Р
Е Ш Е
Н И Е
№254, 12.06.2019г.,
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание, състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Галя Мавродинова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 254 по описа за 2019г.:
Предявен
е иск по чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД.
Депозирана е искова молба от И.Х.Д.,
която моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че
сключеният между тях договор за залог на вземания от 08.02.18г. е нищожен като
противоречащ на закона-чл.446 и чл.446а ГПК, чл.162 ЗЗД и чл.8 ал.4 КТ. Твърди,
че при сключването на договора за кредит за текущо потребление не е знаела, че
подписва и договор за залог върху трудовото й възнаграждение. Твърди, че е
самотна майка с 50% нетрудоспособност, работеща на минимално възнаграждение.
Твърди, че работодателят й проявява към нея тенденциозно отношение. С оглед
забава в плащанията голяма част от трудовото й възнаграждение било усвоявано от
банката. С писма ищцата уведомила банката и работодателя си, че грубо нарушават
разпоредбите на закона и ограниченията за несеквестируем доход. Законът
забранява да бъдат прехвърляни права за трудово възнаграждение. Трудовите права
и задължения са лични. Прехвърлянето на трудови права или задължения е
недействително- Трудовото й възнаграждение е вземане с оглед личността й и не
може да бъде прехвърлено. Представя договор за залог върху вземане, извлечение
от банковата си сметка, решения на ТЕЛК, искане до Банка ДСК ЕАД,
молба,удостоверения за раждане.
Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Договорът не е
нищожен тъй като не страда от пороци, които да му пречат да породи правно
действие. Процесният договор е сключен
като обезпечение на кредит за текущо потребление от 08.02.2018г. за сумата от
18800лв.Макар и ищцата да не сочи кои конкретни правни норми са нарушени. В
договора за залог ясно е посочено,че погасяването на дължимите месечни вноски
се извършва от авоара по разплащателната сметка, т.е. всички постъпления по
сметка на кредитополучателя, независимо от техния произход. Разпоредбите на
чл.446 и чл.446а ГПК са неотносими, тъй като върху разплащателната сметка на
ищцата няма наложен запор от съдебен изпълнител.Цитираните разпоредби касаят
принудително изпълнение, а такова банката не е провеждала. Работодателят е
превежда трудовото възнаграждение по разплащателната сметка на ищцата, от които
преводи ответникът е прихващал дължимите месечни вноски.
С оглед
твърдяното тежко здравословно състояние и социален статус, ищцата е депозирала
молба до банката за преструктуриране на кредита. Такова споразумение е одобрено
от банката, но ищцата е отказала да го подпише.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна,
следното:
На
08.02.2018г. ищцата е сключила договор за кредит за текущо потребление с
ответника за сумата от 18800лв., като се е задължила да върне сумата на банката
за 120месеца, като заплаща месечна вноска от 240.05лв. Кредитът е усвоен от
ищцата чрез разплащателна сметка IBAN
***. Погасяването му също следва
да става по тази банкова сметка.***рху вземане. В същия ден страните са
сключили и договор за залог върху вземания, който е нотариално заверен, по
силата на който ищцата е учредила залог върху вземанията си за трудово
възнаграждение и други вземания по трудово правоотношения между нея и Паркстой
ОП/работодател/, както и върху вземането на залогодателя по сметка IBAN
***. Залогодателят се е задължил
да даде нареждане на своя работодател трудовото му възнаграждение и свързаните
с него плащания /вкл. от НОИ/ да бъдат превеждани по разплащателната му
сметката, обслужваща кредита. Заложният кредитор е дал съгласие залогодателят
да се разпорежда свободно с наличността по сметката, освен в случаите на
неизпълнение, когато сметката се блокира. От сметката се извършва погасяване на
дължимите месечни вноски по кредита на съответните падежи от залогоприемателя
въз основа на даденото от залогодателя съгласие.
От
представеното извлечение от сметката на ищцата се установява, че същата е
усвоила по-голяма част от кредита още същия ден-08.02.18г. Същата е платила
само първите три вноски, като след това в сметката й не е имало достатъчна
наличност. Банката е правила частични погасявания, поради липсата на
постъпления по сметката.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът намира предявеният установителен иск за нищожност на договор за залог
за допустим,поради наличието на интерес. Разгледан по същество същият се явява
неоснователен.
За да
мотивира противоречие със закона ищцата се позовава на разпоредбите на
чл.446-446а ГПК,чл.162 ЗЗД и чл.8 ал.4 КТ.
Първите
две норми касаят несеквестируемия доход при налично принудително изпълнение.
Такова не е предприемано от ответника спрямо ищцата, поради което липсва
твърдяното противоречие със закона.
Фактът, че ищцата получава минимални доходи се дължи, не на поведението
на банката, а на нейното собствено. Същата е ползвала продължителни болнични,
което неминуемо се отразява на размера на разполагаемия от нея доход, като
същевременно е имала и други кредити. Дали същата е социално слаба, самотна
майка и живее в общинско жилище ищцата е следвало да съобрази при тегленето на
поредния кредит. Тези факти не са в състояние да я освободят от договорните й
задължения, които ищцата не отрича, нито заявява становище по какъв друг начин
би могла да погасявала.
Не е
налице противоречие и с разпоредбата на чл.8 ал.4 КТ, относно отказ от трудови
права или тяхното прехвърляне. Тази норма урежда вътрешните отношенията
работодател-работник, напр. отказ от трудови от работника в полза на
работодателя, от едностранно прекратяване на договора от страна на работника,
поемане на клаузи за неустойка в полза на работодателя,предоставянето на
обезпечения и пр. Тази разпоредба не касае правоотношенията на ищцата с трети
лица.
Съдът намира, че сключеният договор
не противоречи и на разпоредбата на чл.162 ЗЗД. Съгласно правната теория с
договора за залог залогодателят предава на залогоприемателя своя вещ или
вземане като обезпечение, на сключен преди това договор между тях, по силата на
който залогодателят се явява длъжник, а залогоприемателят кредитор, като при
неизпълнение на основното задължение залогоприемателя има право на
предпочтително удовлетворение от заложеното.
Със
сключването на този договор ответникът е целял да си осигури редовното
изпълнение /обслужване/ но договора за кредит и гарантиране на право на
предпочтително удовлетворение при евентуално неизпълнение.
При
внимателният прочит на договора, се установява че страните са уговорили
възможността работодателят да превежда трудовото възнаграждение на ищцата по
определена банкова сметка, ***те месечни вноски от ищцата, т.е. осигуряване на
редовно изпълнение на договора за кредит, при положение, че в сметката на
ищцата има достатъчна наличност. Следователно чрез договора се цели обезпечаване
на реалното негово изпълнение, и чак след това евентуално обезпечение при
неизпълнение. Целта на договора е не да лиши ищцата от правото на трудово
възнаграждение. Не случайно в договора банката е поела задължение и е дала
съгласие ищцата да се разпорежда свободно с наличността по сметката, по която
се превежда трудовото й възнаграждение и др.плащания по повод на трудовия
договор. Ищцата е била свободна на се разпорежда със своето трудово
възнаграждение, преведено по сметката й от работодателя, когато и както намери
за добре, като е поела задължението да остави наличност достатъчна да покрие
месечната й вноска. Нещо повече, за ищцата не съществува пречка да изтегли дори
и цялото си трудово възнаграждение, като не остави никаква наличност, както е
станало и в случая. Предвид тази възможност, съдът намира че законът не е
нарушен, а претенцията на ищцата се явява неоснователна.
Всички
банки в страната имат опция при сключването на потребителски кредит, като вид
обезпечение- превод на работна заплата, която клауза обличат във формата на
договор за залог, като никога не е претендирана нищожност на такъв договор,
нито съд е установявал такава. Приложените решения от ищцата не са относими към
настоящия спор, тъй като касаят уреждане на отношения работодател-работник и
задържането на трудовото възнаграждение от работодателя като залог.
С
оглед неоснователността на иска основателна е претенцията за разноски само на
ответника. На същият се дължат 150лв. за юк.възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Х.Д. ***, ЕГН **********
против Банка ДСК ЕАД, ЕИК ********* иск за прогласяване нищожността на договор
за залог върху вземания от 08.02.2018г. поради противоречието му със закона
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.Х.Д. да заплати на
Банка ДСК ЕАД съдебни разноски в размер на 150лв./сто и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване н двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: