№ 230
гр. Свиленград , 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
Секретар:Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20205620100500 по описа за 2020 година
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл.87, ал.3 от ЗЗД - за разваляне
на договор за прехвърляне на недвижим имот поради договорно неизпълнение за престиране
на грижи и издръжка.
Ищцата С. С. В. твърди, че на 07.11.1991г. е прехвърлила на сина си - ответника Н. В.
В., чрез договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, обективиран в Нотариален акт № 4, том 3, дело № 821/1991г. по описа на Районен
съд-Свиленград, собствения си недвижим имот, а именно: 3/4 ид. части от дворно място с
площ от 525 кв.м., находящо се в гр.Свиленград, Хасковска област, съставляващо имот
планоснимачен номер 836 в квартал 45 по плана на града, утвърден със Заповед №
1854/29.04.1977г., отреден за комплексно жилищно строителство и магазини, ведно с 3/4 ид.
части от построената в него едноетажна жилищна сграда както и с 1/2 ид. част от малката
паянтова жилищна сграда, при съседи: улица Никола Чолаков, Атанас Атанасов, Христо
Хаджиниколов, Димитър Анастасов и Янаки Керезов, срещу задължението преобретателят
да поеме цялостната издръжка и гледане на майка си, като й осигури нормален и спокоен
живот, такъв какъвто е водила досега, до края на живота й, и й гарантира храна, квартира,
отопление, осветление, грижи и почистване при болест и старческа немощ, било лично,
било чрез трето лице.
По кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Свиленград, одобрени със
Заповед № РД-18-107/ 13.12.2016г.на Изп. директор на АГКК, имотът бил заснет като
Поземлен имот с идентификатор 65677.701.860, с адрес: гр.Свиленград, п.к. 6500, ул.
”Д.Благоев” № 4, с площ: 539 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, с предишен идентификатор: няма, с
номер по предходен план: 860, квартал 45, парцел II, при съседи: 65677.701.862,
65677.701.866, 65677.701.867, 65677.701.9141, 65677.701.859, 65677.701.861, ведно с
построените в поземления имот сгради: Сграда с идентификатор 65677.701.860.1, застроена
площ: 71 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, Сграда с
идентификатор 65677.701.860.2, застроена площ: 55 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
1
жилищна сграда-еднофамилна, Сграда с идентификатор 65677.701.860.3, застроена площ: 21
кв.м., брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж.
Към момента на извършване на сделката ответникът Н. В. В. бил в граждански брак с
ответника Е. К. В.. Преобретателят по сделката бил собственик на останалата 1/4 ид.част от
имота, придобита от него по наследство.
След сключване на договора ищцата останала да живее в старата жилищна сграда -
Сграда с идентификатор 65677.701.860.2, а ответниците - в Сграда с идентификатор
65677.701.860.1.
Ищцата твърди, че от момента на сключването на договора през 1991 година
задълженията по него не били изпълнявани нито от ответника Н. В. В., нито от съпругата му
Е. К. В.. Последната не само че изобщо не издържала и гледала свекърва си, но имала
изключително грубо и лошо отношение към нея през всичките изминали години. Често я
обиждала, нагрубявала и заплашвала. Когато ищцата се оплачела на сина си за това, той
само вдигал рамене и казвал: „Какво да я правя, такъв й е характера.”. Ищцата сама полагала
грижи за себе си и сама се издържала със своите средства и със своите сили. Към 1991
година тя била здрава, имала пенсия, която й стигала да посрещне сама своите ежедневни
нужди от храна и консумативи. Дори давала пари на сина си, които той използвал за свои
нужди, включително за сватбата на сина си. Дворът бил разделен на две части, като едната
половина се работила от ищцата, която сама се грижела за нея, копаела двора, сеела го със
зарзават, сама беряла реколтата, сама правила зимнина, и така подсигурявала с труда си част
от прехраната си. Синът й не й помагал за това, като той със семейството си работел другата
половина от двора. През всичките изминали години, независимо от възрастта си, ищцата
живеела със своята пенсия и със свои средства плащала всичко нужно за живота си,
включително консумативите за ток и вода, които плащала лично или давала парите за тях на
ръка на сина си, той да ги плати. През зимата се отоплявала с твърдо гориво и за него отново
давала пари на сина си, за да й го купи. Ако сама не можела да си купи храна или лекарства,
поради влошено здравословно състояние, тя пак давала пари на сина си и с тях той й ги
купувал. Животът поскъпнал и парите от пенсията започнали да не стигат на ищцата. Затова
се обръщала за помощ към дъщеря си Х.Х. която й пращала пари, за да изкара месеца. Нищо
с парите на ответника не било закупено с цел задоволяване на необходимото за живота на
ищцата. Същото се отнасяло и до ответницата, която освен липсата на грижи не показвала
дори добро отношение към свекърва си. Ищцата сама се обслужвала, сама си купувала
лекарствата и ходела по доктори, сама ходела до магазина за храна. Ако не била в състояние
да го стори, молила сина си, който едва след като му дадяла пари, го извършвал, но
безплатно нищо не правел. Никога ответникът не осигурявал на нея дължимото според
уговореното, макар че имала нужда от почистване, грижи, осигуряване на медицински
грижи, поддръжка на дома, средства за храна, дрехи, заплащане на сметки. Никога
ответникът не й бил дал нищо - нито вещи, нито пари. Жена му изобщо не се интересувала
от ищцата, като казвала, че няма задължения към свекърва си. Освен това, наричала я
„простачка“, „дъртачка“, „лъжкиня“, „изрод”.
В последните десет-дванадесет години ответниците дори спирали да говорят с
ищцата и това продължавало по 4-5 месеца годишно. Стигнало се дотам, че през последните
десет години ищцата през цялата зима или повече от три месеца годишно пребивавала при
дъщеря си в гр.Пловдив, а последната поемала цялостната й издръжка и грижите за нея.
През това време ответникът не се интересувал от майка си. Ответниците не поддържали
нормални отношения и с дъщерята на ищцата - Х.Х. държали се с нея като натрапник,
видимо показвали, че не я искат в Свиленград. Когато тя идвала, за да види майка си, а това
правела всяка едно лято и по време на отпуските си и почивките си, те показвали, че е
нежелана. Това отношение допълнително тормозело ищцата, причинявайки й душевно
страдание. Ответникът често ходел с жена си в Габрово, откъдето била ответницата, и
двамата отсъствали със седмици от Свиленград. Също така, ходили на почивки заедно, а
2
през това време ищцата оставала сама.
След навършване на седемдесетгодишна възраст от ищцата й се появили сериозни
здравословни проблеми, които провокирали нарастване на потребността й от чужда помощ,
грижи и средства. Ответниците обаче продължили да демонстрират липса на интерес към
нейните ежедневни битови и здравни нужди, за чието удовлетворяване не полагали
непосредствени грижи, въздържайки се и от престации за материалната й издръжка.
Единствено дъщерята на ищцата - Х.Х. при всяка една възможност ходела при майка си и по
време на гостуванията си съумявала да й помага, като й купувала необходимото,
разтребвала къщата й и основно я почиствала, а когато си тръгвала й оставяла пари за
нуждите й. Общото състояние на ищцата се влошило с напредване на възрастта й, влошило
се и здравословното й състояние.
През месец май 2016г. ищцата се почувствала зле, имала затруднения в говора, силно
главоболие, гадене, залитала при опит за ходене, не можела да стане от леглото. Обадила се
на зълва си Стоянка Христова Грънчарова, тъй като ответникът не й се обаждал и с нейна
помощ отишла при личния й лекар. Била приета за лечение в „МБАЛ Свиленград” ЕООД и
изписана на 17.05.2016г. с диагноза МСБ - исхемичен мозъчен инсулт. След първият инсулт
ответникът се обадил на сестра си да дойде при майка си. Христинка Христова дошла в
гр.Свиленград, оставила на ищцата пари, защото тя нямала. Тъй като ищцата в момента
била в болницата, Христинка оставила парична сума от 200 лв. и на брат си, за плати
престоя на майка им в болницата. Впоследствие ищцата сама платила за престоя си в
болницата.
На 05.09.2017г. ищцата отново по спешност постъпила в „МБАЛ-Свиленград” ЕООД,
по повод на внезапно прилошаване със замайване до степен да не може да се изправи от
леглото и главоболие, обща отпадналост, станала объркана, говорът й се завалял. Изписана
била на 09.09.2017г.с диагноза Исхемичен мозъчен инсулт. Когато ищцата се лекувала в
болницата, ответниците отишли на почивка при сина си в Кипър, макар че здравословното й
състояние след втория мозъчен инсулт било тежко. Преди да заминат за Кипър ответникът
провел разговор по телефона със сестра си, че заминава с жена си за Кипър, като й казал да
се оправя с майка си както реши и ако стане най-лошото - почине, също да се оправя сама.
Тогава дъщеря й потърсила за пореден път помощта на леля си Стоянка и братовчедката си
Димитринка, които за около месец се грижили за ищцата. Заминавайки, ответниците не
оставили никакви пари и отново престоят в болницата и грижите за ищцата в периода за
възстановяването й след втория инсулт се поели изцяло от дъщеря й.
На 05.10.2017г. ищцата отново била приета за лечение в „МБАЛ - Свиленград” ЕООД
и била изписана на 09.10.2017г. По време и на този престой в болницата ищцата била сама в
Свиленград, а ответниците отново отсъствали.
В края на 2019г. ищцата поискала да се прегледа, поради постоянни болки в ухото, и
дъщеря й осигурила лекар в гр.Пловдив, тъй като в Свиленград ответниците не обръщали
внимание на оплакванията й. На 21.11.2019 г., по време на пътуването й с автобус от
Свиленград за Пловдив, тъй ответникът отказал да я заведе с колата си, ищцата се
почувствала зле. Пристигайки в Пловдив, уведомила за това внука си, който я чакал на
автогарата. Веднага оттам извикали Спешна помощ, а ищцата постъпила по спешност с
трети инсулт за лечение в Университетска многопрофилна болница за активно лечение
„Свети Георги” ЕАД - гр.Пловдив. Изписана била на 25.11.2019г., с окончателна диагноза:
Мозъчен инсулт. След излизането й от болницата ищцата останала при дъщеря си до края на
месец февруари 2020г. Синът й съпругата му не дошли да я видят, нито да й донесат нещо в
гр.Пловдив. Всичко по издръжката и гледането на ищцата по време на престоя й в Пловдив
се поело от дъщеря й. Ответникът не попитал сестра си, трябва ли й нещо, включително
пари за майка му, не и се обадил дори по телефона да попита как е майка му.
3
През месец март 2020г. ищцата паднала вкъщи и сериозно се натъртила, не можела да
става, камо ли да се обслужва сама. По това време за около месец ответниците били в
гр.Габрово, оставяйки я сама. За ищцата се грижила зълва й Стоянка Христова Грънчарова,
оказвала й ежедневна помощ и грижи, включително осигурявайки й храна и почистване, с
помощта на дъщеря си Димитринка с. Ответниците не разбрали за това заболяване.
След всеки един престой в болницата, връщайки се в къщи, ищцата имала нужда от
постоянни грижи, тъй като имала проблеми с храненето, придвижването и обслужването.
Налагало й се да се спазва режим на живот, хранене, лечение. Не можела да се справя сама и
се принуждавала да търси помощ от близки. Нуждаела се както от грижи, така и от
издръжка. Получаваната от нея пенсия била недостатъчна за издръжката й. Храната й се
осигурявала от социалния патронаж, който й я доставял до дома й, платена от нея. Имала
нужда от помощ, но не получавала уговорените задължения по издръжката и гледането й от
ответника и от ответницата. Ищцата се оплаквала на близките си и на дъщеря си за
отношението на ответниците към нея. Когато дъщеря й Христинка Христова потърсила от
брат си сметка защо, след като майка му е дала имота си, а тя самата направила отказ от
наследството на баща си заради него, че става въпрос за живота на тяхната майка, той й
заявил: „Вземи си я, тя е твоя майка и правете каквото искате, мен тя не ме интересува!”. По
време на този разговор ищцата стояла до тях и плачела, защото пред нея синът й се държал
недостойно.
Предвид изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да развали
сключения на 07.11.1991г. Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане. Претендират се направените по делото разноски.
Ответниците са представили отговор на исковата молба, с който оспорват предявения
иск като неоснователен. Оспорват изложените в исковата молба твърдения, които не
отговаряли на истината.
Ответниците твърдят, че както преди имота да бъде прехвърлен срещу задължение
издръжка и гледане, така и след това, те създавали на ищцата С. С. В. всички удобства и
условия да се чувства уютно в домашна среда, тя винаги била заобиколена с необходимите
грижи и внимание, за да се чувства комфортно физически и духовно.
Не било вярно, че Е.К.В. обиждала, нагрубявала и заплашвала ищцата. Напротив, от
самото начало след сключване на брака между ответниците, ищцата проявявала изразено
негативно отношение към снаха си Е.К.В., като я нагрубявала и обиждала, и последната
била поставяна в положение или да отбива неоснователните й нападки, грубости и обиди,
или да ги посреща с мълчание. Това не пречело на ответницата да отдава необходимото
уважение на свекърва си, както и да помага в общите усилия на семейството тя да бъде част
от семейната среда и да не бъде лишена от средства, грижи и внимание. Ищцата изразявала
пред сина си, в отсъствието на съпругата му, критики и претенции към нея, още след
сключването на брака им, но те винаги са били лишени от основание. В началото
ответникът защитавал съпругата си пред майка си в спокойни и човешки разговори, като й
обяснявал, че самата тя не е права и се държи като лоша свекърва, че не трябва да възприема
снаха си като чужд човек, а като част от семейството, но тя не променила изначално
негативното си отношение към нея, поради което впоследствие той престанал да обръща
внимание на неоснователните й забележки и да ги игнорира.
До първия си инсулт, получен през месец май 2016г., ищцата била здрава и
физически активна. Независимо от това и независимо, че същата имала възможност
самостоятелно да се издържа с парите си, първоначално от работна заплата, а впоследствие
и от пенсията, която получавала /ищцата и след пенсионирането си продължила дълги
години да работи/, ответниците и най - вече Н.В., й осигурявали и храна, и дърва за огрев, и
винаги плащали със свои средства сметките за ток и вода и на нейната къща. Двете къщи -
4
тази в която живеели ответниците и тази, в която живеела ищцата, имали самостоятелни
електромери, като партидите били на името на Н.В., и той лично винаги плащал със свои
средства сметките за тока и за двата електромера.
През есента на миналата 2019г. сестрата на ответника - Х. изпратила на ищцата
електрически радиатор /конвектор/, който тя започнала да ползва през зимата - от месец
февруари до края на отоплителния сезон, като допълнителен източник на отопление, наред с
основното отопление на дърва, които й купува ответникът. Тогава самата ищца изявила
желание сама да плаща сметките за тока, който изразходва, като казала, че има възможност
за това и не иска да тежи със сметките за радиатора, тъй като ответникът бил вече
пенсионер, а ответницата от дълги години била безработна. През този период действително
ищцата давала на сина си парите за плащане на консумирания ток и той го плащал. Тъй като
обаче електрическата инсталация на къщата на ищцата била стара и слаба, което създавало
предпоставки за пожар, ответникът сменил частично ел.инсталацията с нова. В тази връзка,
не отговаряло на истината твърдението, че ищцата плащала консумативите за ток и вода с
лични средства, които давала на ръка, за да ги плаща ответникът.
Ищцата, през цялото време на трудовата си заетост, а така също и като пенсионер, а
и до настоящия момент, работила и продължавала да работи и на частно като шивачка и
винаги имала клиентела, от която е получавала и получава и сега допълнители доходи. У
дома й имало 2 шевни машини, които лично ответникът периодично поддържал, поправял и
ремонтирал.
Освен горепосоченото, със собствени средства ответниците плащали всички ремонти
и подобрения в къщата, която ищцата обитавала. Със собствени средства и личен труд
ответникът Н.В. направил преди около 10-12 години в съществуващата в къщата баня
тоалетен възел и отделна мивка, сменил желязната вратата на банята с дървена, в кухнята
сменил тавана, който бил от провиснал фазер, с нова здрава плоскост, включил обитаваната
от ищцата къща в канализацията, като за целта свързал тръбите за отпадните води с
канализационната тръба и изолирал септичната яма. Преди това, през 2002г. ответникът,
отново със собствени средства и с помощта на свои колеги и приятели, направил основен
ремонт на покрива, като укрепили гредите от покривната конструкция, сменили множество
прогнили дъски, почистили пръстта от покрива и наковали летвички, върху които положили
черна хартия и пренаредили керемидите на целия покрив, като купили допълнително 300
керемиди от същия вид, за да бъдат подменени счупените. Пак в този период ответникът
набил сонда и прекарал хидрофорна система, захранваща с вода и двете къщи, като за целта
свързал с тръби и къщата на майка си. По този начин осигурил независим водоизточник и
оттогава не плащали сметки за вода, а само канализационна такса от 5-6 лева на месец,
която почти изцяло плащал ответникът, но се случвало на няколко пъти и майка му да
плаща тази такса. Набиването на сондата, свързването на къщите с водната инсталация и
закупуването на първата водна помпа ответникът го направил със собствени средства.
Обслужването и ремонта на тази помпа, както и на другата стара помпа, която черпила вода
от съществуващия кладенец, отново ги извършвал ответникът. След като мотора на
хидрофора изгорял за втори път и трябвало отново да се ремонтира, ищцата изявила желание
тя да плати закупуването на нова помпа, и действително дала парите за такава, което било
преди около 6-7 години.
Преди повече от 10 години ответниците прекарали на ищцата кабелна телевизия -
първоначално към „Бурденис нет”, а след това към „Еском“ и винаги нейната телевизия я
плащали те. За всичко, за което ищцата съобщавала, че има нужда да се поправи по къщата,
ответникът реагирал веднага и на момента - поправка и смяна на контакти, смяна на
изгорели ел.крушки и други дребни ремонти, като в нито един момент ищцата не била
оставена да се чувства некомфортно.
Не било вярно и твърдението, че ищцата давала на сина си – ответникът Н.В., пари за
5
закупуване на твърдо гориво за отопление през зимата. Напротив, дървата и въглищата за
отоплението ответникът й го плащал винаги със собствени средства, като рязането на
дървата, цепенето и прибирането им, го правил с помощта на приятели. Освен това, почти
всяка зима, за около месец и половина - два месеца, ищцата по свое желание и по желание
на дъщеря си Х., отивала и оставала при нея на гости в гр.Пловдив.
Разделянето на двора, така че половината да се обработва от ищцата било по нейно
желание, като по този начин тя поддържала физическата си активност и чувствала
удовлетворение от труда си при приготвянето на зимнината. Самата зимнина била само за
нейна консумация, а от нея заделяла и за дъщеря си Х. в гр.Пловдив, докато на ответниците
не давала.
Преди да получи първия инсулт ищцата пиела единствено хапчета за високо кръвно и
за склероза. Обикновено, тъй като била в добро здраве и активна, тя си купувала тези
лекарства, които не били скъпи, но понякога, когато й свършвали, поръчвала да й купят на
ответниците или на сина им К..
Във връзка с почистването на къщата, отново твърденията не отговаряли на истината,
тъй като ищцата не обръщала много внимание на хигиената. Затова ответникът Н.В.
периодично отивал да почисти къщата й.
Вярно било, че ищцата си купувала сама храна, но винаги, когато помолела
ответниците да й купят нещо, те й го купували със свои средства и й го доставяли. Ищцата
искала сама да си готви и е нямала нужда друг да й готви. Ответниците много често й
давали храна и вкъщи готвели и за ищцата, но тя не винаги желаела да взема от тяхната
храна, тъй като и сама си готвела. В началото на исковия период ищцата вземала храната,
която редовно й сваляли ответниците, но не я докосвала, като казала, че има какво да яде.
След няколко години започнала да яде от даваната й от ответниците храна, въпреки че и тя
лично продължавала да си приготвя такава.
През месец февруари 2020г., след като се върнала от гостуването в Пловдив при
дъщеря си Х. и била не само отслабнала на телесно тегло, а измършавяла и физически
изтощена, ответниците записали ищцата на Социален патронаж. Така, всяка сутрин й се
доставяло от там качествена и изобилна топла храна - тристепенно меню, в резултат на
което за месец и половина - два, ищцата възстановила физическото си състояние и въпреки
лекарската забрана за физическа активност, започнала да копае двора. След като ответникът
Н.В., по своя инициатива и по съвет на съпругата си Е. й направил забележка да не си
рискува здравето, тя му казала да я оставят, защото така се чувства по-добре, а дъщеря й Х.
му казала да я оставят на мира, че тя си знае какво да прави.
Не отговаряло на истината и изложеното във връзка с отношенията между
ответниците и дъщерята на ищцата Х. Христова. Винаги, когато Х. идвала в Свиленград, тя
била добре приемана. През първите години след смъртта на баща си, Х. идвала в Свиленград
през ученическите ваканции, тъй като била учителка, за по около месец. Постепенно
времето, през което същата оставала в Свиленград, намалявало, като оставала по 3-4 дни, до
една седмица, но не повече. През 2008г. Х. се обидила на ответника Н.В., за една негова
забележка по незначителен повод и до 2016г., до първия инсулт на майка им, изобщо не
била стъпвала в Свиленград и прекратила всякаква комуникация с ответниците. През този
период две поредни години ищцата не ходила в Пловдив и казвала на сина си Н., както и на
внука си К., че повече кракът й няма да стъпи в Пловдив, тъй като там я използвали като
слугиня, карали я да чисти, да мие съдовете и й казвали кога да излиза навън от апартамента,
като по същия този повод заявявала, че у дома се чувства добре и нищо не й липсва.
След първия инсулт на ищцата, получен на 13.05.2016г., Х. дошла веднъж в
Свиленград и заедно с ответника отишли в болницата, като преди това той закупил
6
медицински консумативи по списък, даден му от болницата. Х., тогава по собствено
желание оставила на брат си 40 лева, за да плати престоя на майка им в болницата /същият
възлязъл на около 36-38 лева, платени с тези пари/. След посещението при ищцата дъщеря й
си заминала същия ден за Пловдив. През 2017г. Х. дошла в Свиленград единствен път в
средата м.юли за около 2-3 дни, а след втория инсулт на ищцата, получен на 05.09.2017г.,
дошла за не повече от 1 - 2 дни. Тогава ответниците били в Кипър и за ищцата се грижел
синът им К.. На 25.08.2020г. Х. дошла за 3 дни в Свиленград и казала на брат си Н., че тя не
е доволна от грижите, които той полага за майка им и го заплашила, че ще заведе дело за
разваляне на договора за издръжка и гледане, както и че си иска това, което й се полага по
наследство, по-точно - да си има една стаичка в къщата на ищцата. Казала, че съжалява, че е
направила отказ от наследството на баща си и, че ще изкара брат си луд, но ще си вземе
това, което й се полага с цената на всичко. Казала, че ще вземе къщата на майка си и
ответникът пак ще се грижа за нея, а ако не й харесва как се грижи, ще вземе и къщата на
брат си и той пак ще е длъжен да гледа майка им.
Според ответниците, твърденията на ищцата относно отсъствията им от Свиленград и
грижите за нея в периода след получаване на първия инсулт до днес били изцяло
манипулативни, необективни и неотговарящи на истината. През годините, когато ищцата
била здрава и нямала нужда от особени грижи, ответниците отивали всяка година в Габрово,
където живеела майката на ответницата, за по няколко дни, но най-продължителните им
престои били за не повече от седмица. В последните години от живота си, майката на
ответницата, починала през месец април 2017г., била тежко болна и последната оставала
при нея за по-дълго време, но ответникътоще същия или по-другия ден се прибирал в
Свиленград.
След като ищцата получила първия инсулт, двамата ответници се грижили за нея,
след като я изписали от болницата. На 05.09.2017г., когато ищцата получила втория инсулт,
ответниците били в Габрово, за да се снабдят с акт за раждане на внучето си - син на сина им
В., който живеел в Кипър, като предварително били закупили самолетни билети за Никозия
през Атина, за да занесат на място акта за раждане, а и да видят сина си и семейството му.
След научаването за инсулта веднага на другия ден се прибрали в Свиленград и отишли в
болницата, за да видят ищцата. В момента на получаване на инсулта, вкъщи бил синът им
К., който наглеждал ищцата и следял дали има нужда от нещо. В същия ден - 05.09.2017г.
той трябвало да заминава за гр.Истанбул - Турция, за подписване на договор за започване на
работа в АйТи компания, след проведени преди това 5 интервюта за работа в същата
компания. К. отишъл при баба си, за да види как е тя и му направило впечатление, че същата
е много зле, отмаляла е, погледът й бил блуждаещ и речта й била заяваляна. Веднага К. се
обадил на такси и я закарал в болницата. Излизайки от двора, за да се качат в таксито, се
срещнали със Стоянка - сестра на дядо му по бащина линия, която се е поинтересувала какво
става, но К. й казал, че няма да има нужда от нея и че отиват в болницата. В същото време
от фирмата в Истанбул позвънили на К., но той казал, че ситуацията не му позволява да
замине, при което изпуснал гарантираната си доходоносна работа. Изписали ищцата на
09.09.2017г., а на следващия ден ответниците заминали за София, за да хванат полета на по-
следващия ден, като оставили К. да се грижи за баба си. През цялото време, докато
ответниците отсъствали, единствено синът им К. се грижил за ищцата. Леля Стоянка и
дъщеря й Димитрина изобщо не идвали у дома им, дори само за да видят ищцата. При
третото си пребиваване в болницата от 5-ти до 9-ти октомври 2017г. за лечение от
тромбофлебит, отново К. бил на разположение на баба си, тъй като ответниците не се били
завърнали от Кипър. Той закарал баба си в болницата и й е осигурил всичко необходимо за
престоя й, а след изписването й отново той бил на нейно разположение, като посочените в
исковата молба Стоянка и Димитрина изобщо не били се появявали при ищцата, нито
посещавали дома й.
За последващото отиване на ищцата в Пловдив ответниците били информирани от
нея, че ще заминава, като казала на сина си Н., че внукът й С. /синът на Х./, ще дойде да я
7
вземе с колата и че тя ще остане в Пловдив може би до Коледа. С. действително дошъл с
колата в Свиленград, тогава й донесъл споменатия по-горе конвектор и взел ищцата в
Пловдив. Впоследствие ищцата се обадила по телефона лично на сина си Н. и му казала, че е
в болница в Пловдив, тъй като пак е получила инсулт. Казала му да не се тревожи и че в
болницата се грижат много добре за нея, както и че ще остане при дъщеря си, докато
състоянието й се стабилизира, за да може да се върне в Свиленград. В Пловдив ищцата
остана до началото на м.февруари 2020г., а в Свиленград отново я докарал С.. След
завръщането й ответниците полагали за нея всички необходими грижи, за да се стабилизира,
което и станало.
За падането на ищцата през месец март 2020г. ответниците разбрали от нея самата,
когато синът й Н. й се обадил, за да я попита как е. Тогава ищцата му казала, че била
паднала и се натъртила, но нямало нищо страшно и се оправяла. След няколко дни
ответникът се върнал от Габрово в Свиленград, а ответницата останала там за още няколко
дни. След връщането си в Свиленград ответникът завел ищцата при д-р Божинова, през
цялото време бил с нея за правене на изследвания, осигурил й инвалидна количка от Спешна
помощ, за да може да я придвижва лесно и бързо, без да е необходимо тя да стъпва на
натъртения си крак и през следващите дни до окончателното й оздравяване й осигурявал
всички необходими грижи и удобства, въпреки че същевременно започнал за няколко
месеца постоянна работа.
Не било вярно и изложеното в исковата молба за състоял се между ответника и сестра
му разговор, в който Х. Христова му потърсила сметка, а ответникът й бил казал да вземе
ищцата при себе си, тъй като е и нейна майка и че тя не го интересува. Напротив, при
последното си идване в Свиленград Х. Христова разстроила брат си с наглото си държане и
непризнаване на полаганите от него постоянни грижи за уютния и безпроблемен живот на
майка им.
Предвид горното, ответниците молят съда да отхвърли иска като неоснователен и да
им присъди направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, както и наведените от страните доводи и възражения, намери за установено
следното:
От приетия по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
чрез прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане № 4, том III, дело № 821/1991г.
на Свиленградски районен съдия е видно, че на 07.11.1991г. С. С. В. е прехвърлила на сина
си Н. В. В., който безспорно е бил в граждански брак с Е. К. В., процесния недвижим имот,
представляващ 3/4 ид. части от дворно място, находящо се в гр.Свиленград, съставляващо
имот пл. № 836 в квартал 45 по плана на града, утвърден със Заповед № 1854/29.04.1977г.,
ведно с 3/4 ид. части от построената в него едноетажна жилищна сграда, и ведно с 1/2 ид.
част от малката паянтова жилищна сграда, срещу поетото от преобретателя задължение да я
гледа и издържа, като й осигури нормален и спокоев живот, такът какъвто е водила досега
до края на живота й и й гарантира храна, квартира, отопление, осветление, грижи и
почистване при болест и старческа немощ, било лично, било чрез трето лице.
От Нотариален акт № 12, том II, дело № 501/1996г. на Свиленградски районен съдия
е видно, че ответникът Н. В. В. е собственик на останалата част от имота, а именно на 1/4
ид. части от дворно място, ведно с 1/4 ид.част от едноетажната жилищна сграда, и ведно с
1/2 ид. част от малката паянтова жилищна сграда, придобити от него по наследство.
От представената с исковата молба скица е видно, че по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/ 13.12.2016г.
на Изп. директор на АГКК, имотът е заснет като Поземлен имот с идентификатор
8
65677.701.860, с адрес: гр.Свиленград, п.к. 6500, ул. ”Д.Благоев” № 4, с площ: 539 кв.м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м/, с предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 860,
квартал 45, парцел II, при съседи: 65677.701.862, 65677.701.866, 65677.701.867,
65677.701.9141, 65677.701.859, 65677.701.861, ведно с построените в поземления имот
сгради: Сграда с идентификатор 65677.701.860.1, застроена площ: 71 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, Сграда с идентификатор 65677.701.860.2,
застроена площ: 55 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна,
Сграда с идентификатор 65677.701.860.3, застроена площ: 21 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: хангар, депо, гараж.
От представената Експертиза от Неврологично отделение на „МБАЛ – Свиленград“
ЕООД – гр. Свиленград е видно, че на 13.05.2016г. ищцата е постъпила в болницата за
лечение с диагноза: „МСБ. Исхимичен мозъчен инсулт в БЛСМА…“. Изписана е била на
17.05.2016г. От Експертиза от Неврологично отделение на „МБАЛ – Свиленград“ ЕООД –
гр. Свиленград е видно, че на 05.09.2017г. ищцата е постъпила в болницата за лечение с
диагноза: „МСБ. Исхимичен мозъчен инсулт в БЛСМА…“. Изписана е била на 09.09.2017г.
От Експертиза от Хирургично отделение на „МБАЛ – Свиленград“ ЕООД – гр. Свиленград
е видно, че на 05.10.2017г. ищцата е постъпила в болницата за лечение с диагноза: „Флегмон
крурис декстра; МКБ …“. Изписана е била на 09.10.2017г. От Експертиза от Клиника по
нервни болести, Отделение по обща неврогогия при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр.
Пловдив е видно, че на 21.11.2019г. ищцата е постъпила в болницата за лечение с диагноза:
„Мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на церебрални артерии
/МСБ. Инсултус исхимикус…“. Изписана е била на 25.11.2019г.
По делото са разпитани свидетелите Х.В.Х., Д.А.С и М.Ч.У. ангажирани от ищцата, и
К. Н.В. и Л.Д.Л., ангажирани от ответниците.
Свидетелят Х.В.Х. – дъщеря на ищцата Станка Вълкова и сестра на ответника Н.В.,
посочва, че след като на 15.02.1991г. починал баща й, още същата година, след разговор с
майка си и с леля си Стоянка Грънчарова, която била сестра на баща й, тя и леля й се
отказали от неговото наследство, защото майка й /ищцата/ решила да прехвърли имота на
брат й, като условието от негова страна било да получи целия имот, а не само
наследствената част на ищцата. Според свидетеля, към датата са прехвърлителната сделка, а
и до навършване на 70-годишната й възраст, ищцата била здравословно добре. След това
обаче имала нужда от помощ, каквато не й била оказвана от ответниците. Тя получавала
помощ и грижи от тях само ако поискала и то срещу заплащане. Свидетелят посочва:
„Помощта, която тя е имала от брат ми, е била давана тогава, когато тя си плаща“; „когато
идвах заварвах жилището в кошмарно състояние, защото тя не може да се справи сама…“;
„… била съм свидетел на викане, обиди. Той /Н.В./ не е бил сам, а със снаха ми, която
крещеше два пъти повече от него. Имаше моменти, в които беше спрял да й казва „майко“,
говореше й на „ма”, много й тежеше това…“; „Е. демонстрираше явно нейната неприязън
към майка ми, дразнеше я дори физическото присъствие на майка ми“; „Е. започна да ми
крещи, че не познавам майка си, че е изрод, че е мърла, лъжкиня, че не се понася…“.
В този смисъл са и показанията на свидетеля Д.А.С – племеница на ищцата с.в. и
първа братовчедка на ответника Н.В.. Свидетелят твърди: „Винаги имаха конфликти, вуйна
ми се е оплаквала, че Е. я обижда, накърнява я, гони я, не може да я гледа. От друга страна
пък Е. ми е споделяла, че не може да я понася леля, не може да я гледа, била циганка, била
мърлява, казваше „Няма ли да умре, да се отървем от нея!“; „Аз била съм свидетел,
примерно водил ни е на гробищата и му се заплаща, отива на „Жанет” да пазарува, обажда й
се, че отива, ако иска да й купи нещо, тя дава пари - той пазарува, плащаше си и пътя.
Лекарствата също тя си купува, плаща му а той ги взима.“; „Не съм видяла Н. и жена му да й
помагат“. Помагали й за ежедневните нужди свидетелят с и майка й, който живеели наблизо
9
и имали непрекъснати контакти с ищцата. Случвало се дори последната дори преспивала у
свидетеля, а през октомври 2020г. била у тях около две седмици, „докато дойде Х. да си я
прибере.“. Тогава
ищцата се оплакала на свидетеля, че „те тримата – Е., Н. и К., са нахлули, нахвърлили се
върху нея, като са започнали да я псуват, да я обиждат, да я нападат и й дали срок до
следващия ден, до 08,00 часа, да си оттегли иска.“.
Относно твърдените заболявания на ищцата и престоите в болници, респ. полаганита
в тази връзка грижа за ищцата, и двете свидетелски посочват факти в подкрепа на
изложеното в исковата молба.
Според горепосочените две свидетелки ищцата от около 10 години прекарвала
зимите при дъщеря си в Пловдив. Това твърди и свидетелката М.Ч.У. която е от Пловдив и е
близка на дъщерята на ищцата. Св. Узунска посочва: „ …от над 10 години идва, идва
септември - октомври и остава през зимата.“; „Баба Станка споделяше много неща, беше й
много мъчно, че няма отношение към нея от сина й и снаха й…“; „Веднъж ми сподели, че К.
й отворил врата и питал „Ти още ли не си умряла?”.; „Х. я гледа в Пловдив като
принцеса…“.
От друга страна, свидетелят К. Н.В. – внук на ищцата и син на ответниците, посочва
в показанията си: „Когато е имала нужда от помощ, винаги се е откликвало, във всеки един
момент, от всеки един член на семейството – от баща ми, от майка ми и от мен… От
каквото е имала нужда …“; „Майка ми, като цяло вкъщи винаги е откликвала към нея и не
се е държала крайно грубо.“; „Създадени са й необходимите грижи и комфорт, всеки ден се
движи, придвижва се с бастун, излиза 5 или 20 метра от къщи, слага си бастунчето в ръката
и си върви като все едно 20-годишно младо момиче.“. Свидетелят оборва изложените в
исковата молба твърдения относно неполагането на грижи и по време на престоите на
ищцата в болница и след тях, като отново твърди, че последната е получавала от
ответниците необходимите й грижи. Според свидетеля, ищцата дори се е оплаквала от
отношението към нея от дъщеря си, когато я е посещавала в Пловдив. Същевременно, на
въпросите на съда свидетелят отговаря: „Те /майка ми и баща ми с баба ми/ не си говорят.
Отношенията им, след като леля ми се набърка през последните 6-7 години, се влошиха.“;
„Не знам защо баба ми пак е ходила в Пловдив, след като преди това се оплакваше…“.
Свидетелят Л.Д.Л. – приятел на ответника, посочва, че „Н. с майка си е в нормални
отношения.“. Посочва също: „Не съм забелязал майка му да е лишена от нещо… Пред мен
не се е оплаквала от Н. и от Е..“.
Съдът, като извърши преценка с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, дава вяра на
показанията на свидетелите, ангажирани от ищцата, тъй като са непосредствени, логични,
последователни и непротиворечиви. От друга страна, показанията на свидетелите,
ангажирани от ответника, намира за заинтересовани и необективни.
Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.1, предл. първо от ЗЗД, когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора. Съгласно ал.3 на същата разпоредба развалянето на
договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху
недвижими имоти става по съдебен ред. За да бъде развален един двустранен договор, то
следва да бъдат изпълнени следните кумулативно изисквани предпоставки: да е налице
неизпълнение на договорно задължение от една от страните по договора, неизпълнението да
10
е виновно и кредиторът, упражняващ правото на разваляне, да е изправен.
Съгласно процесния договор задълженията, възникнали за приобретателите по
договора /такива са и двамата ответници, доколкото придобитото е в режим на СОИ/, са
били от датата на сключването му и са се състояли в задълженията им да осигурят грижи и
издръжка на прехвърлителката в такъв обем и размер, и в такова качество, че да й осигурят
спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сключване на договора. Обемът на
задълженията се определя както от начина и стандарта на живот, воден от прехвърлителката
към датата на сключване на договора, така и от нейното здравословно, физиологично,
психическо здраве и материален статус във времето до неената смърт.
Предвид приетите по делото писмени и най-вече гласни доказателства съдът приема
за доказано обстоятелството, че ответниците не са изпълнили своето задължение,
произтичащо от процесния договор и не са осигурили на прехвърлителката Станка Вълкова
дължимите грижи и издръжка, което ги квалифицира като неизправна страна по договора.
Не може да бъде прието, предвид събраните доказателства, включително свидетелски
показания, за доказан фактът, че ответниците са изпълнили задълженията си, поети с
процесния договор. Напротив, всички установени по делото факти сочат, че
ответниците не са изпълнили поетото по договора задължение да осигурят на
прехвърлителката спокоен и нормален живот. В случая се установи, че ищцата е получавала
някаква грижа, но само ако е искала такава. След като е налице необходимост от гледане и
издръжка, то престацията е дължима и не е необходимо искане за престиране до
преобретателя, което следва от двустранността и възмезността на алеаторния договор, т.е.
задължението за гледане и издръжка е „носимо“ по своя характер, а не „търсимо“. Отделно
от това, няма как да водят до „спокоен и нормален живот“ установените отношения между
страните, които са обтегнати дотолкова, че те не си говорят, което би потвърдено дори от
свидетеля, ангажиран от ответниците. Нещо повече, бе установено отношение на
нетърпимост, неприязън от страна на ответницата към ищцата, което е несъвместимо с
дължимата престация за грижи и издръжка.
Горното води до извода, че е налице неизпълнение на договора от страна на
ответниците в пълен размер, което налага неговото разваляне, тъй като неизпълнението не е
незначително по смисъла на чл.87, ал.4 от ЗЗД.
С оглед изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на ищцата в размер
на 1200 лв., от които 1000 лв. –платено адвокатско възнаграждение и 200 лв. – за държавна
такса.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ, поради неизпълнение, сключения с Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит чрез прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане № 4,
том III, дело № 821/1991г. на Свиленградски районен съдия, договор, с който С. С. В., с
ЕГН: **********, е прехвърлила на сина си Н. В. В., с ЕГН: **********, който към
07.11.1991 г. е бил в граждански брак с Е. К. В., с ЕГН: **********, срещу задължение за
издръжка и гледане, следния недвижим имот: 3/4 ид. части от дворно място с площ от 525
кв.м., находящо се в гр.Свиленград, Хасковска област, съставляващо имот планоснимачен
номер 836 в квартал 45 по плана на града, утвърден със Заповед № 1854/29.04.1977г.,
11
отреден за комплексно жилищно строителство и магазини, ведно с 3/4 ид. части от
построената в него едноетажна жилищна сграда както и с 1/2 ид. част от малката паянтова
жилищна сграда, при съседи: улица Никола Чолаков, Атанас Атанасов, Христо
Хаджиниколов, Димитър Анастасов и Янаки Керезов, който имот по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/ 13.12.2016г.
на Изп. директор на АГКК, представлява Поземлен имот с идентификатор 65677.701.860, с
адрес: гр.Свиленград, п.к. 6500, ул. ”Д.Благоев” № 4, с площ: 539 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м/, с предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 860,
квартал 45, парцел II, при съседи: 65677.701.862, 65677.701.866, 65677.701.867,
65677.701.9141, 65677.701.859, 65677.701.861, ведно с построените в поземления имот
сгради: Сграда с идентификатор 65677.701.860.1, застроена площ: 71 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, Сграда с идентификатор 65677.701.860.2,
застроена площ: 55 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна,
Сграда с идентификатор 65677.701.860.3, застроена площ: 21 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: хангар, депо, гараж.
ОСЪЖДА Н. В. В., с ЕГН: **********, и Е. К. В., с ЕГН: **********, да заплатят на
С. С. В., с ЕГН: **********, сумата 1200 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалва пред Окръжен съд – Хасково в 2 - седмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
12