Решение по дело №10933/2018 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  3886                                  15.11.2018 година                            град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

           ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 2-ри граждански състав, в публично заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА                                              

при участието на секретаря Десислава Кръстева

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10933 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от С.Ф.Ш., ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв. К. против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от ***** С. Л. Н., с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът твърди, че ответното дружество се снабдило с изпълнителен лист против него по реда на чл. 237 от ГПК /отм./ от 16.05.2006 г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС – Пловдив, ІІ брачен състав за сумата от 352,34 лева, представляваща стойността на изразходвана питейна  и отведена канална вода за периода 27.03.2000 г. – 02.01.2003 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2006 г., сумата от 7,05 лева – разноски и 40 лева – юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист било образувано по молба на ответника ***, за което ищецът твърди, че узнал едва този месец, когато от банка ДСК го уведомили за наложен запор на банковата сметка. Ищецът твърди, че не дължи сумите по изпълнителното дело, тъй като същите били погасени с изтичане на три годишен давностен срок още на  03.01.2006 г., т.е. преди издаване на изпълнителния лист /16.05.2006 г./ и съответно – преди образуване на изпълнителното производство срещу него. Сочи, че по изпълнителното дело са предприети множество изпълнителни действия, като първото такова бил насроченият от ЧСИ опис и продажба на движими вещи от 27.05.2008 г. Последвали и други описи на движими вещи, които обаче касаят имоти, в които ищецът не живее и няма как да притежава движими вещи там. Отделно от това, насрочените описи не били провеждани, тъй като ищецът не бил призован. Счита, че извършените принудителни изпълнителни действия не са прекъснали ефекта на погасителната давност, тъй като по отношение на процесните вземания, за които е издаден изпълнителния лист, тя отдавна е била изтекла, поради което същите не биха могли да му бъдат противопоставени и да възстановят правото на кредитора да търси изпълнение на вече погасеното по давност вземане.

С оглед изложеното моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника, сумата от 352,34 лева, представляваща стойността на изразходвана питейна и отведена канална вода за периода 27.03.2000 г. – 02.01.2003 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2006 г., сумата от 7,05 лева – разноски и 40 лева –юрисконсултско възнаграждение, за което вземане е издаден изпълнителен лист от 16.05.2006 г. по ч. гр. д. № ***г. по описа на ПдРС, ІІ бр. с., представляващи задължение по *** с район на действие Окръжен съд – Пловдив, поради погасяването им по давност. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който счита същия за неоснователен. Заявява, че за периода 27.03.2000 г. до 02.01.2003 г. ищецът има задължения към ответното дружество за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода. Задълженията били натрупани във връзка с предоставени от ответното дружество услуги за водоснабден имот, находящ се на адрес: ***, като за описаните задължения ответникът образувал ч. гр. д. № ***г. по описа на ПдРС и се снабдил с изпълнителен лист от дата 16.05.2006 г. Твърди, че за процесния период ищецът е имал качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка фигурирал в базата данни на ВиК оператора като потребител с абонатен № ***. Твърди, че вземането не е погасено по давност, като счита, че изпълнителното дело не е прекратено по силата на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Заявява, че по *** от страна на ответното дружество са били изисквани изпълнителни действия и делото не е прекратено по силата на закона. Твърди, че по изпълнителното дело са искани редица изпълнителни действия, като сочи, че на 22.05.2008 г., 01.03.2010 г., 23.12.2011 г., 16.03.2013 г. и на 05.03.2015 г. е било поискано извършване на опис на движими вещи на ищеца, а на 25.08.2016 г. е поискано налагането на запор, като такъв е наложен върху банковите сметки на ищеца, находящи се в „Банка ДСК“. С посочените изпълнителни действия, твърди давността да е била прекъсната. Твърди, че изпълнителното производство не е прекратено по силата на закона, като са били предприети множество действия, водещи до многократно прекъсване на давността. Твърди, че са налице активни действия от страна на ответното дружество като кредитор, като без значение било дали реално са реализирани изпълнителните способи. Счита, че годна да прекъсне давността е редовно подадена молба съдържаща искане за конкретен способ за принудително изпълнение, именно защото съдебният изпълнител е длъжен да предприеме исканото действие. Твърди, че ответното дружество многократно е сезирало съдебния изпълнител с валидни молби за прилагане на изпълнителни действия, насочвало е изпълнението, по делото не е налице период на две години бездействие, точно обратното, регулярно са подавани искания за повторно извършване на изпълнителни действия. Твърди, че всяко едно от изпълнителните действия поискани и съответно предприети по делото е довело до прекъсване на давността. 

С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което изцяло да отхвърли исковата претенция като неоснователна. Претендира направените по делото деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна.

         Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Няма спор между страните, а и това се установява от приетия по делото изпълнителен лист, че в полза на ответното дружество – на 16.05.2006 г. е издаден изпълнителен лист срещу ищеца С. Ф.Ш., по ч.гр.д. № ***по описа за 2006 г. на ПРС, ІІ бр.с., за сумите, както следва: сумата от 352,34 лева – главница, представляваща неизплатена сума за изразходвана питейна и отведена канална вода за периода 27.03.2000 г. – 02.01.2003 г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.05.2006 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 7,05 лева за разноски и 40 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Установява се от приложения заверен препис от изпълнително дело № *** по описа на ***, че с молба от 01.06.2007 г. ответното дружество е поискало образуване на изпълнително дело, въз основа на която е образувано изпълнителното дело. С молбата е предложен способ за изпълнение – опис и продажба на движими вещи на длъжника или запор на трудовото възнаграждение.

От приложения заверен препис на изпълнително дело № ***, се установява следното:

По делото са направени справки от НБД „Население“, както и са постъпили справки от Община П., НАП, Агенция по вписванията, РБ на КАТ – П. за притежавани МПС, Кадастър и имотен регистър на България. С молба от 22.05.2008 г. до ***, взискателят-ответник е поискал да бъде извършен опис на движимите вещи, намиращи се в жилището на длъжника, като опис е насрочен на 24.06.2008 г., за което на длъжника била изпратена ПДИ, която не била редовно връчена. С нова молба на взискателя от 01.03.2010 г. е поискано същото, като новият опис е насрочен за 28.04.2010 г. С разпореждане на ДСИ от 03.01.2012 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника, който не се състоял, тъй като длъжникът не е бил редовно уведомен. С молба от 16.04.2013 г. взискателят е поискал извършване на пореден опис, като такъв е насрочен за 03.07.2013 г., за което длъжникът отново не бил уведомен, тъй като ПДИ била връчена на друг адрес. С молба от 05.03.2015 г. взискателят е поискал да бъдат извършени справки относно обстоятелствата длъжникът има ли сключен трудово договор, притежава ли недвижими имущество, МПС, банкови сметки, както искане за опис на движимите вещи в жилището на длъжника. С молба от 25.08.2016 г. е поисканo налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника. С молба от 15.05.2018 г. взискателят пак е поискал справка в регистъра на БНБ за налични банкови сметки,  както ѝ извършване на пореден опис. С разпореждане на ДСИ от 21.05.2018 г. бил наложен запор на банковите сметки на длъжника, за което последният е редовно уведомен по реда на чл. 47 ГПК. По молба на взискателя принудителното изпълнение е спряно с разпореждане на ДСИ от 04.07.2018 г., на основание чл. 432 т. 1 от ГПК във вр. с чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК, за което обстоятелство са уведомени страните.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Ищецът е навел възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б. В от ЗЗД.

                Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, представляват по своя характер периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност. При периодичните месечни платежи падежът настъпва с изтичане срока за плащане на всяка месечна вноска. Считано от този момент започва да тече погасителната давност съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. С предприемане на действия на принудително изпълнение давността се прекъсва съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а след прекъсването съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова тригодишна давност.

По отношение на спирането и прекъсването на давностния срок в рамките на образувано изпълнително производство е прието Тълкувателно решение 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което по смисъла на чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети  задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В т. 14 е прието, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК /отм./ не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД.

           Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземанията по изпълнителния лист за периода от 27.03.2000 г. до 02.01.2003 г., са станали изискуеми, най – късно – на 02.01.2003 г.

          Предвид така изложеното и от събраните по делото доказателства, съдът намира, че претенциите за главница с настъпил падеж в периода от 27.03.2000 г. до 02.01.2003 г., са погасени по давност още преди датата на издаване на изпълнителния лист -  16.05.2006 г., съответно датата на образуване на изпълнително дело – 01.06.2007 г. Този извод се налага, тъй като, както се посочи и по - горе молбата за издаване на изпълнителен лист на извънсъдебно изпълнително основание по чл. 237 ГПК /отм./ не прекъсва давността. Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД давността започва да тече в деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай, най-късната дата за изискуемостта на процесните вземания е 02.01.2003 г. Следователно, тригодишната давност на всички вземания по процесния лист изтича най-късно на 02.01.2006 г.

           В тази връзка, съдът намира за неоснователно възражението на ответното дружество, че по образуваното изпълнително дело № *** г. по описа на ***, са били извършвани редица изпълнителни действия, вкл. на 22.05.2008 г., 01.03.2010 г., 23.12.2011 г., 16.03.2013 г.  и 05.03.2015 г. взискателят е поискал да бъде извършен опис на движими вещи в жилището на длъжника. Както се посочи по-горе, според ТР №2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., а давността се прекъсва с предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана. Ето защо, съдът намира, че в конкретния случай, първото изпълнително действие, предприето по горепосочените изпълнителни дела, което може да доведе до прекъсване на погасителната давност, е наложеният запор на банковите сметки на длъжника, но вземанията по процесния изпълнителен лист към тази дата, вече са били погасени по давност.

            На основание изложените съображения, съдът приема, че искът за установяване на недължимост на вземанията по горепосочения изпълнителен лист, поради погасяването им по давност се явява основателен и доказан и следва да се уважи.

 

  Относно разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски. Ищецът претендира, съобразно приложен списък на разноските по чл. 80 ГПК, съответно: 50 лева – заплатена държавна такса и 5 лева –държавна такса за издаване на обезпечителна заповед.

       Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на ищеца, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на свои близки. В договора за правна защита е отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл. 38 ал. 2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно цената на иска и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.  възлиза на 300 лева, която сума ответникът ще следва да заплати лично на пълномощника – *** К.К.. В този смисъл, възражението на ответника за прекомерност е неоснователно, тъй като се присъжда възнаграждение в минимален размер.

По изложените мотиви, съдът

             

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Ф.Ш., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, сумите, както следва: сумата от 352,34 лева /триста петдесет и два лева и тридесет и четири стотинки/ –  главница, представляваща незаплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 27.03.2000 г. –  02.01.2003 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2006 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 7,05 лева /седем лева и пет стотинки/ - разноски и 40 лева /четиридесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.05.2006 г. по ч.гр.д. № ***г. на ПРС, ІІ бр.с., и за чието събиране е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ***, с район на действие ПОС.

 

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, да заплати на С.Ф.Ш., ЕГН **********,***, сумата от 50 лева /петдесет лева/ - разноски за заплатена държавна такса за настоящото производство по гр.д. № 10933/2018 г. по описа на ПРС, ІI гр.с.  и сумата от 5 лева /пет лева/ - разноски за заплатена държавна такса за издаване на обезпечителна заповед.

 

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, да заплати на *** К. Л. К., ПАК, сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото производство по гр.д. № 10933/2018 г. по описа на ПРС, ІI гр.с.

 

            Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.           

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

ДК