№ 6164
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Димитър Ковачев
АнЕ. Ст. Янева
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20221100507471 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от
адвокат Е. Б., като особен представител на Б. М. и Р. П. срещу Решение №
20034992/10.05.2022, постановено по гр. д. № 20982/2019г. по описа на Софийски
районен съд, 171 с-в, в частта с която са уважени, предявените от „Топлофикация
София“ЕАД срещу жалбоподателите в условия на разделност установителни искове по
153 от ЗЕ вр. чл. 422 ГПК за вземания за цена на доставена и неплатена ТЕ и за цена
за услуга „дялово разпределение“ за периода 01.05.2015-30.06.2015г. и в частите му за
уважаване на претенциите за лихви за забава върху цената на ТЕ и цената за услуга
„дялово разпределение“.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност, поради неправилно
прилагане на института на погасителната давност, до което се е стигнало поради
прилагане към спора на неотносими с оглед на процесния период общи условия на
ищеца. Приложени били ОУ на ищеца в сила от 12.08.2016г, а не ОУ от 2014г, които
били приложими за случая. Вследствие на това неправилно бил определен началния
момент на погасителната давност, за която нямало значение датата на издаване на
общата фактура, изготвяна след края на всеки отоплителен сезон. Иска се отмяна на
решението и отхвърляне на исковете.
Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва.
СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за
валидно но частично недопустимо-в частта за уважаване на исковете срещу Б. М. М. с
ЕГН ********** за сумите 623,54 лева-цена на топлинна енергия за периода
01.05.2015г.-31.05.2016г.; 119,48 лева мораторно обезщетение върху главницата за ТЕ
за периода 16,07.2016г.-17.07.2018г.; 6,00 лева- цена на услугата „Дялово
1
разпределение“ за период 01.05.2015г. - 31.05.2016г. и 1,65 лева лихва за забава върху
нея за периода 16.07.2016г.-17.07.2018г.
СГС е констатирал след служебна справка, че ответника по иска и
жалбоподател Б. М. М. с ЕГН ********** е починал на 21.12.2020г.-преди да бъде
даден ход на устните състезания пред първата инстанция. Негов наследник е А. Б. М. с
ЕГН **********, конституиран в хода на въззивното дело. Последният е следвало да
бъде конституиран по чл. 227 ГПК още в първа инстанция и решение да се постанови
срещу него. Горното налага обезсилване на решението за уважаване на исковете по
отношение на Б. М. М. и връщане на делото за ново разглеждане в тази му част от
СРС.
По отношение Р. П. решението е допустимо.
При проверка на неговата правилност в допустимата му част въззивния съд е
ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на
събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за частично основателна.
С оглед на процесния период отношенията между страните се уреждат от ЗЕ и
ОУ на ищеца в сила от 12.03.2014г. (действали до м.08.2016г.). Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 от Общите условия на ищеца от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г., според която
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30
– дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на купувача.
Публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от
Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 представлява по своето
естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си
/поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи от
волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото
на иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на погасителната
давност към възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да се
отправи от възникването на правото. При тази редакция на общите условия,
давността за вземането за главница тече от датата на възникване на вземането, която е
момента на изтичане на периода на съответната ежемесечна доставка, на основание
чл.114,ал.2 от ЗЗД.
При това положение вземанията за цена на топлинна енергия за м.05.2015г и за
м. 06.2015г са погасени по давност. Тяхната изискуемост по чл. 114, ал. 2 от ЗЗД е
настъпила на 01.06.2015г, съответно на 01.07.2015г и тригодишната давност за
периодичните вземания е изтекла на 01.06.2018г, съответно на 01.07.2018г.
Заявлението по чл. 410 ГПК с което е прекъсната давността ( с оглед на предявения в
срок иск по чл. 415 ГПК) е от 24.07.2018г- след изтичане на давността и следователно
искът за вземанията за тези два месеца е погасен по давност.
Същото важи и за вземането за цена на услугата „Дялово разпределение“. За
нея в ОУ няма изобщо начин и срок за нейн9ото заплащане и приложим е пак чл. 114,
ал. 2 ЗЗД, съответно вземането за цената на тази услуга за посочените два месеца е
погасено по давност.
Вземания за лихви за забава изобщо не са възникнали в полза на ищеца, тъй
като поради липсата на покана за плащане (обявяване на дължимите суми на интернет
страницата на продавача) не е започнал да тече срок за плащане и не може да има
изпадане в забава.
От съобщението към фактура на л. 19 от делото се установява, че за м.05.2015г.
и м.06.2015г. е ползвана ТЕ само за БГВ. Прогнозно е фактурира енергия за БГВ за
двата месеца общо за 178,72 лева. от изравнителната сметка и от СЧЕ се установява,
2
че след годишното изравняване за този период е дължимо доплащане от 32,88 лева,
като изравнителното вземане възниква с издаването на изравнителната сметка и не е
погасено по давност.
От изравнителната сметка и СЧЕ се установява, че реално ползваната ТЕ за част
от процесния период (01.05.2015г-30.04.2016г.) е на стойност 1133,48 лева, която сума
обаче включва и сумата от 178,72 лева, която е погасена по давност. Ответницата Р. М.
