Р Е Ш Е Н И Е
№ 1233
21.07.2016 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд XXI - ви граждански състав
На осми юли две хиляди и шестнадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
Председател: Моника Яханаджиян
Секретар: М.Е.,
като разгледа гражданско дело №1272/2016 г. по описа на Бургаския
районен съд, докладвано от съдия М.Яханаджиян,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото
е образувано по повод исковата молба на П.Г.К., ЕГН **********, адрес ***, за
осъждане на ответната Община С., с адрес гр.С., пл.„..........., представлявана
от Кмета П. Р., да заплати на ищеца сумата от 5915,00 лева, представляваща
обезщетение за вреди от недопускането му до работа, след като е бил възстановен
на длъжност, за периода от 04.11.2014 г. до 29.02.2016 г., от които по 340 лева
месечно за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., по 360 лева месечно за
периода от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г., по 380 лева месечно за периода от
01.07.2015 г. до 31.12.2015 г. и по 420 лева месечно, считано от 01.01.2016 г.
Твърди се в исковата
молба, че с решение, постановено по гр.дело №.........../1994 г. по описа на БРС е
била отменена като незаконосъобразна Заповед №........../.........1994 г. на
и.д.Кмет на Община С., с която е бил уволнен, като е бил възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител управление Просвета и
култура” в Община С. Ищецът твърди, че се явил да заеме длъжността, но не бил
допуснат до работното си място, поради което и с решение, постановено по
в.гр.дело №...../2004
г. по описа на БАС, ответникът е бил осъден да му заплати обезщетение по чл.
225, ал.3 от КТ за недопускането му до работа в размер на 94,34 лева за периода
от 28.03.1996 г. до 01.04.1997 г. С решение на ВКС по гр.дело №.........../2012 г., ответната община е
била осъдена да му заплати обезщетение по чл.225, ал.3 от КТ за недопускането
му до работа в размер на 1096 лева за периода от 09.12.1999 г. до 25.10.2010
г.; с решение, постановено по гр.дело №1300/2013 г. по описа на БРС, ответната
община е била осъдена да му заплати обезщетение за недопускане до работа в
размер на 7413,63 лева за периода 25.10.2010 г. – ..........2013 г.; с решение
№........../........2015 г., постановено по гр.д.№......../2014 г. по описа на
БРС, ответната община е била осъдена да му заплати обезщетение за недопускане
до работа в размер на 6632,91 лева за периода от 19.02.2013 г. до 03.11.2014 г.
Ищецът сочи, че към настоящия момент ответникът все още не изпълнява решението
на съда за възстановяване на ищеца на работа, поради което дължи на К.
обезщетение за периода 04.11.2014 г. – 29.02.2016 г., определено на базата на
последното месечно трудово възнаграждение, получено преди незаконното
уволнение, но не по-малко от установената минимална работна заплата, която за
претендирания период е била в размер на 340 лева за периода от 01.01.2014 г. до
31.12.2014 г., 360 лева за периода от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г., 380 лева
за периода от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г. и 420 лева, считано от 01.01.2016
г.
От съда се иска да уважи
иска и да присъди на ищеца съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са
доказателства.
В съдебно заседание
ищецът не се явява и се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител – адв.М., който поддържа иска и моли за уважаването му. Представя
писмена защита.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът е депозирал отговор на така подадената искова молба. Посочил е, че
искът е неоснователен, тъй като Община С. е в обективна невъзможност да допусне
ищеца на работа, тъй като длъжността му вече не съществува, не съществува и
самото структурно звено, чийто ръководител е бил ищецът, в администрацията на
Общината, а не съществува и сходна длъжност на заеманата от К.. В Закона за
държавния служител е предвидено, че ръководните длъжности в държавните и
общинските администрации се заемат от държавни служители, определени чрез
конкурс, а ищецът не е подавал документи за участие в такъв конкурс. Ето защо
липсва предпоставката за основателност на иска, а именно недопускане до работа,
тъй като ответникът е бил в обективна невъзможност да приеме ищеца на работа
без конкурс на ръководна длъжност. Освен това през исковия период ищецът е
работил на друго място, поради което не е претърпял щети. На следващо място е
изложено, че ищецът не е имал готовност да заеме повторно длъжност в Община С.,
тъй като е работил по трудово правоотношение с други работодатели през исковия
период. Моли се съда да отхвърли иска и да присъди на ответника
съдебно-деловодни разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание
ответната Община С. се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител – адв.Х., която поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на иска.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на
предявения иск е чл.225, ал.3 от КТ.
С протоколно определение
от 08.7.2016 г., постановено по настоящето дело, съдът е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че последното получено от ищеца
трудово възнаграждение е в размер на е в размер на 7,31 деноминирани лева.
Бургаският районен съд,
като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не се
спори, а това се установява и от събрания по делото писмен доказателствен
материал, че страните са били в трудовоправни отношения, като ищецът е заемал
длъжността „Ръководител управление просвета и култура” при Община С., но е бил
уволнен със Заповед за уволнение №......... от ...........1994 г. на Кмета на
Община С., отменена като незаконосъобразна с решение ..........1995 г.,
постановено по гр.д.№......../1994 г. по описа на БРС, с което е бил
възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност.
Между страните не се
спори, а това се установява и от представеното като доказателство заявление на
ищеца от 01.11.2013 г., л.47, че същият е декларирал пред Община С. желание да
бъде допуснат до работата, която е заемал преди уволнението, като твърденията
на ответната община, че не е налице отказ от нейна страна да допусне ищеца до
работа се опровергават от приетите като доказателства съдебни решения по
предходни производства, водени между страните, с които исковете на ищеца по
чл.225, ал.3 от КТ, са били уважени. Последното постановено такова решение е по
гр.д.№........./2014 г. по описа на БРС, потвърдено от БОС с решение №......./.....2015
г., постановено по в.гр.д.№........./2015 г. по описа на БОС, с което претенцията
на ищеца по делото, ищец и в настоящето производство, за присъждане на
обезщетение за периода 19.02.2013 г. до 03.11.2014 г., е била уважена. След
като с преходни решения е присъдено обезщетение за недопускане до работа, със
сила на пресъдено нещо е прието, че ищецът не е бил допускан до работа, въпреки
че се е явил в срок да заеме длъжността, която е изпълнявал преди уволнението.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл.225, ал.3 от КТ, когато незаконно уволнен работник или служител бъде
възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме
работата, на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява,
работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или
служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването
му до действителното му допускане на работа.
Установи се по делото, че
законоустановените предпоставки за уважаване на иска по чл.225, ал.3 от КТ, са
налице, което води до извод за неговата основателност.
Що се отнася до възраженията
на ответната страна, че е в обективна невъзможност да допусне ищеца до работа,
тъй като длъжността му вече не съществува, както и че същият не е търпял и не
търпи вреди, тъй като е зает в трудово правоотношение, прикрито със статут на
самоосигуряващо се лице, съдът намира същите за неоснователни.
От една страна,
твърдението за прикрито трудово правоотношение е в сферата на предположението и
само поради факта, че е налице вероятност това действително да е така, не е
достатъчно да убеди съда в съществуването му като факт от обективната
действителност, тъй като са необходими положителни доказателства, които да го
потвърждават, изключвайки други противни изводи, а такива в настоящето производство
не са ангажирани.
Що се отнася до отнася до
другото въведено възражение, за неоснователността му съдът изхожда от приетата
съдебна практика, обективирана по гр.д.№...../2010 г., гр.д.№..../2009 г.,
гр.д.№..../2005 г., гр.д.№...../2012 г., всички по описа на ВКС, съгласно която
в случаите, при които ако до възстановяването на предишната длъжност, с влязло
в сила решение, длъжността е съкратена и работникът не може да я изпълнява
реално занапред, работодателят следва да прекрати възстановеното трудово правоотношение
на това основание, но не и да откаже да допусне работника до работа с
обяснението, че длъжността не съществува.
С Тълкувателно решение №2
от 12.12.2013 г. на ВКС, постановено по т.д.№2/2013 г., ОСГК, е прието, че
обезщетението по чл.225, ал.3 от КТ се определя на базата на последното брутно
трудово възнаграждение, получено преди незаконното уволнение, като същото не
може да бъде по-малко от размера на установената за страната минимална работна
заплата за периода на недопускането на работа. В случая от значение е какъв е
размерът на минималната работна заплата за процесния период от 04.11.2014 г. до
29.02.2016 г., като съгласно ПМС №249/31.10.2013 г. за периода 01.01.2014 г. –
31.12.2014 г. същата е определена в размер на 340 лева, съгласно ПМС №419/17.12.2014
г. за периода 01.01.2015 г. - 30.06.2016 г. – 360 лева, съгласно ПМС №139/04.06.2015
г. същата е определена на 380 лева и съгласно МПС №375/28.12.2015 г. същата е
определена на 420,00 лева и тъй като последното месечно възнаграждение на ищеца
е в размер на 7,31 деноминирани лева, т.е. много по-ниско от минималната
работна заплата за претендирания период, размерът на дължимото обезщетение
следва да се определи на базата на минималната работна заплата.
За исковия период
обезщетението възлиза на претендираната сума от 5915 лева, поради което и искът
се явява и доказан по размер.
Върху главницата от
5915,00 лева се дължи и законна лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба - 08.03.2016 г. до окончателното й изплащане.
Съгласно чл.83, ал.1, т.1
от ГПК ищецът не дължи държавна такса за делото, поради което и на основание
чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на държавата по сметка
на БРС сумата от 236,60 лева, представляваща държавна такса за производството.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски за адвокатски хонорар в размер на 500,00 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Община С., с адрес
гр.С., ........., представлявана от Кмета П. В. Р., да заплати на П.Г.К., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 5915,00 /пет хиляди деветстотин и петнадесет лева/ лева,
представляваща обезщетение за вреди от недопускането му до работа, след като е бил
възстановен на длъжност, за периода от 04.11.2014 г. до 29.02.2016 г., от които
по 340 лева месечно за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., по 360 лева
месечно за периода от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г., по 380 лева месечно за
периода от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г. и по 420 лева месечно, считано от
01.01.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на иска –
08.03.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община С., с адрес гр.С., пл.„.........,
представлявана от Кмета П. В. Р., да заплати на П.Г.К., ЕГН **********, с адрес
***, сумата от 500,00 /петстотин лева/ лева, представляваща направените по
настоящото дело съдебни разноски.
ОСЪЖДА Община С., с адрес гр.С., пл.„...........,
представлявана от кмета П. В. Р., да заплати по сметка на БРС сумата от 236,60
/двеста тридесет и шест лева и шестдесет стотинки/ лева, представляваща
дължимата за производството държавна такса върху размера на уважения иск.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: М Е