№ 1056
гр. София, 05.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601071 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК, вр. глава Двадесет и втора от
НПК.
Образувано е по жалба на адв. Ю. Д. - упълномощен защитник на осъдения Б. Д.
Ш., срещу определение от 20.09.2021 г. по н.ч.д. № 3238/2021г. на СГС, НО, 22 състав,
с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, определено му
по н.о.х.д. № 13818/2020 г. на СРС.
В жалбата се изразява недоволство от съдебното произнасяне. Твърди се, че по
време на изтърпяване на наказанието в местата за лишаване от свобода осъденият е дал
доказателства за своето поправяне. Посочва се, че не е допускал нарушение на
режимните изисквания, акцентира се върху наградата, която е получил, и върху факта,
че по време на престоя си в затвора е работил. Смята се, че без основание градският
съд е акцентирал върху съдебното минало на осъдения, той като то е било взето
предвид при индивидуализация на наказанието по делото, по което се иска условно
предсрочно освобождаване. Твърди се, че осъденият би могъл успешно да се
ресоциализира след освобождаване от затвора предвид подкрепящата го семейна среда.
Отправеното към въззивния съд искане е за отмяна на определението и за издаване на
ново от апелативната инстанция, чрез което осъденият да бъде условно предсрочно
освободен.
Софийски апелативен съд, като разгледа жалбата и материалите по делото,
прие следното:
Жалбата е процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна - защитник
1
на осъдено лице, и срещу акт, който подлежи на въззивна проверка в производство по
реда на Глава двадесет и втора от НПК. Атакуваното определение е произнесено в
съдебно заседание на 20.09.2021 г., в което са участвали осъденият и неговият
защитник. Жалбата срещу този акт е подадена на 21.09.2021г., т.е. в предвидения от
закона 7-дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд вярно е преценил
фактите с отношение към предмета на доказване. Конкретиката в тези факти е
следната:
Б. Д. Ш. изтърпява в затвора в гр. София наказание от две години и два месеца
лишаване от свобода, определено му по н.о.х.д. № 13818/2020 г. СРС. Наказанието е
наложено като общо такова за престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК и по чл. 276,
ал. 3, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Към 20.09.2021 г. (датата на постановяване на определението на СГС) от горното
наказание осъденият е изтърпял, както следва: фактически, ведно със зачитане на
задържането под стража - 1 година, 7 месеца и 16 дни, от работа - 3 месеца и 3 дни, или
всичко 1 година, 10 месеца и 19 дни. Остатъкът за изтърпяване от наказанието при него
към същата дата е 3 месеца и 11 дни.
По време на престоя си в затвора осъденият е полагал труд като работник в
строителна бригада. Със заповед № 295/16.06.2021 г. с цел поощряване за поддържане
на позитивна линия на поведение е бил награден с писмена похвала.
В затвора осъденият не е наказван за нарушение на режимните изисквания и
трудовата дисциплина.
От приложения по делото доклад на ИСДВР П. Ч. е видно, че при постъпване в
затвора оценката за риска от рецидив при осъдения е била 64 точки, които след
провеждане на корекционни дейности са редуцирани на 60 точки. Фиксираните при
осъдения проблемни зони са: настоящо правонарушение, образование и обучение
(осъденият е неграмотен и има проблеми с усвояването), управление на финансите и
доходите (липсва финансова стабилност), начин на живот и обкръжение, емоционални
проблеми и умение за мислене.
Становището на ИСДВР за условно предсрочно освобождаване на осъдения е
отрицателно. Посочено е, че по време на престоя в затвора рискът от рецидив при
осъдения е коригиран незначително, лицето не е преминало през етапите на
прогресивната система, а проблемните зони при него са значителни като относително
значение и брой. Ето защо е прието, че корекционната работа с него следва да
продължи.
По сходни мотиви отрицателно е становището и на началника на Затвора-гр.
София за условното предсрочно освобождаване на осъдения.
При тези отразени и от първия съд факти, от правна страна САС прие следното:
Условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание има
възпитателно и превантивно значение. То признава доброто поведение и правилно
отношение на осъдения към труда през време на изтърпяването на наказанието и чрез
2
своята условност, надзора и възпитателните грижи в изпитателния срок осигурява по-
нататъшното задълбочаване на процеса на превъзпитание.
Законните предпоставки за условното предсрочно освобождаване са две: първо -
фактически да е изтърпяно не по-малко от 1/2 от наложеното наказание (или 2/3, ако
наложеното наказание е за рецидивна престъпна дейност, както е в случая) и второ -
осъденият да е дал доказателства за своето поправяне.
Първоинстанционният съд е заключил, че по отношение на осъдения Ш. е налице
първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно
освобождаване, тъй като той е изтърпял фактически повече от две трети от наложеното
му наказание. Това обстоятелство е несъмнено установимо от представената от
затворническата администрация справка (л. 13 от съдебното дело).
Първият съд е отговорил отрицателно на въпроса дали осъденият е дал
доказателства за поправянето си. Този негов извод също се споделя от състава на САС,
тъй като намира подкрепа в доказателствата, приложени към досието на осъдения.
Докладите, оценките и справките за индивидуалния план на присъдата, предоставени
от служителите на затворническата администрация, които пряко са ангажирани с
корекционния процес на Ш., показват, че той не е дал сериозни доказателства за
поправянето си. От посочените доказателства е видно, че по време на престоя си в
затвора рискът от рецидив при осъдения търпи незначителна корекция (намален е едва
с четири точки) и отново остава в средните стойности. Проблемните зони при
осъдения са значителни като брой - в доклада на ИСДВР фигурират шест такива, и
като относително значение. Сред тях се включват умението за мислене, начинът на
живот и обкръжение и управлението на финансите и доходите. Върху тези
обстоятелства въззивният съд акцентира, тъй като настоящото правонарушение за
осъдения е поредно. Той е санкциониран многократно на наказания с и без лишаване
от свобода, включително за еднородни общественоопасни деяния против транспорта,
собствеността и участие в организирана престъпна група. Обремененото съдебно
минало на осъдения с основание е било обект на коментар от първия съд. В настоящата
процедура се преценява дали престоят в затвора и корекционната работа действително
са поправили осъдения или пък той има формално приемливо поведение само заради
защитената среда на пенитенциарното заведение, в което се намира. По отношение на
конкретния осъден тази констатация трябва да бъде недвусмислено изведена, тъй като
данните за множеството му осъждания показват, че след излизане от затвора той се
завръща към стари общественоопасни модели на поведение. При незначителното
снижение на риска от рецидив при осъдения, при множеството проблемни зони, при
липсата на особено съществена изява на добро поведение, апелативният съд не би
могъл да приеме, че по време на престоя в затвора осъденият е демонстрирал
дефинитивно поправяне. Положителният поправителен процес по отношение на
осъдения не е напреднал достатъчно и корекционната работа с него не е постигнала в
пълнота всички свои цели. Осъденият не е преминал все още етапите на прогресивната
система - не е преместван в общежитие от открит тип, не е пребивал на работа извън
местата за лишаване от свобода, режимът му не е бил снижаван на лек. Ето защо
правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за условно
предсрочно освобождаване на осъдения Б. Д. Ш.. Като законосъобразно атакуваното
определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд,
3
Наказателно отделение, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.09.2021 г. по н.ч.д. № 3238/2021г. на СГС,
НО, 22 състав, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Б. Д. Ш. за
условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“, определено по н.о.х.д. № 13818/2020 г. на СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
За издаване на определението да бъдат уведомени осъденият Ш., адв. Д. и САП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4