РЕШЕНИЕ
№ 12753
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110157691 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по предявени от Д. С. Г. против „Уиз Еър Унгария ЦРТ.“ - чуждестранно
акционерно дружество, извършващо дейност в Република България чрез клон с фирма „ Уиз
Еър Унгария Црт. - клон България, вписано в търговския регистър на Унгария под № ..., със
седалище със седалище и адрес на управление: Аерогара, сграда на ИВТ, София 1540,
България, ЕИК ..., обективно кумулативно съединени установителни и осъдителни искове,
както следва:
установителен иск с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 пр. 1 и 2 КТ за
обявяване за нищожна, поради противоречието й със закона клауза от трудовия
договор от 14.10.2019г. и последващите го анекси, със следното съдържание:
„Страните изрично се съгласяват и признават, че сумата за първите два
планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на
основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 5б и Работодателят няма
да прави отделни плащания за тези сектори“, при условията на евентуалност -
поради заобикаляне на закона;
осъдителни искове по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
5713.94 лв., представляваща неизплатените от ответника „секторни плащания“ за
1
периода от 21.10.2019г. до 26.02.2021г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба - 25.10.2022г., до окончателното плащане, сумата от 1316.40 лв. -
лихва за забава за периода от 10.12.2019г. до 24.10.2022г. върху главното вземане за
„секторни плащания“ от падежа на всяко от тях;
осъдителен иск по чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/ за заплащане на сумата
15812.89 лв. (съобразно допуснатото увеличение на иска с определение от
21.05.2024г.), представляваща неизплатените от ответника командировъчни пари за
периода от 21.10.2019г. до 26.02.2021г. ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба - 25.10.2022г., до окончателното плащане;
осъдителни искове по чл. 177 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 833.87
лв., представляваща неизплатените от ответника възнаграждения за времето на
платен годишен отпуск за периода от м.02.2020г., м.11.2020г., м.12.2020г. и
м.02.2021г. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 25.10.2022г.,
до окончателното плащане, сумата от 165.58 лв. - лихва за забава за периода от
10.03.2020г. до 24.10.2022г. върху главното вземане за „секторни плащания“ от
падежа на всяко от тях;
осъдителни искове по чл. 264 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 143.98
лв., представляваща неизплатените от ответника възнаграждения за работа през
дните на официалните празници за периода от 21.10.2019г. и 26.02.2021г. ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба - 25.10.2022г., до окончателното
плащане, сумата от 34.54 лв. - лихва за забава за периода от 10.01.2020г. до
24.10.2022г. върху главното вземане;
осъдителни искове по чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
727.25 лв., представляваща неизплатеното от ответника обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение за неизползван платен годишен отпуск,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 25.10.2022г., до
окончателното плащане, сумата от 113.97 лв. - лихва за забава за периода от
31.03.2021г. до 24.10.2022г. върху главното вземане.
Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжност
„младши член на кабинния екипаж“ с код съгласно НКПД-..., въз основа на трудов договор
от 14.10.2019г., като във връзка с трудовите функции на длъжността изпълнявала
международни рейсове като член на кабинния екипаж на оперирани от ответника
въздухоплавателни средства. Била уговорена брутна заплата в размер на 10685.00 лв.,
платима на 12 равни месечни вноски ежемесечно, в зависимост от броя на действително
отработените при работодателя месеци, като общата брутна заплата включвала следните
допълнителни месечни трудови възнаграждения с постоянен характер: основна заплата:
брутна сума в размер на 6 720.00 лв., брутна фиксирана сума в размер на 538.00 лв. годишно
за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база или над изискваните
часове на работа, или в почивен ден, в съответствие с чл. 143 от българския трудов кодекс,
брутна фиксирана сума в размер на 1075.00 лв. годишно за часовете, в които служителя е в
2
режим на готовност или когато е бил извикан на работа по време на режим на готовност,
брутна фиксирана сума в размер на 1 613.00 лв. годишно за часовете на работа по време на
следобедни и нощни смени и брутна фиксирана сума в размер на 739.00 лв. годишно за
прослужено време, като било уговорено впоследствие служителят да има право да получи
стандартната заплата, предлагана от ответника за длъжността, заемана от ищцата по това
време. На ищцата следвало да се заплаща и „секторно плащане“, като сумите за първите два
планирани и приключени сектора за всеки ден се считат включени в размера на основната
брутна заплата на служителя, съответно работодателят няма да прави отделни плащания за
тези сектори, както и между страните било постигнато съгласие, че допълнителните сектори
след първите два, които са приключени в един ден ще се заплащат допълнително в размер на
20.54 лв. месечно. Страните договорили и че ищцата следва да получава за времето на
изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни, съгласно заповед на
работодателя, по см. на Раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в
чужбина /НСКСЧ/. Било уговорено, че работодателят ще удържа всички суми за
задължителни осигурителни вноски и данъци, като възнаграждението следвало да се
заплаща до десетия ден от месеца, следващ текущия, като плащанията следвало да бъдат в
български левове по фиксирания обменен курс на БНБ.
Трудовият договор бил изменен с допълнително споразумение - анекс от 01.01.2020г.,
по което бил уговорен размер на брутна работна заплата от 11 573.00 лв., като общата
брутна заплата следвало да включва следните допълнителни месечни трудови
възнаграждения с постоянен характер: основна заплата: бруто 7 320.00 лв. годишно, по 610
лв. на месец; брутна еднократна сума от 586.00 лв. годишно за допълнителна работа,
извършена извън графика на дневна база, или над изискваните работни часове, или в
почивен ден в съответствие с чл. 143 от КТ; брутна еднократна сума от 1 171.00 лв. годишно
за часовете, през които се полага дежурство в условията на постоянно разположение на
повикване или е извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно
разположение на повикване; брутна еднократна сума от 1 757.00 лв. годишно за работните
часове по време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума от 739.00 лв.
годишно за прослужено време.
Считано от 01.04.2020г. основният договор бил изменен, като на ищцата следвало да
бъдат заплащани следните суми: брутна работна заплата от 12 234.00 лв., като общата
брутна заплата следвало да включва следните допълнителни месечни трудови
възнаграждения с постоянен характер: основна заплата: бруто 7 767.00 лв. годишно, по
647.25 лв. на месец; брутна еднократна сума от 621.00 лв. годишно за допълнителна работа,
извършена извън графика на дневна база, или над изискваните работни часове, или в
почивен ден в съответствие с чл. 143 от КТ; брутна еднократна сума от 1 243.00 лв. годишно
за часовете, през които се полага дежурство в условията на постоянно разположение на
повикване или е извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно
разположение на повикване; брутна еднократна сума от 1 864.00 лв. годишно за работните
часове по време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума от 739.00 лв.
3
годишно за прослужено време.
На 31.07.2020г. страните сключили анекс, съгласно който от 21.07.2020г., ищцата заела
длъжността „стюард/стюардеса“, с уговорено брутно възнаграждение в размер на 12 288.00
лв. годишно, платимо на 12 равни месечни вноски в зависимост от действително
отработените месеци при работодателя, като било уговорено общата брутна заплата да
включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, както следва:
основна брутна заплата от 7803.00 лв. годишно, по 650.25 лв. месечно; брутна фиксирана
сума в размер на 624 лв. годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на
дневна база, или над изискваните работни часове, или в почивен ден в съответствие с чл. 143
от КТ, брутна еднократна сума от 1 248.00 лв. годишно за часовете, през които се полага
дежурство в условията на постоянно разположение на повикване или е извикан на работа по
време на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване; брутна
еднократна сума от 1 873.44 лв. годишно за работните часове по време на следобедни и
нощни смени; брутна еднократна сума от 739.56 лв. годишно за прослужено време. Било
уговорено, че в последствие служителят ще има право да получи стандартната заплата,
предлагана от ответника за длъжността, заемана от ищцата по това време. Било предвидено
сумите за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден да се считат включени
в размера на основната брутна заплата на служителя, съответно работодателят няма да
прави отделни плащания за тези сектори. Страните отново договорили, че допълнителните
сектори след първите два, които са приключени в един ден, ще се заплащат допълнително - в
размер на 18.40 лв. месечно. Последните два анекса предвиждали, че всички останали
разпоредби на основния договор остават в сила.
Ищцата сочи, че на 26.02.2021г., трудовият договор от 14.10.2019г. бил прекратен на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.
В исковата молба се твърди, че през периода 21.10.2019г. - 20.07.2020г., ответникът е
следвало ежемесечно да начислява и да заплаща на ищцата следните суми - брутната
заплата, посочена в чл. 5, б. „а“ от трудовия договор от 18.01.2017г., представляваща 1/12 от
сбора от основната заплата и уговорените в съответния трудов договор допълнителни
възнаграждения с постоянен характер, наричани „брутни еднократни суми“; секторни
плащания - в размер на 20.54 лв. за всеки изпълнен „стандартен сектор“, 24.64 лв. за всеки
изпълнен „среден сектор“ и 36.97 лв. за всеки изпълнен „дълъг сектор“, 33.12 лв. за всеки
„свръхдълъг сектор“- за периода 21.10.2019г. - 20.07.2020г.; секторни плащания- в размер на
18.40 лв. за всеки изпълнен „стандартен сектор“, 22.80 лв. за всеки изпълнен „среден сектор“
и 27.60 лв. за всеки изпълнен „дълъг сектор“, 33.12 лв. за всеки „свръхдълъг сектор“- за
периода 21.07.2020г. - 31.10.2021г.; секторни плащания - в размер на 24.45 лв. за всеки
изпълнен „стандартен сектор“, респ. 29.34 лв. за всеки изпълнен „среден сектор“ и 36.67 лв.
за всеки изпълнен „дълъг сектор“, 44.01 лв. за всеки „свръхдълъг сектор“- за периода
01.01.2021г. - 26.02.2021г.; командировъчни пари в размер на 55 евро за всеки ден, през
който ищцата е била член на екипажа на оперирано от ответника въздухоплавателно
средство, изпълняващо международен рейс, както и други допълнителни възнаграждения с
4
непостоянен характер и допълнителни командировъчни пари.
Ищцата твърди, че клаузата от трудов договор от 14.10.2019г., съгласно която „сумата
за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в
размера на основната брутна заплата на служителя и работодателят няма да прави отделни
плащания за тези сектори“, е недействителна поради противоречие със закона и в условията
на евентуалност - поради заобикаляне на закона, в частност - разпоредбите на чл. 242 от КТ,
чл. 247 от КТ във вр. с чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
На ищцата не са били заплащани в пълен размер и командировъчни пари съгласно
Раздел IV от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, за
времето на изпълнение на международни рейсове съгласно ставка, определена в заповед на
работодателя.
Поддържа, че „секторните плащания“ за периода 21.10.2019г. - 26.02.2021г. не са й
били изплащани в пълен размер, като за процесния период незаплатени била сумата в общ
размер от 5713.94 лв., като ответникът дължал и лихва за забава върху същите в размер на
1316.40 лв. за периода от 10.12.2019г. до 14.10.2022г. Претендира незаплатените в срок
командировъчни пари за периода от 21.10.2019г. до 26.02.2021г. в размер на 9099.70 лв.
Ответникът не е начислявал в пълен размер дължимите „секторни плащания“, и не е
взел предвид всички дължими секторни плащания, включително тези за първите два
изпълнени сектора през съответния ден, е заплатил на ищцата по-малко възнаграждение по
чл. 177 от КТ, като общият дължим размер на неизплатеното възнаграждение за дните на
платен годишен отпуск възлизало на 833.87 лв. за процесния период от м.02.2020г.,
м.11.2020г., м.12.2020г. и м.02.2021г., както и законна лихва за забава в размер на сумата от
165.58 лв. - лихва за забава за периода от 10.03.2019г. до 24.10.2022г. върху главното
вземане за „секторни плащания“ от падежа на всяко от тях.
Ищцата полагала труд по време на официални празници, като работодателят не й
заплащал удвоен размер на следващото й се трудово възнаграждение, поради което
претендира 143.98 лв., както и лихва в размер на 34.54 лв. за период от 10.01.2022г. до
24.10.2022г.
Към датата на прекратяване на трудовия договор от 14.10.2019г. е имала неизползван
платен годишен отпуск в размер на 25 дни, като е следвало да й се изплати обезщетение по
чл. 224, ал. 1 от КТ, но същото било изплатено в по-нисък размер от действително
дължимия, тъй като не бил съобразен общият размер на „секторните плащания“, които
ищцата следвало да получи за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, претендирано в общ размер от 727.25 лв., както и
законна лихва от 31.03.2021г. до 24.10.2022г., в размер на 113.97 лв.
Прави искане за присъждане на разноски в производството.
Ответникът- „Уиз Еър Унгария Црт.“ - чуждестранно АД, извършващо търговска
дейност в Република България, надлежно уведомен за правото си на писмен отговор,
5
депозира такъв чрез „Уиз Еър Унгария Црт.“, в който оспорва предявените искове. Оспорва
да е пасивно легитимирана страна по предявените искове с довод, че исковата претенция
следвало да бъде насочена срещу клона на дружеството в Република България, с което е
възникнало трудовото правоотношение. Не оспорва, че между страните е съществувало
трудово правоотношение по трудов договор от 14.10.2019г., изменен с анекс от 01.01.2020г.,
анекс от 01.04.2020г., анекс от 31.07.2020г., в рамките на което ищцата изпълнявала
длъжността „младши член на кабинния екипаж“, а от 21.07.2020г. е изпълнявала длъжността
„стюард/стюардеса“, което считано от 26.02.2021г. е било прекратено на основание чл. 325,
ал. 1, т. 1 КТ.
Оспорва да е налице недействителност на оспорената от ищцата клауза с довод, че
същата е формулирана със соченото от ищцата съдържание по съгласие на страните, като е
уговорено, че секторните плащания са дължими след втория сектор за деня, т.е. условието е
било служителят да има прелетян 3-ти, 4-ти и пр. сектор за деня, в който случай се дължало
плащане. Заявява, че плащането за сектори не е част от основната заплата, поради което
представлява допълнително възнаграждение, при което работодателят може да постави
условия, при изпълнението на които допълнителното възнаграждение се дължи. Ето защо
счита, че клаузата е действителна. Поддържа, че претенцията по отношение на „секторни
плащания“ е неправилно изчислена в претендирания размер, доколкото съгласно т. 5б от
договора, тези плащания се дължали след втория сектор за деня, т.е. за приключени през
деня сектори 3, 4, 5 и т.н., а ищцата изчислявала дължимите възнаграждения на база всички
прелетени сектори, включително първи и втори, като били дължими единствено такива след
втория сектор. Навежда довод, че неоснователно се претендира вземане за командировъчни
пари, тъй като размерът от 55 евро на ден бил приложим само за екипажите на
въздухоплавателните средства, които летят с национални и регистрационни знаци на
Република България, а самолетите на ответното дружество не летят с национални и
регистрационни знаци на Република България. Пояснява, че размерът на следващите се
командировъчни бил определян със заповед на работодателя, което било посочено и в
сключения между страните трудов договор и за да е ясно, че тези плащания ще имат
характер на командировъчни, а НСКСЧ определял максималния размер, в рамките на който
следвало да се определят командировъчните пари, поради което не следвало да се
съобразява Приложение № 3а към чл. 31, ал. 2 от НСКСЧ. Относно иска по чл. 177 от КТ
посочва, че на основание чл. 17 от НСОРЗ и чл. 247 от КТ страните договорили заплащане
според „времетраенето на работата“, поради което била определена фиксирана основна
годишна брутна заплата, която не се влияела от броя на прелетените сектори. Трудът на
ищцата бил заплатен с уговорената основна работна заплата. Не била налице „сделна
система“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 от НСОРЗ. Поддържа, че добавките за секторни
плащания не са част от годишната брутна заплата, тъй като са с променлив характер, поради
което не можели да се причислят към елементите, които формират базата за изчисляване на
дължимото възнаграждение по чл. 177 от КТ. По изложените съображения, ответникът
оспорва и претенцията по чл. 224 от КТ, като оспорва и към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение ищцата да е разполагала с 25 дни платен годишен отпуск, във
6
връзка с което сочи, че е изплатил следващото се на ищцата обезщетение по тази претенция.
Относно вземането за възнаграждението за дните за официални празници, поддържа, че на
основание чл. 5а от трудовия договор за работа през дните на официални празници се
заплащала фиксирана сума, която покривала и труда, положен през официални празници.
При условията на евентуалност, релевира възражение за погасителна давност. Моли за
отхвърляне на исковете.
С протоколно определение от 21.05.2024г. е допуснато изменение на изменение на
иска по чл.215 от КТ чрез увеличаване на неговия размер, който да се счита предявен за
сумата от 15812,89 лв.
Постъпила са писмени бележки и допълнение от процесуалните представители на
ищцата, в които иска присъждане на разноски в пълен обем поради знанието на ответника
на факти в по-ранен момент от заявения по делото, поради което преклудирано се явява
възражението му за приспадане на суми за командировъчни от предявените по иска по чл.
215, ал. 1 КТ. В писмените бележки пък се обосновава основателността на всеки от
исковете, в това число базата на трудовото възнаграждение, като се твърди, че то следва да
включва секторните плащания за 1-ви, 2-ри и следващите сектори. Релевират се доводи за
нищожност на клаузата, предвиждаща плащането на първите два сектора като част от
трудовото възнаграждение. Обосновава размера на вземанията си, позовавайки се на тази
база, а за някои от исковете – и на включването във възнаграждението и на плащане о 1-ви и
2-ри сектор. Твърди, че няма възражение за намаляване на сумите по чл. 215 КТ с
предоставената храна, както и че такава не е предоставена, а ако е предоставена – не е
отговаряла на изискванията.
Постъпила е молба от ответника, в която обосновава неоснователност на исковете,
акцентирайки върху материалната легитимация на ответника, действителността на клаузата
от договора. Обяснява, че предоставяната храна е командировъчно плащане в натура.
Излага доводи за формиране на базата, от която да се определи възнаграждението, а от там
търсените плащания.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са следните
обстоятелства с доклада по делото, който е обявен за окончателен без възражение от
страните, а именно, че между страните е съществувало трудово правоотношение по трудов
договор от 14.10.2019г., изменен с анекс от 01.01.2020г., анекс от 01.04.2020г., анекс от
31.07.2020г., в рамките на което ищцата изпълнявала длъжността „младши член на
кабинния екипаж“, а считано от 21.07.2020г. е изпълнявала длъжността „стюард/стюардеса“,
което считано от 26.02.2021г. е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
Безспорно е и обстоятелството, че самолетите на „Уиз Еър“ летят под унгарски флаг.
Обстоятелството, че страните са били обвързани от трудово правоотношение с
посочените по-горе параметри се доказва от приложения по делото трудов договор от
7
14.10.2019г. /л.12, л. 256/.
Съгласно чл. 5а от трудовия договор от 14.10.2019г. между страните е постигнато
съгласие работодателят да заплаща брутно трудово възнаграждение на служителя в размер
на 10 685.00 лв., платимо на 12 равни месечни вноски, в зависимост от броя на месеците,
действително отработени за работодателя, като общата брутна заплата на служители ще
включва всички допълнителни месечни, възнаграждения с постоянен характер, дължими на
служителя съгласно задължителните разпоредби на Кодекса на труда, а именно: основна
заплата: брутна сума в размер на 6 720.00 лв. годишно, което се равнява на 560.00 лв. на
месец; брутна фиксирана сума в размер на 538.00 лв. годишно за допълнителна работа,
извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове на работа, или в
почивен ден, в съответствие с чл. 143 от КТ; брутна фиксирана сума в размер на 1075.0 лв.
годишно за часовете, в които служителят е в режим на готовност или когато е бил извикан
на работа по време на режим на готовност; брутна фиксирана сума в размер на 1613.00 лв.
годишно за часовете на работа по време на следобедни и нощни смени; брутна фиксирана
сума в размер на 739.00 лв. годишно за прослужено време от датата на трудовия договор.
Страните са постигнали съгласие в чл. 5б от трудовия договор от 14.10.2019г., че след всеки
планиран и приключен сектор, работодателят ще заплаща на служителя така наречено
„секторно плащане“. Съобразно посоченото в трудовия договор, сумите за първите два
планирани и приключени сектора за всеки ден ще се счетат включени в размера на
основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 5б и работодателят няма да бъде
длъжен да прави отделни плащания за тези сектори. Страните постигнали съгласие, че към
момента на подписване на трудовия договор размерът на всяко стандартно секторно
плащане за секторите, приключени от служителя в един ден, в допълнение към първите два
сектора (т.е., за всеки 3-ти, 4-ти, 5-ти и т.н, сектор в един ден), ще бъде в размер на 20.54 лв.,
бруто, като тази сума ще бъде допълнително плащана от работодателя всеки месец.
Страните се съгласили също, че служителят ще има право да получава за времето на
изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни по смисъла на Раздел
IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина в размери, допълнително
установени в изрична заповед на работодателя. /л.12, л. 256/.
На 09.08.2019 г. между страните бил сключен договор за обучение за придобиване
лиценз за кабинен екипаж, в който страните декларирали, че тяхното правоотношение,
възникнало съгласно договора за обучение, не се счита за част от тяхното срочно трудово
правоотношение и ще се урежда от гражданското право. /л.140/
На 01.01.2020 г. между страните бил сключен анекс към трудовия договор, съобразно
който бил изменен размерът на брутното трудово възнаграждение на служителя, считано от
01.01.2020г., на 7 320.00 лв. годишно, т.е. 610.00 лв. на месец, както било уговорено общата
брутна заплата на служителя да включва и брутна еднократна сума в размер на 586.00 лв.
годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база, или над
изискваните работни часове, или в почивен ден в съответствие с чл. 143 от българския
Кодекс на труда: брутна еднократна сума в размер на 1 171.00 лв. годишно за часовете, през
8
които е полагано дежурство в условията на постоянно разположение на повикване или е
извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно разположение на
повикване; брутна еднократна сума в размер на 1 757.00 лв. годишно за работни часове по
време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума в размер на 739.00 лв.
годишно за прослужено време. Съобразно същия анекс, считано от 01.04.2020г., брутнатa
заплата била в размер на 12 234.00 лв., платима на 12 равни месечни вноски ежемесечно, от
която: основна заплата бруто 7767.00 лв. годишно, т.е. 647.25 лв. на месец, както и
допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер: брутна еднократна сума от
621.00 лв. годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база, или
над изискваните работни часове, или в почивен ден в съответствие с чл. 143 от българския
Кодекс на труда; брутна еднократна сума от 1 243.00 лв. годишно за часовете, през които се
полага дежурство в условията на постоянно разположение на повикване или служителят е
извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно разположение на
повикване; брутна еднократна сума от 1 864.00 лв. годишно за работните часове по време на
следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума от 739.00 лв. годишно за прослужено
време /л.143/
На 31.07.2020 г. между страните бил сключен анекс към трудовия договор, съобразно
който ищцата била назначена на длъжността „стюард/стюардеса“, код съгласно
Националната класификация на професиите: ..., код съгласно Националната класификация
на икономическите дейности: 51.10. Считано от 21.07.2020 г. било уговорено брутно
трудово възнаграждение в размер на 12 288 лв. годишно, платимо на 12 равни вноски всеки
месец. Страните се съгласили, че общата брутна заплата на служителя ще включва всички
допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, дължими на служителя
съгласно задължителните разпоредби на българския Кодекс на труда, а именно: основна
заплата: бруто 7 803.00 лв. годишно, т.е. 650.25 лв. на месец; брутна еднократна сума в
размер на 624.00 лв. годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна
база, или над изискваните работни часове, или в почивен ден в съответствие с чл. 143 от
българския Кодекс на труда; брутна еднократна сума в размер на 1 248 лв. годишно за
часовете, през които е полагано дежурство в условията на постоянно разположение на
повикване или е извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно
разположение на повикване; брутна еднократна сума в размер на 1 873.44 лв. годишно за
работни часове по време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума в размер на
739.56 лв. годишно за прослужено време, а размерът на секторното плащане – на 18.40 лв.
/л.144/
Доказва се по делото и е обявено за безспорно, че трудовото правоотношение с ищцата
е прекратено със Заповед № 22180/05.02.2021 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ- по
взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Видно от отбелязването в заповедта,
последната е била връчена на ищцата на 26.02.2021 г. /л. 38/
По делото е прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено от лице, притежаващо нужните познания и
9
опит в областта, което е отговорило в пълнота на поставените въпроси обективно - след
преглед на необходимите документи. Съобразно даденото заключение, съдът приема за
установено в производството, че в процесния период от 21.10.2019г. до 24.10.2022г. на
действие на трудовото правоотношение от страна на работодателя са начислени суми за
„секторни плащания“ само за месеците, в които ищцата е имала повече от два изпълнени
сектори – завършени полети, в един и същи ден, както и секторните плащания са
изчислявани само за месеците, в които има изпълнени повече от два сектори – т.е. за 3–ти, 4-
ти, 5-ти и др., съобразно трудовия договор и анексите към него, са изплащани следните
суми: 20.54 лв. /м.10.2019г. – м.04.2020г./, 15.40 лв. бруто /м.05.2020г. и м.06.2020г./, 18.40
лв. /м.07-2020 г. - м.12.2020 г./ и 24.45 лв. /м. 01.2021г. – м.02.2021г./.
През процесния период от 21.10.2019г. до 26.02.2021г. ищцата е имала изпълнени
общо 333 броя сектори, в това число 1-ви и 2-ри, от които работодателят е заплатил 35 броя
за секторите - изпълнени 3-ти, 4-ти и т. н. прелетян сектор, в размер на сумата от 693.86 лв.,
като не са заплащани първи и втори сектор за този период, равняващи се на сумата от
5713.94 лв., съответно лихвата за забава за периода от 10.12.2019г. до 24.10.2022г. се
равнява на 1337.80 лв.
Вещото лице дава отговор, че съгласно Наредбата за служебните командировки и
специализациите в чужбина, определени в Приложение № 3а, дължимите на ищцата
командировъчни пари са в размер на по 55 евро на полетен ден /с левова равностойност от
107,57 лв./, възлизали на сумата в общ размер от 15812.89 лв., като изплатените от
работодателя командировъчни пари, съобразно уговорените между страните размери за
командировъчни пари в трудовия договор и анексите към него, за общо 147 броя летателни
дни е в общ размер на 6092.04 лв., а разликата между претендираните командировъчни пари
и платените на ищцата била в размер на 9720.85 лв.
За периода от 21.10.2019г. до 26.02.2021г. на ищцата било заплатено възнаграждение
за 36 броя дни, през които е ползвала платен годишен отпуск, в размер на 1808.30 лв., което
е в съответствие с трудовия договор и вътрешните правила за работната заплата. При
включване в базата за изчисляването му на секторни плащания, прибавени към базисната
брутна заплата по договор, включително и 1-ви и 2-ри сектор, размерът на платения
годишен отпуск, изчислен на база предходния месец преди ползване на съответния отпуск,
обезщетението за периода от 21.10.2019г. до 26.02.2021г. е изчислено на 2412.94 лв., като
неплатена била разликата - сумата от 604.64 лв., съответно лихвата за забава, изчислена
върху възнаграждението по чл. 177 от КТ, за периода от 10.03.2020 г. до 24.10.2022 г. е
120.95 лв. За посочения период от 21.10.2019г. до 26.02.2021г. общият размер на
преизчисленото брутно трудово възнаграждение- базисна месечна заплата и секторни
плащания за всички сектори без 1-ви и 2-ри сектор, се равнява на сума в общ размер от 17
714.74 лв. Общият размер на преизчислените възнаграждения за платен годишен отпуск без
1-ви и 2-ри сектор е в общ размер на 308.78 лв. /разликата на изчислените от вещото лице 2
117.08 лв. и 1 808.30 лв. - платени от ответника/, съответно лихвата за забава върху тази
сума се равнява на 56.74 лв. за периода от 10.03.2020 г. до 24.10.2022 г. При включване в
10
базата за изчисляването му на дължимите секторни плащания за месеца /за 1-ви, 2-ри, 3-ти,
4-ти и др./, както и секторните бонуси, обезщетението по чл. 177 от КТ възлизало на 2
544.63 лв. и неплатената част от него била в размер на 736.33 лв., съответно лихвата за
забава, изчислена върху възнаграждението по чл. 177 от КТ, за периода от 10.03.2020 г. до
24.10.2022 г. е 147.31 лв.
Вещото лице дава отговор, че ищцата е използвала 36 броя дни платен годишен отпуск,
което е с 2 дни повече от полагаемите й се 34 броя дни. Ответникът заплатил на ищцата
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 25 дни в размер на 1304.25 лв.,
изчислено на база брутното трудово възнаграждение от м. януари 2021 г., което е в размер
на базисната брутна заплата по договор и анекси, които съдържа само елементи със
постоянен характер /1043.48 лв. БТВ : 20 р. дни за м. януари 2021 г. = 52.17 лв. средно
дневно брутно възнаграждение х 25 р. дни неизползван отпуск се равнява на 1304.25лв./.
При включване в базата за изчисляването му на дължимите секторни плащания за месеца в
общ с размер 440.10 лв., вкл. и за първите два прелетени сектора и секторен бонус от 141.81
лв., при което общ брутен размер на трудовото възнаграждение за изчисление на
обезщетението е от 1 625.39 лв., обезщетението възлизало на 2 031.71 лв. и неплатената част
от него била в размер на 727.46 лв.
Вещото лице е определило общ размер на сумите по чл.264 от КТ от 143.98 лв. през
периода от 21.10.2019 г. до 26.02.2021 г., в който ищцата е положила труд в 3 празнични дни
- 26.12.2019г., 03.03.2020г. и 22.09.2020г., съответно лихвата за забава, изчислена върху
възнаграждението по чл. 264 от КТ, за периода от 26.12.2019 г. до 22.09.2020 г. в размер на
34.54 лв.
Съобразно посоченото от вещото лице по допълнителната съдебно - счетоводна
експертиза, общият размер на изплатените „дневни пари“ за процесния период от 21.10.2019
до 26.02.2021 г. е 6092.04 лв. изплатени за общо 147 бр. полетни дни. Сумите са изплащани
ежемесечно, като е съобразен двумесечния срок на отчитане. Вещото лице е определило
размер на командировъчни /дневни пари/ на ищцата по чл.20, ал.1 от Наредбата за
служебните командировки и специализациите в чужбина, като е изведена разлика между
платената сума от работодателя и изчислената по 16,50 евро на ден / 55 евро х 30%/ в общ
размер от 4743.87 лв. съобразно чл.20, ал.1 от НСКСЧ и общо платената за процесния
период от 6092.04 лв., като разликата е в размер на 1348.17 лв.
Приет е наръчник за обслужване на кабинния екипаж, в който е предвидена процедура
за хранене на екипажа от кетъринг фирма, свеждаща се до един сандвич и 1.5л /или 2л през
летния период/ газирана или негазирана вода от кетъринг количката безплатно или друго на
същата стойност, като е уредена процедура за нейната поръчка.
По делото е прието като доказателство „обяснение на заплатите – кабинен екипаж“,
според което на ответника на членовете на екипажа се заплащат „дневни пари“ за прелетени
първи два сектора, на различна стойност за исковия период съобразно вида на сектора.
Доказателството е оспорено от ответника с довод, че няма яснота от кого е прието и липсва
подпис, което оспорване не се споделя. Действително, представеното „обяснение на
11
заплатите – кабинен екипаж“ не носи подпис и не е ясно от кого и как е прието, но носи
наименованието на ответника. При все това, посочената в него информация относно начина
на начисление на заплатите и техните компоненти е изследван от вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза, в която подробно е описан отговора на всеки въпрос, като вещото
лице е формирало своите отговори, използвайки фишовете за заплати. Установената от
вещото лице информация, обективирана в дадените отговори, се припокрива с
информацията, съдържаща се в този документ, поради което оспорването му не е
обосновано.
Установява се, че съгласно чл. 12 от действащите за исковия период Политика за
отпуски на работодателя от 17.12.2018г. основният платен годишен отпуск се заплаща от
работдателя, като базата за изчисляване е среднодневното възнаграждение на служителя за
последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който служителят е
работил ефективно най-малко 10 работни дни.
Във връзка с възраженията на ответника за липса на пасивна процесуална легитимация
по отношение на унгарското дружество по делото се представя списък на операторите с
одобрен от ЕААБ Удостоверение за въздушен оператор, протокол решение, справка от ТР,
годишен финансов отчет.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
По допустимостта на исковете:
Процесуално легитимиран ответник по делото е правният субект, страна по заявеното
от ищеца спорно право. В настоящия случай, с оглед обявените за безспорни обстоятелства,
установени и от приетия като доказателство трудов договор от 14.10.2019г., се установява,
че трудовото правоотношение е възникнало с „Уиз Еър Унгария Црт.“ - чуждестранно АД,
със седалище: 2А ул. Коер, Сграда Б, Н-1103, Будапеща Унгария; номер от Търговския
регистър: ..., представлявано от О. Ч. В., което лице в производството действа чрез клона си
- УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ. - КЛОН БЪЛГАРИЯ, вписано в Търговския регистър при
Агенцията по вписванията и съществуващо съгласно законите на Република България, със
седалище и адрес на управление: Аерогара, сграда на ИВТ, София 1540, България, ЕИК ....
Клонът на предприятието не е самостоятелен правен субект и не може да бъде страна в
процеса, тъй като хипотезата не е сред предвидените изключения в КТ. Искът може да бъде
предявен в съда по седалището на клона, когато спорът произтича от преки отношения с
клон, но и в този случай искът се предявява срещу юридическото лице (търговеца), а не
срещу клона. /в този смисъл Решение № 1217 от 19.06.1998 г. на ВКС по гр. д. № 926/98 г.,
V г. о./ Качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ организационно
обособената структура притежава специална правоспособност да участва като страна в
производство по трудови спорове, но постановеното спрямо нея решение обвързва
юридическата личност, в чиято организационна структура тя е включена. Касае се за
процесуална легитимация на работодателя като главна страна по трудови дела, но не като
12
процесуален субституент, чиято легитимация измества тази на юридическото лице /което,
предвид обвързаността си от решението, е също процесуално легитимирано да участва по
делото като главна страна/. Поради това и в този случай като надлежни страни в процеса
могат да участват както организационно обособената структура - поради призната й от КТ
правоспособност по трудови спорове, така и юридическото лице, в чиято структура е и в
чиято правна сфера настъпват правните последици на решението. /Решение № 25 от
14.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1728/2021 г., III г. о., ГК/. Качеството на работодател на
ответното дружество обуславя участието му като надлежна страна по делото. По тези
съображения съдът намира предявените против ответника Уиз Еър Унгария Црт.“ -
чуждестранно АД, извършващо търговска дейност в Република България, вписано в ТР на
Унгария под № **********, искове за допустими, като възражението за ненадлежна
легитимация на ответното дружество е неоснователно. Именно дружеството-принципал е
вписано като наредител и в представените по делото фишове за заплати, издадени за
заплатените на ищеца трудови възнаграждения, от което следва че това дружество е
упражнявало правата и изпълнявало задълженията по сключения трудов договор, което е
още един аргумент в полза на извода, че същото се явява работодател на ищеца, независимо,
че част от работодателските права и задължения са упражнявани от УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ
ЦРТ. - КЛОН БЪЛГАРИЯ, което обаче е действало от името и за сметка на вписания в
трудовия договор работодател на служителя. В този смисъл възражението за ненадлежна
легитимация на ответното дружество – Уиз Еър Унгария Црт.“ - чуждестранно АД се явява
неоснователно.
По исковете с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 пр. 1 и 2 КТ:
Преюдициален за разрешаването на спора се явява въпросът относно действителността
на клаузата от трудовия договор от 14.10.2019г. и последващите го анекси, съобразно която:
„ Страните изрично се съгласяват и признават, че сумата за първите два планирани и
приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна
заплата на служителя съгласно чл. 5б и Работодателят няма да прави отделни плащания
за тези сектори“. Същата се оспорва от страна на ищцата като нищожна, поради
противоречието й със закона, при условията на евентуалност - поради заобикаляне на закона
Не е налице спор между страните, че трудовото правоотношение с ищцата е било
валидно за длъжността „стюард/стюардеса“, както и че в съдържанието на посочения трудов
договор от 14.10.2019г. и последващите го анекси, се съдържа оспорената клауза. Същата се
оспорва като недействителна поради противоречие със закона и в условията на евентуалност
- поради заобикаляне на закона, в частност - разпоредбите на чл. 242 от КТ, чл. 247 от КТ
във вр. с чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
Съгласно разпоредбата на чл. 242 КТ, положеният труд по трудови правоотношения е
възмезден, а нормата на чл. 247, ал. 1 КТ предвижда, че размерът на трудовото
възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното.
Разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
13
заплата /НСОРЗ/ въвежда забрана за замяна с колективен или индивидуален трудов договор
на основната работна заплата или части от нея с допълнителни или други възнаграждения и
плащания, а нормата на чл. 16, ал. 2 НСОРЗ регламентира начина за изчисляване на
брутната работна заплата.
Основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определените
трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или
длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и
времетраенето на извършваната работа. Тя се определя от трудовия договор или в
споразумението по чл. 107 КТ, според прилаганата система на заплащане на труда.
Допълнителните трудови възнаграждения са различни плащания: за трудов стаж и
професионален опит, за по-висока лична квалификация, за нощен труд, за положен
извънреден труд, за работа през почивни дни и дните на официални празници, за времето,
през което работникът или служителят е на разположение на работодателя извън
територията на предприятието и др.
В чл. 5а от трудовия договор от 14.10.2019 г. страните са уговорили, че служителят ще
има право да получава брутна заплата в размер на 10 685.00 лв., платима на 12 равни
месечни вноски, в зависимост от броя на месеците, действително отработени за
работодателя, като общата брутна заплата включвала следните допълнителни месечни
трудови възнаграждения с постоянен характер: основна заплата: брутна сума в размер на 6
720.00 лв., брутна фиксирана сума в размер на 538.00 лв. годишно за допълнителна работа,
извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове на работа, или в
почивен ден, в съответствие с чл. 143 от българския трудов кодекс, брутна фиксирана сума в
размер на 1075.00 лв. годишно за часовете, в които служителя е в режим на готовност или
когато е бил извикан на работа по време на режим на готовност, брутна фиксирана сума в
размер на 1 613.00 лв. годишно за часовете на работа по време на следобедни и нощни
смени и брутна фиксирана сума в размер на 739.00 лв. годишно за прослужено време, като
било уговорено впоследствие служителят да има право да получи стандартната заплата,
предлагана от ответника за длъжността, заемана от ищцата по това време.
В чл. 5б от трудовия договор между страните е постигнато съгласие, че при
приключване на повече от два сектора на ден, работникът ще получава допълнително
възнаграждение за положен труд, като първите два сектора са включени в основната брутна
заплата, а следващите ще се заплащат допълнително. Поради това уговорените секторни
плащания представляват трудово възнаграждение, част от което е включено в основното
трудово възнаграждение, а друга част се заплаща отделно в зависимост от реализирани
летателни часове.
В Обяснение на заплатите на кабинен екипаж на ответното дружество, по отношение
на което съдът приема, че има характер на Вътрешните правила за работната заплата по
смисъла на чл. 37 КТ, вр. чл. 22 НСОРЗ, доколкото съдържат приетите от работодателя
установени елементите на заплатата, в която е посочено, че се включва секторно плащане:
облагаема компенсация за броя прелетени сектори; плаща се от 3-тия сектор на деня на
14
дежурството; първите два сектора се покриват от дневните пари; допълнителните и
офисните сектори се заплащат по ставка за стандартен сектор, като секторите са
диференцирани и по продължителност на полета /S 0-119 min – който е стандартен, M 120-
164 min, L 165-239 min, XL 240+ min /. В Обяснение на заплатите на кабинен екипаж на
ответното дружество са предвидени и дневни пари, които се заплащат според броя
отработени дни и не се облагат с данък, както и командировъчни пари – плащане за нощувка
далеч от дома в размер на брутна фиксирана сума 30 евро/нощувка, авансово в началото на
месеца според планираните пътувания, която съответно се добавя/приспада от заплатата
спрямо реално извършените пътувания. /л. 92/
За да се определи кои плащания могат и кои не могат да бъдат отнесени към
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, извън изрично посочените в
чл. 15, ал. НСОРЗ, следва да се съобразят конкретните договорености за трудови
възнаграждения, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за
работната заплата в предприятието, и в индивидуалния трудов договор, доколкото
изброяването в сочения източник не може да е изчерпателно. Наложителната преценка
трябва да се основе върху уговорените компоненти от общото възнаграждение на работника.
/в този смисъл решение № 50233 от 6.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 330/2022 г., IV г. о., ГК/
В случая буквалното граматическо тълкуване на оспорените клаузи във връзка с
Обяснение на заплатите на кабинен екипаж на ответното дружество, в които се определят
условията за получаване и размерите на допълнителните трудови възнаграждения,
осъществените от ответника плащания, приети от ищцата, както и във връзка с разпоредбата
на чл. 13, ал. 2 НСОРЗ, води до извод, че страните са постигнали съгласие т. нар. секторни
плащания да се разделят на два отделни компонента – първите два сектора (1-ви и 2-ри) да
са част от основната заплата и следващите (3-ти, 4-ти, 5-ти и т.н.) сектори за деня - като
допълнително възнаграждение, съобразно посочена ставка. Волята на страните е била
допълнителното възнаграждение да се дължи всеки месец, като плащането му е уговорено
срещу престиране на определен труд, съобразно количеството на който, се определя и
размера му.
Секторното заплащане, впоследствие разделено на два компонента, като част от
общото възнаграждение на служителя, което се дължи за изпълнение на трудови задължения
на служителя има същностна връзка с изпълнението на възложените му с трудовия договор
задачи. Видно от представените по делото документи, тези плащания са добавяни всеки
месец при изчисляване на общото възнаграждение на работника. От естеството на
основанието за заплащането на сочените компоненти предвид специфичния характер на
процесния трудов договор следва да се приеме, че те са сигурни и предвидими, и аргумент за
противното не може да се черпи от различния им размер, поставян в зависимост само от
възлаганите за осъществяване полети и кацания. /в този смисъл решение № 50233 от
6.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 330/2022 г., IV г. о., ГК/
Процесните плащания за всеки реализиран сектор, са сигурни и предвидими, тъй като
са изчислявани за съответния месец при изчисляване на общото възнаграждение на ищцата,
15
като е без значение различният им месечен размер. С оглед на това, съдът приема, че между
страните липсва уговорка за престиране на безвъзмезден труд, доколкото с оспорените
клаузи се уговарят условията за получаване на допълнително трудово възнаграждение и
неговия размер в зависимост от броя на прелетени сектори за деня, тяхната
продължителност и според броя на отработени дни. С оспорените от ищцата клаузи не се
изключва дължимостта на основната работна заплата, като с оглед естеството на
изпълняваната от ищцата длъжност, е въведена минимална продължителност на
отработеното време и е определен минимумът, за който на ищцата се дължи основна
работна заплата. Престирането на труд над тази норма е съответно възмезден чрез
въвеждането на количествени показатели за заплащане на изпълнените полети за работния
ден, като страните са постигнали съгласие относно условията за получаване и размера на
допълнително трудово възнаграждение съобразно положения труд и извършената работа.
Не са нарушени и разпоредбите на чл. 242 КТ и чл. 4, ал. 2 НСОРЗ, защото страните са
уговорили положеният от ищцата труд, съобразно изпълнението на определените,
характерни и минимални за длъжността трудови задачи, се покрива от основната заплата,
така и полагането на допълнителния труд се заплаща, поради което не е налице
безвъзмездност на престацията. В разпоредбата на чл. 13 НСОРЗ изрично е предвидена
възможността за уговаряне на допълнително възнаграждение, като в процесния случай
страните в приетите по делото Обяснение на заплатите на кабинен екипаж на ответното
дружество са определили условията и размера на това възнаграждение. Следователно не е
налице противоречие с нормите на чл. 242 и чл. 247 КТ.
Постигнатото съгласие с визираните клаузи е в рамките на свободата на договаряне и
не противоречи на закона. Не е налице и заобикаляне на закона посредством оспорената от
ищцата клауза, тъй като със същата, така и с измененията в трудовия договор посредством
сключените между страните анекси, не се цели постигането на забранен от закона резултат,
доколкото от волята на страните по договора зависи дали ще се заплаща, при какви условия
и в какъв размер допълнително трудово възнаграждение.
По изложените съображения съдът приема, че предявените установителни искове с
правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 пр. 1 и 2 КТ са неоснователни и следва да бъде
отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят дължи заплащане на трудово
възнаграждение за извършена работа. За основателността на предявения иск необходимо е
да се установи, че в процесния период между страните е съществувало трудово
правоотношение и полагането на труд за твърдения период, настъпването на предпоставките
за начисляване на т. нар. „секторни плащания“ през процесния период и техния размер,
както и падежа на това задължение.
По делото не е спорно и се установява от приетите доказателства, че страните са били
обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение, в рамките на което ищцата
16
изпълнявала длъжността „младши член на кабинния екипаж“ въз основа на трудов договор
от 14.10.2019г., считано от 21.10.2019 г., а от 21.07.2020г. е изпълнявала длъжността
„стюард/стюардеса“. Не е спорно също, че със заповед на работодателя от 15.02.2021 г.,
трудовото правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие, считано от 01.03.2021г.
Спорно е плащането на трудовото възнаграждение на ищцата в пълен размер за
времето от 21.10.2019г. до 26.02.2021г.
Съгласно чл. 270, ал. 3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на служителя
по ведомост или срещу разписка, а по банков път – само при писмено поискване от
служителя. В чл. 5б от подписания трудов договор се сочи само, че възнаграждението е
платимо до десетия ден от месеца, следващ текущия месец.
С оглед приетото за установено от съда въз основа на заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, кредитирана от съда в нейната цялост, ответникът е
начислил и изплатил дължимите се „секторни плащания“ за прелетените сектори след 1-ви и
2-ри сектор за периода от 21.10.2019г. до 26.02.2021г. Платени от работодателя на ищцата са
суми в общ размер 693.86 лв. за прелетените 35 броя равни сектори след 1- ви и 2-ри сектор
и отбелязани във фишовете за работни заплати като брой; както и суми за прелетените
сектори L, М и XL, които са изплатени над стойността на „стандартен сектор“ като секторен
бонус за периода в общ размер от 1936.73 лв., като видно от фишовете за работна заплата,
секторни плащания не са изчислявани всеки месец, а само в месеците, в които има
изпълнени 3-ти, 4-ти, 5-ти и т.н. сектори завършени в един полетен ден.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно- счетоводна експертиза се
установява, че са изплатени сумите за секторни плащания за извършените полетни сектори
след втори сектор, които съгласно трудовия договор не са включени в основната заплата, е в
размер на 693.86 лв. Предвид това се установява, че работодателят е изплатил на ищцата
дължимите секторни плащания съгласно договореното помежду им в чл. 5б от трудовия
договор и анексите към него, при съобразяване на броя извършени сектори в процесния
период, като недължимо е изплащането на първите два сектора, доколкото същите попадат в
обхвата на определеното за длъжността брутно трудово възнаграждение. Липсата на главен
изискуем дълг обуславя и неоснователността на претендираното акцесорно вземане за лихва
за забава.
Предвид изложеното, претенциите на ищцата за сумата от 5713.94 лв., представляваща
неизплатените от ответника „секторни плащания“ за периода от 21.10.2019г. до 26.02.2021г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 25.10.2022г., до окончателното
плащане, както и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
1316.40 лв. - лихва за забава за периода от 10.12.2019г. до 24.10.2022г. върху главното
вземане за „секторни плащания“ от падежа на всяко от тях, следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По иска с правно основание по чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ:
За основателността на иска по чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ в тежест на
17
ищцата е да докаже, че е била член на екипажа на въздухоплавателно средство с национални
и регистрационни знаци на Република България, че е изпълнявала международни рейсове в
посочения период, размера на командировъчните пари за всеки ден командировка.
Не е налице спор между страните, че ищцата е работела при ответника, като е
изпълнявала съответно длъжността „младши член на кабинния екипаж“ въз основа на
трудов договор от 14.10.2019г., считано от 21.10.2019 г., а от 21.07.2020г. е изпълнявала
длъжността „стюард/стюардеса“
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че за процесния период от 21.10.2019г. до 26.02.2021г. ищцата е била в 147 броя полетни
дни.
Естеството на трудовите функции на ищцата, я определят като лице, включено в
състава на екипажа на въздухоплавателните средства по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, поради което за
дължимите командировъчни пари следва да намери приложение разпоредбата на чл. 31, ал. 2
от раздел ІV на Наредбата. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредбата за служебните командировки
и специализации в чужбина, персоналът на въздухоплавателните транспортни средства,
които летят с национални и регистрационни знаци на Република България, включително
екипажите на „Авиоотряд 28“, получават командировъчни пари на ден за времето на
изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в
приложение № 3а, а в ал. 6 на същия член е посочено, че ръководителите на предприятия
могат да определят размери на командировъчните пари, различни от определените в
приложенията, в зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и
организация на международните рейсове. Размерът на дневните пари, съгласно приложение
№ 3а към чл. 31, ал. 2 от НСКСЧ за длъжността „стюард/стюардеса“ е до 55 евро на ден.
Съобразно приетото в решение № 753 от 29.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1283/2010 г.,
IV г. о., ГК, не е допустимо с подзаконовия нормативен акт по чл. 215 от КТ да се
предоставят на работодателите права да намаляват едностранно определените размери на
дължимите обезщетения при командироване. Законодателят е овластил МС да определи
долни граници на размерите на обезщетенията, а не да прехвърли тази възможност на
работодателите. Ако МС при издаване на наредбата по чл. 215 от КТ е излязъл извън
рамките на законовото овластяване, актът му противоречи на нормативен акт от по-висок
ранг (КТ) и не намира приложение (чл. 15, ал. 3 от ЗНА). Именно поради това нормата на чл.
17, ал. 1 от НСКСЧ, доколкото предвижда максимален размер на обезщетенията по чл. 215
от КТ, не се прилага като противоречаща на КТ. Съответно нормата на чл. 31, ал. 6 от
НСКСЧ следва да се тълкува в смисъл, че работодателят може да определи по-голям размер
на обезщетенията при командироване от посочените в приложенията на наредбата, но не и
по-малък такъв.
В чл. 5б от трудовия договор страните са уговорили, че служителят ще има право да
получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни
по смисъла на Раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина в
18
размери, допълнително установени в изрична заповед на работодателя. Не се установява да
е установен между страните по-висок размер на дължимите командировъчни пари с изрична
заповед на работодателя, поради което при изчисляване размера на командировъчните
средства следва да се приложат определените в НСКСЧ минимални размери, въз основа на
уредена в чл. 215 КТ законова делегация. Доколкото страните са постигнали изрично
съгласие за заплащане на командировъчни средства, неотносимо е въведеното от ответника
обстоятелство, че самолетите на дружеството не летят с национални и регистрационни
знаци на Република България, като недопустимо би било лишаването на български екипажи
на самолети от основни трудови права и поставянето им в по-неблагоприятно положение
спрямо други, полагащи труд при идентични условия, само въз основа на регистрационните
знаци на въздухоплавателното средство.
Установено е въз основа на заключението по съдебно-счетоводната експертиза, че
размерът на дължимите командировъчни пари съгласно посочената наредба възлиза на
15812.89 лв. Общо изплатени от работодателя командировъчни пари по ведомост за общо
147 бр. летателни дни е в размер на сумата от 6092.04 лв., с оглед на което работодателят е
останал задължен за сумата от 9720.85 лв. за периода от 21.10.2019г. до 26.02.2021г., за
която сума искът е основателен и следва да се уважи, като за разликата над уважения размер
до пълно предявения на стойност 15812.89 лв. следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен. Върху уважения размер следва да се присъди законната лихва от подаване на
исковата молба - 25.10.2022г., до окончателното плащане. Именно поради приложението на
посочената Наредба остава несподелено възражението на ответника за заплащане на
командировъчни в натура.
По исковете с правно основание по чл. 177 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД:
За основателността на иска по чл. 177 от КТ в тежест на ищцата е да докаже, че е
работила по трудово правоотношение с ответника и ползването на платен годишен отпуск за
съответния период; размер на брутното трудово възнаграждение, получено за последен
пълен отработен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който ищцата е отработила
най-малко 10 работни дни.
Съгласно чл. 17, ал. 1 НСОРЗ, в брутното трудово възнаграждение в случаите на чл.
177 КТ се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната
заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните
трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг нормативен
акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя,
доколкото друго не е предвидено в КТ, както и други изрично изброени възнаграждения. В
чл. 15 НСОРЗ като допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер наредбата
определя тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов
стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат
постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в
зависимост единствено от отработеното време.
19
В чл. 8 от трудовия договор е уговорено, че работното време на служителя ще се
определя на базата на двумесечен период от време. Работното време за период от два пълни
месеца ще се основава на седмица от 40 работни часа, в зависимост от броя на дните в
съответния календарен месец. Началото на периода съответства с началото на фискалната
година на работодателя, което е първият ден от месец април на всяка календарна година.
Двумесечните периоди след това ще започват на първия ден на юни, август, октомври,
декември и февруари и ще свършват на последния ден на следните месеци, юли, септември,
ноември, януари и март съответно. По тази причина, първия период на служителя може да
бъде по-кратък от два месеца. В рамките на работния период на служителя, графикът на
служителя ще бъде определян от работодателя.
Уговореното в трудовия договор заплащане на т.нар. „секторни плащания“ не са част
от основното трудовото възнаграждение, а представлява допълнително възнаграждение,
доколкото същото е обусловено единствено от изпълнените летателни часове над
утвърдения норматив за деня, респективно от отработеното време на борда на самолета, през
което работникът/служителят изпълнява трудовите си функции. За да може това
допълнително възнаграждение да се вземе предвид и да се включи при определянето на
брутното трудово възнаграждение, въз основата на което се определя дължимото
възнаграждение по чл. 177, ал. 1 КТ за дните, през които ищцата е ползвала платен годишен
отпуск, същото следва да е с постоянен характер по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 3 НСОРЗ.
По въпроса за определянето на възнаграждението като такова с постоянен характер,
съобразно приетото с решение № 540/07.07.2010 г. по гр.д. № 895/2009 г. на ВКС, IV ГО,
решение № 847/14.01.2011 г. по гр.д. № 1558/2009 г. на ВКС, IV ГО, решение №
167/24.07.2013 г. по гр.д. № 1372/2012 г. на ВКС, III ГО, за основа за определянето на
възнаграждението по чл. 177 КТ, се включват основното трудово възнаграждение, което от
своя страна включва плащанията за 1-ви и 2-ри сектор, които са част от основното
възнаграждение по изложените по-горе по втория иск мотиви/ и допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер, които са предвидими и сигурни и са определени в
колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в
предприятието и в индивидуалния трудов договор.
Съдът приема, че предвидените за дължими от работодателя месечни секторни
плащания– за 3-ти, 4-ти и т.н. прелетян сектор, за първите два сектора (заплащани от
работодателя като дневни пари) и секторни бонуси (които се изчисляват според вида на
сектора), са елемент от брутното трудово възнаграждение, въз основа на което се определя
възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 КТ. Уговорените месечни секторни
плащания имат характера на допълнително трудово възнаграждение с „постоянен характер“
по см. на чл. 17, ал. 1, т. 3 от НСОРЗ вр. чл. 15, ал. 2 от същата наредба и следва да се вземат
предвид при определяне на базата за възнаграждението за използван платен годишен отпуск.
За процесния период - от м.02.2020г., м.11.2020г., м.12.2020г. и м.02.2021г., дължимото
на ищцата възнаграждение за платен годишен отпуск, с включване в размера на
допълнително прелетени сектори, възлиза на 2117.08 лв.
20
На ищцата е изплатено възнаграждение за платен годишен отпуск в размер на 1808.00
лв., следователно искът следва да бъде уважен за сумата от 308.78 лв. за м.02.2020г.,
м.11.2020г., м.12.2020г. и м.02.2021г., за която сума искът е основателен и следва да се
уважи, като за разликата над уважения размер до пълно предявения на стойност 833.87 лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Върху уважения размер следва да се присъди
законната лихва от подаване на исковата молба - 25.10.2022г., до окончателното плащане.
Размерът на законната лихва за забава върху главниците по месеци за разликата на
неизплатено възнаграждение в размер на 308.78 лв. за м.02.2020г., м.11.2020г., м.12.2020г. и
м.02.2021г., възлиза на 56.74лв. до който размер искът следва да бъде уважен, а за горницата
над него и до пълния предявен размер от 165.58 лв. подлежи на отхвърляне.
По исковете с правно основание чл. 264 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
За уважаване на предявения иск по чл. 264 КТ в доказателствена тежест на ищцата е да
докаже наличието на трудово правоотношение с ответника, по което за процесния период е
полагала труд по време на официални празници, както и продължителността на положения
от нея труд и размер на възнаграждението.
Съгласно чл. 264 КТ за работа през дните на официалните празници, независимо дали
представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според
уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
Съгласно приетото по делото заключение в периода от 21.10.2019 г. до 26.02.2021 г.
ищцата е полагала труд в 3 празнични дни- 26.12.2019г., 03.03.2020г. и 22.09.2020г., за които
възнаграждението е 143.98 лв. и същото не е изплатено.
Съдът приема, че за процесния период от 21.10.2019 г. до 26.02.2021 г. общият размер
на дължимите суми за работа в празнични дни е 143.98 лв., за който размер искът по чл. 264
КТ е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Вещото лице е изчислило, че законната лихва върху сумата от 143.98 лв. от датата на
съответния падеж до 24.10.2022 г. възлиза общо на 35.14 лв. Искът за акцесорното вземане
следва да бъде уважен изцяло до предявения размер от 34.54 лв. който е по-малък от
установения, предвид диспозитивното начало в процеса.
По исковете с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
За уважаване на предявения иск по чл. 224 КТ в доказателствена тежест на ищцата е да
докаже, че е работила по трудово правоотношение с ответника и че в нейна полза е
възникнало правото на ползване на платен годишен отпуск, което не е упражнено, и
неговият размер, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за
последния пълен отработен месец.
Съобразно приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, за периода на
действие на трудовото правоотношение между страните ищцата е разполагала с общо 34
броя дни платен годишен отпуск, като реално е ползвала 36 броя дни платен годишен
отпуск, както и от страна на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение е
21
изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 25 дни в общ размер от
1304.25 лв. Не се установява към прекратяване на трудовото правоотношение ищцата да е
разполагала с неизползван платен годишен отпуск, каквото възражение изрично е
релевирано. Дори в самата уволнителна заповед е вписано да се изплати такова обезщетение,
ако се дължи, т.е. поведението на работодателя не може да се приеме за признание за
съществуването на неползван платен годишен отпуск и .
С оглед изложеното, искът следва да бъде отхвърлен за предявения размер за сумата
727.25 лв., представляваща неизплатеното от ответника обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба - 25.10.2022г., до окончателното плащане, като поради
неоснователност на главния иск, подлежи на отхвърляне и иска за сумата от 113.97 лв. -
лихва за забава за периода от 31.03.2021г. до 24.10.2022г. върху главното вземане.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяването на процесните вземания
по давност, защото същите се погасяват с изтичане на 3 - годишен давностен срок съгласно
чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, който не е изтекъл към датата на завеждане на делото.
По разноските
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 3 ГПК и двете страни
имат право на направените от тях разноски.
Предявени са искови претенции за суми в общ размер на 24862.63лв. и два неоценяеми
иска, уважената част е в размер на 10264.89лв., съответно отхвърлената част е в размер на
14597.74лв., като неоценяемиите искове се явяват неоснователни, при каквото съотношение
следва да бъдат разпределени разноските по делото.
Ищцата претендира разноски за адвокатски хонорар в размер на 600 лв. и превод на
документи в размер на 484.40лв., като представя и доказателства за сторени такива /л. 585 и
л. 584/, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК. Страната не е договорила
възнаграждение поотделно за всеки един от исковете, поради което съдът намира, че то се
дължи поравно за всеки от тях или в размер от по 54.54 лева /единадесет обективно
съединени иска/. Съобразно размера на уважената част за всеки иск, дължимото
възнаграждение възлиза на 181.47 лева. Към него следва да се добавят разноските за
преводи, или съобразно размера на уважената част, разноски в размер на 185.12 лева. Така,
дължимите на ищеца разноски възлизат в общ размер на 366.59 лева.
Ответникът претендира разноски за депозит за експертизи в общ размер на 750 лв. и
адвокатски хонорар 6631.45 лв., като представя и доказателства за сторени такива /л. 255, л.
375, л.588 и л.589/ съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК. Адвокатският хонорар касае
всички искове, поради което и предвид липсата на разграничение, съдът намира, че
възнаграждението за всеки от тях е в размер на 602.85 лева. Съобразно изхода на делото,
дължимите на ответника разноски са:
за двата неоценяеми иска - възнаграждение в общ размер на 1205.70 лева, като то не се
явява прекомерно с оглед текстът на чл. 7, ал. 1, т. 4 НМРАВ;
22
за иска по чл. 128, т. 2 КТ – възнаграждение в размер на 602.85 лева, което не се явява
прекомерно с оглед текстът на чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ и цената на иска;
за чл. 224, т. 1 КТ – възнаграждение в размер на 400.00 лева, намалено в минимален
размер с оглед цената на иска и текстът на чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ по релевираното
възражение за прекомерност;
за двата иска по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва върху главниците по исковете по чл.
128, т. 2 и ал. 224, ал. 1 КТ - възнаграждение в размер от по 400.00 лева, или общо
800.00 лева, намалено в минимален размер с оглед цената на иска и текстът на чл. 7,
ал. 2, т. 1 НМРАВ по релевираното възражение за прекомерност;
за иска чл. 215, ал. 1 КТ – възнаграждение в размер на 232.25 лева, което не се явява
прекомерно с оглед текстът на чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ и цената на иска;
за иска чл. 177, ал. 1 КТ - възнаграждение в размер на 400.00 лева, намалено в
минимален размер с оглед цената на иска и текстът на чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ по
релевираното възражение за прекомерност. От него съобразно размера на
отхвърлената част от иска /6092.04 лева/ се присъжда 232.25 лева;
за иска по чл. 86 ЗЗД за лихва върху главницата по иска по чл. 177, ал. 1 КТ -
възнаграждение в размер на 400.00 лева, намалено в минимален размер с оглед цената
на иска и текстът на чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ по релевираното възражение за
прекомерност. От него съобразно размера на отхвърлената част от иска /108.84 лева/ се
присъжда 262.93 лева. Възражението за прекомерност се намалява, тъй като делото
макар да е протекло в повече от едно о.с.з., то е защото не е могло да бъде изготвено
своевременно заключението на вещото лице, и защото защитата по всички искове е
идентична.
При горните съображения, дължимите на ответника разноски за адвокатско
възнаграждение са в общ размер на 3735.98 лева.
Ответникът претендира и разноски за депозит за вещо лице, които касаят оценяемите
искове. Ето защо и съобразно размера на отхвърлената част, дължимите разноски за депозит
за вещо лице са в размер на 440.35 лева. В обобщение, дължимите на ответника разноски са
в общ размер на 4176.33 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Софийски районен съд сумата от 692.04 лева, от които: сумата от 588.83 лева - държавна
такса по уважените оценями искове /за иска чл. 215, ал. 1 КТ – държавна такса от 388.83
лева, или 9720.85 лева*4%; чл. 177, ал. 1 КТ – държавна такса в размер на 50.00 лева; чл. 86,
ал. 1 ЗЗД - държавна такса в размер на 50.00 лева; чл. 264 КТ - държавна такса в размер на
50.00 лева; чл. 86, ал. 1 ЗЗД - държавна такса в размер на 50.00 лева/ и сумата от 103.21 лева
- депозит за вещо лице, с оглед уважената част на исковете от сторения от бюджета на съда
разход от 250.00 лв. депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
23
РЕШИ:
ОСЪЖДА „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ.“ - чуждестранно акционерно дружество,
вписано в търговския регистър на Унгария под № ..., извършващо дейност в Република
България чрез клон с фирма „Уиз Еър Унгария Црт.- клон България“, ЕИК ..., със седалище
със седалище и адрес на управление: София 1540, България, Аерогара, сграда на ИВТ, да
заплати на Д. С. Г., ЕГН **********, сумите както следва:
на основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ сумата от 9720.85 лв.,
представляваща неизплатените от ответника командировъчни пари за периода от
21.10.2019г. до 26.02.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
- 25.10.2022г., до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над
9720.85 лв. до пълния предявен размер от 15812.89 лв.
на основание чл. 177, ал. 1 КТ сумата от 308.78 лв., представляваща неизплатените от
ответника възнаграждения за времето на платен годишен отпуск за периода от
м.02.2020г., м.11.2020г., м.12.2020г. и м.02.2021г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба- 25.10.2022г., до окончателното плащане, и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 56.74 лв. – лихва за забава за периода от 10.03.2020г. до
24.10.2022г. върху главното вземане за „секторни плащания“ от падежа на всяко от
тях, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 177, ал. 1 КТ в частта за сумата
над 308.78 лв. до пълния предявен размер от 833.87 лв. и иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД в частта за сумата над 56.74 лв. до пълния предявен размер от 165.58 лв.
на основание чл. 264 КТ сумата от 143.98 лв., представляваща неизплатените от
ответника възнаграждения за работа през дните на официалните празници за периода
от 21.10.2019г. до 26.02.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба- 25.10.2022г., до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 34.54 лв. - лихва за забава за периода от 10.01.2020г. до 24.10.2022г. върху
главното вземане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С. Г., ЕГН **********, срещу „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ
ЦРТ.“ - чуждестранно акционерно дружество, вписано в търговския регистър на Унгария
под № ..., извършващо дейност в Република България чрез клон с фирма „Уиз Еър Унгария
Црт.- клон България“, ЕИК ..., със седалище със седалище и адрес на управление: София
1540, България, Аерогара, сграда на ИВТ, иск с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1, пр.
1 и 2 КТ за обявяване за нищожна, поради противоречието й със закона клауза от трудовия
договор от 14.10.2019г. и последващите го анекси, със следното съдържание: „Страните
изрично се съгласяват и признават, че сумата за първите два планирани и приключени
сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на
служителя съгласно чл. 5б и Работодателят няма да прави отделни плащания за тези
сектори“, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С. Г., ЕГН **********, срещу „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ
ЦРТ.“ - чуждестранно акционерно дружество, вписано в търговския регистър на Унгария
24
под № ...., извършващо дейност в Република България чрез клон с фирма „Уиз Еър Унгария
Црт.- клон България“, ЕИК ..., със седалище със седалище и адрес на управление: София
1540, България, Аерогара, сграда на ИВТ, евентуален иск с правно основание чл. 74, ал. 4,
вр. ал. 1, пр. 1 и 2 КТ за обявяване за нищожна, поради заобикаляне на закона клауза от
трудовия договор от 14.10.2019г. и последващите го анекси, със следното съдържание: „
Страните изрично се съгласяват и признават, че сумата за първите два планирани и
приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна
заплата на служителя съгласно чл. 5б и Работодателят няма да прави отделни плащания за
тези сектори“, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 5713.94 лв., представляваща
неизплатените от ответника „секторни плащания“ за периода от 21.10.2019г. до 26.02.2021г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 25.10.2022г., до окончателното
плащане, и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1316.40 лв. - лихва за
забава за периода от 10.12.2019г. до 24.10.2022г. върху главното вземане за „секторни
плащания“ от падежа на всяко от тях, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 224, т. 1 КТ за сумата от 727.25 лв., представляваща
неизплатеното от ответника обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение за
неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба - 25.10.2022г., до окончателното плащане, и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 113.97 лв. - лихва за забава за периода от 31.03.2021г. до 24.10.2022г. върху
главното вземане, като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ.“ -
чуждестранно акционерно дружество, вписано в търговския регистър на Унгария под № ..,
извършващо дейност в Република България чрез клон с фирма „Уиз Еър Унгария Црт.- клон
България“, ЕИК ..., със седалище със седалище и адрес на управление: София 1540,
България, Аерогара, сграда на ИВТ, да заплати на Д. С. Г., ЕГН **********, сумата от
366.59 лева – разноски съобразно размера на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Д. С. Г., ЕГН **********, да заплати на
„УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ.“ - чуждестранно акционерно дружество, вписано в търговския
регистър на Унгария под № ..., извършващо дейност в Република България чрез клон с
фирма „Уиз Еър Унгария Црт.- клон България“, ЕИК ..., със седалище със седалище и адрес
на управление: София 1540, България, Аерогара, сграда на ИВТ, сумата от 4176.33 лева –
разноски съобразно размер на отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ.“ -
чуждестранно акционерно дружество, вписано в търговския регистър на Унгария под № ...,
извършващо дейност в Република България чрез клон с фирма „Уиз Еър Унгария Црт.- клон
България“, ЕИК ..., със седалище със седалище и адрес на управление: София 1540,
България, Аерогара, сграда на ИВТ, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийския районен съд сумата 588.83 лева - държавна такса и сумата 103.21лв. –
депозит за съдебно – счетоводна експертиза.
25
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
26