Р Е Ш
Е Н И Е
23.12.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.О.ІІІ
Районен съд – Дупница състав
10 ноември 2016
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Светла
Пейчева
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 408 2020
дело № по описа за година.
Производство
по чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Р.Г.Д., с ЕГН **********,***
е обжалвал Наказателно постановление (НП) № 20-0332-000200 от 30.03.2020г.
издадено от Началник РУ към ОДМВР Кюстендил, РУ Рила, с което за извършено
административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП на основание чл. чл. 177, ал. 5,
пр. 1 във вр. с чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
Жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно, неправилно
и несправедливо, издадено в нарушение на материалния и на процесуалния закон и
моли същото да бъде отменено. Твърди, че
не е извършил нарушението.
Въззиваемата страна РУ Рила, редовно призовани, не изпращат
представител в съдебно заседание, като в съпроводителното писмо е взето становище
по жалбата, и моли НП да бъде потвърдено.
Направено е възражение за
прекомерност на разноските, в случай, че жалбоподателя претендира такива
и не бъде уважено искането за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно
провери изцяло законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено
следното:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и
при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима.
В Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия
АА, бл.№ 106420 от 01.03.2020г. актосъставителят Д.Р., на длъжност мл. автоконтрольор при РУ
гр.Рила, в присъствие на свидетелите на нарушението, съставянето и предявяване
на АУАН – Й.Т. и И.Ц., приел от фактическа страна, че на 01.03.2020г., в 15:45
ч. на черен път, в землището на гр. Кочериново, с посока на движение към ПП 1
Е-79 жалбоподателят Р.Г.Д., е управлявал
мотоциклет с неустановена и модел, и с
неустановен номер на рама без СУ на МПС, в нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
АНО е приел същата фактическа обстановка, като е добавил,
че нарушителят повторно управлява ППС без да е правоспособен водач, поради
което и на основание на чл. 177, ал. 5, пр. 1-во, във вр. с чл. 177, ал.
1, т. 2 от ЗДвП го санкционирал с административно наказание „глоба“ в размер на
300 лева.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, тъй като АУАН е
съставен на 01.03.2020г. за нарушение, сочено за извършено на 01.03.2020г., а
обжалваното въз основа на акта НП е издадено на 30.03.2020г. АУАН е издаден от
компетентен орган - „младши автоконтрольор при РУП гр.Рила”, съгласно чл. 189,
ал. 1 от ЗДвП, както и НП, съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. АУАН е съставен в
присъствието на двама свидетели на нарушението и на нарушителя, като екземпляр
от акта е връчен на жалбоподателя. АУАН съдържа изискуемите от чл. 42 от ЗАНН
реквизити, а НП - тези по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Съдът обаче, констатира допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, досежно описанието на нарушението в
обстоятелствената част на НП, което е рефлектирало и в санкционната част.
От фактическа страна се установи, че на 01.03.2020г.
полицейските служители Й.Т. и И.Ц. изпълнявали служебните си задължения в края
на гр. Кочериново, в края на последните къщи, в близост до ливада на която
традиционно се провеждали запалване на огньовете за Сирни заговезни. До това
място, в края на къщите имало черен път.
Полицейските служители установили нарушителя, че управлява мотоциклет, като
знаели по служебен път, че същия не е правоспособен водач, поради което му
направили забележка. Въпреки отправеното устно предупреждение жалбоподателят
два пъти минал с мотоциклета по черния път, в посока ливадата. Тъй като нямали
правомощия да съставят акт за нарушение по ЗДвП св. Т. се обадил на автопатрул,
като дежурен по смяна бил актосъставител Р., който отивайки на място установил,
че мотоциклета е в ливадата на стойка. Данните, че жалбоподателят го е
управлявал са по били снети от двамата свидетели –очевидци на
нарушението. Свидетелите Й.Т. и И.Ц., са разпитани в хода на съдебното
следствие, които чрез показанията си установяват горната фактическа обстановка.
Показанията им кореспондират помежду си, свидетелите са очевидци на деянието и
показанията им се основават на техните преки и непосредствени възприятия, като
показанията им не са противоречиви, еднопосочни са и са взаимодопълващи, поради
което съдът им дава пълна вяра.
От показанията на
актосъставителя Д.Р. се установява, че същият е съставил АУАН по данни на
полицейските служители, констатирали нарушението, в присъствието на жалбоподателя,
след което му го връчил.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът намира следното:
При съставянето на АУАН не е посочено, че се касае за случай на повторност, като този факт е въведен за първи път при
издаването на НП. Това обстоятелство АНО се е опитал да го преодолее по реда на
чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, доколкото актосъставителят е съставил АУАН на място и не
е разполагал с тази информация. Констатацията
за повторност по смисъла на § 6, т. 33 от
ДР на ЗДвП за пръв път е извършена от наказващия орган, който в мотивите на
издаденото НП е посочил само, че деянието е извършено в условията на повторност
без да отразен акта, въз основа на който се основава тази констатация, за какво
нарушение е издаден, влязъл ли е и кога в сила, за да може да бъде извършен
съдебен контрол дали на водача е наложено наказание за същото по вид нарушение,
поради която причина АНО е приложил квалифицирания състав на чл. 177, ал. 5
във вр. с чл. 177, ал. 1 ,т. 2 от ЗДвП. По
мнение на настоящия състав, наличието на повторност съставлява
елемент от обективната страна на нарушението. В този смисъл настоящия съдебен състав,
счита че непосочването на повторността в
АУАН може да бъде санирано по реда на чл.
53, ал. 2 от ЗАНН, но този порок не е отстранен в достатъчна степен и в
издаденото НП, тъй като липсват данни за посочената повторност. Настоящият
съдебен състав приема в случая, че горното обстоятелство представлява
съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на
нарушителя. В подкрепа на това становище следва да се отчете и
обстоятелството, че нарушителя се защитава против фактите и, ако на него не му
е бил предявен факта на повторност на
нарушението, то той не може да реализира в пълен обем правото си на защита,
което от своя страна съставлява съществено процесуално нарушение.
Поради тази причина съдът не дължи произнасяне по
съществото на спора.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Дупнишкият районен съд:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 20-0332-000200 от
30.03.2020г. издадено от Началник РУ към ОДМВР Кюстендил, РУ Рила, с
което на Р.Г.Д.,
с ЕГН **********,***, за извършено административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП
на основание чл. чл. 177, ал. 5, пр. 1 във вр. с чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 лв., като НЕзаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Кюстендилски
административен съд, в
14-дневен срок, считано от съобщаването на страните.
Районен
съдия: