение по фактите. Бургаският
районен съд правилно и абсолютно изчерпателно е обосновал извода си по отношение на
фактите по делото - при спазване на процесуалните правила, същият е посочил на
основата на кои доказателства и доказателствени средства е формирал вътрешното
си убеждение, което е довело до единствения и безспорен извод, че подсъдимата П.
не е осъществила деянието по чл. 146, ал. 1 от НК, от обективна и субективна
страна.
Съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите Г. и Г., които са последователни, логични, взаимодопълващи
се и безпротиворечиви. Същите кореспондират както помежду си, така и с
останалия събран по делото доказателствен материал. Двамата свидетели са
незаинтересовани от изхода на делото, поради което казаното от тях се цени с
доверие. От показанията на свидетелката Г., пряк очевидец на случилото се, се установява,
че на 10.06.2020 г. около 19:30 часа между подсъдимата и тъжителят е имало
повишаване на тон, но категорично заявява, че подсъдимата не е изричала посочените в тъжбата думи и
изрази. Същото заявява и свидетелят Г., който е бил в личния си автомобил и в
непосредствена близост до салона на съпругата си и салона на подсъдимата. Също така
от показанията на тези свидетелки, се установява, че свидетелката М. не е била
на посоченото място и време.
Относно показанията на
свидетелката М., настоящата инстанция счита, че същите следва да се кредитират
частично, а именно в частта, касаеща влошените отношения между подсъдимата и
тъжителя. Показанията на свидетелката, касаещи инкриминираното деяние, са
изолирани от останалия събран доказателствен материал, като единствено на тях
се крепи обвинителната теза на тъжителя. По делото обаче се установи, че свидетелката
М. от края на месец септември 2020 г. има връзка с тъжителя, като към
25.01.2021 г. (датата на провеждане на съдебно заседание пред БРС) двамата
очакват общо дете, поради което правилно и обосновано първоинстанционният съд е
приел, че свидетелката е пряко заинтересована и не следва да цени показанията й.
Правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е оправдал подсъдимата по повдигнатото й обвинение. По
делото не се доказаха по безспорен и категоричен начин твърденията, изложени в
тъжбата, като тежестта за това е именно на тъжителя. По направените пред
въззивната инстанция доказателствени искания от страна на тъжителя, съдът се
произнесе в съдебно заседание с мотивирано определение.
В съответствие със закона,
правилно първоинстанционният съд е възложил разноските по делото в тежест на
тъжителя.
По горните
съображения, изпълнявайки задълженията си по чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивният
съд, след като провери изцяло атакуваната присъда и не констатира допуснати от
първата инстанция нарушения на материалния закон или на процесуалните правила,
които да налагат нейното изменение или
отмяна, намери, че присъдата следва да се потвърди.
Потвърждаването
на присъдата и признаването на подсъдимата за невиновна, налага да се уважи
искането на защитника на подсъдимата за възлагане на направените разноски пред
въззивната инстанция в тежест на частния тъжител, поради което и на основание
чл. 190, ал. 1 от НПК същият следва да бъде осъден да плати на подсъдимата сума
в размер на 500 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение за
защита пред Окръжен съд – Бургас ( справка
(л.28 от ВНЧХД № 187/2021 г. на
БОС).
По отношение
на разноските за въззивната инстанция, съдът констатира, че за обжалването от
страна на частния тъжител Г.П. не е заплатена държавна такса за образуване на
настоящото въззивно производство, съгласно Тарифата за държавните такси. В този
смисъл частният тъжител следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна
такса за въззивното обжалване в размер на 6.00 (шест) лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Бургаският
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда
№ 260016/25.01.2021 г., постановена по НЧХД № 2778/2020 г. по описа на Районен
съд - Бургас.
ОСЪЖДА частния тъжител Г.П.П., ЕГН **********
да заплати по сметка на Окръжен съд, гр. Бургас сумата от 6.00 (шест) лева,
представляваща държавна такса за въззивно обжалване, както и да заплати на
подсъдимата Н.Ж.П., ЕГН ********** сумата от 500.00 (петстотин) лева,
представляваща направени разноски по ВНЧХД № 187/2021 г. по описа на Окръжен
съд, гр. Бургас за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
На
основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на страните за
изготвяне на въззивното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.