П. като собственик на ½ от имота (видно от документите за собственост на л. 21 дължи
половината от сумата от 1133,48 лева, а след отчитането на погасената по давност сума
от 178,72 лева дължи сумата от 477,38 лева за периода 01.07.2015г.-30.04.2016г.
(1133,48-178,72=954,76:2= 477,38). Процесния период обхваща и м.05.2016г. и
м.06.2016г., като стойността на ТЕ за тези два месеца според СТЕ е 158,90 лева, като
половината от нея е дължима от Р. П. или сумата от 79,45 лева . Към нея се добавя
половината от сумата установена от СЧЕ за доплащане за тези два месеца след
изравняване (4,04) а именно 2,02 лева или за тези два месеца от 2016г. се дължат 81,47
лева. Общо Р. П. дължи за непогасения по давност период 01.07.2015г-30.06.2016г.
сумата от 558,85 лева
Именно до този размер и за периода 01.07.2015г.-30.06.2016г. е основателен
искът срещу нея. Решението с което е уважен искът за цена на ТЕ над размера от
558,85 лева до размер от 623,54 лева (тоест за сумата 64,69 лева) и за периода
01.05.2015г-30.06.2015г. е неправилно и следва да се отмени, като искът се отхвърли за
периода 01.05.2015г-30.06.2015г. и за сумата от 64,69 лева.
По иска за цена на услугата „дялово разпределение на ТЕ“ за цЕ. процесен
период стойността е 12,00 лева, като след приспадане на погасената по давност спрямо
Р. П. сума от 4,00 лева за месеците Май и Юни от 2015г. дължимата от нея сума е в
размер на 4,00 лева или решението следва да се отмени за сумата от 2,00 лева и за
периода м.05.2015г-м.06.2015г.
Исковете за мораторни лихви са изцяло неоснователни и решението с което те
са уважени следва да се отмени, а исковете да се отхвърлят.
Предвид изхода на делото решението подлежи на отмяна и в частта му по
разноските, тъй като по отношение на разноските срещу новоконституирания ответник
СРС ще следва да се произнесе при новото разглеждане на делото, а по отношение на
Р. П. дължимите разноски следва да се преразгледат от настоящият състав, като
последица от пререшаването на спора по същество.
С оглед на уважения размер на исковете (75 %) Р. П. дължи разноски на
дружеството за първа инстанция в размер на 436,77 лева (75 % от припадаща и се ½
част от общо сторените от ищеца разноски).
За въззивна инстанция ищецът въззиваем няма право на разноски, тъй като
жалбата е само срещу част от решението и се уважава изцяло.
Водим от гореизложеното Софийски градски съд:
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 20034992/10.05.2022, постановено по гр. д. №
20982/2019г. по описа на Софийски районен съд, 171 с-в, в частта с която са
уважени по отношение на Б. М. М. с ЕГН **********, предявените от
„Топлофикация София“ЕАД искове по чл. 415 ГПК вр. с чл. 150 ЗЕ искове за
установяване дължимостта на сумите от 623,54 лева-цена на топлинна енергия за
периода 01.05.2015г.-31.05.2016г.; 119,48 лева мораторно обезщетение върху
3
главницата за ТЕ за периода 16,07.2016г.-17.07.2018г.; 6,00 лева- цена на услугата
„Дялово разпределение“ за период 01.05.2015г. - 31.05.2016г. и 1,65 лева лихва за
забава върху нея за периода 16.07.2016г.-17.07.2018г. КАТО ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА
НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на СРС в тази част с участието на А. Б. М.
с ЕГН ********** като правоприемник на Б. М. М..
ОТМЕНЯ Решение № 20034992/10.05.2022, постановено по гр. д. №
20982/2019г. по описа на Софийски районен съд, 171 с-в, в частта с която е уважен над
размера от 558,85 лева до пълния размер от 623,54 лева (тоест за сумата от 64,69 лева)
и за периода 01.05.2015г.-30.06.2015г., предявеният от „Топлофикация София“ЕАД
срещу Р. М. П. с ЕГН ********** иск за установяване на дължимостта на суми за цена
на топлинна енергия за периода 01.05.2015г-30.06.2016г., за която суми е била издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. 48446/2018г. на СРС, като вместо това отхвърля
предявения иск за сумата от 64,69 лева и за периода 01.05.2015г.-30.06.2015г., като
неоснователен поради погасяване по давност.
ОТМЕНЯ Решение № 20034992/10.05.2022, постановено по гр. д. №
20982/2019г. по описа на Софийски районен съд, 171 с-в, в частта с която е уважен над
размера от 4,00 лева до пълния размер от 6,00 лева (тоест за сумата от 2,00 лева) и за
периода 01.05.2015г.-30.06.2015г., предявеният от „Топлофикация София“ЕАД срещу
Р. М. П. с ЕГН ********** иск за установяване на дължимостта на суми за цена на
услугата „дялово разпределение на ТЕ“, за които суми е била издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 48446/2018г. на СРС, КАТО ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за сумата от 2,00 лева и за периода 01.05.2015г.-30.06.2015г., като
неоснователен поради погасяване по давност.
Отменя решението и в частта му по разноските, като вместо това ОСЪЖДА Р.
М. П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София“ЕАД РАЗНОСКИ
за първоинстанционното производство в размер на 436,77 лева.
Решението е постановено при участието на „Бруната България“ООД като трето
лице помагач на страната на „Топлофикация София“ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4