№ 17532
гр. София, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110169568 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.
Образувано е по молба на В. С. В., чрез процесуалния му представител адв. В. П..,
съдържаща се във въззивната жалба за допълване на Решение № 12861/01.07.2025 г.,
постановено по гр.д. № 69568/2024 г. по описа на СРС, 168 състав.
В молбата се твърди, че в диспозитива на решението съдът се е произнесъл по
първоначално предявените размери на исковете, без да съобрази допуснатото в открито
съдебно заседание на 16.06.2025 г. увеличение на иска за обезщетение по чл. 220 от КТ от
9000,00 лв. на 9432,00 лв. и на иска за мораторна лихва от 102,23 лв. на 107,13 лв.
Молителят поддържа, че това представлява очевидна фактическа грешка, а не непълнота на
решението, и иска постановяване на решение, с което решението да бъде допълнено.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:
С Решение № 12861/01.07.2025 г., постановено по гр.д. № 69568/2024 г., съдът е
отхвърлил предявените от В. С. В. срещу Сдружение „Български футболен съюз“ искове,
включително иск по чл. 220 от КТ за сумата от 9000,00 лв. и иск за мораторна лихва в размер
на 102,23 лв.
Видно от протокол от проведеното на 16.06.2025 г. открито съдебно заседание, съдът
е допуснал, на основание чл. 214 от ГПК, увеличение на размера на предявения иск по чл.
220 от КТ, като същият да се счита предявен за сумата от 9432,00 лв., както и увеличение на
претенцията за мораторна лихва, която да се счита предявена за сумата от 107,13 лв.
При постановяване на решението си обаче, в диспозитива на съдебния акт, съдът е
посочил първоначалните размери на исковете, а именно 9000,00 лв. главница и 102,23 лв.
лихва.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Налице е несъответствие между формираната воля на съда, обективирана в протокола
от съдебно заседание от 16.06.2025 г., с който се допуска увеличение на исковете, и нейното
външно изразяване в диспозитива на постановеното Решение № 12861/01.07.2025 г.
Съгласно константната съдебна практика, очевидна фактическа грешка по смисъла на
чл. 247 от ГПК е налице, когато е допуснато несъответствие между действително
1
формираната воля на съда и нейното външно изразяване в текста на решението. Това може
да са грешки при пресмятане, при изписване на имена на страни, номера на дела, дати и
други подобни, които са видни от материалите по делото.
Във въззивната си жалба (вх. № 259653/29.07.2025 г.) молителят твърди, че решението
е непълно, доколкото съдът е допуснал увеличение на исковете, а се е произнесъл по
първоначалните, непълни размери. Настоящият състав намира, че следва да се направи
разграничение между непълнота на решението по смисъла на чл. 250 от ГПК и очевидна
фактическа грешка по чл. 247 от ГПК. Непълнота е налице, когато съдът изобщо е
пропуснал да се произнесе по предявен иск или част от него. В конкретния случай, съдът се
е произнесъл по исковете за обезщетение и лихва, но не е отразил в диспозитива
допуснатото им с протоколно определение от 16.06.2025 г. увеличение. Волята на съда да
разгледа исковете в увеличения им размер е ясно изразена в протокола, поради което
несъответствието между тази формирана воля и отразеното в диспозитива на решението
представлява именно очевидна фактическа грешка, а не непълнота. Не се касае за пропуск за
произнасяне по част от спорния предмет, а за погрешно външно обективиране на вече
формирана съдебна воля, което подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 от ГПК.
Ето защо, молбата за поправка на очевидна фактическа грешка се явява основателна
и следва да бъде уважена.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд, 168-и състав,
РЕШИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в в диспозитива на
Решение № 12861/01.07.2025 г., постановено по гр.д. № 69568/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, 168 състав, като в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 220 от КТ,
ДА СЕ ЧЕТЕ: „...на основание чл. 220 КТ осъждане на ответника да заплати 9432,00
(девет хиляди четиристотин тридесет и два) лева представляваща обезщетение поради
неспазения срок на предизвестие, ведно с лихвата за забава от дата следваща датата на
прекратяването на трудовото му правоотношение до датата на завеждане на исковата молба,
в размер на 107,13 (сто и седем лева и тринадесет стотинки) лева...“
ВМЕСТО „...на основание чл. 220 КТ осъждане на ответника да заплати 9 000,00
(девет хиляди) лева представляваща обезщетение поради неспазения срок на предизвестие,
ведно с лихвата за забава от дата следваща датата на прекратяването на трудовото му
правоотношение до датата на завеждане на исковата молба, в размер на 102,23 (сто и два
лева и двадесет и три стотинки) лева...".
Решението за поправка на очевидна фактическа грешка се счита за неразделна част от
поправеното Решение № 12861/01.07.2025 г.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2