Определение по дело №1172/2023 на Административен съд - Хасково

Производството по делото е образувано по жалба от П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощник, против частта „52-03.Техника за поддържане чистотата и приветливия вид на обществените територии“, от Функция 06:“Жилищно строителство, БКС, ООС“, от Програмата за капиталовите разходи на община Димитровград за 2023г. представляваща Приложение № 5 от Решение № 1153 от 20.09.2023г. на Общински съвет, гр. Димитровград .

С писмо вх. № 8415/07.11.2023г. Председателят на ОбС-Димитровград е представил по делото административната преписка по приемане на оспореното решение.

При извършената от съда служебна проверка за допустимост на оспорването на основанията по чл. 159 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че същото е недопустимо.

Решение № 1153 от 20.09.2023г. на Общински съвет, гр. Димитровград е прието на основание чл.52, ал.1 и чл.21, ал.1, т.6 , вр. с чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗМСМА, чл.94, ал.2, и ал.3 и чл.39 от Закона за публичните финанси, вр. с разпоредбите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023г., и Постановление № 108/09.08.2023г. на МС за неговото изпълнение и Наредба № 32 за съставяне, приемане, промяна, изпълнение и отчитане на общинския бюджет.

Със същото Общински съвет, гр.Димитровград е приел бюджета на община Димитровград за 2023г., ведно с показателите посочени в чл.45, ал.1, т.1-т.5 от Закона за публичните финанси, вкл. с т.3 от решението е приета програма за капиталовите разходи за 2023г. в размер на 30 146 7000 лева по източници за финансиране, съгласно Приложение № 5, към решението.

Жалбата е насочена срещу частта „52-03.Техника за поддържане чистотата и приветливия вид на обществените територии“, от Функция 06:“Жилищно строителство, БКС, ООС“, от Програмата за капиталовите разходи на община Димитровград за 2023г. представляваща Приложение № 5 от Решение № 1153 от 20.09.2023г. на Общински съвет, гр. Димитровград .

Предметното съдържание на общинския бюджет е определено с чл. 45, ал. 1, т.1-т.5 от Закона за публичните финанси, сред които в т.2, б.“е“ са посочени и капиталовите разходи за делегирани от държавата и за местни дейности.

Следователно програмата за капиталови разходи на общината е неразделна част от общинския бюджет и решението за приемането му. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 16.04.2013г. постановено по т.д. № 4/2011г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, решението на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА, с което се приема и изменя годишният бюджет на общината, осъществява контрол и се приема отчетът за изпълнението му, е общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК и съдебен контрол на решенията на общинските съвети по чл. 21, ал. 1, т. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация е допустим.

Съответно актът в оспорената му част има характер на общ административен акт и подлежи на обжалване от всяко лице за което е налице правен интерес.

Наличието на пряк, личен и непосредствен правен интерес от оспорване на административен акт, било то индивидуален, общ или нормативен оказващ влияние върху правната сфера на оспорващото лице, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на обжалването, за която съда следи служебно. Интересът е личен и пряк когато оспореният акт непосредствено засяга правната сфера на оспорващия или създава опасност от непосредствено засягане на негови, права, свободи и законни интереси или непосредствено създава задължения за него. За да съществува пряк интерес е необходимо със самата отмяна на оспорения административен акт непосредствено да се отстрани настъпила, или вероятно настъпваща щета от изпълнението на акта, или да се предотврати настъпването на такава. Интересът е личен, когато актът засяга субективни права, свободи и законни интереси на самия оспорващ, който няма право да инициира защита на чужди права и интереси.

Жалбоподателят извежда правният си интерес от обстоятелството, че е жител ***, задължено лице за ТБО за 2023г. е за собствените му три имота находящи се в гр. *** и с. ***, общ.Димитровград като е заинтересован постъпилите и налични парични средства по сметка на община Димитровград да се използват само за дейности по чл.62 от ЗМДТ, които са строго целеви и е недопустимо да се преразпределят за други дейности и услуги предоставяни от общината, различни от лимитативно изброените в чл.66 от ЗМДТ.

Според настоящия съдебен състав, тези твърдения на жалбоподателя не обосновават наличието на пряк, личен и непосредствен интерес от оспорване на процесната разпоредба.

С оспорената част от решението е прието да бъде закупена техника за поддържане чистотата и приветливи вид на обществените територии в размер на 400 000 лева, с източник на финансиране на разхода - предходен остатък по пар.27-07 от единната бюджетна класификация, т.е. от приходи от общински такси за такса битови отпадъци.

Фактът, че оспорващият е жител *** и притежава недвижим имот на територията на тази община, не води на извода, че оспорената разпоредба го засяга, тъй като същата няма пряко отношение нито към жителите, нито собствениците на недвижими имоти в общината. Обстоятелството, че жалбоподателят е задължено лице за ТБО за 2023г. към Община Димитровград също не обосновава непосредствен правен интерес от обжалване на процесната част от решението. Това е така тъй като с отмяната на административния акт в оспорената му част не би се стигнало до пряк и непосредствен резултат в правната сфера на оспорващото лице. Възможността да се засегнат права и законни интереси по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК и по чл. 120, ал. 2 от КРБ от оспорения акт следва да съществува реално, а не хипотетично. В случая такова засягане на правната сфера на жалбоподателя което да е пряко и непосредствено, не се установява. Дори да се приеме че с решението в оспорената му част, с която е прието закупуване на техника за поддържане чистотата и приветливи вид на обществените територии в размер на 400 000 лева – с източник на финансиране предходен бюджетен остатък се поражда ефект и за жалбоподателя, то същия е косвен, а не пряк, предвид че отмяната на решението в тази му част би се отразила евентуално единствено на определения размер на ТБО за процесната година, който размер е предмет на самостоятелно съдебно оспорване, тъй като се приема с отделен и различен административен акт.

Предвид това оспорването се явява недопустимо, поради наличието на основание по чл. 159,т.4 от АПК.

Водим от което

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ оспорването на П.Т.З. ***, против частта „52-03.Техника за поддържане чистотата и приветливия вид на обществените територии“, от Функция 06:“Жилищно строителство, БКС, ООС“, от Програмата за капиталовите разходи на община Димитровград за 2023г. представляваща Приложение № 5 от Решение № 1153 от 20.09.2023г. на Общински съвет, гр. Димитровград .

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1172 по описа на Административен съд-Хасково за 2023г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховният административен съд, в 7 дневен срок от датата на съобщаването му на страните.

Препис от определението да се съобщи на страните по делото.

	Председател:
	Членове: