№ 5500
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110204966 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба на „МЕТ ***“ ЕАД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, ул. „***“ № 2, ет.
9, ап. 1, срещу Наказателно постановление (НП) № НП-4 от 14.02.2024 г.,
издадено от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране
/КЕВР/, с което спрямо жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева за нарушение по чл. 215, ал.
4 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.
Според жалбоподателя, атакуваното НП следва да се отмени поради
наличие на допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон. Твърди се, че решението на КЕВР, за
неизпълнението на което жалбоподателят е санкциониран не е влязло в сила,
включително и по отношение на жалбоподателя, тъй като съдържанието на
решението не му е било съобщено по реда на чл. 72, ал. 1, вр. чл. 66 от АПК.
Сочи се и че процесното решение на КЕВР е обжалвано, във връзка с което е
образувано адм. дело № 7720/2023 г. по описа от на АССГ, XXVI-ти
тричленен състав, към което с Определение от 19.02.2024 г. по същото дело
жалбоподателят е бил надлежно присъединен към оспорването на Решението
на КЕВР по протокол № 206 от 28.06.2023 г. по т. 3 срещу т. 4 и т. 5 и е бил
конституиран като надлежна оспорваща страна в производството по адм. д.
7720/2023 г на АССГ, което възпрепятства влизането в сила на решението
1
спрямо него. В тази връзка се поддържа и че в случая е нарушен принципът на
законоустановеност на административните нарушения и предвидените за тях
наказания.Твърди се освен това, че наказващият орган не е обсъдил
депозираните от страна на жалбоподателя възражения срещу АУАН, което
било в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Намира също така, че е нарушено
и правилото на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, тъй като административният орган е
следвало да спре производството до приключване на съдебното производство
по оспорване на решението на КЕВР. По изложените доводи е формулирано
искане за отмяна на атакуваното НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.
Новакова, която поддържа жалбата и изложените в нея доводи. Намира, че
процесното решение на КЕВР не е влязло в сила, доколкото липсва
произнасяне на ВАС по обжалваното пред него определение на АССГ за
прекратяване на производството, поради което и неизпълнението на същото не
може да служи като основание за налагане на имуществена санкция. Моли за
отмяна на обжалваното НП и присъждане на разноски съгласно представен
списък. Представя писмени бележки със съображения по същество.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. ***, която изразява
становище за неоснователност на жалбата. Намира, че процесното решение не
е административен акт, поради което не подлежи на обжалване и влиза в сила
от момента на издаването му. Изтъква, че разпоредбата на чл. 215, ал. 4 от ЗЕ
предвижда административнонаказателна отговорност за неизпълнение на
решение на КЕВР, независимо от това, дали същото представлява
административен акт или не. Сочи, че дружеството-жалбоподател не е
представило никакви доказателства, че е изпълнило процесното решение.
Моли обжалваното НП да се потвърди и в полза на въззиваемата страна да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение. Подробни съображения по същество развива в представени
писмени бележки.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
„МЕТ ***“ ЕАД, ЕИК: ***, е със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Триадица“, ул. „***“ № 2, ет. 9, ап. 1, представлявано от ***
изпълнителен директор, *** заместник-председател на съвета на директорите,
*** - председател на съвета на директорите и *** – прокурист, начин на
представляване - всеки двама членове на съвета на директорите, действащи
заедно, или който и да било от членовете на съвета на директорите, действащ
заедно с прокуриста. Дружеството е титуляр на лицензия № Л-538-15 от
25.06.2021 г. за дейността „търговия с природен газ“.
На 28.06.2023 г. било проведено закритото заседание па КЕВР, като във
връзка с т. 3 от дневния ред Комисията, с решения по Протокол № 206 от
2
28.06.2023 г. по т. 4 и т. 5 от диспозитива, е дала следните указания на
дружествата, титуляри на лицензия за дейността „търговия с природен газ“: да
включват в справката за определяне на годишна лицензионна такса в частта
приходи от лицензионна дейност”, всички приходи от извършваната
лицензионна дейност в Р България, включително приходите от продажбата на
природния газ, приходи от достъп и пренос до газопреносната мрежа и
приходи от продажба на природен газ за балансиране, както и в срок до
14.07.2023 г. да представят в КЕВР коригирани справки за определяне на
годишна лицензионна такса за 2023 г. в съответствие с указанието по т. 4. С
писмо с изх. № Е-15-73-5 от 04.07.2023 г. изпратено на електронен адрес:
****************@***.*** "МЕТ ***" ЕАД е било уведомено за посочените по-
горе решения на КЕВР.
В дадения с Решение по Протокол № 206 от 28.06.2023 г. по т. 4 и т. 5 на
КЕВР срок до 14.07.2023 г., дружеството-жалбоподател не представило в
КЕВР, в гр. София. бул. „Княз Александър Дондуков“ № 8-10 коригирани
справки за определяне на годишна лицензионна такса за 2023 г., които в частта
„приходи от лицензионна дейност“ да включват всички приходи от
извършваната лицензионна дейност в Република България, включително
приходите от продажбата на природния газ. приходи от достъп и пренос до
газопреносната мрежа и приходи от продажба на природен газ за балансиране.
Въз основа на тези обстоятелства, на 04.12.2023 г. свидетелят Р. В. Т.
съставила АУАН № Г-КРС-1/04.12.2023 г., за нарушение по чл. 215. ал. 4 от ЗЕ,
изразяващо се в това, че с описаното по-горе поведение „МЕТ ***“ ЕАД не е
изпълнило влязло в сила решение на Комисията но т. 3 от Протокол № 206 от
28.06.2023 г., по т. 5 във връзка с т. 4.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу
АУАН.
На 14.02.2024 г. е издадено обжалваното понастоящем НП, с което на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
сумата от 20 000 /двадесет хилили/ лева за нарушение по чл. 215, ал. 4 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/.
Решението по Протокол № 206 от 28.06.2023 г. по т. 4 и т. 5 на КЕВР е
обжалвано пред АССГ по реда на чл. 179 и сл. от АПК – оспорване на общ
административен акт, във връзка с което е образувано адм. дело № 7720 по
описа от 2023 г. на АССГ, XXVI тричленен състав. Към това дело били
присъединени адм. д. 7729/2023 г. на АССГ, както и адм. д. 7730/2023 г. на
АССГ, като по молба на „МЕТ ***“ ЕАД, ЕИК: *** от 22.01.2024 г., с
Определение от 19.02.2024 г. по адм. дело № 7720/2023 г. по описа на АССГ
дружеството-жалбоподател е конституирано като надлежна оспорваща страна
в производството по посоченото дело. Впоследствие е постановено
Определение № 3527/03.04.2024 г. по адм. д. № 7720/2023 г. по описа на
АССГ, XXVI тричленен състав, с което подадените срещу процесното
решение на АССГ жалби са оставени без разглеждане и е прекратено
3
производството по делото. Срещу това определение от страна на дружеството-
жалбоподател е подадена частна жалба с вх. № 14917/15.04.2024 г., като е
образувано частно адм. дело № 9197/2024 г. по описа на ВАС, по което не е
налице произнасяне, видно от постъпилото по делото писмо от ВАС с дата
30.10.2024 г.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и
съпоставката на събраните доказателства по делото.
По делото са приобщени следните писмени доказателства, които съдът
приема за достоверни: Наказателно постановление (НП) № НП-4 от
14.02.2024 г., издадено от председателя на КЕВР; АУАН № Г-КРС-1/04.12.2023
г.; писмо с изх. № Е-15-73-5 от 04.07.2023 г.; извлечение от Протокол № 206 от
28.06.2023 г. от проведено закрито заседание на КЕВР; Определение № 10058
от 17.11.2023 г. по адм. д. № 7720/2023 г. по описа на АССГ, XXVI тричленен
състав; Определение от 19.02.2024 г. по адм. д. № 7720/2023 г. по описа на
АССГ, XXVI тричленен състав; Писмени възражения срещу АУАН;
разпечатка от партидата на дружеството-жалбоподател в ТРРЮЛНЦ;
Констативен протокол № Г-14/03.10.2023 г. и Обяснения от жалбоподателя
във връзка с него; Определение № 3527/03.04.2024 г. по адм. д. № 7720/2023 г.
по описа на АССГ, XXVI тричленен състав и Частна жалба против него от
"МЕТ ***" ЕАД с вх. № 14917/15.04.2024 г.; справки от интернет страницата
на ВАС, както и писмо от 30.10.2024 г. от ВАС.
Посочените писмени доказателства не разкриват вътрешни
противоречия, поради което обстойният им анализ не е необходим.
Посредством тези доказателства еднопосочно се установява фактическата
обстановка по случая. В подкрепа на изводимите факти са и доказателствата,
възпроизведени с показанията на свидетелите Р. В. Т. и П. Л. К., които съдът
приема за достоверни. От показанията на свидетеля Т. се установяват
обстоятелствата около съставянето на процесния АУАН от нейна страна въз
основа извършена проверка от служители при КЕВР, съгласно заповед на
председателя на Комисията. От показанията на свидетеля П. Л. К. се
установява, че той е участвал в комисия, назначена със заповед на
председателя на КЕВР, която е извършила проверка, в хода на която, въз
основа на изготвен доклад, било установено, че дружеството-жалбоподател не
е изпълнило задължението си да представи в срок до 14.07.2023 г. коригирани
справки за определяне на годишна лицензионна такса за 2023 г. съгласно
процесното Решение на КЕВР по Протокол № 206 от 28.06.2023 г. Доколкото
показанията на двамата свидетели са логични, последователни, взаимно
допълващи се и съответстващи напълно на останалите доказателства по
делото, съдът ги кредитира и ги ползва при формирането на фактическите си
изводи.
При установената по делото фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
4
легитимирано за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по
същество, жалбата се явява основателна.
Наказателното постановление и актът, с който е установено
нарушението, са издадени от компетентни органи съгласно чл. 225, ал. 1 и 2 от
ЗЕ, доколкото АУАН е съставен от свидетеля Р. Т. на длъжност и.д. началник
на отдел в дирекция „Природен газ“ към КЕВР, а обжалваният санкционен акт
е издаден от председателя на КЕВР.
АУАН и НП са издадени и при спазване на предвидените в чл. 34, ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН давностни срокове, както и срокът на абсолютната погасителна
давност по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от ЗАНН /съобразно указанията,
дадени в ТП № 1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС/.
При съставяне на АУАН не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Актът е съставен в присъствие на упълномощен
представител на дружеството - жалбоподател и в присъствието на двама
свидетели, подписан е от съставителя, свидетелите и представляващия
въззивника, на когото е предявен за запознаване и му е връчен препис.
Както АУАН, така и НП съдържат предписаните от закона реквизити
като минимално изискуемо съдържание съобразно изискванията на чл. 42 от
ЗАНН и на чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и в НП се съдържа ясно и пълно
фактическо описание на нарушението, като са конкретизирани всички значими
обстоятелства. И в двата акта при пълна идентичност са описани всички
съставомерни признаци на нарушението, посочени са обстоятелствата, при
които е извършено - в това число и датата и мястото на извършването му, като
е посочена и нарушената материалноправна разпоредба, която напълно
кореспондират със словесното описание на нарушението. Не са основателни
възраженията на жалбоподателя за допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в това, че наказващият орган не бил
обсъдил депозираните от страна на жалбоподателя възражения срещу АУАН,
което било в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Съдът намира, от една
страна, че такова изискване към съдържанието на НП не е поставено от
законодателя, а от друга – при прегледа на постановлението е видно, че в него
са обсъдени депозираните от въззивния жалбоподател възражения срещу
АУАН. Неоснователно е и оплакването, че е било нарушено правилото на чл.
54, ал. 1, т. 5 от АПК, тъй като същото не е приложимо спрямо производството
по издаване на наказателни постановления.
Съдът намира, че и материалният закон е правилно приложен, като
възраженията на жалбоподателя за липса на осъществен състав на
административно нарушение не са основателни.
Не са спорни между страните, а се установяват и от приобщените по
делото доказателства обстоятелствата относно издаденото Решението на
КЕВР по протокол № 206 от 28.06.2023 г. по т. 3, т. 4 и т. 5 и дадените с него
указания, адресирани до дружествата, титуляри на лицензия за дейността
5
„търговия с природен газ“, това, че дружеството-жалбоподател е титуляр на
лицензия за посочената дейност и че решението му е било надлежно съобщено
с приложеното по делото писмо с изх. № Е-15-73-5 от 04.07.2023 г. Не се
спори между страните и че „МЕТ ***“ ЕАД не е изпълнило дадените с
посоченото решение на КЕВР указания, в дадения срок до 14.07.2023 г., като
същото е изводимо и от липсата на доказателствени източници в обратен
смисъл.
Основният спорен между страните въпрос касае естеството и характера
на Решението на КЕВР по протокол № 206 от 28.06.2023 г. по т. 3, т. 4 и т. 5 и
дадените с него указания, а именно дали то представлява общ
административен акт, който подлежи на оспорване по реда на чл. 179 и сл. от
АПК или като акт, неподлежащ на обжалване, е влязло в сила от датата на
издаването му.
Съгласно дефинитивната разпоредба на чл. 65 от АПК общи са
административните актове с еднократно правно действие, с които се създават
права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или
законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат
такива актове.
С процесното решение по Протокол № 206 от 28.06.2023г. (т.4 и т.5 от
диспозитива на решението) е указано на дружествата, титуляри на лицензията
за дейността „търговия с природен газ“, да включват в справката за
определяне на годишната лицензионна такса в частта „приходи от
лицензионна дейност“ всички приходи от извършваната лицензионна дейност
в РБ, вкл. приходите от продажба на природен газ, приходи от достъп и пренос
до газопреносната мрежа и приходи от продажба за балансиране (т.4); в срок
до 14.07.2023г. да представят в КЕВР коригирани справки за определяне на
годишната лицензионна такса за 2023г. в съответствие с указанието по т.4
(т.5).
В решението на КЕВР е посочено, че съгласно чл. 28, ал. 1 от Закона за
енергетиката за изпълнение на регулаторните си правомощия по този закон и
по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
комисията събира такси за разглеждане на заявления, за издаване на
сертификати, за продажба на документи за провеждане на конкурси,
лицензионни такси и такси за регистрация на експерти, както и че видовете
лицензионни такси са уредени в чл. 29, ал. 3 от ЗЕ и начина на тяхното
формиране като размер, като за годишната лицензионна такса съгл. чл. 3, ал. 1
от Тарифата за таксите същата се формира в размер на 2000 лв. плюс 0.055 на
сто от годишните приходи на дружеството за съответната лицензионна
дейност съгласно годишния му финансов отчет за предходната година и
отчетната информация по видове дейности съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗЕ. Според
последната посочена разпоредба енергийните предприятия са длъжни
ежегодно да предоставят на комисията: 1. годишните си финансови отчети,
включително приложенията към тях, съгласно Закона за счетоводството и
6
годишните одиторски доклади; 2. отчетна информация по видове дейности; 3.
информация за активите и разходите по видове клиенти за целите на
ценообразуването. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗЕ енергийните предприятия
водят отделна счетоводна отчетност за всяка дейност, подлежаща на
лицензиране по ЗЕ и за другите дейности, като съобразно ал. 2 правилата за
водене на разделното счетоводство от енергийните предприятия, вкл. активите
за целите на ценообразуването по групи клиенти, както и формата и
съдържанието на счетоводните отчети за регулаторни цели се определят с
решение на комисията по ред, предвиден в наредбите по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
В мотивната част на решението е подчертано, че при извършена
проверка на представените от лицензионните дружества справки в
съответствие на нормативната уредба (необходими за определяне на
годишните лицензионни такси) е установено, че част от дружествата не
включват всички приходи, реализирани от извършваната от тях лицензионна
дейност, което води до разлика при определяне на лицензионните такси и не
осигурява равнопоставеност между дружествата. След анализ на подаваните
справки от лицензираните дружества, издадени лицензии за търговия с
природен газ и водена кореспонденция с последните, както и след анализ на
нормативната уредба относно сделките с природен газ (стр.7 от решението),
Комисията е направила извод, че всички приходи, които се генерират от
дружеството титуляр на лицензия за дейността „търговия с природен газ“ при
продажбата на природен газ на територията на РБ следва да бъдат взети
предвид за определяне на лицензионната такса, включително приходите от
продажба на природен газ (отразяващи нетната стойност на закупения
природен газ) приходите от достъп и пренос до газопреносната мрежа и
приходите от продажба на природен газ за балансиране. Съответно, с
диспозитива на решението е указано на съответните дружества да включват в
справката за определяне на годишната лицензионна такса в частта „приходи от
лицензионна дейност“ всички приходи от извършваната лицензионна дейност
в РБ, вкл. приходите от продажба на природен газ, приходи от достъп и пренос
до газопреносната мрежа и приходи от продажба за балансиране (т.4); в срок
до 14.07.2023г. да представят в КЕВР коригирани справки за определяне на
годишната лицензионна такса за 2023г. в съответствие с указанието по т.4
(т.5).
Според настоящата съдебна инстанция Решение на КЕВР по т. 4 и т. 5 от
Протокол № 206 от 28.06.2023г. не представлява общ административен акт
според определението на чл. 65 от АПК, както и не може да се квалифицира
като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК,
тъй като не обективира властническо волеизявление на административен
орган, от категорията на оспорваните по съдебен ред. Решението няма за
последици създаване на права или задължения или непосредствено засягане
на права, свободи или законни интереси на посочените дружества, тъй като
задължението за подаване на отчетна информация по видове дейности, въз
основа на която да се определи годишната лицензионна такса, произтича от
7
самия закон - чл. 38, ал. 1 от Закона за енергетиката. Безспорно е законовото
задължение на дружествата-лицензианти да водят отделна счетоводна
отчетност за всяка дейност, подлежаща на лицензиране по този закон и други
дейности, за всеки клон и предприятие и дейности при регулирани и свободно
договорени цени /чл.37, ал.1 ЗЕ/. Енергийните предприятия са длъжни
ежегодно да предоставят на комисията: годишните си финансови отчети,
включително приложенията към тях, съгласно ЗСч. и годишните одиторски
доклади; отчетна информация по видове дейности; енергийните предприятия
са длъжни при поискване от комисията, от Комисията за защита на
конкуренцията и от Европейската комисия в изпълнение на техните
правомощия да предоставят документация, счетоводна, технико-икономическа
и друга информация, включително за сключени договори /чл. 38, ал. 1 и 2 ЗЕ/.
Като неподлежащ на оспорване общ или индивидуален
административен акт Решение на КЕВР по т. 4 и т.5 от Протокол № 206 от
28.06.2023 г. е влязло в законна сила на датата на издаването му - 28.06.2023 г.,
от когато и за неговите адресати, какъвто е и жалбоподателят, са възникнали
задължения за изпълнение на съдържащите се в него указания и до посочения
в него срок - до 14.07.2023 г. Само за пълнота следва да се посочи, че дори да
бъде възприета тезата, че процесното решение представлява общ
административен акт, то съгласно разпоредбата на чл. 180, ал. 1 от АПК
оспорването не спира изпълнението на общия административен акт, като
съгласно ал. 2 съдът може да спре изпълнението на основанията и по реда на
чл. 166, ал. 2 и 3 от АПК. Доколкото няма данни такова спиране да е
постановено от съда, то дружествата - адресати на решението на КЕВР са
били длъжни да го изпълнят, независимо от подадените срещу него жалби.
Ето защо съдът намира, че в бездействието си, като не е представило
пред КЕВР, в срок до 14.07.2023 г., коригирани справки за определяне на
годишна лицензионна такса за 2023 г., които в частта „приходи от лицензионна
дейност“ да включват всички приходи от извършваната лицензионна дейност
в Република България, включително приходите от продажбата на природния
газ. приходи от достъп и пренос до газопреносната мрежа и приходи от
продажба на природен газ за балансиране, „МЕТ ***“ ЕАД не е изпълнило
влязло в сила решение на КЕВР прието по т. 3 от дневния ред, по Протокол №
206 от 28.06.2023 г., по т. 5 във връзка с т. 4 от диспозитива на решението, с
което от обективна страна е осъществен съставът на административно
нарушение по чл. 215. ал. 4 от ЗЕ. Посочената разпоредба въздига в
административно нарушение неизпълнението на влязло в сила решение на
КЕВР, като законодателят не изисква то да е от категорията на
административните актове по смисъла на АПК, поради което и възраженията
на процесуалния представител на жалбоподателя в тази насока не са
основателни.
Доколкото отговорността на юридическите лица е обективна,
безвиновна, то не следва да бъде обсъждан въпросът за субективната страна
на деянието.
8
Съдът приема, че в процесния случай е неприложим чл. 28 от ЗАНН,
като извършеното нарушение не представлява маловажен случай. Не са
налице данни, от които да се направи извод, че процесното нарушение
разкрива по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните
нарушения от този вид. Обстоятелството, че дадените с процесното решение
на КЕВР указания не са били изпълнение не само в дадения с него срок, но не
са налице данни да са били изпълнени и впоследствие, обуславя извод за по-
висока степен на обществена опасност на нарушението, поради което същото
не би могло да бъде третирано като маловажно.
Съгласно цитирания чл. 215. ал. 4 от ЗЕ Който не изпълни влязло в сила
решение на комисията, се наказва с глоба от 3000 до 10 000 лв. или с
имуществена санкция от 20 000 до 60 000 лв.
Наказващият орган е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в
минималния размер, предвиден в чл. 215. ал. 4 от ЗЕ, който по арг. от
разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не може да бъде намаляван.
Наказанието е съобразено с конкретната степен на обществена опасност на
нарушението и на нарушителя и би могло да постигне целите по чл. 12 от
ЗАНН.
По изложените съображения съдът приема жалбата за
неоснователна, при което атакуваното с нея НП следва да се потвърди.
При този изход на делото, жалбоподателят няма право на разноски, нито
пък по делото са представени доказателства за извършването на такива,
доколкото посочените в платежното нареждане (л. 142) фактури се различават
от приложената на л. 139 фактура за предоставено процесуално
представителство от адвокат, поради което такива не следва да му се
присъждат. Същевременно на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН на
въззиваемата страна се дължи юрисконсултско възнаграждение за
представителство по делото, за присъждане на каквото е направено съответно
за това и своевременно искане. Ето защо в полза на въззиваемата страна
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно в размер на
сумата от 100.00 /сто/ лева, съобразно фактическата и правна сложност на
делото и обстоятелството, че юрисконсултът се е явявал в откритите съдебни
заседания и е депозирал писмени бележки. За заплащане на тази сума следва
да се осъди жалбоподателят, който с поведението си е станал повод за това
въззиваемата страна да направи разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № НП-4 от
14.02.2024 г., издадено от председателя на Комисията за енергийно и водно
регулиране /КЕВР/, с което спрямо „МЕТ ***“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и
9
адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, ул. „***“ № 2, ет. 9, ап. 1, е
наложена имуществена санкция в размер на сумата от 20 000 /двадесет
хиляди/ лева за нарушение по чл. 215, ал. 4 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.
ОСЪЖДА „МЕТ ***“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Триадица“, ул. „***“ № 2, ет. 9, ап. 1, на
основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 3 от
ГПК, да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране, сумата от
100.00 /сто/ лева, представляваща направени във връзка с производството по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
- град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10