№ 120
гр. Варна, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:П. Ив. Петрова
Членове:Мария Кр. Маринова
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20253000500113 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
въззивна жалба от „Мбилдинг“ЕООД, гр.Варна, представлявано от управителя
М. В. Н., чрез процесуалния представител адв.Д.Д., против решение
№1433/18.12.2024г., постановено по гр.д.№1790/22г. по описа на ВОС, гр.о., с
което: 1/ е отхвърлен предявеният от „Мбилдинг“ЕООД, действащ като
процесуален субституент на община Варна, против А. К. Б. иск за приемане за
установено правото на собственост на общината върху недвижим имот,
представляващ апартамент №12, находящ се в гр.Варна, община Варна, област
Варна, ул.“*“№*, вх.“*“, ет.*, състоящ се от три стаи, кухненска ниша, килер,
баня, тоалет, със застроена площ 79, 52 кв.м. и общоползваема площ от 8, 14
кв.м., заедно с избено помещение №6, с площ от 8, 14 кв.м. и общоползваема
избена площ 5, 85 кв.м., както и 5, 2153% ид.ч. от общите части на сградата и
от отстъпеното право на строеж върху държавна земя в кв.110 А по плана 7-ми
м.р. на гр.Варна, самостоятелен обект с идентификатор 10135.1506.484.1.26
по КККР, одобрени със заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение от 16.11.2022г., основан на твърдение
за придобиване по наследяване от Ст. Д. Ст., починал на *г., а от него - чрез
дарение с нотариален акт №184, том I, peг. №2209, дело №184 от 2004г. ВН
№213, на осн. чл.124 ГПК; 2/ „Мбилдинг“ЕООД е осъдено да заплати на А. К.
Б. сумата от 3 500лв., разноски по списък, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата
се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с
1
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявеният иск бъде уважен.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна А. К. Б. в депозирания отговор по въззивната жалба в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.П.У.,
поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
Община Варна, съищец на ищеца процесуален субституент
„Мбилдинг“ЕООД, въззивник в настоящото производство, редовно уведомена,
не е депозирала становище по въззивната жалба.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В исковата си молба и уточняващата такава към нея от 27.09.2022г. ищецът
„Мбилдинг“ЕООД излага, че е кредитор на длъжника Ст. Д. Ст. с вземания,
произтичащи от запис на заповед на стойност 60 000лв., издаден на
08.03.2010г., с падеж, настъпил на 08.10.2015г., за който е издаден изп.лист
№138/05.01.2018г. в заповедно производство по ч.гр.д.№105/18г. по описа на
ВРС, с влязла в сила заповед за изпълнение, както и от запис на заповед на
стойност 80 000лв., издаден на 12.02.2017г., с падеж, настъпил на 05.10.2017г.,
за който е издаден изп.лист №2299/15.03.2018г. в заповедно производство по
ч.гр.д.№3608/18г. по описа на ВРС, с влязла в сила заповед за изпълнение.Въз
основа на издадените изп.листи били образувани изп.д.№56/18г. и изп.д.
№433/18г., двете по описа на ЧСИ Л.Ст., рег.№895, район на действие ОС-
Варна, впоследствие двете обединени в изп.д.№56/18г.Длъжникът Ст. Д. Ст.
починал на *г.След отказите от наследство на всички лица по чл.5-9 от ЗН,
призовани към наследяването му, като правоприемник на изп.д. на осн. чл.11
от ЗН е конституирана община Варна, придобила наследството по опис,
съгласно решение №3997/02.10.2019г., постановено по ч.гр.д.№6425/19г. по
описа на ВРС.Ищцовото дружество установило, че Ст. Д. Ст. е бил собственик
на недвижим имот с адм.адрес гр.Варна, ул.“*“№*, вх.“*“, ет.*, ап.12,
представляващ по КККР, одобрени 2008г., самостоятелен обект с
идентификатор 10135.1506.484.1.26, придобит с договор за дарение,
обективиран в н.а.№184/04г., върху който може да насочи принудително
изпълнение за удовлетворяване на вземанията си.Впоследствие установило, че
ответницата А. К. Б. упражнява фактическа власт върху този имот, заявявайки
собственост върху него, отричайки правото на собственост на починалия
длъжник.С това си поведение същата препятства реализиране на вземанията
на ищеца по изп.дело, понастоящем в общ размер от 296 482, 45лв., които не
могат да бъдат удовлетворени от останалото имущество на починалия
длъжник.Въпреки наличието на горните обстоятелства община Варна,
бездейства и не предприема действия за реализиране на правото си да
претендира установяване на собствеността си върху недвижимия имот, като
правоприемник по чл.11 от ЗН на С.Д., което бездействие накърнява
интересите на ищеца като кредитор.Предвид изложеното претендира на осн.
2
чл.134 от ЗЗД, в качеството си на процесуален субституент на община Варна,
да бъде прието за установено по отношение на А. К. Б., че община Варна е
собственик на горепосочения недвижим имот, наследен в качеството й на
правоприемник по чл.11 от ЗН на това имущество на Ст. Д. Ст., поч. на *г., на
осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
Конституираната на осн. чл.26, ал.4 от ГПК като съищец община Варна, в
качеството й на лице, чието право е предявено от процесуалния субституент,
поддържа становище за неоснователност на иска.Твърди, че процесният
недвижим имот е бил продаден от Ст. Д. Ст. на А. К. Б. с договор за покупко-
продажба, обективиран в н.а.№138/17.11.2017г., за сумата от 80 000лв.,
съответно не е бил част от наследството на починалия длъжник, поради което
и не е придобит в собственост от нея.Вещите, които са били собственост на
С.Ст. към момента на откриване на наследството, са единствено л.а. с рег.№*
и ½ ид.ч. от недвижим имот с адм.адрес гр.Варна, ул.“* *“№*, ет.*, ап.*,
описани в цитираното от ищеца решение по ч.гр.д.№6425/19г. по описа на
ВРС.Ищецът „Мбилдинг“ЕООД е предявил иск с пр.осн. чл.135 от ЗЗД против
Ст. Д. Ст., починал в хода на процеса и заместен от община Варна, като
правоприемник на правата му по чл.11 от ЗН, и А. К. Б. за обявяване за
недействителен по отношение на него на сключения между тях договор за
покупко-продажба, обективиран в н.а.№138/17.11.2017г., като увреждащ
правата му на кредитор, който иск е отхвърлен с влязло в сила на 14.07.2022г.
съдебно решение, постановено по в.гр.д.№486/20г. по описа на ВАпС.
Ответницата А. К. Б. в депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор по
исковата молба и в хода на производството оспорва предявения иск и моли да
бъде отхвърлен по идентични като гореизложените съображения от община
Варна.Поддържа и, че ищецът няма вземане, произтичащи от запис на заповед
на стойност 60 000лв., издаден на 08.03.2010г., защото същият обезпечава
каузална сделка-договор за извършване на СМР/ремонтни дейности/ в
процесния недвижим имот, каквито ремонтни дейности не са извършвани,
поради което и С.Ст. не е дължал на ищеца заплащане на възнаграждение по
този договор.
В депозираното становище по отговора на исковата молба ищецът е въвел
твърдения за недействителност на представения договор за покупко-продажба,
обективиран в н.а.№138/17.11.2017г., както следва: договорът е нищожен на
осн. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като сключен в нарушение на добрите нрави,
поради нееквивалентността на престациите по сделката - продажната цена е
изключително занижена, в пъти по-малка дори от данъчната оценка на
недвижимия имот, като и съвкупно с горното купувачът се е възползвал от
здравословното, психично и финансово състояние на С.Ст..Евентуално
сделката е унищожаема на осн. чл.31, ал.1 от ЗЗД, т.к. към момента на
сключването й прехвърлителят не е бил в състояние да разбира или ръководи
действията си.Същият е страдал от БАР/биполярно афективно разстройство/,
сегашен хипоманиен синдром, маниен епизод без психотични симптоми,
което му е попречило да разбира и ръководи действията си.Предвид
3
състоянието му е било образувано по предявен от сина му Вл. Ст. Ст. иск с
пр.осн. чл.5 от ЗЛС, вр. чл.336 от ГПК дело за поставянето на С.Ст. под
запрещение - гр.д.№2151/17г. по описа на ВОС, прекратено предвид смъртта
му.Евентуално сделката е унищожаема на осн. чл.33, ал.1 от ЗЗД като
сключена при крайна нужда при явно неизгодни условия.Прехвърлителят
С.Ст. е бил в изключително затруднено финансово положение към датата на
сделката поради заболяването си.Не е имал средства за издръжка, лекарства,
храна и облекло, вкл. често нощувал по улиците, по пейки.Това е било така и
защото единственият човек, който се грижил за него - неговата майка, е
починала на *г.Условията на сделката са крайно неизгодни, доколкото
продажната цена е в пъти по-малка дори от данъчната оценка на недвижимия
имот.Евентуално сделката е унищожаема на осн. чл.30 от ЗЗД като сключена
при заплашване.Самият С.Ст. е посочил в отговора по исковата молба по
предявения иск с пр.осн. чл.135 от ЗЗД, че е сключил сделката след като преди
това е бил заплашван и насилван.Наред с това е подавал сигнали до МВР-
ГДБОП, главния прокурор на РБ, комисията по вътрешна сигурност и
обществен ред към НС, омбудсмана на РБ, председателите на различни
политически партии и РП-Провадия, където е образувана пр.пр.
№98/18г.Възразява и, че ответницата не е легитимирана да възразява от името
на починалия длъжник за наличие на каузално правоотношение по повод което
да е издаден записът на заповед от 08.03.2010г., отделно е налице влязла в сила
заповед за незабавно изпълнение, по която съответно не е било подадено в
срок възражение, в което да е сочено подобно каузално правоотношение-
договор за СМР от 08.03.2010г., нито пък в представения такъв е посочено, че
за обезпечаването му ще бъде издаден менителничен ефект.
В депозираното в дадения от съда едноседмичен срок от ответницата
становище по горецитираното становище на ищеца ответницата А. К. Б.
поддържа становище за неоснователност на възраженията на ищеца.Твърди,
че не е познавала продавача преди сделката и не е била запозната тогава нито
с материалното, нито със здравословното му състояние, за които узнала едва
от твърденията на ищеца в настоящото производство.Оспорва твърденията за
нееквивалентност на престациите, както и тези за упражнено заплашване и
принуда, твърди, че изявленията на С.Ст. следва да се преценяват с оглед
данните за маниакални епизоди в заболяването му.Възразява за изтекла
погасителна давност по всички направени възражения за унищожаване на
сделката.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с пр.осн. чл.134 от ЗЗД, вр. чл.124, ал.1 от ГПК.
Видно от представените удостоверения, издадени от ЧСИ Л. Ст. по изп.д.
№20188950400056, е, че по същото се изпълняват изпълнителен лист от
05.01.2018г. за сумата от 60 000лв., издаден в заповедно производство по
ч.гр.д.№105/18г. по описа на ВРС въз основа на запис на заповед,
4
изпълнителен лист от 15.01.2018г. за сумата от 80 000лв., издаден в заповедно
производство по ч.гр.д.№277/18г. по описа на ВРС въз основа на запис на
заповед, и изпълнителен лист от 15.03.2018г. за сумата от 80 000лв., издаден в
заповедно производство по ч.гр.д.№3608/18г. по описа на ВРС въз основа на
запис на заповед, по всички които длъжник е бил Ст. Д. Ст., починал в хода на
производството, като понастоящем/след вписани откази от наследството му на
всички призовани да го наследят лица по чл.5-9 от ЗН/ като длъжник ЧСИ е
конституирал в изп. производство община Варна, приела наследството по
опис, с общ размер на дълга/главници, лихви, разноски/ 313 786,
44лв.Взискател понастоящем в изп. производство е „Мбилдинг“ЕООД, като
цесионер на вземанията с договор за цесия от 27.05.2020г.По изп.дело са
обединени: 1/ изп.д.№20188950400056, образувано на 16.01.2018г. по първия
ИЛ, по което първоначален взискател е било "Кълектор"ЕООД, придобило
вземането с цесия от кредитора по изпълнителния лист „Мбилдинг“ЕООД,
после цедирало го на „Жалби“ЕООД, а то цедирало го на „Мбилдинг“ЕООД;
2/ изп.д.№20188950400057, образувано на 16.01.2018г. по втория ИЛ, по което
първоначален взискател е било "Кълектор"ЕООД, придобило вземането с
цесия от кредитора по изпълнителния лист М. В. Н., после цедирало го на
„Жалби“ЕООД, а то цедирало го на „Мбилдинг“ЕООД; 3/ изп.д.
№20188950400433, образувано по третия ИЛ, по което първоначален
взискател е било "Кълектор"ЕООД, придобило вземането с цесия от кредитора
по изпълнителния лист „Мбилдинг“ЕООД, после цедирало го на
„Жалби“ЕООД, а то цедирало го на „Мбилдинг“ЕООД.
Ищецът е кредитор за вземанията си по изп.дело/ако и да не се включва
вземането по първия изп.лист, оспорено от ответницата/въпреки, че същата не
е лице, легитимирано да прави възражения за вземането по влязлата в сила
заповед за изпълнение/, то е носител на останалите две вземания/, които не са
удовлетворени, вкл. след продажбата на установеното имущество на
длъжника С.Ст./невключващо процесния недвижим имот/.Община Варна от
своя страна е конституирана по изп.дело от ЧСИ като длъжник,
правоприемник на длъжника по изпълнителните листи Ст. Д. Ст..
С договор за дарение, обективиран в н.а.№184/10.08.2004г., Р. Ст. Д. и Д.
Ст. Д. са дарили на сина си Ст. Д. Ст. процесния недвижим имот, находящ се в
гр.Варна.В случай, че недвижимият имот е бил в патримониума на С.Ст. към
момента на откриване на наследството-*г., община Варна на осн. чл.11 от ЗН
би се легитимирала като негов собственик, съответно като лице, чието право е
предявено от кредитора по реда на чл.134 от ЗЗД.
С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№138/17.11.2017г. Ст. Д.
Ст. е продал процесния недвижим имот на ответницата А. К. Б. за сумата от
80 000лв.Ищецът „Мбилдинг“ЕООД е предявил на 31.01.2018г./образувано
гр.д.№270/18г. по описа на ВОС/ иск с пр.осн. чл.135 от ЗЗД против Ст. Д. Ст.,
починал в хода на процеса и заместен от община Варна, като правоприемник
на правата му по чл.11 от ЗН, и А. К. Б. за обявяване за недействителен по
отношение на него на така сключения между тях договор за покупко-
5
продажба, като увреждащ правата му на кредитор, който иск е отхвърлен с
влязло в сила на 14.07.2022г. съдебно решение, постановено по в.гр.д.
№486/20г. по описа на ВАпС, като е прието, че у приобретателката към датата
на сключване на договора не е било налице знание за увреждането на
кредитора.Воденото производство не преклудира възможността за ищеца да се
позове в настоящото на недействителност на договора.
Твърди се от ищеца, че договорът е нищожен, като накърняващ добрите
нрави, на осн. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.Основанието за тази нищожност е
обективно - достатъчно е сключеният договор обективно да е в противоречие
с общоприетите правила за добри нрави, като е без значение субективното
отношение на лицата, сключили сделката, вкл. съзнаването на нарушаването
на тези правила.От своя страна тези правила имат неформален характер,
бидейки неписани такива, но които наред с правните норми регулират
обществените отношения.За да се осъществи фактическият състав на чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД е необхоД. сключеният договор по своето съдържание, цели
или начин на извършване да е в явстващо противоречие с такива правила на
добрите нрави, които са общовалидни за почти всички правни субекти и
същевременно са свързани с посягане или ограничаване на основни човешки
права и свободи или с нарушаване на общоприети нравствени правила или
засягат устоите на отношенията в правовата държава.Нищожни на посоченото
основание са и договорите, при които престациите са нееквивалентни, но само
тогава, когато насрещната престация е незначителна и практически нулева, но
не и тогава, когато се различава от обичайната.Когато се преценява дали една
сделка противоречи на добрите нрави, съдът не може да се ограничи само до
нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения порок, следва
да съобрази дали последиците, крайният резултат на сделката са съвместими с
общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност.Тогава,
когато сделката и съпътстващите я други обстоятелства, преценени
комплексно, са довели до неоправдано разместване на имуществени права,
при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, която то не е желало и
очаквало, има основание да се счита, че сделката е проява на
недобросъвестност и накърнява добрите нрави.
Видно от заключението на СОЕ от 23.11.2023г., кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, средната пазарна
цена, която би могла да бъде получена за процесния недвижим имот към
17.11.2017г. възлиза на 87 500лв.При тази стойност цената по договора в
размер на 80 000лв. не би могла да се приеме за незначителна и практически
нулева, за да обоснове неговата нищожност поради накърняване на добрите
нрави.
Съгласно показанията на св.К.Б./баща на ответницата/, същият работи като
общински съветник в гр.Д..С продавача по договора се запознали в болницата,
чакали заедно пред кабинет, после лежали в съседни стаи.С продавача бил Д.
Д. П. от с.Ж., когото свидетелят познавал отдавна.Докато лежали в болницата,
Ст. му казал, че живее при Д. в с.Ж., приятели са, помагал му, имал му много
6
голямо доверие.Докато чакали пред кабинета, Д. казал, че има един
апартамент за продаване, свидетелят му казал, че търси апартамент за дъщеря
си, на която преди няколко дни правили сватба и имали дарени пари.Дал му
телефона си и се разбрали след като излезе от болницата да се срещнат, за да
види апартамента.На срещата били той, съпругата му, Д. и Ст., който е
собственик на апартамента.Завели ги в жилището, било в лошо състояние, за
основен ремонт.След като го видели започнали да се уговарят за цената,
разбрали се за 80 000лв., защото нямали повече.Говорили с Д., но свидетелят
му казал, че иска да говори със Ст., отделили се с него на 2-3 метра,
свидетелят му обяснил, че Д. продава апартамента и има пълномощно,
направено от него за това.Ст. му казал, че е така, но, че ако има интерес и реши
да го купи, иска парите да се преведат по негова банкова сметка, защото
съседният апартамент, пак негов, също Д. П. го продал, но не му дал и
стотинка.Казал и, че банковата карта, с която тегли пенсията си, също била в
Д. и той теглил от него.Свидетелят казал на Д., че ако има сделка ще преведе
парите по сметка на човека и лично с него ще отиде при нотариус, защото Д.
започнал да обяснява, че имал негов нотариус, ядосал се, казал, че имал
пълномощно от Ст. и че лично той може да му го прехвърли, но свидетелят
настоявал, че иска лично Ст. да присъства при нотариуса.На следващия ден
или след няколко дена си направили среща срещу Община Варна, където има
нотариус на втория етаж-Ж. Т..Д. дошъл със Ст. на сделката.Пред нотариуса
отвън със Ст. си говорили, нормално се държал, нормално говорил, обяснявал,
че едно време е пътувал по корабите, единствено държал на това, че парите
трябва да влязат по негова сметка.Парите превели на Ст. на три вноски,
получили нотариалния акт след това, тогава и Ст. им дал ключа, бил сам
тогава.След сделката започнали дела и свидетелят отишъл в с.Ж. да се види с
Д., намерил му къщата, още докато слизал от колата, видял, че Д. идва засилен
с една брадва и Ст. вървял след него, Д. започнал да вика, че ще го заколи и
тъй като бягал срещу него с брадвата се качил в колата и избягал, обадил се на
полицията в Провадия, обяснил, че са го нападнали едни хора, после го
разпитали, дал обяснения.Впоследствие разбрал, че те са направили обратна
жалба.Полицаят му казал, че Д. му е много добре известен, че се занимава
само с измами във Варна.После полицаят му обяснил, че и те са пуснали
жалба и по съвсем друг начин обясняват нещата.
Съгласно показанията на св.А.А./майка на ответницата/, сватбата на
дъщеря й била октомври 2017г. и месец, месец и половина след това купили
жилище във Варна.На Кр. трябвало да му извадят зъб и били в Терапията на
деветия етаж, челюстна хирургия и там се срещнали с Д., когато Кр.
познавал.Докато чакали пред кабинета се разговорили, Д. казал, че имал
апартамент и търси купувач.Те проявили интерес, защото търсили апартамент
за дъщерята си, разбрали се, след като излезе Кр. от болница, Д. да се обади и
да се чуят.Тогава Д. не бил сам, а със Ст./стоял на един стол с надута буза/, но
те все още не го познавали и не разговаряли с него.След като Кр. излязъл от
болницата, Д. му се обадил и ги извикал във Варна да се видят и да им покаже
7
апартамента, разбрали, че е на човека с него-Ст..Видели го, бил стар, нямало
нищо направено по него.Говорили за цена и се разбрали.Д. казал, че има
пълномощно, но те искали да поговорят лично със собственика.Ст. казал, че
условието му е парите да се преведат по неговата банкова сметка, казал, че Д.
е продал някакъв друг негов апартамент и Ст. не е взел нищо от този
апартамент.Ст. я упълномощил впоследствие да извади документите по
сделката пред нотариус М. в гр.Девня.Тогава и оттеглил пълномощното на
Д..После отишла в гр.Варна за скица и данъчна оценка.Със Ст. се видели по
време на сделката, бил нормален, не е бил приповдигнат.
Съгласно показанията на св.Д. П., същият познава Ст. от 23-5 години,
работел при баща му Д. в село С..Ст. бил пампурджия, плавал по корабите,
носил му от корабите дрехи, маратонки, касетофони, телефони.Бащата на Ст.
починал, не помни кога, майка му била на легло, а Ст., като не си пиел
хапчетата ставал нервен и понякога пускал силна музика, съседите и
кварталният му правели забележка.Това ставало във Варна, където Ст. имал
два апартамента, близо до гарата.Ст. го молел, казвал: „Ела Д., ти си ми най-
големият приятел, на теб разчитам, те са те отгледали повечето, ела да
помагаш за майка ми, да сменяш памперсите…“.Майка му била на легло и
свидетелят й сменял памперсите, помагал, а той му давал някой лев.Един ден
Ст. пътувал с колата си, пукнал гума на А. баща й, викали му по прякор Е., бил
от Д..Ст. му дал някаква гума и той дошъл, видял апартамента, казал, че
дъщеря му е студентка и че трябва да я изпратят тук под наем.Той видял, че
Ст. е сам и взел да го тормози, да го бие.Ст. му се обадил, свидетелят му
казвал, че е в Ж. и ако има някакви проблеми да дойде при него.Е. започнал да
тормози Ст., да му взема апартаментите.Ст. нямало какво да прави и казал на
свидетеля да отиде да го упълномощи за двата имота, свидетелят му казал, че
не разбира от тези работи, че е неграмотен и цял живот е ковал, но Ст. искал
да го упълномощи при нотариус В. на пристанището, те там всички го
познавали, т.к. свидетелят продавал ножове, брадвички, парфюми и такива
неща.След това Ст. един ден го нямало, бил отвлечен, бит, тормозен от на А.
баща й, те били с турски произход.После го хванали в Девня някакви хора,
имал жалби, хванали го хората на Е..Преди това го хванали, искали да вземат
имотите, превеждали му едни 102 000 лева по данъчна оценка, обаче той
казвал, че без Ст. и пръстите да му отрежат и да го убият, няма да подпише
нищо.Били Ст., тормози ли го, но той намерил начин и дошъл при него в Ж. да
се крие.Казал, че го били, тормозили го, взели един апартамент, превеждали
му едни 20 000 лева, пак му ги вземали, после пак му ги превеждали и така
няколко пъти.Казал му, че иска да го закара при един адвокат Кр. Т. Д. на ул.„*
*“ №*.Купувачът на първия апартамент бил някакъв от Девня, те се знаели
там.Ст. казал, че иска да го заведе при адвокат Кр. Т. и свидетелят го завел.Не
знае там какво са направили точно, но направили така, че имотът да не може
да се продава.След това дошли при него двама-трима човека в Ж. с брадви,
когато Ст. бил при него.Звъннал на 112, дошла полицията от Провадия, онези
запалили колата и изчезнали, в колата бил Е..После го хванали от неговите
8
хора, давали документи Ст. да разпише, те обаче бързали, защото отивали при
адвоката, казали: „Ето ти тези документи, ако не довечера ще ти запаля
къщата“, искали да ги убият, ако не се оттегли пълномощното.Отишли за
втори път при адвокат Кр. Т. и пак се обадили в полицията.Ст. знаел за адвокат
Кр. Т. от някакъв негов съсед, на когото му спечелил дела.След това Ст. се
разболял от страх и стрес, свидетелят много го обичал, бил му като
баща.Първият апартамент го продали, за да има какво да ядат там в Ж.,
продали го и отишли да живеят в Ж..Парите били преведени по сметката на
свидетеля и по сметката на Ст., понеже го било страх и искал половината сума
да е на името на свидетеля, а другата на негово, за да имат за ядене.За втория
апартамент Ст. е знаел от преди това, Е. искал да му вземе и двата имота и да
разпише, превели му 20 000 лева и ги взели, след това пак ги превели и ги
взели.Не са се срещали четиримата - свидетелят, Ст., Е. и жена му в
апартамента, това било лъжа, не познава жена му.Знае само, че Е. дошъл в
къщата му с брадви да отвлекат Ст..Понякога Ст. избухвал, защото не си пиел
лекарствата, откакто се развел с жена си, не бил добре.Синът му искал да го
вкарва в лудница преди да станат тези работи с апартаментите.Ст. постоянно
идвал при него.Свидетелят му казвал да не кара пиян, понякога идвал с
влака.Знаел къщата, имал ключ и си влизал.Пиел лекарства и алкохол.Ст. го
упълномощил и за двата апартамента, но той казвал за колко пари и какво,
упълномощил го, защото го било страх да не го бият и да му вземат
парите.Някакви дела имал Ст. с адв. Кр. Т., но не знае много за тези неща.Те
станали приятели, видяло се, че е почтен човек и му помага, в началото не му
искал хонорар.Не знае Ст. да е бил в болница преди втората сделка, той бил
отвлечен, свидетелят не е бил в болница със Ст..Него го боляло гърлото, може
и зъби да са го болели, той говорил, но бил постоянно пиян и свидетелят не го
разбирал какво говори, бил постоянно пиян, идвал и заминавал.Първо хванали
свидетеля да разпише, превели му 102 000 лева на сметката, но той казвал, че
без Ст. нищо не подписва.Това било за втория апартамент.След това хванали
Ст., вързали го, той отишъл в Девня и си оттеглил пълномощното, биели го,
тормозили го, превели му 20 000 лева, пак ги взели и пак ги превели.Той
намерил някакъв начин и успял да избяга и да дойде при него в Ж., казал, че
го убили от бой и го карали да изтегли пари.Казал да отидат при адвокат Кр. Т.
и отишли, адвокатът казал какво да направят с имота, нещо за възбрана.Е.
дошъл на другия ден с брадви и те се обадили на 112, Ст. дал обяснения в
полицията.Ст. не го е молил да продава апартаментите, а да ги прехвърли на
името на свидетеля и само единия да продадат, за да има какво да ядат, а
втория да дават под наем.Не е бил на продажбата със Ст. при нотариус, бил си
в Ж., 102 000 лева превели по сметка на свидетеля в банка ДСК, за да вземат
апартамента.Превел ги Кр..След това го хванали пак да им ги превежда, да им
ги върне.Върнал ги по банков път, не знае на името на когото ги върнал,
защото щели да го бият, да го пребият.У Ст. не били останали никакви пари
след въртенето на тези 20 000 лева.Като го отвлекли той избягал и дошъл при
него в Ж., не помни колко време липсвал Ст., може би две или три седмици.
9
Съгласно показанията на св.М.М., същият е бил адвокат на Ст. Д. Ст. по
дело за поставяне под запрещение.Осъществили контакт за първи път в самия
край на 2017г., точно преди Коледните празници.Тогава той дошъл със
свидетеля Д. П. и след това са осъществявали контакт три или четири
пъти.При един от контактите станало ясно, че срещу него е заведено дело за
запрещение и свидетелят му станал адвокат.Не може да каже дали Ст. е
страдал от някакво заболяване, но когато дошъл в кантората с Д. П. имал
занемарен външен вид, дрехите му бяха окъсани и мръсни.При разговора
прехвърлял от тема в тема, тогава търсел адвокат Т., тъй като ставало въпрос
за някакви имоти, които му били отнети с измама.Свидетелят не се е
занимавал пряко с тези дела, но знае, че адвокат Т. пускал жалби и искови
молби във връзка с тези негови казуси.Идвал е в кантората лъхащ на алкохол,
на една от срещите Ст. обяснил, че имал личен лекар и имал някаква рецепта,
посъветвали го преди да отиде при вещото лице да си вземе лекарствата.При
срещите им Ст. бил придружаван единствено и само от Д. П..Той наричал Д.,
че му е син, прегръщал го.Споделял, че неговите близки искат да му вземат
имотите, споделял, че главни виновници са жена му и синът му.Ст. казал, че
живее в село Ж. с Д. П., който се грижел за него, той му давал да яде и пие и
т.н.За свидетелят било странно, имайки предвид какво представлява
Д..Адвокат Т. също е осъществявал контакти със Ст. и са поддържали връзка.В
кантората на адв.Т. на ул. „Г. Ж.“ работят свидетелят, адвокат Г. и от 2019г.
адвокат Д. Д., не знае дали „Мбилдинг“ЕООД са били клиенти на кантората.
С постановление от 25.05.2018г. на РП-Провадия е отказано да се образува
досъдебно производство и е прекратена преписката, образувана 2018г. по
сигнал на Ст. Д. Ст. за извършени престъпления по чл.129 и чл.143 от НК.В
мотивната част е посочено, че в сигнала си С.Ст., живущ в с.Ж. в дома на
приятеля си Д. П., е твърдял, че през м.03.2017г. се е запознал с лицето Кр. Г.
Б..Впоследствие той посетил дома му в гр.Варна и поискал да го вземе под
наем.Ст. отказал и впоследствие бил бит от Б. и неустановени
лица.Представил удостоверение от МБАЛ „Св.А.-В.“АД, според което е
прегледан на 08.09.2017г. с оплаквания, че на 05.09.2017г. е бил нападнат от
непознат мъж, който му нанесъл удари.Твърдял и, че Б. го е отвлякъл, за да го
принуди да му продаде апартамента в гр.Варна и го дължал там няколко
дни.Под заплаха Ст. бил принуден да прехвърли собствеността на дъщерята на
Б., имало фиктивно плащане, но пари така и не влезли в патримониума му.По-
късно Б. продължил да го тормози, като го намерил в с.Ж. и там също му
нанесъл побой.В постановлението е прието, че изложеното в сигнала не
намира потвърждение в събраните по преписката данни, вкл. събраните от
лицата обяснения/цитирани в постановлението/, документи за осъществените
продажби на апартаменти на Ст. чрез пълномощника Д. П., вкл. на М. И. И.,
установеното заболяване на Ст.-БАР, събраните данни за Д. П./многократно
осъждан за престъпления против личността на граждани/ и приобщените към
преписката материали от извършената по случая проверка от ГДБОП-МВР.
С постановление от 02.08.2018г. на ОП-Варна е отказано да се образува
10
досъдебно производство и е прекратена преписката, образувана по сигнал на
Ст. Д. Ст. за извършени престъпления по чл.214 и чл.142, чл.142а и чл.144,
ал.3 от НК/заведена по изпратени по компетентност материали от
Специализирана прокуратура/.В мотивната част е посочено, че в сигнала,
депозиран чрез адв.Кр. Т. през м.01.2018г., е изложено, че през м. март 2017г.
Ст. се запознал случайно с лицето Кр. Г. Б. от гр.Д., който бил общински
съветник в ОбС-Девня от ПП „ГЕРБ“, впоследствие Б. гостувал в дома на Ст. в
гр.Варна, харесал жилището и поискал Ст. да му го отдаде под наем, което Ст.
отказал, тъй като имал други наематели.На 05.09.2017г., в гр.Варна Ст. бил
пресрещнат от непознат мъж, който го съборил на земята и му нанесъл удари в
областта на долните крайници.На 06.09.2017 г. бил пресрещнат от същия мъж
и други хора, които му нанесли жесток побой, удряли го с юмруци в главата,
съборили го и го ритали по тялото, счупили му носа и челюстта.Докато го
биели, му казали, че ако иска да остане жив трябва да им прехвърли
собствеността върху жилището си, находящо се в гр. Варна, ул. „*“№*, вх.*,
ет.*, ап.*.След побоя, на 08.09.2017г., Ст. посетил отделението по Съдебна
медицина при МБАЛ „Св. А. - В.“ гр. Варна, където бил прегледан от съдебен
лекар и му било издадено медицинско удостоверение.В края на м. октомври
2017г. Ст. бил хоспитализиран в МБАЛ „Св. М.“ гр.Варна, от където бил
изписан на 07.11.2017г. Непосредствено след изписването Кр. Г. Б. и още едно
неустановено лице хванали Ст. и насила го вкарали в автомобил.Закарали го в
гр.Девня, където го заключили в стая на къща.Охранявало го цялото
семейство на Б..Биели го, събличали го гол.Искали да прехвърли
собствеността върху посочения по-горе имот на дъщерята на Б. - А. Б., като му
казвали, че ако не стори това няма да го пуснат и ще го убият.Ст. не издържал
на тормоза и заплахите.Съгласил се да прехвърли имота.Покупко-продажбата
между него и дъщерята на Б. била изповядана на 17.11.2017г. пред нотариус
Ж. Т., с район на действие РС-Варна.Договорената цена била 80 000 лв., но
той не получил цената, парите само формално постъпили по негова сметка на
три вноски, впоследствие ги теглил и връщал на купувача.След всичко
случило му се Ст. отишъл да живее в с.Ж. при своя приятел Д. Д. П..През
м.09.2017г. Ст. бил дал пълномощно на П., с което го упълномощавал да се
разпорежда с имотите му.По настояване на Б. обаче по време на престоя в
къщата в гр.Девня Ст. оттеглил така даденото пълномощно.На 13.01.2018г.,
докато Ст. и П. били в къщата на последния в с.Ж., там отишли Кр. Б. и още
един непознат мъж.Те били въоръжени с хладни оръжия /брадва и нож/ и
отново искали да отвлекат Ст..П. обаче им попречил и двамата си
тръгнали.След случая от 13.01.2018г. Ст. и П. решили да потърсят
помощ.Сигнализирали на тел.112 и се обърнали към адв.Кр.Т..Адвокатът
сигнализирал РУ - Провадия и РП - Провадия.Във връзка с прехвърлянето на
собствеността върху имота предявили иск пред Окръжен съд - Варна срещу
купувача А. Б..Такъв иск бил предявен и срещу лицето М. И. И., който също
бил купил имот на Ст. през м.09.2017 г., при която сделка продавачът се
представлявал от пълномощника Д.П..
11
В мотивите на постановлението е прието от ОП-Варна, че в дадените от
него сведения по преписката адв. Т. е посочил, че е изготвил съответните
жалби, сигнали и искови молби по случая въз основа на заявеното от
починалия Ст., категоричен е, че не е станал свидетел на нито едно от
описаните в сигнала събития.Прието е и, че в дадените от него сведения по
преписката Д. П. е разказал за събитията, визирани в сигнала, но е заявил че
тези събития, с изключение на случилото се на 13.01.2018г., са му известни
само от разказите на починалия Ст..Същият не е бил свидетел нито на
нанесените побои на пострадалия на дати 05 и 06.09.2017г., нито на
твърдяното отвличане, нито на твърдяното противозаконно лишаване от
свобода в къщата в гр.Девня, нито на твърдяната принуда във връзка с
продажбата на недвижимия имот, находящ се в гр. Варна, ул. „М.“№* от
починалия на лицето А. Б., нито на конкретните обстоятелства, при които е
извършена продажбата.
Прието е, че изложените в сигнала твърдения, сочещи на данни за
престъпления по посочените текстове не се подкрепят от други, събрани при
проверката материали/вкл. цитираните обяснения на останалите разпитани
лица/, като на практика, извън твърденията на Ст., по преписката няма други
източници въз основа на които да се направи извод, че твърдените събития
наистина са се случили, респективно, че са се случили по описания
начин.Единствено приложеното медицинско удостоверение подкрепя
твърденията за нанесени удари на Ст. преди дата 08.09.2017г., но няма данни
обаче за лицето /лицата/, нанесло тези удари.
От представената медицинска документация от УМБАЛ „Света М.“ЕАД,
гр.Варна се установява, че Ст. Д. Ст. е пролежал в болничното заведение,
Клиника по лицево-челюстна хирургия, за периода 03.11.2017г.-10.11.2017г.,
когато предвид установени стари счупвания в областта на мандибулата/долна
челюст/, довели до абсцес, му е извършена оперативна интервенция на
06.11.2017г.Посочените в епикризата придружаващи заболявания са БАР, ХБ
и счупване на долна челюст.Анамнезата му е снета по негови данни и данни
на придружителя му, вкл. данни от придружителя за сбиване в близкото
минало.В болничното заведение е консултиран и от психиатър, поради
диагнозата БАР и психичното му състояние в определени моменти.
С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№34/19.10.2017г. Ст. Д.
Ст., представляван по договора от пълномощника си Д. Д. П. с пълномощно от
27.09.2017г., е продал на М. И. И., собствения си апартамент/съседен на
процесния/, находящ се в гр.Варна, ул.“М.“№*, вх.*, ет.*, ап.14 за сумата от
35 000лв./при данъчна оценка 72 667лв./, от които 5 000лв., изплатени на
пълномощника Д. П., а остатъкът ще бъде изплатен както следва: 10 000лв. по
банкова сметка на Ст. Ст. в „Банка ДСК“ЕАД и 20 000лв. по банкова сметка на
Д. П. в „Уникредит Булбанк“АД.От представеното извлечение от банкова
сметка на Ст. Ст. в „Банка ДСК“ЕАД се установява, че на 19.10.2017г. по
същата му е преведена сумата от 10 000лв. от М. И. И. с основание „за
покупка на имот“.Пълномощно от 27.09.2017г. е оттеглено от С.Ст. пред
12
нотариус с декларация от 13.11.2017г.
От представеното извлечение от банкова сметка на Д. П. в „Банка
ДСК“ЕАД се установява, че на 16.11.2017г. по същата му е преведена сумата
от 101 800 лв. от А. П. А. с основание „покупко-продажба на имот гр.Варна,
ул.“М.“№*, вх.*, ет.*“, от която Д.П. е изтеглил на 16.11.2017г. сумата от
2 000лв., също на 16.11.2017г. е превел сумата от 54 500лв. по сметка на
„Василев Инк“ЕООД с посочено основание „закупуване на материали“, а на
17.11.2017г. е превел обратно по сметка на А. А. сумата от 45 300лв с
основание „връщане на сума“.Представена е жалба, депозирана от А. П. А.,
чрез пълномощник, до РП-Варна на 12.03.2018г./л.59 от гр.д.№270/18г. по
описа на ВОС/, в която същият се е оплакал за извършени деяния от Д. П., вкл.
относно превода на сумата от 101 800лв. по сметка на Д. П. на 16.11.2017г. за
апартамент в гр.Варна, собственост на С.Ст., на когото Д. П. бил
пълномощник, и се споразумели да му бъде продаден, когато на 16.11.2017г.
присъствал за кратко и С.Ст., неизвършването на сделката и отказът на П. да
му върне остатъка от сумата до м.03.2018г. с обяснения, че ще останат по
сметката му като гаранция, т.к. след като се оправи грешката в
документацията ще сключат сделка, а се оказало, че апартаментът е продаден
още на 17.11.2017г.
Представено е пълномощно от 16.10.2017г. с нотариално заверени подпис и
съдържание от нотариус в гр.Девня, с което С.Ст. е упълномощил Д.П. да
продаде процесния апартамент №12, както и да го дари или замени, вкл. и да
договоря сам със себе си.С пълномощното пълномощникът е и освободен от
отчетна сделка.
Представен е договор от 07.09.2017г. за услуга-провеждане на сватбено
тържество с възложител А. К. Б. с посочена дата на събитието
03.10.2017г.Представена е жалба, подадена от А. Б. до РП-Варна на
17.01.2018г., в която същата се е оплакал за извършени деяния от Ст. Ст., Д. П.
и М. Н..
Показанията на свидетелите К.Б. и А.А., родители на ответницата,
безспорно следва да се ценят при условията на чл.172 от ГПК, предвид
посочената родствена връзка.Същите обаче се подкрепят от останалия събран
доказателствен материал.Напротив показанията на св.Д. П., според които Ст.
Ст. бил бит, тормозен, заплашван, вкл. отвлечен седмица, две пред сделката,
държан и принуждаван от Кр. Б. и негови близки и познати да сключи
процесния договор, не се подкрепят от този материал.Едни от най-ярките
противоречия са например безспорно установеното обстоятелство, че за
периода 03.11.2017г.-10.11.2017г. С.Ст. е бил в болнично заведение, където му
е била извършена оперативна интервенция, доведен от придружител, като
същевременно свидетелят сочи, че не знае С.Ст. да е пребивавал в болница
преди сделката, но знае, че тогава той е бил отвлечен, и обстоятелството, че
според свидетеля сумата от 102 000лв. му е преведена по сметката от Кр. Б., за
да вземе апартамента, но свидетелят казал, че без Ст. няма да подпише нищо,
след което му я върнал, защото щели да го пребият, докато от цитираното
13
извлечение от сметка и подадената жалба от А. П. А. се установява, че
сумата/101 800 лв./ е преведена от А.Ангелов по сметка на свидетеля и е
преведена по повод съвсем различни обстоятелства.Показанията противоречат
например и на изложеното в исковата молба, подадена от Ст. Ст., чрез
процесуалния му представител адв.Кр. Д.в Т., на 15.01.2018г., с която е бил
предявен иск с пр.осн. чл.31, ал.1 от ЗЗД относно процесния договор против
А.Б. /гр.д.№114/18г., производство по което е прекратено впоследствие поради
неотстраняване нередовностите на исковата молба/невнасяне на държавна
такса/ с разпореждане от 28.02.2018г./, в която е посочено, че през есента на
2017г. със Ст. се свързала А. Б. и тя, възползвайки се от неадекватното му
психично състояние, го подвела да сключи договора, като го завела при
нотариус, като непосредствено преди сделката Ст. срещнал своя отдавнашен
познат П., той, като видял състоянието на Ст., го увещавал да не отива при
нотариуса, но Ст. не послушал съветите му.Същевременно, съвкупно ценени,
показанията на водения от ищеца свидетел М.М. с тези на родителите на
ответницата, цитираната сделка от 19.10.2017г., вкл. начинът на получаване на
продажната цена, посочен в н.а. и установен от банковите извлечения,
пълномощните и постановленията за отказ за образуване на досъдебни
производство установяват, че свидетелят П., с когото С.Ст. спорадично е
живеел в дома му в с.Ж., е упражнявал сериозно психическо давление върху
него.Не може да се приеме, обаче, че именно купувачът се е възползвал по
някакъв начин от състоянието на Ст. и така се е достигнало до резултати от
сделката, несъвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и
добросъвестност.Не е налице неоправдано разместване на имуществени права,
при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, предвид посочената
пазарна стойност на имота и заплатената цена-според банковите извлечения са
преведени от А.Б. с основание „покупко-продажба на имот“ 20 000лв. на
20.11.2017г., 30 0000лв. на 21.11.2017г. и 30 000лв. на 22.11.2017г.Сумите са
изтеглени от Ст., съответно на 21.11.2017г., 22.11.2017г. и
24.11.2017г.Твърденията, че сумите, които Б. внасяла, са й били връщани от
Ст. не са установени в производството.
По изложените съображения съдът приема, че процесният договор не
накърнява добрите нрави, съответно не е нищожен на посоченото
обстоятелство.
По твърденията за унищожаемост.На първо място следва да се посочи, че
процесуалните средства за упражняване правото на унищожение на сделка са
предявен конститутивен иск за унищожението й и на следващо място
релевиране на възражение за унищожаемост.Последното, обаче е възможно
единствено по предявен от ищец иск за изпълнение на унищожаемата сделка,
по който ответникът, който е лицето с опороченото изявление, да релевира
възражение за унищожаемост.Касае се за хипотеза, при която страната с
опороченото изявление не е извършила изпълнение и насрещната страна
предяви против нея иск за изпълнение, когато ответникът по този иск може да
откаже изпълнение, възразявайки, че сделката е унищожаема.Тогава и е
14
приложима разпоредбата на чл.32, ал.3 от ЗЗД, като страната с опорочена воля
може да предяви унищожаемостта чрез възражение, независимо, че правото й
да предяви иск за унищожение е погасено по давност.В настоящото
производство не е предявен от А.Б. като ищец облигационен иск за
изпълнение на договора, по който иск да може да се прави възражение за
унищожението му от ответник, който не го е изпълнил и волята му е
опорочена.Настоящото производство има за предмет иск за собственост,
предявен против А.Б. като ответник и за да може да бъде унищожен
договорът, чрез който тя се легитимира като собственик, е необхоД. да има
предявени конститутивни искове.Те от своя страна биха били погасени по
давност, т.к. по всички въведени основания тригодишната давност тече от
датата на сключване на договора/заплашване изобщо не е установено да е
имало, а ако и да се приеме, че е имало, то е преустановено най-късно със
смъртта на Ст./, като, както се изложи, не е налице хипотезата на чл.32, ал.3 от
ЗЗД.Отделно ищецът в настоящото производство е процесуален субституент
за правата на община Варна.Получаването на имуществото от общината на
основание чл.11 от ЗН е сходно с придобиването на имущество от заветника,
доколкото общината придобива отделни права от наследството, но изначално
не отговаря за задълженията на починалото лице.За задълженията на
починалия отговаря държавата ограничено - до размера на полученото от нея
имущество, тъй като приема наследството винаги по опис, като след
изчерпване на актива на наследството кредиторите с непогасени вземания
имат право на иск по чл.66, ал.2 от ЗН срещу общината, в който случай
общината ще отговаря за непогасените вземания до размера на полученото
имущество /движими вещи и недвижими имоти/.Имайки положение, сходно
на заветник, общината не би могла да претендира унищожение на договора.
Независимо от горното за пълнота на изложението следва да се посочи, че
дори и да биха били предявени искове за унищожаемост, те биха били
неоснователни.Основанията за унищожаемост се подреждат според тежестта
на порока: от най-тежкия - поради неспазване на режима на настойничеството
и попечителството, през по-леките - поради неспособност да се разбират или
ръководят действията, поради заплашване, поради измама, поради грешка, до
най-лекия - поради крайна нужда.Опорочаващият факт на волеизявлението в
хипотезата на чл.31, ал.1 от ЗЗД се състои в това, че е извършено при
разстроено съзнание, като е без значение продължителността на това
състояние.При невъзможността да се разбират постъпките липсва способност
за разбиране на свойството на действията, т.е. качествената им определеност
от фактическа страна, т.к. волеизявяващият не съзнава съдържанието на
своята дейност, в т.ч. средствата, които използва и целта, която преследва, т.к.
е изключена нормалната оценъчна способност.От своя страна невъзможността
да се ръководят постъпките предполага липса на нормално структуриран и
протичащ волеви процес.Обстоятелството, че волеизявяващият не разбира
свойството на действията си, води до безусловно отпадане на възможността
му да разбира тяхното значение, както и да ги ръководи.
15
Правно релевантният момент, към който трябва да се преценява годността
за разбиране и ръководене на постъпките е 17.11.2017г.
На 06.10.2017г. Вл. Ст. Ст., чрез процесуалния си представител адв.Й. С., е
предявил иск с пр.осн. чл.5 от ЗЛС, вр. чл.336 от ГПК за поставяне на С.Ст.
под запрещение, предвид страданието му от БАР и алкохолна зависимост.Към
исковата молба е приложена медицинска документация от 2012г. и решения на
ВРС и ВОС от 2012г. за двукратното му настаняване за задължително лечение
през 2012г. за по 2 месеца.По делото ответникът Ст. е упълномощил на
07.01.2018г. Адв.дружество „Кр. Т., Г., Г. и партньори“.В проведеното на
08.02.2018г. о.с.з. се е явил лично и с процесуалния си представител
адв.М.М./разпитан в настоящото производство като свидетел/, който е заявил,
че не се оспорва обстоятелството, че ответникът страда от БАР, но към
момента и от много години насам същият не злоупотребява с алкохол, живее
нормално, взема си лекарствата, контактува с много познати, може да се
грижи сам за себе си.В същото о.с.з. С.Ст. е разпитан от съда.Делото е
прекратено/преди постановяване на решение/ на *г. предвид смъртта на
ответника.
Според показанията на св.В.Ст., той не поддържа връзка с баща си през
последните 20 години, чували са се по телефона по веднъж годишно, през
2017г. не го е виждал, не знае какъв е поводът за завеждане на производството
за поставяне под запрещение.Според показанията на св.Д.Ст.а/бивша съпруга
на С.Ст./ същата не го е виждала от 2000г., когато се развели, и не е подържала
връзка с него.
Съгласно показанията на св.Й.С., с него се свързал Вл. Ст., с когото живеят
в един квартал и са се засичали, говорили.Споделил му, че баща му, с когото
имал ограничена връзка, има биполярно разстройство и тежък алкохолизъм, и
някакви хора го принудили/изнудили да си продаде единия или двата
апартамента, и поискал да се образува дело, за да бъде поставен под
запрещение.Целта на делото била да се запази имуществото и впоследствие да
се атакуват посочените сделки.
Съгласно показанията на св.Т.А. тя е изготвила заключение по
горепосоченото дело/изготвено на 14.03.2018г., неприемано по делото/.Помни,
че лицето е било с диагноза БАР.Има визуален спомен, че е било в занемарен
външен вид, както и доста приповдигнат, многословен, което отговаря на
маниен епизод, но без психотични епизоди от типа на налудности, а по-скоро
за свръхценни идеи за повишени възможности.Била е на мнение за поставяне
под ограничено запрещение.
Съгласно заключението на СПЕ от 23.11.2023г. и обясненията на в.л. в о.с.з.
на 01.12.2023г., през последните 7 години от живота си Ст. Ст. е страдал от
Биполярно афективно разстройство.Предвид особеностите на протичане на
Биполярното афективно разстройство - протича с манийни, хипоманийни или
депресивни епизоди/фази, като между тях се наблюдава пълно
възстановяване, то самото наличие на БАР не е достатъчно условие и
основание да се обсъжда разстройство на съзнанието.Тежките манийни
16
епизоди, манийните епизоди с психотични симптоми и психотичните
депресивни епизоди водят до качествено нарушени базисни психични
годности за разбиране и ръководене на постъпките.По време на ремисии,
както и при апсихотични депресивни епизоди или хипомания, тези годности
могат да бъдат нарушени количествено, но в повечето случаи са качествено
съхранени.По време на манийна фаза на БАР /с или без психотични
симптоми/, освен другите описани симптоми, лицата са склонни да извършват
необмислени постъпки, да сключват неизгодни сделки или да харчат много
повече, отколкото могат да си позволят, по време на ремисия лицата са
напълно годни да упражняват дейности, вкл. да сключват договори.При
анализа на представените материали не се установяват обективни данни,
отразяващи психичното състояние на Ст. към момента на сключване на
договора - 17.11.2017г.Най-близката медицинска документация е от
пролежаването му в Клиника по лицево-челюстна хирургия от 03 до
10.11.2017г., където обаче не се установява описание на актуалното му
психично състояние, правен е само консулт с психиатър.
Съгласно заключението на комплексната СППЕ от 30.04.2024г. и
обясненията на в.л. в о.с.з. на 07.05.2024г., Ст. Ст. е страдал от БАР, като
заболяването е диагностицирано за първи път през 2011г.Предвид
особеностите на протичане на Биполярното афективно разстройство /протича
с манийни, хипоманийни или депресивни епизоди/фази, като между тях се
наблюдава пълно възстановяване/, то самото наличие на БАР не е достатъчно
условие и основание да се обсъждат качествени нарушения на базисните
психични годности.При анализа на представените материали не се
установяват обективни данни, отразяващи психичното състояние на Ст. към
момента на сключване на договора - 17.11.2017г.Най-близката медицинска
документация е от проведеното болнично лечение от 03 до 10.11.2017г.В
последните дни от хоспитализацията състоянието е описано като „спокоен, без
оплаквания, съдействащ“.Не са описани психотични симптоми.Налице са
данни за хронична алкохолна злоупотреба при Ст. Ст., вероятно достигаща до
синдром на алкохолна зависимост, която сама по себе си, макар и да не
нарушава качествено базисните психични годности, може да повлияе
поведението на лицето и да улесни изпадането в зависимо положение спрямо
трети лица.Показанията, обаче на разпитаните свидетели/без да се вземат
предвид тези на К.Б. и А.А./, макар и да потвърждават хипотезата за
алкохолна злоупотреба, не съдържат описание на болестно мотивирано
поведение към месец ноември 2017г.
Видно от показанията на св.Й.С., причината за предявяване на иска по чл.5
от ЗЛС от В.Ст. е желанието му, макар и, че не е поддържал постоянни
контакти със С.Ст., да се осуети възможността за разпореждане с имущество
от баща му/към датата на предявяване на иска не е имало разпоредителни
сделки, а само пълномощно от 29.09.2017г. касаещо съседния на процесния
имот/ чрез възползване от психичното му състояние, съответно и
възможността производството да бъде аргумент при евентуални последващи
17
сделки те да се атакуват по реда на чл.31 от ЗЗД.Само по себе си, обаче
завеждането на такова производство не може да установи, че Ст. към
17.11.2017г. не е могъл да разбира или да ръководи действията
си.Заболяването БАР, както е посочено от вещите лица, предвид особеностите
на протичането му - манийни, хипоманийни или депресивни епизоди/фази,
като между тях се наблюдава пълно възстановяване, не е достатъчно условие
и основание да се обсъждат качествени нарушения на базисните психични
годности, като е необхоД. установяването, че волеизявяващият не съзнава
съдържанието на своята дейност, в т.ч. средствата, които използва и целта,
която преследва, т.к. е изключена нормалната оценъчна способност или да
липсва нормално структуриран и протичащ волеви процес.Състоянието му
към 14.03.2018г., когато е бил обследван от свидетелката Т.А., е такова към
посочената дата, но също не може да се презюмира, че е било такова и към
релевантната дата-17.11.2017г.За тази дата от своя страна няма доказателства,
вкл. медицинска документация, които безспорно да установяват, че той се е
намирал в маниен епизод и алкохолно опиянение.
Неоснователни са и твърденията за заплашване, доколкото не се установява
С.Ст. да е бил принуден от ответницата или от трето лице да сключи договора
чрез възбуждане на основателен страх.Коментираните по-горе показания на
св.Д.П. не се подкрепят, а напротив противоречат на останалия цитиран по-
горе събран доказателствен материал.Неоснователно е и твърдението за
унищожаемост поради крайна нужда при явно неизгодни условия.С.Ст. е имал
преведена на 19.10.2017г. по сметката си сумата от 10 000лв. от М. И. И., от
която е теглил регулярно суми/по 400лв., по 600лв., по 1000лв./, отделно е
получавал ежемесечно пенсия по същата сметка.Би следвало остатъкът от
продажната цена на апартамента, продаден на М. И. И./25 000лв./, съхранявана
„понеже го било страх“ по сметката на свидетеля Д. П./когото той наричал
свой син, според показанията на св.М.М./, също да е била на негово
разположение.Същевременно не е налице серозно несъответствие/съществена
разлика/ между реалните условия, при които може да се сключи сделката в
нормална обстановка и конкретните условия, при които е сключена, предвид
горепосочената средна пазарна стойност на имота към 17.11.2017г.
По изложените съображения съдът приема, че договорът за покупко-
продажба, обактивиран в н.а.№138/17.11.2017г. легитимира ответницата като
собственик на процесния недвижим имот, съответно той не е бил собственост
на С.Ст. при откриване на наследството, поради което и община Варна не се
легитимира като негов собственик на осн. чл.11 от ЗН.Предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Предвид съвпадане крайните
изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.Касателно оплакванията на
въззивника, че първоинстанционният съд е следвало да се отведе от
разглеждане на делото и липсата на отвод е довела до съществено
процесуално нарушение, водещо до неправилност на решението, поради което
същото следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на
18
ВОС, следва да се посочи, че настоящата инстанция не е контролно
отменителна, а инстанция по същество на спора, и следователно, извън
хипотезите на нищожност и недопустимост на акта на първоинстанционния
съд, е длъжна да разгледа материалноправния спор независимо от допуснатите
в първата инстанция процесуални нарушения, които могат да бъдат ценени
единствено като основание за посочване на нови доказателства за първи път
пред въззивния съд-в този см. изрично Решение №69/01.04.2015г. по гр.д.
№4941/14г., ВКС, III гр.о.
Претендират се от въззиваемата страна разноски за пред настоящата
инстанция, а именно адв. възнаграждение в размер на 3 500лв., заплатено в
брой на 15.05.2025г./от общо договореното в размер на 9 100лв./, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие от
11.04.2025г.Насрещната страна е направила в срок възражение за
прекомерност на същото над размера от 3 000лв.Според материалния
интерес/101 119, 40лв./ предвиденото възнаграждение в чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба №1/04г. на ВАдвС възлиза на 8 694, 78лв.Процесуалният
представител е депозирал отговор на въззивната жалба и се е явил в о.с.з.При
съобразяване на горните обстоятелства, както и фактическата и правна
сложност на делото, и това, че договореното и изплатено от ищеца
възнаграждение на неговия процесуален представител за въззивното
производство възлиза на 3 600лв., съдът приема възражението за
неоснователно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1433/18.12.2024г., постановено по гр.д.
№1790/22г. по описа на ВОС, гр.о.
ОСЪЖДА „Мбилдинг“ЕООД, ЕИК *********, да заплати на А. К. Б., ЕГН
**********, сумата от 3 500лв., представляваща съдебно-деловодни разноски,
сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19