МОТИВИ
Към присъда № 21 от 10 юли 2018 г.,
постановена по НОХД № 162/2018 г. по описа на Окръжен съд – Сливен
Съдебното производство е образувано по повод на внесен
от Окръжна прокуратура – Сливен обвинителен акт по ДП № 1249/2017 г. по описа
на РУ на МВР – Сливен, вх.№ 3/2018 г., пор.№ 3/2018 г. по описа на Окръжна
прокуратура – Сливен. Повдигнато е обвинение на подс. В.Н.Б. за престъпление по
чл. 330 ал.2 т.2 вр. ал.1 от НК,
за това, че на 03.11.2017 г., в гр. Сливен,
е запалил лек автомобил „Сузуки Суифт“ с рег.№ СН 0328 АС, на значителна
стойност, а именно 4505,05 лв., собственост на Н.К.Н. ***, като е имало
опасност пожарът да се разпростре върху лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ СН
5053 АС, на стойност 3855,17 лв., собственост на Н.К.Н. *** и върху лек
автомобил „Ауди“ с рег.№ СН 9171 АК, на стойност 3337,72 лв., собственост на К.З.К.от
гр. Сливен.
По своевременно направено искане с
правно основание чл.76 от НПК, съдът конституира пострадалия Н.К.Н. в
качеството на частен обвинител по делото.
Производството пред настоящия състав на
СлОС е по реда на глава двадесет и седма от НПК – с проведено съкратено съдебно
следствие пред първата инстанция.
Подсъдимият В.Н.Б. в с.з. заяви, че желае делото да се
разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Признава се за виновен.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението,
така както е предявено, счита го за доказано по безспорен начин. Пледира за
определяне на наказанието към минимума за съответното престъпление, или в размер на 3 години лишаване
от свобода, което по правилата на чл. 58а ал.1 от НК, да бъде редуцирано с една
трета и да бъде наложено наказание 2 години „лишаване от свобода“ при
първоначален строг режим, с оглед предходните осъждания на подсъдимия. Настоява
подсъдимият следва да бъде осъден да заплати направените в хода на досъдебното
производство разноски за извършените експертизи.
Повереникът на частния обвинител поддържа обвинението.
Счита
фактическата обстановка за установена въз основа на събраните по делото гласни
и писмени доказателства взети в тяхната съвкупност и поотделно. Поставя акцент
върху заключенията на пожаротехническата и оценителната експертизи, като настоява,
че щетата е правилно определена и съответства на пазарната стойност на
запаления лек автомобил. По отношение на вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия, претендира, с оглед тежестта на извършеното
от подсъдимия престъпление, за наказание към средния размер. Счита, че не са
налице никакви смекчаващи вината обстоятелства, а самопризнанията не отчита
като такива. Претендира за направените по делото разноски. Частният обвинител се присъединява към становището на
повереника си.
Защитникът на подсъдимия Б., с оглед направеното от
подсъдимия самопризнание, не обсъжда фактическата обстановка по обвинителния
акт и правната квалификация. Акцентира върху изразеното от подсъдимия съжаление за стореното,
признанията относно всички факти и обстоятелства, които са свързани с
извършването му. Пледира за минималното по закон наказание в размер на 3 години
„лишаване от свобода“, което след намаляване с една трета, да бъде наложено в размер
на 2 години „лишаване от свобода“. Заявява позиция за изтърпяване на наказанието
при първоначален общ режим.
В личната си защита и последната си дума подс. Б. се
присъединява към становището на защитника си, изразява съжаление за постъпката
си и моли за минимално наказание.
От извършения анализ на събраните и
проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността
си, като съобрази самопризнанието на
подсъдимия относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт,
изявлението му да не се събират доказателства за тях, както и доводите на
страните, Окръжен съд – Сливен приема за установена фактическата
обстановка, описана в обвинителния акт, а именно:
Подс. В.Н.Б. е роден на *** ***. Той е многократно осъждан за извършени
престъпления против собствеността, както и за престъпление по чл.326 ал.1
вр.чл.26 ал.1 от НК, като последното наказание е изтърпял на 06.04.2016 г.
След освобождаването му от затвора подс. Б. не могъл да си намери
работа, но през лятото на 2017 г. започнал да работи като общ работник при
свид. П.П. от ****. Свид. П. бил земеделски производител, като дейността му
била свързана с покупко-продажба и отглеждане на насаждения – цветя и дръвчета.
Същият имал база в землището на ****.
Подс. Б. и свид. П. се сближили, често се черпели в обща компания, при
което свид. П. му разказал, че имал стара вражда с мъж на име Н.Н. ***. Оказало
се, че подс. Б. познавал свид. Н.Н. и също бил в лоши отношения с него, тъй
като той дължал на братовчед му пари. За да отмъсти на свид. Н., подс. Б.
решил да му запали автомобила. За намеренията си той не споделил на свид. П.П.,
но в продължение на няколко дни през м. октомври 2017 г. извършвал наблюдение
на жилищния блок на ул. „Добри Димитров“ в гр. Сливен, кв. „Ново село“, където
живеел свид. Н.. Установил, че свид. Н. управлява лек автомобил „Мерцедес“ с
рег.№ СН 5053 АС, а съпругата му управлявала лек автомобил „Сузуки Суифт“ с
рег.№ СН 0328 АС. В резултат на извършеното наблюдение подс. Б. установил, че
всяка вечер горепосочените два автомобила били паркирани по един и същи начин,
един до друг пред блок ****“.
На 02.11.2017 г. подс. Б. бил в базата на свид. П. в **** и с
разрешението на последния рязал дърва за огрев, които трябвало да закара на
сестра си в гр. Сливен, кв. „Дружба“. Докато бил в базата на свид. П., подс. Б.
решил, че моментът е удобен да източи гориво и масло от селскостопанската
техника, посредством които да запали колата на свид. Н.. В двулитрова
пластмасова бутилка подс. Б. източил около 1 литър бензин. След това допълнил
бутилката с машинно масло, смесвайки го с бензина. Бутилката сложил в торбичка,
която взел със себе си. По-късно същия ден подс. Б. оставил дървата при сестра
си, а торбичката с бензиновата смес занесъл в квартирата си в гр. Сливен, която
се намирала в блок до чейндж бюро „Славов и Манов“.
Около 20:30 часа на 02.11.2017 г. подс. Б. отишъл при свой приятел
свид. П.М.(по прякор „Конфуто“), който правел ремонт на жилището си, за да му
помогне. Стоял там до около полунощ. Междувременно се свързал със своя
приятелка на име М. и я помолил да мине да го вземе с колата си. Около 00:00
часа на 03.11.2017 г. М. го взела с л.а. „БМВ 3“, зелен на цвят, като била
придружавана от своя приятелка – свид. К.К.. Подс. Б. поискал да го закарат до
квартирата му, откъдето взел торбичката, в която бил сложил бутилката, съдържаща
смес от бензин и масло и се върнал при двете момичета в колата. Без да им
обяснява защо, ги помолил да го закарат до магазин „Еко Асорти“ в кв. „Кольо
Фичето“. Около 00,30-01,00 часа те го оставили там и си тръгнали.
След като останал сам, подс. Б. пресякъл реката по желязното мостче и
минал от другата страна, на ул. „Добри Димитров“, в близост до блока, в който
живеел свид. Н.. Подс. Б. започнал да се оглежда в изчакване на удобен момент,
за да извърши намисления палеж.
Заобиколил блок № 34 и отишъл от вътрешната страна, където било
по-тъмно. Видял къде били паркирани двата автомобила на свид. Н. - л.а.
„Мерцедес“ и л.а. „Сузуки Суифт“, и се насочил към тях. Посочените два
автомобила били паркирани в непосредствена близост един до друг, а на
разстояние от около 0,5 метра до лекия автомобил „Сузуки“, бил паркиран лек
автомобил марка „Ауди A3“ с рег.№ СН 9171 АК, собственост на свид. К.З.К..
Подс. Б. застанал до предната лява врата на лекия автомобил „Сузуки
Суифт“ с рег.№ СН 0328 АС, извадил шишето от торбата и полял със запалителната
смес автомобила в лявата част от тавана към предното стъкло и предния капак,
след което го залял и откъм задния ляв калник. Подс. Б. запалил сместа от
бензин и масло със запалка, която носел със себе си. Той изхвърлил торбичката и
шишето върху предния капак на автомобила, при което те изгорели напълно.
Веднага след това се насочил по обратния маршрут, минал по мостчето и отишъл до
магазин „Еко Асорти“. Застанал в тъмната част и от там си поръчал такси на
фирма „Евро такси“. Таксито го оставило до дома на неговия приятел свид. П.М.в
кв. „Дружба“. Подс. Б. се качил в жилището на своя приятел, разказал му, че е
бил вечерта със свид. К.К. и с М., но не споменал нищо за извършения палеж.
През това време, докато пожарът се разраствал, обхващайки целия лек
автомобил „Сузуки Суифт“, по ул. „Добри Димитров“ с лекия си автомобил
„Фолксваген“ се движил свид. К.К.. Той видял горящата кола и незабавно
сигнализирал за пожара на телефон „112“. За да разбуди живущите в блока, свид. К.
използвал клаксона на автомобила си, при което навън излезли много от живущите
в блок № 34 на ул. „Добри Димитров“, между които свид. Н.Н. и свид. К.К.. Преди
пристигането на екип на РСПБЗН – Сливен, свид. Н. незабавно преместил на
собствен ход на безопасно разстояние от горящия автомобил, лекия си автомобил
марка „Мерцедес“ с рег.№ СН 5053 АС. Същото сторил и свид. К.К. с лекия си
автомобил марка „Ауди A3“ с рег.№ СН 9171 АК, като по този начин предотвратили
тяхното изгаряне.
Няколко минути след получаване на сигнала в ОДЧ на РУ на МВР -Сливен –
01:42 часа на 03.11.2017 г., на местопроизшествието пристигнал специализиран
автомобил на РСПБЗН – Сливен, като пожарникарите предприели незабавни действия
по ограничаване и ликвидиране на горенето.
На място пристигнали и полицейски служители от дежурната оперативна
група при РУ на МВР – Сливен, които в 02:40 часа извършили оглед на местопроизшествието.
Органите на досъдебното производство фиксирали състоянието на запаления
автомобил, собственост на свид. Н., непосредствено след потушаването на пожара.
Непосредствено след извършване на пожара свид. Н. споделил пред
полицейски служители, че се съмнява в свид. П.Р.П., тъй като двамата имали
стара вражда. В резултат на проведените оперативно-издирвателни мероприятия
няколко дни по-късно свид. М.С. – разузнавач в сектор „Криминална полиция“ при
РУ на МВР – Сливен, установил, че подс. Б. е съпричастен към случая. Той провел
беседа с него, при което подс. Б. направил пълни самопризнания, като разказал
подробно за мотива и начина на извършване на палежа.
На 14.11.2017 г. П.Т. – управител на фирма „Евро такси“ предал на свид.
М.С. с протокол за доброволно предаване разпечатка на архива на телефонни
заявки на фирма „Евротакси“, извършваща таксиметрови услуги, за времето от
18,00 часа на 02.11.2017 г. до 18:00 часа на 03.11.2017 г. От съдържанието на
предадения регистър е видно, че в 01:39 часа на 03.11.2017 г. е регистрирано
повикване към таксиметровата служба от телефона, използван от подс. Б..
От заключението на назначената в хода на разследването
пожаро-техническа експертиза се установява, че пожарът е причинен в резултат на
умишлени действия, около 01:42 часа на 03.11.2017 г. Не е възможно пожарът в
автомобил „Сузуки Суифт“ с рег.№ СН 0328 АС, собственост на Н.К.Н., паркиран
пред жилищен ******“, да е възникнал от самозапалване. Независимо от
обстоятелството, че при огледа на местопроизшествието не са били открити
находки от огнеизточник за предизвикването му, експертът сочи, че като
ускорител за възникването на горенето е била използвана запалителна течност, с
която е залят корпуса на автомобила в областта на преден ляв калник и заден ляв
калник на лекия автомобил. В резултат на това са се образували две
самостоятелни едно от друго огнища в самия автомобил. При огледа на външната
част на тавана на лекия автомобил е открито петно от мазна течност, което се е
простирало надлъжно върху тавана от лявата страна на автомобила.
Според експерта, първоначалното място на възникване на пожара е в
предната част на лекия автомобил в участъка на преден ляв калник и предна лява
гума на автомобила. Впоследствие е предизвикано второ огнище в участъка на
заден ляв калник, задна лява гума и лявата част на заден спойлер на лекия
автомобил, което няма връзка с първоначалното огнище.
Експертизата сочи, че навременното преместване на паркираните до
горящия автомобил други автомобили е предотвратило разрастването на така
възникналия пожар.
От заключението на назначената допълнителна пожаро-техническа
експертиза е видно, че навременното преместване на паркираните до горящия
автомобил, лек автомобил марка „Ауди A3“, собственост на свид. К.З.К.и лек
автомобил марка „Мерцедес“, собственост на свид. Н.К.Н., е предотвратило
пожарът да се разпростре и обхване друго имущество.
В хода на разследването е назначена съдебно-оценителна експертиза,
посредством която е определена пазарната стойност на запаления от подс. Б. лек
автомобил „Сузуки Суифт“ с рег.№ СН 0328 АС към датата на инкриминираното
деяние, като видно от експертното заключение, същата възлиза на 4505,05 лв.
В резултат от пожара, на запаления лек автомобил е нанесена щета,
надхвърляща 80% от справедливата пазарна стойност на автомобила, което
означава, че щетата е тотална.
Посредством експертно заключение е определена стойността на лекия
автомобил „Мерцедес“ с рег.№ СН 5053 АС собственост на свид. Н.Н. – 3855,17 лв.
и стойността на лекия автомобил „Ауди“ с рег.№ СН 9171 АК – 3337,72 лв., върху
които е имало опасност да се разпростре пожарът.
Изложените фактически обстоятелства
съдът прие за установени въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност. Съдът дава вяра на
събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателствени средства –
свидетелските показания на свид. Н.Н., К.К., К.К., П.М., К.К., М.С., Д.С., П.П..
Относно главния факт, подлежащ на доказване показанията са безпротиворечиви и
допълващи се, кореспондират с останалия събран по делото доказателствения
материал. От същите съдът установи по категоричен начин фактите относно датата,
мястото, начина на извършване на деянието, както и неговото авторство.
Съдът кредитира заключенията на
изготвените по делото пожаро-техническа и допълнителна пожаро-техническа –мемеекспертизи, както и
съдебно-оценителните експертизи, които са изготвени от компетентни вещи лица, в
чиито знания и безпристрастност съдът няма основание да се съмнява. Същите допринасят
в значителна степен за изясняване на релевантните по делото обстоятелства
относно начина на причиняване на пожара, конкретните размери на причинените на
пострадалия щети, както и стойността на автомобилите, за които е съществувал
риск да се обхванат от пожара.
Съдът цени и събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства
и доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него; справка от База данни на ОД на МВР относно
собствеността на леките автомобили „Мерцедес“ с рег.№ СН 5053 АС, „Сузуки
Суифт“ с рег.№ СН 0328 АС и „Ауди“ с рег.№ СН 9171 АК; протокол за доброволно
предаване от 14.11.2017 г. на разпечатка на архив от „Евротакси“, ведно с
разпечатката, справка за съдимост, характеристична справка,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и др. Доказателствените
материали са приложени по досъдебното производство, не се оспорват от страните
и са приобщени към доказателствата по делото надлежния процесуален ред – чрез
прочитането им.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия Б. в основната им част,
дадени в хода на досъдебното производство, които по реда на НПК са приобщени
към доказателствата по делото. Твърденията на подс. Б. относно главния факт,
подлежащ на доказване в настоящия процес, изцяло кореспондират с останалите
кредитирани доказателствени източници като изясняват по несъмнен начин
механизма на планиране и осъществяване на престъплението. Съдът намира, че
касателно предмета на делото обясненията на подсъдимия съответстват с
останалите доказателствени материали, както и поради своевременното им
депозирани в досъдебната фаза са допринесли значително за изясняване предмета
на делото. Съдът не кредитира обясненията в частта, в която подсъдимият е
заявил, че връщайки се в дома на свид. П.М.му е казал за запаления автомобил. В
тази им част обясненията противоречат на показанията на свид. Михайлов, а съдът
кредитира последните като логични и съответни на останалите събрани по делото
доказателства. Отделно от това подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, където се сочи, че при връщането на
подсъдимия при приятеля му свид. П.М.същият разказал, че е бил с К.К. и М., но
не споменал нищо за извършения палеж. Доколкото съдът прие фактическата
обстановка от обвинителния акт, тъй като същата се подкрепя от събраните в
досъдебната фаза доказателства, не може да кредитира по-рано направени от подс.
Б. в качеството на обвиняем твърдения, които й противоречат.
След анализ на доказателствената
съвкупност съдът констатира, че събраните в досъдебната фаза и приобщени към
материалите по делото в съдебната фаза на процеса доказателствени източници
кореспондират с направените от подсъдимия Б. пред съда самопризнания, като
установяват по безспорен начин фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, които съдът прие за установени по-горе.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
С деянието си подс. В.Б. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. 330 ал.2 т.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на
03.11.2017 г., в гр. Сливен, е запалил лек автомобил „Сузуки Суифт“ с рег.№ СН
0328 АС, на значителна стойност, а именно 4505,05 лв., собственост на Н.К.Н. ***,
като е имало опасност пожарът да се разпростре върху лек автомобил „Мерцедес“ с
рег.№ СН 5053 АС, на стойност 3855,17 лв., собственост на Н.К.Н. *** и върху
лек автомобил „Ауди“ с рег.№ СН 9171 АК, на стойност 3337,72 лв., собственост
на К.З.К.от гр. Сливен.
От обективна страна с оглед приетите за установени
по-горе факти е несъмнено, че подсъдимият е извършил палежа на лекия автомобил
„Сузуки Суифт“, собственост на постр. Н. – той е подготвил запалителна течност,
осигурил си е транспорт до мястото, на което е бил паркиран процесният лек
автомобил, залял е последния със сместа от бензин и масло и я запалил със
запалка, след което се насочил по обратния маршрут и си извикал такси. Механизмът
на извършване на деянието е безспорно установен от събраните по делото
доказателства, с основен акцент върху обясненията на подсъдимия, дадени в
досъдебната фаза като обвиняем, и пожаро-техническите експертизи. От обективна
страна е безспорно, че извършеното престъпно деяние е палеж по смисъла на
чл.330 ал.1 от НК, предвид установеното по категоричен начин авторство на
деянието и механизма на същото.
Запаленото от подс. Б. имущество е на
значителна стойност -4505,05 лв., съгласно заключението на съдебно-оценителна
експертиза. Съдът кредитира това заключение, тъй като същото е обосновано с
логични и подробно изложени съображения и изводи, като не възниква съмнение
относно неговата правилност.
В конкретния случай подсъдимият е осъществил квалифицирания състав на
престъплението, очертан в разпоредбата на чл. 330 ал.2 т.2 от НК, тъй като в
резултат на предизвикания пожар е имало опасност същият да се разпростре и върху друго имущество на значителна стойност,
каквито са горепосочените два леки автомобила, собственост на свид. Н. и свид. К.
– съответно „Мерцедес“ с рег.№ СН
5053 АС, на стойност 3855,17 лв. и „Ауди“ с рег.№ СН 9171 АК, на стойност
3337,72 лв.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване. Субективната страна на деянието е установена по категоричен начин.
Същата се извежда от конкретните действия на подсъдимия – подготовката за
извършване на палежа и самото изпълнение на деянието. Конкретно обективираното
поведение на подсъдимия говори изключително за пряк умисъл при извършване на
инкриминираното деяние. Подсъдимият е съзнавал, че запалвайки
лекия автомобил на свид. Н. чрез запалима смес от бензин и машинно масло,
същият се изгори и е искал настъпването на тези последици. Съзнавал е, че
запалвайки лекия автомобил марка „Сузуки Суифт“, е имало опасност пожарът да се
разпростре върху останалите автомобили, паркирани в близост. С оглед на тези факти съдът прие, че субективната страна
на деянието във формата на пряк умисъл е доказана изцяло.
Така изложеното мотивира съда да признае
подсъдимия В.Н.Б. за виновен по повдигнатото и поддържано спрямо него обвинение
по чл.330 ал.2 т.2 вр. ал.1 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подс. Б. за
извършеното престъпление, съдът съобрази предвидените по съответната разпоредба
от НК вид и размер на санкцията за този вид престъпления, отчете степента на
обществената опасност на дееца и на деянието, взе предвид индивидуализиращите
отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и всички останали такива, относими
към определяне на наказанието съобразно изискванията на чл.36 от НК досежно
целите на наказанието.
Съдът съобрази, че законодателят,
преценявайки значително високата степен на обществена опасност на деяния от
типа на процесното, е предвидил наказание - като вид и размер съответно на
тежестта на престъплението. В конкретния случай деянието не разкрива степен на
опасност над обичайната за такива престъпления. Отегчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство се явява обременената му предходна съдимост. Като
смекчаващи отговорността му обстоятелства съдът прецени трудовата му
ангажираност в градинския център, в който работи, своевременно депозираните
подробни обяснения в досъдебната фаза, подпомогнали значително разследването, оказаното
съдействие на органите на реда, както и изразеното съжаление за стореното.
При така обсъдените относими към отговорността на подсъдимия
обстоятелства, окръжният съд намери, че наказанието следва да се определи при
условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Съдът намери за съответно и справедливо наказанието „лишаване от
свобода“ да бъде отмерено в минималния предвиден в закона размер от 3 години,
изхождайки от същественото значение за разкриване на престъплението чрез
дадените от подс. Б. обяснения в досъдебната фаза. По така изложените съображения съдът намери за
неоснователно искането на повереника на частния обвинител за налагане на
наказанието към средния предвиден в закона размер. Такова наказание не би отговаряло
на конкретните смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства и не държи сметка за съответствието с принципа за справедливост.
Същевременно липсват основания за приложението на чл.55 от НК, доколкото
наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, макар преобладаващи, не са
многобройни или изключителни, за да обосноват извод за прекалена тежест на
предвиденото в разпоредбата на чл. 330 ал.2 от НК наказание. Определеното от
съда по-горе наказание е справедливо по размер и отговаря на целите на
наказанието, визирани в материалния закон.
На основание чл. 58а ал. 1 от НК съдът намали така
определеното наказание с 1/3 и наложи на подсъдимия Б. след редукцията
наказание в размер на 2 години „лишаване от свобода“.
Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1 т.2
б. „б“ от ЗИНЗС наложеното наказание подсъдимият следва да се изтърпи при
първоначален строг режим. Видно от справката за съдимост предходното наказание
„лишаване от свобода“ подсъдимият е изтърпял на 06.04.2016 г., от която дата до
настоящото деяние не е изтекъл период от 5 години. В този смисъл неоснователно
е искането на защитата наказанието да се търпи при първоначален общ режим.
В
съответствие с разпоредбата на чл. 189 от НПК съдът възложи разноските по
делото в тежест на подсъдимия. Последният беше осъден да заплати в полза на
държавата по сметка на ОД на МВР – Сливен сумата от 449,45 лв. за направените в
досъдебното производство разходи за експертизи. Подсъдимият беше осъден да
заплати на частния обвинител направените от последния разноски за повереник
пред първата инстанция в размер на 300 лв.
Така мотивиран, съдът
постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени и
предадени на 16.07.2018 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: