№ 422
гр. Русе, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Гражданско дело №
20214500100765 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 240
ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и евентуален иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът А. О. твърди, че с ответницата се познавали от 2015 г. и били в
добри приятелски взаимоотношения. Последните няколко години й помагал
финансово, като й предоставял различни суми с уговорката тя да ги върне.
От 04.09.2018 г. до 25.08.2020 г. превел по банковата й сметка, на няколко
пъти, сума в общ размер 42 000 лв. Въпреки многократните покани,
ответницата не му върнала сумите. Иска от съда да постанови решение, с
което да осъди Н. Д. К. да му изплати предоставената в заем сума от 42000
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане, както в случай, че съдът приеме, че не е сключван
договор за заем да я осъди да върне сумата като получена от нея без
основание. Претендира и разноските по делото.
Ответницата Н. Д. К. в отговор по чл.131 от ГПК оспорва предявените
искове, като възразява, че сумата е получена от нея като дарение от ищеца
предвид добрите им приятелски и интимни взаимоотношения. Моли исковете
да бъдат отхвърлени и да й бъдат присъдени разноските в производството.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
1
По делото са приети документи – извлечения от сметка, от които се
установява, че на 04.09.2018 г. А. О. е превел по банковата сметка на Н. Д. К.
сумата от 9000 лв. с посочено основание „превод“. Със същото основание и
между същите лица на 26.09.2018 г. е извършен превод на 5000 лв. На
22.02.2019 г. ищецът отново с основание „превод“ е наредил в полза на
ответницата 6000 лв. На 16.09 и на 20.09.2019 г. със същото основание е
превел съответно 8000 лв. и 3000 лв. През м. ноември 2019 г. – на датите 6 и
25 с основание превод и захранване на сметка отново е превел 3500 лв. и
5000 лв. Последният случай, в който е превел сума - 2500 лв., основанието е
превод и захранване на сметка.
С писмена покана от 02.12.2021 г., връчена на Н. К. на 03.12.2021 г. А.
О. я е поканил да му върне гореописаните суми. В писмен отговор, връчен на
09.12.2021 г. ответницата отрича сумите да са получени в заем и отказва да
удовлетвори претенцията на ищеца.
В отговор на въпроси по реда на чл.176 от ГПК ищецът заявява, че до
2018 г. е имал интимни контакти с Н. К., но това било рядко, защото тя имала
малко дете, а през почивните дни посещавала родителите си, което не
съвпадало с неговия работен график. От 2018 г. постигнали договореност
всички суми, които ще й дава, ще бъдат дадени на заем. Не знаел за какви
нужди са й необходими, защото разбрал, че не му е казвала истината.
Обещавала му, че ще върне средствата възможно най-скоро, когато има
възможност.
По делото са разпитани двама свидетели – по един на всяка от страните.
Свидетелката П. С. – колега и близък познат на ищеца изнася данни, че
е знаела за връзката на О. с К. отпреди 2018 г., когато той я довел на
работното си място. Впоследствие пътувала до Варна и там също се срещнала
с ответницата, посетила магазина й. Тогава разбрала, че К. и О. имат отделни
жилища в една и съща кооперация във Варна. От ищеца научила, че е
прекратил връзката си с Н. К. от лятото на 2018 г. Късната есен на 2019 г.
била в колата на О., когато се обадила К. и му поискала пари в заем.
Свидетелката възприела разговора им, защото О. шофирал и включил
телефона си на високоговорител. К. поискала 5000 лв. за операция на майка
си и медицински прегледи на нея и сестра й, обещала, че в най-скоро време
ще върне заема. След разговора ищецът споделил със свидетелката, че много
2
суми е предоставил в заем на Н. К. и е притеснен как ще му ги върне.
Обичайна практика на О. било да дава заеми на познати и на работници в
предприятието с уговорка да ги върнат на заплата.
Разпитана е и свидетелката Я. М. Г., която ползва съседен магазин до
този на ответницата във Варна. Познавала А. О. от 2018 г., Н. й го
представила като човека, с когото съжителства. Връзката им била до 2020 г.
Впечатленията й са, че двамата имат връзка и от случай, в който взела 1000
лв. на заем от ищеца. Н. й съдействала да й бъде преведена сумата от О. по
сметката й. Това се случило през 2020 г. Виждала, че през почивните дни от
седмицата ищецът и ответницата съжителстват. От ответницата знаела, че О.
й превежда суми, но не знаела за какви цели са и какви са им били
уговорките. Също от нея научила, че той заплащал образованието на детето й,
водел я на почивки, правел й скъпи подаръци и масажи.
Противоречието в показанията на двамата свидетели се изразява в
различните им възприятия за момента, от който е прекратена връзката на
ищеца с ответницата, като съдът кредитира показанията на св. С., защото тя
има лични и непосредствени впечатления, присъствала е на разговори между
страните, докато св. Г. има възприятия само от разказите на Н. К..
Събраните по делото доказателства – нотариални актове и завещания са
ирелевантни към предмета на спора и не следва да се обсъждат от съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Между страните е сключен неформален договор за заем, по силата на
който ищецът е предоставил различни суми на ответницата, превеждани по
банковата й сметка за периода 2018-2020 г., без определен ден на изпълнение,
с уговорката да бъдат върнати при първа възможност.
Свидетелските показания на П. С. и приетите писмени справки
извлечения от банковата сметка на ищца установят наличието на
предоставени суми с уговорка за връщането им.
Тъй като няма определен падеж за изпълнение на задължението за
връщане на заема от страна на ответницата, тя изпада в забава от момента на
поканата – чл.84 от ЗЗД или от датата, когато й е връчена покана за
изпълнение – 03.12.2021 г. От този момент за длъжника е налице
неизпълнение и К. дължи връщане на получените суми в общ размер 42 000
3
лв.
Съдът приема, че е налице пълно доказаване на характера на
правоотношението, от което произтича вземането на ищеца – заемно
правоотношение, което се установява от съвкупната преценка на всички
събрани доказателства, включая и косвените данни от гласните доказателства,
че О. има обичайна практика да предоставя суми в заем на колеги, познати,
дори и на свидетелката на ответницата.
Наличието на други – интимни отношения между страните не
изключват предоставянето на суми в заем и не опровергават горните изводи.
Недоказано остана възражението на ответницата, че сумите са получени
като дарение.
По изложените съображения искът за главницата се явява изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на предявяване на
иска.
В тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, са
направените от ищеца в производството деловодни разноски в общ размер
3470 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Д. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Д-р Л.П.“ *****
да заплати на А. О., роден на 05.07.1952 г. в Пояна Маджоре, Република
Италия, ЛН ********** сумата от 42000 лв., представляваща предоставена в
заем сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на иска
- 08.12.2021 г. до окончателното й плащане, както и 3470 лв. - разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
4