Р Е
Ш Е Н
И Е № 51
гр. Габрово, 04.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, наказателно отделение, в публично
съдебно заседание на деветнадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН
ПОПОВ
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Боряна Михова и прокурор Милчо
Генжов, като разгледа докладваното от съдия Попов ВНОХД № 44 по описа за 2019
година, въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:
Въззивното производството е образувано по жалба на подсъдимия
С.О.А. ***, чрез договорния защитник адв. П.Б. *** против Присъда № 195 от 03.04.2019
година, постановена по НОХД № 84/2019 г. на Районен съд – Габрово.
С обжалваната присъда
първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия С.О.А., *** за ВИНОВЕН в това, че
на 16.01.2019 г. около 14,05 часа в гр. Габрово управлявал МПС л.а. Ф.с рег. ***без
свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство – престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, поради
което и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК го е ОСЪДИЛ на осем месеца „Лишаване
от свобода” при първоначален "общ" режим и глоба в размер на 500 лв. /петстотин
лева/.
Производството пред първата
инстанция е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл.
372, ал. 4 вр. с чл. 371, т. 2 от НПК – съкратено съдебно следствие. Няма
конституирани граждански ищци и частни обвинители.
Въззивната жалба е подадена от процесуално
легитимирано лице и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, което обуславя
процесуалната й допустимост.
С въззивната жалба се твърди, че присъдата на РС Габрово е
несправедлива. Делото било разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК.
Подсъдимият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Жалбоподателят счита, че са налице условията за приложение на
чл. 66 от НК, тъй като към момента на извършване на деянието бил изтекъл срока
на предходното му условно осъждане и е настъпила реабилитация по право. Дори
съдът да не възприемел това становище, размерът на наказанието се явявал
завишен с оглед обществената опасност на деянието и на извършителя.
Претендира се, съдът да постанови
решение, с което да отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода на
основание чл. 66 от НК или да намали размера на това наказание.
От въззивната жалба е видно, че се поддържа
твърдение за явна несправедливост на наложеното наказание. Не се сочат нарушения
на процесуалния закон.
В жалбата, както и в съдебно
заседание, не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание, проведено на 19.06.2019
г. жалбоподателят С.А. и неговият защитник адв. Б. *** поддържат жалбата и
направените искания.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура – Габрово пледира за потвърждаване на атакувания първоинстанционен
акт. Счита, че присъдата е мотивирана и постановена след подробен анализ на събраните
по делото доказателства.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С.О.А. не е
правоспособен водач на МПС и няма издадено СУМПС.
На 16.01.2019 г., около 14,05 часа,
подс. А. управлявал лек автомобил Ф.с рег. ***по бул. "С." в гр.
Габрово. На посоченото място бил спрян за проверка от екип на РУ Габрово. При
проверката А. не представил СУМПС. За съдействие бил извикан и екип на ПП-КАТ
Габрово. Установено било, че подсъдимият А. е неправоспособен водач и не
притежава СУМПС.
Установено било и, че подсъдимият е
наказан по административен ред с НП №17-0892-000765/14.12.2017 г. на Началника
на сектор ПП в ОД на МВР Габрово, влязло в сила на 25.01.2018 г., с което е
наложено административно наказание "глоба" за управление на МПС без
СУМПС.
Горната фактическа обстановка е установена от
първоинстанционния съд след съпоставка на самопризнанието на подсъдимия с
писмените и гласните доказателства, събрани по време на досъдебното
производство, на основание чл. 373, ал. 3 и чл. 372, ал. 4 от НПК.
След анализ на събраните по делото
доказателства, ценени заедно и поотделно, настоящият въззивен състав установи
фактическа обстановка, каквато е описана и в мотивите на обжалвания
първоинстанционен съдебен акт. Направеното от подсъдимия С.А. самопризнание се подкрепя
изцяло от събраните по време на досъдебното производство гласни и писмени доказателства.
Подсъдимият С.А. не оспорва
фактическата обстановка, твърдението, че е извършил описаното в обвинителния
акт престъпление и правната му квалификация. Счита, че са налице условия за
приложение на чл. 66 от НК, както и, че размерът на наложеното наказание е
завишен.
За престъплението по чл. 343в, ал.
2 от НК са предвидени наказания – лишаване от свобода от една до три
година и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. За да извърши
индивидуализация на наказанието на подсъдимия С.О.А., районният съд е отчел смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, както следва: Като смекчаващи вината обстоятелства съдът е ценил
направените признания, съдействието на подсъдимия за установяване на
обективната истина по делото и критичното му отношение към извършеното.
Отегчаващи вината обстоятелства са се явили предишните осъждания на подсъдимия.
Настоящият състав на ГОС намира, че районният съд неправилно е ценил
самопризнанието в съдебната фаза, като смекчаващо вината обстоятелство. Това самопризнание
не следва да се отчита като смекчаващо обстоятелство, тъй като то е
задължително за производството, по което е разгледано делото, след изразеното
от подсъдимия и неговия защитник желание, и от това следва определяне на
наказание при приложението на чл. 58а от НК. Самопризнания по време на
досъдебнато производство липсват.
Делото е разгледано при условията
на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.
Съобразявайки се с императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК,
първоинстанционният съд е определил наказание лишаване от свобода, като се е
ръководил от разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс. Правилна е
преценката, че подходящото наказание за подсъдимия С.А. съответства на минималния
размер, предвиден в чл. 343в, ал. 2 от НК, а именно – една година лишаване от
свобода. В съответствие с разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, определеното
наказание е намалено с една трета, като съдът е постановил подс. С.А. да
изтърпи наказание – осем месеца лишаване от свобода. Наложено е и комулативното
наказание глоба, което също съответства на минималния, предвиден от закона
размер от 500 лв. Наказанието глоба е съобразено с тежестта на деянието, а също
така и със семейното и имуществено състояние на дееца. Следва да разясним, че
наложеното наказание глоба е в полза на държавата, тъй като районният съд е
пропуснал да стори това.
Първоинстанционният
съд правилно е приел, че по делото не се установяват изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, което да доведе до приложението на
чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55 от НК. Изключително обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е
такъв факт, който не е обичаен за масовите случаи, и при оценка на личността на
дееца и деянието води до извод, че дори и най-лекото, предвидено в закона
наказание, ще се яви несъразмерно тежко. Настоящият случай не е такъв. Приложението
на чл. 55 от НК е изключение, а не правило. Габровски окръжен съд намери
изводите на първоинстанционния съд за правилни и обосновани. Искането за
приложение на чл. 66 от НК е неоснователно. Съгласно текста, когато съдът налага наказание
лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на
наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително да изтърпи наказанието. В случая, наложеното наказани е по-малко от
три години лишаване от свобода и първата предпоставка за условно осъждане е
налице. Липсва обаче втората предпоставка за приложение на чл. 66 от НК, а
именно - лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер. По отношение на С.А. са налице три условни осъждания за престъпления
от общ характер по НОХД № 393/2013 г., НОХД № 517/2013 г. и НОХД № 713/2013 г.,
всички на ГРС. С Определение № 374/23.05.2013 г. по НОХД № 517/2013 г., влязло
в сила на 08.06.2013 г., е определено общо наказание по НОХД № 393/2013 г. и
НОХД № 517/2013 г. - шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е
отложено за срок от три години на основание чл. 66 от НК. Със споразумението по
НОХД № 713/2013 г., влязло в сила на 12.11.2013 г. е определено наказание
- десет месеца лишаване от свобода,
изтърпяването на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66 от НК. От анализът на осъжданията е видно, че престъплението по НОХД № 713/2013 г.
е в реална съвкупност с тези по НОХД № 393/2013 г. и НОХД № 517/2013 г. и може
да влезе в същата група, макар това да не е торено. Условният срок по НОХД №
713/2013 г. е изтекъл на 12.11.2016 г. Независимо от това, С.А. не е
реабилитиран за това условно осъждане, тъй като на 29.10.2015 г. е извършил
друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание пробация с
присъда по НОХД № 259/2016 г. на ГРС, влязла в сила на 22.07.2016 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 88а, ал. 4 от НК, когато
лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано,
осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените в
предходните алинеи срокове за всички осъждания. Наказанието пробация по НОХД №
259/2016 г. на ГРС е изтърпяно на 02.02.2019 г., видно от изисканото и
приложено по делото писмо на РС "Изпълнение на наказанията" гр.
Габрово /л. 19/. Престъплението по настоящата присъда е извършено на 16.01.2019
г., т.е. преди на изтече двугодишният срок по чл. 88а, ал. 1 във вр. с чл. 82,
ал. 1, т. 5 от НК. Налага се извода, че към датата на деянието - 16.01.2019 г.
подс. С.А. е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер,
поради което ново приложение на чл. 66 от НК е недопустимо. Отделно от това,
следва да се съгласим и със становището на РС Габрово, че не е налице третата
предпоставка за приложение на условното осъждане, а именно - такова не би
допринесло за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения. По-ниско по размер наказание лишаване от свобода няма да е в състояние
да постигне целите на чл. 36 от НК за превъзпитание и поправяне на дееца, както
и да въздейства предупредително и възпиращо за нуждите на генералната
превенция. Наложените на С.А. до момента
наказания при предходните му осъждания за престъпления от общ характер не са
постигнали своето възпиращо и предупредително действие. Налице е завишена обществена
опасност на дееца. Ето защо се явява нуждата от по-интензивна наказателна
репресия, която да въздейства предупредително и възпиращо, както по отношение
на извършителя, така и по отношение на останалите членове на обществото. По
ниско по размер наказание е невъзможно и поради обстоятелството, че по делото
не са установени предпоставки за приложение на чл. 55 от НК, а определеното
наказание от РС Габрово съответства на минимума. Правилно е определен
първоначален "общ" режим за изтърпяване на наказанието "лишаване
от свобода", тъй като не са налице предпоставките на 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС.
В заключение, може да се направи
извод за правилност, мотивираност и законосъобразност на атакуваната присъда,
което от своя страна обуславя цялостното й потвърждаване. Изведеният в нея
извод почива на констатацията, че самопризнанието на подс. С. А. се подкрепя изцяло от събраните по време на
досъдебното производство доказателства.
При извършената служебна проверка въззивният
съд не констатира основания за изменение на атакувания съдебен акт и в
останалите му части, както и да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Водим от горното и на основание чл.
338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 195 от 03.04.2019 година, постановена по НОХД № 84/2019 г. по описа
на Районен съд – Габрово.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба
или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: