О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Сливен, 30.01.2020 г.
Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито
заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
МЛ.С. СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от младши съдия Силвия Алексиева въззивно гр.
дело № 52 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството се движи по реда на
чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано по жалба на Д.С.И., ЕГН **********,
в каччеството му на управител на етажна собственост с адрес гр. София, ************* срещу
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1251/27.12.2019 г. по ч. гр.
д. № 1859/2019 по описа на НЗРС в частта за разноските.
Жалбата е подадена чрез първоинстанционния
съд срещу липсващо произнасяне по разноските в издадената заповед за
изпълнение. Жалбоподателят твърди, че е посочил в заявлението и направените от
него разноски, но същите не били отразени и моли съдът да му присъди
направените разноски в размер на ДТ – 25 лв., такси за банков превод – 1 лв. и
1 лв., държавна такса за частна жалба по гражданското дело – 15 лв., както и
сумата от 9,50 лв. за куриерски услуги.
Приложени са доказателства за заявяване и за заплащане на разноски.
Длъжникът по заповед № 1251/27.12.2019 г. по ч. гр. д. № 1859/2019 по описа
на НЗРС е подал отговор, че е изплатил изцяло задължението по заповедта за
изпълнение.
Съдът счита че настоящата жалба всъщност следва да се разглежда като молба
по чл. 248 от ГПК за допълване на произнасянето на първата инстанция в частта
за разноските. Окръжният съд не може да преразгледа издадена от РС заповед за
изпълнение, а следва да ревизира определението за отказ за присъждане на
разноски като го потвърди или отхвърли, но в случая такова не е постановявано.
Според т. 7 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4 /
2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК намира, че следва да бъдат
разграничени хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по
искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е погрешно-т.е.
несъобразено с правилата на чл.78 ГПК, включително когато не са присъдени
всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива. В
последния случай заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в
чл.413, ал.1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за
изпълнение в частта за разноските. Ако обаче съдът е пропуснал да се произнесе
по това искане, налице е непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред
на чл.248 ГПК.
Съдебните актове, съобразно чл. 248 ГПК, подлежат на допълване и изменение
в частта за разноските по искане на страните от съда, който ги е постановил в
срока,посочен в чл.248 ГПК.
Поради
това производството пред окръжния съд по подадената жалба, която следва да се приеме като молба по чл. 248 ГПК за допълване
на заповедта за изпълнение в частта за разноските, следва да се прекрати и да се изпрати на
Районен съд – Сливен за надлежно произнасяне.
С оглед
на изложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр.д. № 52/2020 г.
по описа на Сливенски окръжен съд.
ИЗПРАЩА жалба, респ. молба с вх. № 46/07.01.2020 г.
по описа на НЗРС, подадено от Д.С.И., ЕГН **********, в качеството
му на управител на етажна собственост с адрес гр. София, **************, срещу
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1251/27.12.2019 г. по ч. гр.
д. № 1859/2019 по описа на НЗРС в частта за разноските, за надлежно произнасяне по нея.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.