№ 2960
гр. Варна, 09.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100501603 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от М. Д. АТ., подадена чрез процесуален
представител адв. С.И., срещу Решение № 1497/17.05.2022г., постановено по гр. дело №
16516/2021 г. по описа на ВРС, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на В. Б.
Б. сумата от 20 000 лева, дължима по договор за заем, сключен на 04.12.2017 г., на
основание чл. 240 , ал.1 от ЗЗД, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да му заплати
съдебно-деловодни разноски в размер на 1789.20 лева.
Изразява становище, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, и необосновано. Счита, че фактическите констатации на
съда не кореспондират със събраните доказателства, а отделно, обжалваното решение
съдържа вътрешни противоречия в мотивната си част, които са се отразили на
обосноваността и в крайна сметка на правилността на правните му изводи. Въззивникът
сочи, че от съдържанието на исковата молба, въз основа на която е образувано
първоинстанционното производство, било видно, че ищецът е обосновал претенцията си с
твърдение за съществуващо правоотношение, породено от договор за заем, сключен между
него и наследодателя на ответника на 04.12.2017г. За доказване на тези твърдения ищецът е
представил дoговор за заем от 04.12.2007г. и покана за плащане от 14.09.2021г. изпратена
чрез телепоща. Поради това ответникът е оспорил иска и фактическите твърдения за
наличие на заемно правоотношение от 04.12.2017г. Съдът е приел за разглеждане
осъдителния иск по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 20 000 лева на основание
сключен на 04.12.2017 г. договор за заем, изготвил е доклад по него и е разпределил
доказателствената тежест между страните, като с обжалваното съдебно решение се е
произнесъл по него и го е уважил. Фактическите констатации на съда, както и заключението
на вещото лице по СГЕ, обаче се основавали на представения договор от 2007г. С оглед на
1
това счита, че в производството пред първата инстанция правата му са нарушени, тъй като
защитата му е организирана в съответствие с твърденията на ищеца и указанията на съда, а
като резултат същият е осъден да заплати суми по договор за заем от 2017г. въз основа на
доказателства свързани с договор от 2007г.
Наред с посоченото несъответствие, жалбоподателят сочи, че съдът не е съобразил, че
съдържанието на договора е оспорено от ответника, като подменено такова. Разликата във
формата и шрифта, включително в отстоянието от страничните и горните граници на
листите, разстоянието между редовете, размера на шрифта за номерацията на страниците,
между първите две страници, съдържащи уговорки относно съществени, и последната
страница, на която е положен подписа на заемополучателя, били видими с невъоръжено око
и не изисквали специални знания за установяването им. Предвид липсата на подпис върху
първите две страници от договора счита, че съществените модалитети на договора,
предаването на сумата, нейния размер и волята на заемополучателя за връщането и останали
недоказани, а оттам, че изводът за основателност на претенцията е неправилен. В
допълнение отбелязва, че съдът правилно е установил разликата в глаголните времена в
текста на чл.1, 2 и 10 от договора, но не е отчел, че съвкупния анализ на тези клаузи води до
извода, че съгласно уговорките предоставянето на сумата е предвидено за един бъдещ
момент и е поставено в зависимост от сбъдване на определено условие, за настъпването на
което не са представени доказателства. По гореизложените съображения отправя искане за
отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска с присъждане на разноски.
Прилага покана, връчена му чрез „Телепоща“ с вх. № 15 от 14.09.21 г., касаеща друг договор
за заем между ищеца и наследодателя му В А..
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор от въззиваемата страна.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
По отношение на представената от въззивника покана чрез „Телепоща“ с вх. № 15 от
14.09.21 г., касаеща друг договор за заем между ищеца и наследодателя му В А. следва да се
посочи, че доказателственото искане, което дори не е формулирано надлежно, е
преклудирано, тъй като не се касае за новоузнато или нововъзниканало доказателство,
поради което по отношение на него е приложимата забраната на чл. 266, ал. 1 от ГПК за
ангажиране на доказателства, които са могли да бъдат посочени в срок в
първоинстанционното производство. В хода на първоинстанционното производство не са
изложени твърдения за получени други покани и съществуващи други заемни
правоотношения между ищеца и наследодателя на ответника, като не са отправени и
доказателствени искания за установяване на такива факти, поради което ангажирането им
пред въззивната инстанция е недопустимо, поради настъпила процесуална преклузия.
Мотивиран от изложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от М. Д. АТ., подадена чрез процесуален
представител адв. С.И., срещу Решение № 1497/17.05.2022г., постановено по гр. дело №
16516/2021 г. по описа на ВРС, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на В. Б.
Б. сумата от 20 000 лева, дължима по договор за заем, сключен на 04.12.2017 г., на
основание чл. 240 , ал.1 от ЗЗД, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да му заплати
съдебно-деловодни разноски в размер на 1789.20 лева.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
04.10.2022г. от 09.00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника за приемане като
доказателство по делото на представена с въззивната жалба покана чрез „Телепоща“ с вх. №
15 от 14.09.21 г. относно друг договор за заем между наследодателя му В А. и ищеца.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към
спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки
от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им
и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по
между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3