Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 90
гр. Силистра, 27 март 2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Силистренският
районен съд, гражданско колегия в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАНЕТ БОРОВА
при
секретаря Галина Йовчева, като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело
№ 660 по описа за 2018 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ С.Д.Ф.
с ЕГН **********,***, чрез процесуалния си представител адв. П.П., със съдебен
адрес:***, моли съда да й предостави упражняването на родителските права над
децата К И Г. и Т И Г., чиито баща е ответникът. Твърди, че по отношение на
упражняването на родителските права е налице произнасяне с влязло в сила
определение от 03. 11. 2016 г. по гр.д. № 358 / 2016 г. по описа на СРС, с
което е одобрена, постигната между страните спогодба, по силата на която същите
са предоставени за упражняване на ответника, който полага грижи за децата.
Излага доводи във връзка със собствените си възможности и по – добрата си
пригодност да отглежда и възпитава децата, като посочва промяна в
обстоятелствата, при които е постигната спогодбата относно упражняването на
родителските права. Моли да бъде определен режим на лични отношения между
бащата и децата, както и да бъде осъден ответникът да заплаща ежемесечна
издръжка за детето К в размер на 180.00
лева, а на детето Т в размер на 160.00 лева. Претендира и разноските си за
производството.
ОТВЕТНИКЪТ И.Т.Г.
с ЕГН **********,***, чрез процесуалния си представител адв. И.А. е подал
писмен отговор, с който изцяло оспорва исковите претенции на ищцата. Твърди, че
не е налице промяна в обстоятелствата или поне не такава, че да обуславя
промяна в упражняването на родителските права. Заявява, че е доказал
родителския си капацитет и възможностите си да отглежда и възпитава децата, поради
което моли предявените искове да се отхвърлят. Изразява готовност за доброволно
уреждане на отношенията с цел да се защитят най – добре интересите на децата.
СЪДЪТ, като
прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК - иск за
промяна на родителските права и определяне режим на лични отношения и издръжка.
Страните са
се намирали във фактическо съпружеско съжителство, по време на което са родени
децата им К И Г. и Т И Г.. С определение № 546 / 03. 11. 2016 г. по гр.д.
№ 358 / 2016 г. по описа на СРС родителските права по отношение на детето са
предоставени на бащата и е определен режим на лични отношения с майката. Бащата е упражнявал родителските права и е
поел изцяло грижите за децата, изградил им е сигурна и стабилна среда, в която
децата се чувстват спокойни и обичани.
Майката на
децата е осъществявала изключително рядко срещи с децата през първите две
години, натрупал се е негативизъм и комуникацията към момента е силно затруднена,
а емоционалната връзка е нарушена и изкривена, като майката подхожда агресивно
в желанието и да осъществи контакт с децата, а те от своя страна са негативно
настроени спрямо нея и открито я отхвърлят.
Съгласно чл.
59, ал. 9 от СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия
родител или служебно може да измени постановеното решение като предостави
родителските права на другия родител.
За преценка
на предпоставките за допустимост на претенцията, както и за нейната
основателност по делото са събрани множество гласни и писмени доказателства,
разпитани са свидетели, назначени са психологически експертизи и социален
доклад. Тези доказателства, преценени в съвкупност водят до изводи за допустимост
на исковата претенция с оглед наличието на обстоятелства, различни от тези, при
които са постановени мерките, но и за неоснователност на тази претенция по
следните съображения:
Съдът
приема, че е налице промяна в обстоятелствата, тъй като майката е променила
местоживеенето си и трайно се е установила да живее в страната. Сключила е и
трудов договор и според твърденията получава доходи от допълнителна дейност,
живее в жилището на своя баща в с. Б, , като е предприела ремонтни дейности и
устроила благоприятни условия за отглеждане на децата. Освен това е проявила
активен интерес към децата и работи в посока подобряване собствените си
комуникативни умения с цел улесняване общуването с децата и преодоляване на
трудностите в тази връзка. По делото обаче, не се събраха доказателства за това, че е налице такова
изменение на обстоятелствата, което да обоснове извод за основателността на
претенциите. Само обстоятелството, че ответницата у ищцата е възникнало желание да
полага грижи за децата, не е основание за допускане
на исканата от нея промяна. Няма данни
бащата да се е отказал да изпълнява родителските си задължения или да се е
дезинтересирал от децата или да е демонстрирал поведение, с което да е
застрашила живота, здравето или физическото и психическо развитие на децата –
напротив. Както от свидетелските показания на свидетелите Н и И / майката на
ответника /, така и от данните от психологическите експертизи и социалния
доклад става ясно, че от края на 2015 година и до момента за двете деца се
грижи техният баща, подпомаган от собствената си майка. От показанията на
свидетелките се установява, че майката трудно общува с децата, а бащата е всеотдаен
и отговорен родител, с изградена силна емоционална връзка с тях. От
психологическото изследвани става ясно, че е налице сугестиране на децата, но
същото се дължи по – скоро на поведението и отношението на майката към децата,
отколкото на поведението и отношението на обкръжаващата бащата среда и в
никакъв случай на поведението на бащата. В тази връзка съдът цени и показанията
на свидетелите Г и М / баба на ищцата /, както и на изготвилия социалния доклад
социален работник – Х.. Изразеното от вещото лице становище за необходимост от
преодоляване на това сугестиране с оглед подобряване душевния мир на децата и
постигане на пълноценно общуване с майката следва да се прецени в контекста на
изложеното от това вещо лице в съдебно заседание мнение за необходимост от по –
продължителни контакти между майката и децата и прилагането на специален подход
от нейна страна. От друга страна психологът е категоричен, че към момента,
преди да е намерен правилния подход към децата, за тях ще представлява много
силен стрес евентуална нова промяна, което ще им се отрази негативно. Този
извод е мотивиран с оглед твърде честите промени в живота на децата, които
промени са създали несигурност и страх, като освен това високо конфликтната
среда, в която се намират е продължила твърде дълъг период от време. Към
момента децата са наранени и обидени на майка си и това усещане следва първо да
бъде преодоляно, да се натрупат положителни емоции помежду им, за да се стигне
до осъзнаване на нормални чувства на обич и уважение между майката и децата.
Редно е да
се отбележи и обстоятелството, че ищцата, макар и да представя доказателства за
заболяване, не оспорва твърденията за първоначална / след раздялата / липса на
комуникация с децата за продължителен период от време – няколко месеца. От момента, в който децата са оставени при
бащата – месец декември 2015 г. до момента, в който е претърпяла хирургическа
интервенция през месец март 2016 г. майката не е осъществявала никаква връзка с
децата, дори и по телефона, което несъмнено е формирало чувство на отхвърленост
поне у детето К. Макар и непряко коментирани по делото не се оспорват и
различните връзки на майката с други мъже и честите промени, предприемани по
отношение на мястото на отглеждане на децата и отглеждащите ги лица.
През
призмата на тези обстоятелства, съдът счита, че здравословното състояние и
възрастта на бабата на децата не са основания за изменение на мерките, тъй като от една страна няма данни
това да са застрашаващи за живота и развитието на децата обстоятелства, а от
друга - не засягат родителските качества на ответника.
В заключение
следва да се има предвид, че изложените от ищцата доводи касаят евентуално
първоначално определяне на родителя, който да упражнява родителските права, при
условие, че двамата родители до този момент са ги упражнявали съвместно, но не
могат да бъдат преценявани в производството по чл. 59 от СК, ал. 9 от СК. Тъй като няма промяна в релевантните
обстоятелства, при които на бащата е предоставено упражняването на родителските
права, съдът счита, че предявените искове са неоснователни и недоказани и като
такива следва да бъдат отхвърлени. Въпреки това, съдът счита, че в случая е
необходимо изменение на режима на лични отношения между майката и децата и
определянето на по – интензивен такъв с оглед преодоляване на сугестията, но
искане в тази връзка не е направено от страна на ищцата, поради което съдът не
може да се произнесе самостоятелно, без установяване на възможностите и
желанията на ищцата в тази връзка.
С оглед изхода от делото, ищцата следва да заплати на ответника направените
разноски в размер на 480.00 лева на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Въз основа на горните изводи, Силистренският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ исковете с правно основание чл. 127, ал. 2 във вр. с
чл. 59, ал. 9 от СК за промяна в предоставяне упражняването на родителските права,
определяне на режим на лични
отношения и издръжка на децата К И Г. с ЕГН ********** и Т И Г. с
ЕГН **********, предявени от С.Д.Ф. с ЕГН
********** против И.Т.Г. с ЕГН
**********.
ОСЪЖДА С.Д.Ф. с ЕГН **********,*** да заплати на И.Т.Г.
с ЕГН ********** сумата от 480.00 / четиристотин
и осемдесет / лева – разноски по производството.
Решението може да се обжалва
пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на
съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: