Р Е Ш Е Н И Е
№ 340/10.2.2020г.
гр. Пловдив, 10 февруари 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, Първо отделение, V състав, в открито съдебно заседание на 15
януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при
секретаря В. К. , като разгледа
докладваното от съдия Ботев адм. дело № 3424 по описа
на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 197 от ДОПК.
Жалбоподателят
– Р.Д.Г., с адрес *** обжалва Решение № 332/26.08.2019 г. на директор на ТД на
НАП Пловдив, с което се потвърждава като законосъобразно и правилно
Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ / с изх.№ С 190016-022-0063805/30.07.2019 г.,
издадено от И.П.на длъжност публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на
НАП Пловдив на основание чл.200 и чл.202, ал.1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс във връзка с чл.195, ал.1 – ал.3 от ДОПК.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно и моли да се отмени, ведно с
обжалваното ПНОМ .
Ответникът -
ТД на НАП – Пловдив, в свое становище / л.11/ чрез юк.
П.и чрез юк. Е. в о.з. оспорва жалбата и счита че Решение № 332/26.08.2019 г. е законосъобразно
и правилно, издадено от компетентен орган при спазване на материалния и
процесуалния закон, в съответствие с целта на закона, с подробно изложени
мотиви относно неоснователността на Жалба вх. № РД-16-4200/16.08.2019 г. по
регистъра на ТД на НАП Пловдив срещу Постановление за налагане на обезпечителни
мерки (ПНОМ) с изх. № С190016-022-0063805/30.07.2019 г., издадено от И.П.на
длъжност публичен изпълнител в дирекция „Събиране" при ТД на НАП Пловдив.
Претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение .
Процесното постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки е обжалвано пред контролния орган, който го е
потвърдил и така е определил предмета на настоящото разглеждане. Така постановеният резултат,
наред с подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 197, ал. 2,
изречение първо от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Пловдивският административен съд,
като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Съдът установи от приложените по
делото и неоспорени от страните писмени доказателства , че предмет на обжалване
по административен ред в настоящото
производство е бил наложеният
запор на жалбоподателя върху банковите му сметки в «Първа Инвестиционна банка» и в „ ТИ БИ АЙ БАНК“ . Запорът е наложен като
обезпечителна мярка за обезпечаване събирането на установеното изискуемо
публично вземане по изп.
Дело № 16140011894 / 2014г. в размер на
главница 560лв и лихва 29.48лв. От приложените на л. 34 и 35 два броя
изпълнителни листове по гр. Дело № 2355/2013г. Г. е осъдена да заплати по сметка на ПРС общо 560 лева.
Постановлението за налагане на
предварителни обезпечителни мерки (ПНОМ)
с изх. № С190016-022-0063805/30.07.2019 г., издадено от И.П.на длъжност
публичен изпълнител в дирекция „Събиране" при ТД на НАП Пловдив е
обжалвано и е било потвърдено от
Териториалния директор с Решение № 332/26,08,2019г.
Както се каза по-горе предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е Решение № 332/26,08,2019г. на
Директора на ТД на НАП-Пловдив, с което е потвърдено ПНОМ с изх.. № С190016-022-0063805/30.07.2019г.
В съдебната фаза Г. е
представила и съдът е приел /
л.45-71/ документи, които са в заверен
вид, а именно:
1. Ипотечен кредит., 2.Потребителски
кредит., 3 Трудов договор и 4 Справка от ГРАО за семейно положение и
деца.
Съдът от правна страна следва да посочи следното:
Следва да се подчертае, че
предприемането на мерки за предварително обезпечение по реда на чл. 121, ал. 1
от ДОПК от страна на компетентния за това публичен изпълнител, изисква да бъде
установено проявлението на някое от обстоятелствата по чл. 121, ал. 1 и ал. 3
от ДОПК, като при всички случаи следва да бъдат спазени и общите правила в
закона за налагане на обезпеченията. В този смисъл и
органът по чл. 121, ал. 1 от ДОПК, компетентен да разгледа искането и да се
произнесе по него, е обвързан и следва да се произнесе в неговите рамки, досежно субекта и размера на очакваните публични
задължения, както и да прецени с оглед на тези данни дали е налице необходимост
от налагане на предварително обезпечение или не. В конкретния казус в искането
за налагане на обезпечителни мерки е посочен размер на изискуемото публично
задължение от 589,48 лева, именно тяхното събиране се твърди да се затрудни или
стане невъзможно и именно във връзка с този размер е поискано да бъдат защитени
и гарантирани правата на държавата.
При осъществената проверка от Съда се
констатира, че Решение е правилно и законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в кръга на
предоставените му от закона правомощия и в предписаната от закона форма.
Административния орган е обсъдил
нормата на чл. 195 ал. 1 и 2 от ДОПК ,
според която подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични
задължения, когато без него ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни
събирането на публичните задължения. В процесния случай не се оспорва от жалбоподателя, че в
негова тежест са установени публични задължения, които към датата на издаване
на процесното постановление са в размер на 589,48
лева , въз основа на два броя изпълнителни листове по гр. Дело №
2355/2013г. на ПРС по които Г. е осъдена
да заплати по сметка на ПРС общо 589,48 лева.
Съдът счита , че жалбоподателят е бездействал няколко години ,
като не е платил дължимите публични задължения по сметка на ПРС, както в срока за доброволно изпълнение, така
и към настоящия момент.
В случая публичният изпълнител е постановил
запор върху банковите сметки, като е спазил разпоредбите на чл.213, ал. 1, т. 3
и 5 и ал. 2 от ДОПК . С цел защита правата на длъжника, законодателят е
предвидил в чл. 198, ал. 3 и чл. 213 от ДОПК забрани да се налагат
обезпечителни мерки и да се насочва принудителното изпълнение върху определени
негови имущества. Разпоредбата на чл. 213 от ДОПК регламентира несеквестируемото имущество, което е изключено ех lege от предмета на
принудителното изпълнение. В този смисъл наложеният запор не е върху банкова
сметка, ***, а върху сумите в банковата сметка извън посочените в разпоредбата
на чл. 213, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Действието на запора се изразява в отнемане
правото на разпореждане на длъжника с определени негови имуществени права.
Съдът установи , че в запорното съобщение / л. 27/ , изпратено до банката, е
посочено, че на основание чл. 213, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ДОПК не се запорират суми в размер до 250 лв. за всеки член от
семейството, трудово възнаграждение, обезщетение по трудово правоотношение,
пенсия или стипендия в размер до 250 лв. месечно; обезщетения по социално
осигуряване, включително за безработица; социални помощи, предоставяни от
държавния или общинския бюджет; суми по дарение от физически или юридически
лица, получени от лица с трайни увреждания с намалена работоспособност над 50
на сто и други категории лица в неравностойно социално положение; вземания за
издръжка, определени от съда. Банката следва да съобрази горепосоченото, като в
същото време публичният изпълнител изрично я задължава да се убеди по безспорен
начин за наличието на обстоятелствата по чл. 213 от ДОПК, като я предупреждава
и за солидарната отговорност, която носи, на основание чл. 211, ал. 1 от ДОПК
при неизпълнение.
Предвид изложеното по-горе съдът
приема за неоснователни възраженията в
жалбата , като не кореспондиращи с фактите по делото и с относимите
правни норми.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че в обжалваното постановление не е описано за какво са вменени
задълженията на лицето , като в тая връзка следва да се посочи , че
постановлението за налагане на обезпечителни мерки не е акт, с който се
вменяват подлежащите на принудително изпълнение задължения , а то представлява
способ за налагане на обезпечение, чрез което се отговаря на вече възникнала
обезпечителна нужда, за задължения, които са установени по основание и размер в
приключило с Решение № 1935 от 13.05.2013г. производство по гр.д. № 2355/2013г.
на ПРС и за които са издадени изпълнителни листове.
Съдът обсъди и приложените по делото доказателства от страна на
жалбоподателя от които се установява , че тя има две непълнолетни деца и че има
няколко сключени потребителски кредитни договора с „ПИБ“ и с „ДСК Банк“.
По делото не се спори , че тя отглежда сама двете си деца, но не се спори и че
тя дължи от 26,09,2014г. по гр.д. № 2355/2013г. на ПРС процесната
сума.
Съдът счита , че не са нарушени
правата на жалбоподателката и тя има възможност по
чл. 199 от ДОПК, а именно да изиска замяна на наложената обезпечителна мярка,
като предложи друго равностойно обезпечение, както и без съгласието на публичния взискател да представи безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа.
Съдът счита , че ответника в
оспореното Решение е изложил подробни мотиви и правилно е приложил материалния
закон , поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли.
Предвид изхода на правния спор и
предвид семейното положение на жалбоподателката съдът
следва да я осъди да заплати на
ответника минимално юк. Възнаграждение в размер на
100 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе Пловдивският административен съд, V-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на Р.Д.Г., с адрес *** против Решение №
332/26.08.2019 г. на директор на ТД на НАП Пловдив, с което се потвърждава като
законосъобразно и правилно Постановление за налагане на обезпечителни мерки
/ПНОМ / с изх.№ С
190016-022-0063805/30.07.2019 г., издадено от И.П.на длъжност публичен
изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив.
ОСЪЖДА Р.Д.Г. с ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на ТД на
НАП-Пловдив юк. Възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: