Определение по дело №7948/2018 на Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№..............

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и втори юни  две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

                                      ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

                                                          ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Алексиева частно гражданско дело № 7948 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Е.С.Н. против действията на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 20178580402346 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 КЧСИ, изразяващи се в извършването на публична продан на недвижими имоти, насрочена в периода от  11.05.2018 г. до 11.06.2018 г. Жалбопадателката твърди, че трето лице по отношение на изпълнителното дело, но е собственик на ½ идеална част от имотите – предмет на публичната продан. Сочи, че единият от длъжниците по делото В. Н.е собственк на останалата ½ идеална част от имотите, но не е пълноправен собственк на същите. Жалбоподателката сочи, че живее и работи в Германия, като се връща в България всяка година обикновено по празниците и през лятото. При идването й в България през м. март 2018 г. с изненада научила, че цялата сграда, в която се намират процесните имоти е била ипотекирана, като за част от обектите в нея са издадени постановления за възлагане, вписани в АВ. След направена справка в имотния регистър установила, че В. Н.се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху цялата сграда, придобит чрез учредено право на строеж № 145/1994 г. Поддържа, че независимо от така съставения нотариален акт Н.не е едноличен собственик на сградата и отделните самостоятелни обекти в нея, поради което към настоящия момент тя е собственик на ½ идеални части от имотите, за които е насрочена публичната продан. За защита на правата си е образувала дело за делба срещу В. Н.пред СРС, което все още е висящо. Твърди, че ЧСИ Д.не е съобразила този факт и незаконосъобразно е пристъпила към продажба на притежаваните от жалбоподателката ½ идеални части от тези имоти.

Препис от жалбата е връчен на взискателя, като в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е подадено възражение. Взискателят „Ю.Б.“ АД счита жалбата за недопустима,  евентуално за неоснователна.

Съдебният изпълнител Д.излага подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Намира жалбата за недопустима, тъй като същата е подадена от лице, което не попада в сръга на тези по чл. 435, ал. 4, изр. 1 от ГПК. По молба на взискателя за насрочване на нова /втора поред/ публична продан на имотите е насрочена процесната публична продан. Върху тези имоти има вписана договорна ипотека – нотариален акт № 193/2008 г., вписан в СВ на 18.03.2008 г., за обезпечаване на вземанията на банката, за принудително събиране на които е образувано изпълнителното дело.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира че подадената жалба е недопустима, по следните съображения:

Изпълнително дело № 20178580402346 по описа на ЧСИ Д.е преобразувано от изпълнително дело № 20178410410396 по описа на ЧСИ Митев, което дело  пък е преобразувано от изп. дело № 20138580400264 по описа на ЧКИ Д.. Изпълнителното производство  е образувано въз основа на издаден в полза на „Ю.Б.“ АД изпълнителен лист от 04.12.2012 г., с който длъжниците В. Н.и М.Н. са осъдени да заплатят солидарно на банката суми по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 14.03.2008 г. За обезпечаване на вземанията на банката по този договор е учредена договорна ипотека с нотариален акт № 193/18.03.2008 г., вписан в СВ вх. рег. № 16470/18.03.2008 г. Публичната продан, насрочена по изпълнителното дело в периода от  11.05.2018 г. до 11.06.2018 г. е за продажба на имотите, за които е учредена договорната ипотека. По отношение на тези имоти е наложена възбрана по изпълнителното дело с постановление от 26.03.2013 г., като с протокол от дата 10.05.2013 г. имотите са описани. Протоколът за опис на недвижимите имоти е съставен в присъствието на длъжника В. Н.и вещо лице. В протокола е отбелязано, че достъп до имотите е предоставен от длъжника В. Н., като не е отбелязано  имотите да се владеят от друго лице.

В конкретния случай е безспорно, че жалбоподателят Е.С.Н. е трето лице за изпълнителното производство. Третите лица, които не са страни в производството по принудителното изпълнение, могат да обжалват действията на съдебния изпълнител само в случаите, посочени в разпоредбите на чл. 435, ал. 4 и ал. 5 ГПК. Допустимостта на жалбите на третите лица е предпоставена от това те да се намират във владение на имота, срещу който е насочено изпълнението или който е предмет на принудително предаване. В настоящия случай се касае до изпълнително производство, образувано въз основа на изпълнителен лист за заплащане на парична сума, поради което е приложима нормата на чл. 435, ал. 4 ГПК. Същата предвижда, че третото лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната. В случая жалбоподателката не твърди към деня на налагане на възбраната на имотите, последните да се намирали в нейно владение. Такива данни липсват и в изпълнителното производство.  Ето защо следва да се приеме, че тя не е трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 4 от ГПК и няма право да обжалва действията на съдебния изпълнител.

За пълнота следва да се отбележи, че жалбата не е подадена и в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК. В жалбата са изложени твърдения, че още  през м. март 2018 г. жалбоподателката е научила, че сградата, в която се намират процесните имоти е била ипотекирана и по отношение на част от имотите в нея са издадени постановления за възлагане, което я е накарало да извърши справка в Служба по вписванията. Доколкото към този момент в Служба по вписванията е била вписана възбраната по изпълнителното дело, то следва да се приеме, че от  този момент жалбоподателката е узнала за наличието на изпълнителното производство, съответно за предприетите по отношение на имотите изпълнителни действия. В този смисъл жалбата от 25.05.2018 г. се явява извън рамките на законоустановения едноседмичен срок – арг. от чл. 436, ал. 1, изр. последно ГПК.

Поради изложените съображения, съдът намира, че не следва да разглежда и да се произнася по съществото на жалбата.

Предвид извода на съда за недопустимост на жалбата, не следва да се уважава заявеното от жалбоподателя искане за спиране на изпълнителното производство.

Мотивиран от горното, Съдът

 

 

                              О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  по същество жалбата  на Е.С.Н. против действията на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 20178580402346 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 КЧСИ, изразяващи се в извършването на публична продан на недвижими имоти, насрочена в периода от  11.05.2018 г. до 11.06.2018 г.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщението.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                        

                                                                        2.